Присъда по дело №1475/2023 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 163/15.06.2023 год. по НОХД № 1475 по описа за 2023 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1390/2022 год. по описа
на 01 РУП Варна срещу подсъдимия Т.П.Х., ЕГН:**********, затова, че на 02.09.2022 г. в
гр. Варна, е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Сусо" с гуми 24 цола и седем
скорости на стойност 199,50 лева /сто деветдесет и девет лева и петдесет стотинки/, от
владението на Д.П.Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

До започване на разпоредителното заседание с устна молба е предявен граждански иск от
пострадалата Д.П.Д. срещу подсъдимия Х. за сумата от 199,50 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието.Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал като
граждански ищец пострадалата Д.. Със същата молба е направено искане и за
конституиране на пострадалата като частен обвинител в съдебното производство. Съдът
прие, че молбата е своевременно предявена и отговаря на разпоредбите на чл.76 и
следващите от НПК и конституира пострадалата Д., като частен обвинител по делото.
В разпоредително съдебно заседание при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК,
подсъдимия, лично и чрез защитника си адв. Добрев, ВАК, служебно назначен, изявява
желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 27 по НПК /
съкратено съдебно следствие /, поради което на осн.чл.252,ал.1 от НПК производството
продължи незабавно по реда на глава ХХVII от НПК.
В хода по същество на делото, представителят на Варненска районна прокуратура поддържа
обвинението, като намира, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,ал.1 от
НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено от субективна страна при форма на
вината - пряк умисъл, уредена в чл.11, ал.2 от НК. Представителят на обвинението е поискал
подс. Х. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието прави искане на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от една година,
което на осн. чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 до осем месеца, което да бъде отложено
с изпитателен срок от три години. Прави се и искане разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства оставени към делото. По
отношение на гражданския иск, намира, че е допустим и основателен до размера на
инкриминираната в обвинителния акт сума.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. поддържа обвинението и предявеният
граждански иск. Относно наказанието предоставя на съда преценката. Претендира
уважаването на гражданския иск в пълен размер, така както е предявен с молбата.
Подсъдимия Х. изявява желание и прави искане производството да протече при хипотезата
на „съкратено съдебно следствие“ по реда на глава ХХVII от НПК / съкратено съдебно
следствие /,като изцяло признава обстоятелствата и фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие събраните в хода на досъдебното
производство доказателства да се ползват от съда при постановяване на присъдата, без да
бъдат събирани други доказателства.
Защитникът на подсъдимия,адв.Добрев, ВАК поддържа искането на подсъдимия за
провеждане на производството по реда на глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие/.
Моли съда да определи наказание съобразно правилата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, което
мотивира с ниската стойност на предмета на престъпление,процесуалното му поведение и
1

чистото му съдебно минало.Намира, че гражданския иск следва да бъде уважен.
В личната си защита и последната си дума подс. Х. изразява съжаление.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,както и самопризнанията на лицето, срещу което е повдигнато
обвинение, приема за установено следното от фактическа страна:
Свидетелката Д.П.Д. живеела в гр. Варна, ул. „Константин Доганов" № 41, ет. 5, ап. 14. В
полагащото й се избено помещение тя съхранявала велосипеда си - марка „Сусо" с гуми 24
цола и седем скорости, тъмно син на цвят. На същия адрес в апартамент № 4 живеел подс.
Т.П.Х..
На 02.09.2022 г., около 15:00 ч.,синът на пострадалата слязъл до избеното помещение, за да
вземе велосипеда си, при което установил, че този на св.Д. липсва. Пострадалата помолила
домоуправителя да прегледа записите от камерите за видео-наблюдение, монтирана във
входа и на фасадата на жилищната сграда , при което установила, че велосипеда и бил отнет
от лице, което разпознала като подсъдимия Х..
Св. Д. уведомила органите на полицията и с протокол за доброволно предаване /л.17 от ДП/
предоставила записи от същите на разследващите органи.
От заключението на изготвената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза /ВТЛИЕ - л.37-71/ се установява подробно действията на лице от мъжки пол,
идентифицирано категорично като подс. Т.П.Х..
В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза
/СОЕ-л.74/, от заключението на която се установява, че към момента на извършване на
деянието стойността на велосипед марка „Сусо" с гуми 24 цола и седем скорости, възлиза на
199,50 лева.
Така описаната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства - показанията
на св. Десислава Д.,писмени такива-протокол за доброволно предаване, протокол за вземане
на сравнителни образци, както и от заключение на съдебно-оценителна
експертиза,комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, справка
за съдимост, характеристична справка, приобщени по време на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл.283 от НПК,,които напълно кореспондират със самопризнанието на
лицето, спрямо което е повдигнато обвениние.
Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с
разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :
Предвид изложеното съдът приема, че от обективна и субективна страна подс. Х. е
осъществил състава на престъпление по чл.194, ал. 1 НК.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от показанията на св. Д. и от
заключението на комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди
движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да се присвоят.
В случая обекта на престъплението са обществените отношения свързани със собствеността
на гражданите. Подсъдимия е отнел чужда движима вещ – велосипед марка „Сусо" с гуми 24
цола и седем скорости на стойност 199,50 лв. от владението на собственика и без неговото
знание и съгласие и е установил своя фактическа власт.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подс.
2

Т.П.Х., родена на *** г. в гр.Варна, с адрес *** българин, български гражданин, основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН:**********, който е пълнолетно,
вменяемо лице – по време на извършване на деянието бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл –
съзнавал е, че с действията си ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждата движима
вещ, предвиждал е преминаването и в своя фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението. Съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимия е
действал с престъпен умисъл и характерните за него престъпна последователност и
целенасоченост.
Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и
неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да присвои
чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Причините за извършване на престъплението се коренят в незачитане от страна на
подсъдимите на основните правни норми в страната, гарантиращи правото на собственост
на гражданите.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 194,ал.1 от НК е лишаване от свобода
до осем години.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, както и
разпоредбите на чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а,ал.4 от НК.
Съдът прие, че не са налице условия за приложение на 58а,ал.4,вр. чл.55 от НК, тъй като не
отчете наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда
на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието.
Предвид горното и на осн. чл.194,ал.1 от НК, съдът определи на подс. Х. наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца.
С оглед изискването на чл.58а, ал.1 НК съдът намали така определеното на подсъдимия Х.
наказание лишаване от свобода с 1/3 и го осъди на „лишаване от свобода” за срок от четири
месеца.
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
при подсъдимия Х., поради което отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок
от три години.
Настоящият съдебен състав счита, че посредством така определеното и наложено наказание
успешно ще бъдат реализирани целите, визирани в чл.36 НК.
По отношение на предявеният граждански иск.
Тъй като подс. Х. беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът намери, че
предявения против него от пострадалата Д. граждански иск е доказан по основание и
размер, поради което го уважи изцяло, в пълния претендиран размер от 199,50 лева.
По отношение направените по делото разноски.
Предвид постановената осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск до размера
3

на 199,50 лева съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата - сумата от 50.00лв.,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск , както и сумата от
456,85лв., представляваща разноски по делото.
Веществените доказателства по делото – 3 броя СД, приложени към делото, съдът на
осн.чл.112 ал.4 от НПК постанови да останат към делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	163
Дата:	15 юни 2023 г. (в сила от 1 юли 2023 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20233110201475
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 април 2023 г.

Присъда по дело №1475/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите