№ 17697
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110113110 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И. И. А. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 568,17 лева, равняваща се
на ½ част от общо дължимата сума от 1 136,33 лева, представляваща стойност на главница за
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги до имот с адрес: [адрес] по
партида с клиентски № [№], начислена във фактури за периода от 21.03.2012 г. до 24.03.2014
г.
Ищцата твърди, че при ответното дружество [фирма] във връзка с водоснабдителни и
канализационни услуги за имот с адрес: [адрес] е открита партида с клиентски № [№] с
титулар лицето З.Н.. Поддържа, че след извършена проверка за задълженията по партидата,
същата установила, че при ответника са налице отразени такИ. в общ размер на сумата от 1
136,33 лева съгласно издадени фактури през периода от 21.03.2012 г. до 24.03.2014 г., а
именно: фактури № № [№]/21.03.2012 г.; 35482798/19.04.2012; 36032775/17.05.2012 г.;
*********/19.06.2012 г.; 37263765/21.07.2012 г.; 37877574/21.08.2012 г.; 38607971/28.09.2012
г.; 39111086/20.10.2012 г.; 39622499/20.11.2012 г.; 40284304/17.12.2012 г.;
40922017/22.01.2013 г.; 41439834/19.02.2013 г.; 42028556/20.03.2013 г.; 4251713/16.04.2013
г.; 43226126/22.05.2013 г.; 43824984/20.06.2013 г.; 44401223/16.07.2013 г.;
44990021/17.08.2013 г.; 45629772/23.09.2013 г.; 46148006/15.10.2013 г.; 46803634/19.11.2013
г.;47621109/19.12.2013 г.; 48050486/18.01.2014 г.; 48569606/15.02.2014 г. и
49387977/24.03.2014 г. на името на З.Н.. В исковата молба И. А. твърди, че е един от
наследниците по закон на лицето, след смъртта й на 20.05.2012 г., като нейна дъщеря,
заедно със сина й. Оспорва дължимостта на ½ част от общо начислените суми, според
наследствения си дял, с довод за липсата на облигационно правоотношение между
наследодателката й и ответното дружество поради липсата на притежавани от същата право
на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно основание по
отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период до имота, които
реално да са потребени от абоната. Оспорва процесният недвижим имот да е водоснабден,
1
както и изпарвността на уредите за отчитане на доставяното количество вода. Излага
подробни съображения, поради които намира вземаният аи за погасени по давност,
започнала да тече след изтичане на установения за плащането й 30-дневния срок. Намира за
приложима към вземанията тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с
оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително
определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки отправеното от А.
извънсъдебно искане процесните суми не са отписани от счетоводството на [фирма]. С тези
доводи И. А. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за
уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
[фирма], чре пълномощника си юрк. А.К.-М., признава иска по основание и размер, не
оспорвайки, че спрямо процесните оспорени от ищцата вземания е изтекла предвидената в
закона тригодишна погасителна давност. Намира, че с поведението си не е дал повод за
предявяване на исковата претенция и за завеждане на делото, тъй като се касае за
извънсъдебно претендиране на несъществуващи вземания. Ето защо, разноските по делото
следва да бъдат възложени на ищцата. Посочва, че дори възможността за принудително
изпълнение на вземанията да е погасена с изтичане на давността, то титулярят на
притезанията има правото да ги претендира от длъжника и в случай на изпълнение, то
последното би било надлежно. Счита, че отговорност за разноски би възникнала за [фирма]
само при предприемане на съдебни мерки или при оспорване на предявения отрицателен иск
за несъществуване на вземанията, които в случая не е налице. С тези доводи ответникът
отправя искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК
и за възлагане на разноските на И. А. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в
доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова
защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на
наследник на длъжника на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и
краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи: съществуването през процесния период на
облигационно правоотношение с наследодателя на ищцата, обусловено от притежавано
право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на
договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване на вече възникнали
задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за процесния период
ответникът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми и които са определени на базата на извършен
отчет чрез изправно СТИ – водомер; респ. предприемането на действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на
съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима.
2
Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в
представения и приет по делото заверен препис от справка в табличен вид, съдържаща
формираните задължения и извършени плащания за адрес: [адрес] с титуляр З. И. Н., че по
партидата за този имот с договорна сметка № [№] и клиентски № [№] от [фирма] са
начислени и фактурирани задължения за главница, в т.ч. по фактури за периода от
21.03.2012 г. до 24.03.2014 г., обективиращи задължения за цена на доставени В и К услуги,
както следва: фактура № [№] от 21.03.2012 г. за сума от 72,38 лева; фактура № 35482798 от
19.04.2012 за сума от 40,32 лева; фактура № 36032775 от 17.05.2012 г. за сума от 40,32 лева;
фактура № ********* от 19.06.2012 г. за сума от 49,79 лева; фактура № 37263765 от
21.07.2012 г. за сума от 40,32 лева; фактура № 37877574 от 21.08.2012 г. за сума от 42,34
лева; фактура № 38607971 от 28.09.2012 г. за сума от 44,38 лева; фактура № 39111086 от
20.10.2012 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 39622499 от 20.11.2012 г. за сума от 42,34
лева; фактура № 40284304 от 17.12.2012 г. за сума от 47,52 лева; фактура № 40922017 от
22.01.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 41439834 от 19.02.2013 г. за сума от 42,34
лева; фактура № 42028556 от 20.03.2013 г. за сума от 58,94 лева; фактура № 4251713 от
16.04.2013 г. за сума от 42,34 лева. фактура № 43226126 от 22.05.2013 г. за сума от 42,34
лева; фактура № 43824984 от 20.06.2013 г. за сума от 52,56 лева; фактура № 44401223 от
16.07.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 44990021 от 17.08.2013 г. за сума от 42,34
лева; фактура № 45629772 от 23.09.2013 г. за сума от 46,96 лева; фактура № 46148006 от
15.10.2013 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 46803634 от 19.11.2013 г. за сума от 42,34
лева; фактура № 47621109 от 19.12.2013 г. за сума от 42,60 лева; фактура № 48050486 от
18.01.2014 г. за сума от 42,34 лева; фактура № 48569606 от 15.02.2014 г. за сума от 42,34
лева и фактура № 49387977 от 24.03.2014 г. за сума от 49,82 лева, или начислена главница в
общ размер от 1 136,33 лева. От справката се установява също, че върху всяка от тези
гливници ежемесечно са начислявани и фактурирани суми и за лихва за забава, като общият
размер от главница и лихва се включват като задължение към фактурата за следващия
отчетен период в графа „старо салдо“, като към дата 19.12.2022 г. общият размер на
задълженията по партидата е в размер на сумата от 12 751,61 лева, в частност задълженията
по процесните фактури.
Данните, следващи от приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. №
1974/08.06.2021 г., издадено от [адрес], сочат, че лицето З. И. Н. (законен наследник на
съпруга си И.н А.Н., починал на 02.02.1998 г.) е починало на 20.05.20212 г., оставяйки за
свои законни наследници сина си В.А. И.нов и дъщеря си И. И. А. – ищцата по делото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че счетоводното отразяване на сумата в общ 1
136,33 лева по фактури за периода от 20.03.2012 г. до 24.03.2014 г. като задължение на
наследодателката на ищцата – З. И. Н. по клиентски номер [№] към ответното дружество, в
частност чрез отнасянето им в графа „старо салдо“, начисляване на лихви за забава върху
същата, като част от общо дължимите суми и неотписването им като такИ. от партидата за
процесния имот – обстоятелство, неоспорено в процеса от [фирма], поражда правния
интерес на ищцата – в качеството си на законен наследник на починалото лице – титуляр на
партидата да поиска признаване на недължимостта на ½ част от общо начислената сума или
на вземането от 568,17 лева, съответна на наследствения дял от наследството на своята
майка З.Н., включващо правата и задълженията, в т. ч. чрез заявените в процеса основания
за недължимост.
В тази връзка съдът съобрази и доводите на ответната страна, изложени в депозирания
по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който [фирма], макар да признава
обстоятелството, че спрямо процесните вземания е изтекла приложимата тригодишна
погасителна давност, то това води до погасяване на възможността за принудителното им
изпълнение, но титулярят на правото може да го претендира от длъжника и в случай на
изпълнение последното би било надлежно. Само по себе си обстоятелството, че процесното
вземане съществува при [фирма] като парично притезание за доставени водоснабдителни и
3
канализационни услуги с насрещно задължено лице наследодателя на ищцата И. А.,
включва се като задължение в месечните фактури и се олихвява с начисляването на законна
лихва за забава, свидетелстват за факта, че ответното дружество извънсъдебно претендира да
е носител на паричните вземания по процесните фактури, което обуславя интереса на
ищцата да отрече сумите с цел да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че същата
не ги дължи на ответника, като гарантира, че този спор е разрешен между страните. Наред с
това, продължаващото начисляване на вземанията прави възможно тяхното погасяване чрез
извънсъдебно плащане, респ. чрез извършване на прихващане, поради което доводът на
ответника за невъзможността да ги реализира по принудителен ред също не е от естество да
лиши ищцата от интерес от търсената защита чрез отричането им.
