Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260059
Гр.Н.,02.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Н. в публичното съдебно
заседание,проведено на първи октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №564 по описа за 2020 година,за
да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по обективно съединени
искове с правно основание чл.226 ал.2 вр.ал.3 от КТ във вр.с ,иск по чл.86 ал.1
от ЗЗД и иск по чл.354 ал.1 т.5 от КТ,предявени
от Ц.К.И.,с постоянен адрес:***,действащ чрез пълномощника си мл.адв.Д.М. от *АК
срещу „Държавно горско стопанство-Н.“,ТП на „Североизточно държавно предприятие
„ДП –Ш.,представлявано от *** инж.П.М.Х..
В исковата молба се твърди,че ищецът е
работил в ответното предприятие от ***година
до ***.,когато със Заповед №**/***.трудовото му правоотношение било прекратено
на основание чл.328 ал.2 от КТ вр.чл.174 ал.1 т.6 от Закона за горите и сключен
договор за управление №***.В заповедта били посочени обезщетенията,които
следвало да му бъдат заплатени,както и отбелязано,че той не е присъствал при
съставяне на същата и е отказал да я получи.
След прекратяване на трудовия му договор от
страна на работодателя,същият не му върнал трудовата книжа,като я задържал без
основание.
ПоР. бездействието на „ДГС-Н.“,за ищеца
било невъзможно постъпването на друга служба,както и оформяне на документи за
пенсия или достъп до трудовата борса.ПоР. тази причина,в началото на 2020
година,Ц.И. решил сам да потърси трудовата си книжка.
В средата на месец февруари 2020г.,ищецът
посетил администрацията на „ДГС-Н.“,където му заявили,че трудовата му книжка
още не е готова,по –конкретно,продължението на първата му трудова книжка ,още
не било разписано от *** на ТП „Държавно ловно
стопанство“Паламара“с.Венец/предходна форма/наименование на ДГС Н..След няколко
седмици той отново напомнил по телефона на служител на човешки ресурси за
връщане на трудовата му книжка,като получил уверение,че не са го забравили и
скоро ще му бъде предадена.
В средата на месец юли 2020 г.,ищецът
отново отишъл да получи трудовата си книжка и същата отново не му била върната.
Сезирал органите на Дирекция „Инспекция по
труда“гр.Ш., отправил до работодателя си нотариална покана чрез нотариус с рег.№**на
НК,с която ответникът го поканил да се яви в кантората на нотариус М.С.на ***.в
15.00часа –за получаване на трудовата му книжка,за което щял да бъде изготвен
протокол.На същата дата ищецът получил 3 броя книжки –една основна,по която
дори не бил отбелязан трудовия му стаж и две продължения,като в първото
продължение също имало пропуски –все още липсвали подписи и печати на
предприятието.
От датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение -***.до датата на връщане на трудовата книжка -***.,той не бил
получавал писмена покана от работодателя,да се яви лично ,за да си получи
трудовата книжка,нито пък същата му била изпращана по поща.За него възникнал
правен интерес да предяви срещу бившия си работодател-ответника по делото,иск
по чл.226 ал.2 от КТ.
Ето защо,ищецът моли да бъде призован на
съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в
исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди ответника „Държавно горско
стопанство-Н.“,ТП на „Североизточно държавно предприятие „ДП –Ш.,представлявано
от *** инж.П.М.Х. да му заплати сумата в размер на 31 647.64лв./главница/,представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка по чл.226 ал.2 във
вр.с ал.3 от КТ,което задържане е продължило в периода от ***.до ***.,ведно със
законната лихва върху главницата,начиная от датата на подаване на исковата
молба ,до окончателното изплащане на сумата.,както и сумата в размер на 4 439.82лв....,представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
31 647.64лв.,считано от датата на изпадане в забава -***.до ***.
Моли да бъде признато за установено спрямо „Държавно
горско стопанство-Н.“,ТП на „Североизточно държавно предприятие „ДП –Ш. ,че е
налице трудов стаж за периода от ***.до ***.вкл.,в който е била незаконно
задържана трудовата книжка на Ц.К.И.,за
който период ищецът е останал без работа,поР. незаконно задържане на трудовата
книжка.
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са връчени на ответника,като в указания му от съда срок,ответникът,чрез
пълномощника си адв.Е.Г.–*АК е депозирал писмен отговор на предявените
искове.Оспорва същите по основание и по размер.
ТП“ДГС Н.“оспорва твърдението на ищеца,че
е налице виновно задържане от страна на стопанството на трудовата му книжка,в
нарушение на чл.226 ал.2 от Кт,считано от ***до ***.Ответникът твърди,че
невръчването на оформените трудова книжка и продълженията към нея ,през сочения
от ищеца период е единствено и само в
резултат на неправомерно поведение от страна на И..
С декларация от ***.той писмено дал
съгласието си ,трудовата му книжка да се съхранява в трудовото му досие в ТП
ДГС Н..Липсвало дадено от негова страна съгласие,след оформяне на трудовата му
книжка,тя да му бъде предадена чрез друго лице или по пощата.
През визирания в исковата молба период,ТП
ДГС Н. многократно/чрез различни свои служители/ се опитвало да му връчи
тр.книжка,но получавало откази чрез изтъквани от страна на ищеца различни
причини/че не е в страната,че не се чувства добре,че изчаква да бъдат
разхлабени мерките ,предприети против разпространението на *** 19/.
Едва на ***.,след извършени неколкократни
посещения от страна на служители на ответника на постоянния адрес на И.
,обаждане по телефон и уведомяване чрез други способи,ищецът отишъл в
деловодството на стопанството.на същия ,от страна на служителката „Човешки ресурси“
Д.В. първоначално му били предадени трудовата книжка с продълженията към нея и
един екземпляр на декларация,че на ***г.е получил трудовата си книжка.След
подписване на декларацията,ищецът предизвикал скандал,че няма допълнително писмо с дата на
връчването,захвърлил трудовата си книжка и продълженията към нея,напуснал
сградата на стопанството ,като взел със себе си оригинала на подписаната от
него декларация.Копие от същата останало в служителката,която го приложила към
трудовото му досие.
От страна на ответника отново последвали
уведомления към ищеца да отиде да си получи книжките,което станало чрез
нотариус с рег.№**на НК.
Твърди,че през процесния период, спрямо ищеца били налице
правоотношения,приравними към трудовоправните,от които същия е получавал
възнаграждение
Предвид гореизложеното,ответникът моли
съда да постанови решение,с което отхвърли изцяло исковете като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се
явява.Представлява се от мл.адвокат Д.М. –*АК,която поддържа предявените
искове.
За ответника се явява директорът на
дружеството П.Х.лично и адвокат Е.Г.-*АК.Оспорват
исковете и молят съдът да ги отхвърли изцяло.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
От ***.до ***.,ищецът Ц.К.И. е бил назначаван на различни длъжности
при ответника ,който за този период от време е променял наименованието си,както
следва:Горско стопанство гр.Н.,Държавно лесничейство гр.Н.,ДЛС „Паламара „Н.,
ТП „ДЛС Паламара“ Н. ,СИДП –ДП ТД ДГС „Н.“.
Последната от заеманите от
него длъжности е била „Ръководител I ГСУ на „ДГС Н. „ТП на СИДП ДП Ш. ..
Със Заповед №**/***, на *** на ТП „ДГС Н.“ ,на основание чл.328 ал.2 от КТ във вр.със Заповед №** и договор за управление №***.на ТП „ДГС Н.“,трудовото
му правоотношение е прекратено,като работодателят се е задължил да му изплати обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ /за неизползван платен годишен отпуск/и по чл.220 от КТ –за неспазено
предизвестие /което по силата на закона е в размер на 1 месечно брутно трудово
възнаграждение / в размер на 1904.30лв.
Както посочената заповед №**,така
и заповед №** не са връчени на работника,поР. отказ от негова страна,който е
протоколиран с подписите на двама свидетели /разписка с изх.№167/***./.
С декларация от ***. Ц.К. е
декларирал съгласие ,СИДП ДП ТП ДГС Н. да съхранява трудовата му книжка за
периода на продължителност на трудовия му договор.
На ***. ищецът Ц.К.И. е
подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“-Ш. затова,че работодателят му е задържал трудовите му книжки . Контролният орган не е констатирал нарушение
по повод на подадения сигнал,видно от протокол за извършена проверка №***.
Чрез нотариус М.С.с рег.№**на
НК, ищецът е изпратил нотариална покана до ответника ,в 10 дневен срок да му
върне трудовата книжка,в която са вписани и данните ,свързани с прекратяването
на трудовото му правоотношение,с обратна разписка,както е записано в Наредба за
трудовата книжка и трудовия стаж.Поканата е връчена на адресата си на ***.
На ***.,видно от протокол за
явяване по връчени нотариални покани ,съставен от нотариус Мариела
Стаменова,Североизточно държавно предприятие ДП Ш.,чрез пълномощника си адвокат
Е.Г.е връчило на ищеца Ц.К. ,явил се с
упълномощения си представител адвокат Д.М. 3 броя трудови книжки,едната от
които е основна,а другите две са продължения.
За установяване на твърдените в исковата молба и
писмения отговор факти,съдът допусна до разпит свидетелите К.П.,И. И. и Д.В.
/първите двама –настоящи служители при ответника/,а третата свидетелка –бивш
негов служител/ и кредитира същите с доверие,предупредени за наказателната
отговорност по чл.290 от НК,макар и отчитайки вероятната им пристрастност с
оглед крайния изход на делото,предвид служебната им обвързаност и вероятна
зависимост от ответника.
Свидетелката Д.В. твърди,а и
не се оспорва от ищеца,че е работила като „Личен състав“ при ответното
предприятие.При освобождаването на ищеца от работа,той напуснал ядосан сградата
и отказал да подпише заповедта за уволнението си.Тя му казала да се върне да си
вземе документите,необходими с прекратяване на трудовото му правоотношение,но
той не се върнал.
През месец февруари 2020
година,ищецът се явил в ДГС Н. „ТП на СИДП ДП Ш. ,за да получи трудовите си
книжки ,но св.В. констатирала,че втората трудова книжка на ищеца не е подписана
от предходния
работодател-„Паламара“,представлявана от *** му Р. И.,се наложило да го
търсят,тъй като същият не работил в системата ,за да се подпише и трудовият
стаж на ищеца Ц.И. при „Паламара“ да бъде коректно отразен .Тя предприела
действия да бъде подписана в рамките на около месец,след което св.В. потърсила
няколкото пъти ищеца по телефона,за да му съобщи,че може да се яви,за да си
получи трудовите книжки. На нейните позвънявания по телефона,Ц.И. заявил,че е
болен и заР. „***“ не искал да го търсят,а сам щял да се яви в Горско
стопанство.
Помолила св.К..П.,за когото
знаела,че са в близки отношения ,да му се обади,за да дойде да получи
документите си,но той му отговорил,че е извън района.На ***. св.И.И. закарал до
дома на ищеца св.В.,за да му връчи тя трудовите книжки,но въпреки
позвъняванията й,никой не се показал. Показанията на св.В. се подкрепят от
показанията на другите двама свидетели.
Ищецът е попълнил
декларация,че на ***г. е получил лично трудовата си книжка,в която са отразени
необходимите данни от длъжностното лице на ТП ДГС „Н.“.Във връзка с така
подписания документ,свидетелката В. сочи,че на посочената дата,действително
ищецът се е явил в Горско стопанство –Н. ,тя му връчила трудовата
книжка,надлежно оформена и подписана от всички работодатели,след което ,той
подписал въпросната декларация.Поискал от нея да напише и писмо,което заместник
–директорът отказал да подпише с мотива,че самата декларация удостоверява
връчването на трудовите книжки на ищеца.След което Ц. се ядосал,оставил
книжката и излязъл и повече не се върнал.В отговор на поставения й въпрос,св.В.
заяви,че не е правила опити да му изпраща трудовите книжки чрез писмо с обратна
разписка през периода месец февруари 2019г.-месец февруари 2020г.
Ищецът Ц.И. е управител и
едноличен собственик на фирма „К. –Агротур“ЕООД и за периода от ***.до ***.няма
данни за подадени декларации за прекратяване на дейността й.За този период има
данни за подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от Ц.К.И./писмо
от НАП ТД-В. с изх.№***./.Лицето е кандидатствало по мерките и
схемите,прилагани по „Директни плащания“ през 2019г. и 2020г.и по схемата
„Намалена акцизна ставка на газьола,използван за първично производство на
стопанска продукция“през 2019г. и 2020г.Извършени са му били плащания /справка
от Държавен фонд „Земеделие“/ за периода от 05.04.2019г.до ***.в общ размер на
129859,99 лв.
При така установеното от
фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.350 от КТ,при
прекратяване на трудовото правоотношение,работодателят /когато трудовата книжка
на работника се съхранява при него/ е длъжен да създаде необходимата
организация,за да я предаде на работника надлежно оформена,в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение.Във всички случаи на неизпълнение от
страна на работодателя,на задължението за вписване на данните,свързани с прекратяване
на ТПО,и за незабавно предаване на трудовата книжка,която следва да бъде
надлежно и своевременно оформена, е налице незаконно задържане на трудовата
книжка.Ако работодателят забави вписването,считано от датата на прекратяване на
ТПО,той дължи обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ.
Съгласно Тълкувателно решение
№1/02.12.2019г.по т.д.№1/2019г.на ОСГК ,имащо задължителен характер за
съдилищата,за да се освободи от последиците на забавата си,работодателят следва
да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж,като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се
яви,за да получи лично трудовата си книжка.След като задължението по чл.350 от КТ стане изискуемо,работодателят изпада в забава за изпълнението му,ако не е
изпълнил,но изпълнението е възможно и закъснението му се дължи на причина,за
която той отговаря.
Не се спори между страните по
делото,че работодателят не е изпращал до работника писмо с обратна
разписка,поканвайки го да се яви ,за да получи трудовата си книжка. От
показанията на св.В.,които кореспондират с представената от ответника
декларация от ***,чието съдържание и истинност не бяха оспорени от ищеца,съдът
приема за безспорно установено,че макар и непоканен от работодателя си с писмо
с обратна разписка,на ***.,ищецът се е явил ,за да получи трудовата си
книжка,била му е връчена и после той пак я е оставил при ответника,тъй като
смятал,че това трябва да стане и с допълнително писмо.
Не се оспорва от ищеца,че
самият той е отишъл лично в администрацията на ДГС-Н. през месец февруари 2020
година,за да получи трудовата си книжка.
Ответникът не доказа,че към
момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца,съхранявните при него
трудови книжки на ищеца Ц.И. са били
оформени по надлежния ред и са били предприети действия по връщаните им на
ищеца.Напротив,от показанията на св.В. се доказа,че във втората трудова книжка
на ищеца е имало пропуск при оформлението и е следвало да предприемат допълнителни
действия по отстраняване на този пропуск.
Фактът,че ищецът е отишъл през
месец февруари 2020 година в предприятието на ответника лично,за да получи
трудовите си книжки,по никакъв начин не санира пропуска на работодателя му да
го покани да стори това с писмо с обратна разписка от момента на прекратяване
на трудовото правоотношение –т.е.от ***. каквото е императивното изискване на
чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.От този момент нататък,работодателят е изпаднал в
забава и за работникът е възникнал правен интерес да предяви иск за причинените
му имуществени вреди ,в резултат на тази забава.
И въпреки,че до отправянето на
нотариалната покана от страна на ищеца до ответника ,работодателят отново не е
поканил работника да се яви ,за да получи лично трудовите си книжки,то това е
станало очевидно по друг начин и работникът /в случая ищецът/ се е явил на ***-,когато
съответното длъжностно лице е пристъпило към връщане на редовно оформените му
вече трудови книжки. В този момент обаче,самият ищец се е поставил в
невъзможност да му се върнат тези документи,тъй като е напуснал помещението. А
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,поР.
което съдът счита,че работодателят е изпаднал в забава по отношение на
задължението си по чл.350 ал.1 от КТ за периода от ***.до ***.,а не ,както е
претендирано с исковата молба –до ***.,когато пред нотариус се е стигнало до
реалното предаване на трудовите книжки от ответника на ищеца.
При изготвяне на доклада по
делото,в тежест на ищеца беше вменено да докаже,че ответникът е изпаднал в
забава по отношение на това обезщетение,от деня ,в който е следвало да му бъде
върната трудовата книжка до действителното й връщане,както и да установи
размера на претендираното обезщетение за забава.Ответникът следваше да
докаже,че ищецът сам се е поставил в невъзможност да му бъде върната трудовата
книжка през процесния период ,както и ,че по време на същия,той е реализирал
доходи по правоотношение,приравнимо към трудовото.
Ищецът не ангажира
доказателства във връзка с твърденията изложени в исковата му молба,а именно,че
в резултат на поведението на ответника,за него е било невъзможно постъпването
на друга служба,както оформянето на документи за пенсия или достъп до трудовата
борса.,респ.,че е останал без работа в процесния период-напротив ,установи
се,че е развивал активна стопанска дейност чрез фирмата си „К. –Агротур“ЕООД.
Ответникът успешно проведе
доказването на твърдения от него факт,че през процесния период,в качеството си
на самоосигуряващо се лице –управител и
едноличен собственик на фирма „К. –Агротур“ЕООД,ищецът Ц.И. се е самоосигурявал
и е реализирал доходи ,в резултат на отпуснатите му от Държавен фонд „Земеделие
„субсидии,които за периода от ***.до ***.са в общ размер на 129075.00лв.,което
надвишава многократно размера на брутното трудово възнаграждение,което
претендира като имуществени вреди,в резултат на незаконното задържане на
трудовата му книжка.
Правото на обезщетение по
чл.226 ал.2 от КТ възниква поР. невъзможността на работника/служителя/ да се
ползва от трудовата си книжка,съответно от удостоверителната й функция във
връзка с възникването,съществуването и прекратяването на трудовите и
осигурителни права и задължения.
От анализа на събраните по
делото доказателства,съдът прие,че ищецът успешно доказа,че трудовата му
книжка/3бр./незаконно е била задържана от работодателя му в периода от
прекратяването на трудовото му правоотношение -***.до ***.,а не както той
твърди в исковата си претенция-до ***.По-горе бяха изложени съображения защо
съдът приема този период за доказан по несъмнен начин.
Когато се оспорва от
работодателя,че в периода на задържането на трудовата книжка,работникът не е
реализирал социално осигурен доход ,то в негова тежест е да установи ,че
работникът е реализирал доход и в какъв размер.
Действително не може да се
сложи знак за идентичност между
характера на трудовото правоотношение и правоотношението,което възниква между управителя и собственика на едно
търговско дружество и самото дружество,но като правни последици/внесени
осигурителни вноски за пенсионно и здравно осигуряване,получени доходи/в единия
случай трудово възнаграждение ,а в другия случай-печалба от дейността на
търговеца/,но е резонно е да се приеме,че същите са приравними ,поР. което счита,че през процесния период ищецът не е
останал без работа и за него не са настъпили имуществени вреди в резултат на
неизпълнение на задължението на работодателя му,вменено му с разпоредбата на
чл.350 ал.1 от КТ.,както и да е налице причинно-следствена връзка между двата
правнорелевантни факта .
Ето защо,съдът намира,че
искът с правно основание чл.226 ал.2 от КТ и обективно съединения с него
ацесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като
такива следва да се отхвърлят.
ПоР. недоказаност от страна
на ищеца,че в резултат на незаконното задържане на трудовата му книжка от страна на работодателя е останал без
работа в претендирания период ,като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли предявения иск с правно основание чл.354 ал.1 т.5 от КТ –да бъде
признато за установено спрямо ответника Държавно горско стопанство- Н.“,ТП на
„Североизточно държавно предприятие „ДП Ш.,с ЕИК:2016174120198,със седалище и
адрес на управление:гр.Н.,ул.***,представлявано от *** П.М.Х. ,че е налице
трудов стаж за периода от ***.до ***.,в който период е била незаконно задържана
трудовата книжка на Ц.К.И. с ЕГН: **********,за който период ищецът е останал
без работа поР. незаконно задържане на трудовата книжка.
С оглед изхода на делото,на
основание чл.78 ал.2 от ГПК,ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 654.00лв.,съгласно
представения списък на разноски по чл.80 от ГПК/.
На ищеца не се следват
разноски,предвид изхода на спора.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.226 ал.2 във вр.с ал.3 от КТ,предявен от Ц.К.И. с ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез пълномощника му
мл.адвокат Д.М. –*АК срещу „Държавно горско стопанство- Н.“,ТП на
„Североизточно държавно предприятие „ДП Ш.,с ЕИК:2016174120198,със седалище и
адрес на управление:гр.Н.,ул.***,представлявано от *** П.М.Х. за сумата размер на
31 647.64лв./главница/.,представляваща обезщетение за незаконно задържане
на трудовата му книжка за периода от ***до ***.,ведно със законната лихва върху
главницата,начиная от подаване на исковата молба в съда -09.07.2020г.до
окончателното й изплащане .
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД,предявен от
Ц.К.И. с ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез пълномощника му мл.адвокат Д.М. –*АК
срещу „Държавно горско стопанство- Н.“,ТП на „Североизточно държавно
предприятие „ДП Ш.,с ЕИК:2016174120198,със седалище и адрес на управление:гр.Н.,ул.***,представлявано
от *** П.М.Х. за сумата в размер на 4 439.82лв....,представляваща
обезщетение за забава,в размер на законната лихва върху главницата от
31 647.64лв.,считано от датата на изпадане в забава -***.до ***.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.354 ал.1 т.5 от КТ
,предявен от Ц.К.И. с ЕГН:**********,с адрес:г***,чрез пълномощника му
мл.адвокат Д.М. –*АК срещу „Държавно горско стопанство- Н.“,ТП на
„Североизточно държавно предприятие „ДП Ш.,с ЕИК:2016174120198,със седалище и
адрес на управление:гр.Н.,ул.***,представлявано от *** П.М.Х.,с искане да бъде
признато за установено спрямо ответника Държавно горско стопанство- Н.“,ТП на
„Североизточно държавно предприятие „ДП Ш.,с ЕИК:2016174120198,със седалище и
адрес на управление:гр.Н.,ул.***,представлявано от *** П.М.Х. ,че е налице
трудов стаж за периода от ***.до ***.,в който период е била незаконно задържана
трудовата книжка на Ц.К.И. с ЕГН: **********,за който период ищецът е останал
без работа поР. незаконно задържане на трудовата книжка.
ОСЪЖДА ищеца Ц.К.И. с ЕГН:**********,с адрес:г*** да
заплати на ответника „Държавно горско стопанство- Н.“,ТП на „Североизточно
държавно предприятие „ДП Ш.,с ЕИК:2016174120198,със седалище и адрес на
управление:гр.Н.,ул.***,представлявано от *** П.М.Х. направените по делото
разноски в размер на 654.00лв./шестстотин петдесет и четири лева/.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд Ш. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.