Изясни се, че ищцата оспорва дължимостта на сумата, представляваща ½ част от общо
начислената – според наследствените й права от наследството на починалото лице – титуляр
на партидата З.Н., на няколко основания, както следва: поради липсата на облигационно
правоотношение между ответното дружество и наследодателя на ищцата; поради липсата на
реално извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги през
фактурирания период, които реално да са потребени от абоната в посочения обект, измерени
чрез изправно средство за търговско измерване, както и поради погасяването й по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите предоставянето на В и К услуги
на потребителите се извършва от В и К оператори, срещу заплащане, по реда на този закон
и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгласно
клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗРВИКУ, водоснабдителните и канализационните (В
и К) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени
и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения и се предоставят от В и К оператори – предприятия с предмет на дейност
извършване на В и К услуги.
В § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги качеството „потребители“ по смисъла на Законае дефинирано чрез включване на
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобИ.не на правото на собственост или правото на ползване
върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /публично достъпни на интернет - страницата на
дружеството/, за които не се спори, че са влезли в законна сила. В т. 3 от последната е
предвидено, че потребител е и физическо лице, което е ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги.
По делото, въпреки разпределената между страните доказателствена тежест и
4
изричните указания към ответника, че негова е тежестта да установи съществуването на
облигационно правоотношение през процесния период с наследодателя на ищцата,
обусловено от притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния
имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, от страна на
[фирма] не бяха ангажирани доказателства за посочените обстоятелства. Издаването на
процесните фактури от ответното дружество на името на титуляря на партидата З.Н. само
по себе си е е достатъчно, за да формира извод относно притежавани права върху имота, а
оттук и за качеството клиент и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги –
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, за битови нужди от
наследодателя на ищцовата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, от [фирма]
не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания, насочени към
установяване на носителя на права върху имота, в т.ч. от ищцата по делото.
Ето защо, като последица от недоказване на първата и основна предпоставка за
ангажиране отговорността на ищцата за заплащане на процесните суми – наличието на
облигационно правоотношение във връзка с доставката на В и К до процесния имот, то
оспорването на ищцата И. А. за недължимост на вземанията по процесните фактури на това
основание се явява основателно, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен.
За прецизност на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая е
налице и друго твърдяно от ищцовата страна основание за недължимост на това вземане, а
именно погасяването му по давност.
Изясни се, че с отговора на исковата молба [фирма] не оспорва, че спрямо вземанията,
предмет на исковата претенция, е изтекъл приложимият давностен срок.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По отношение на процесното вземане за главница за доставени водоснабдителни и
канализационни услуги съдът счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, с оглед характера на вземането на периодично плащане по см. на посочената
разпоредба, в който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Тази давност в случая е започнала да тече от деня, следващ изтичане на срока за
плащане на фактурата за последния месец от периода, за който не се спори, че съгласно
Общите условия на [фирма] е 30-дневен, или в случая от 24.04.2014 г. (30 дни от датата на
издаване на последната фактура за периода – фактура № 49387977/24.03.2014 г.). Считано от
следващия ден – 25.04.2014 г. давността за вземането за главница е започнала да тече и е
изтекла на 25.04.2017 г., а с това и преди образуване на настоящото производство по искова
молба от 13.03.2023 г. По делото няма данни, нито твърдения за конкретни действия, които
да са довели до спиране или прекъсване на давностния срок, поради което вземането следва
да се счита за погасено по давност.
Предвид изложеното дотук, предявеният установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта от ищцата И. А. на сумата от 568,17 лева,
равняваща се на ½ част от общо дължимата сума от 1 136,33 лева, представляваща стойност
на главница за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги до имот с адрес:
[адрес] по партида с клиентски № [№], начислена във фактури за периода от 21.03.2012 г. до
24.03.2014 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
5
При този изход на спора – основателност на исковата претенция право на разноски има
само ищцата. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая не намира
приложение изключението, регламентирано в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
предвиждаща присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато
същият признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. За да е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете предпоставки,
визирани от законодателя, в условията на кумулативност – ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая, съдът счита, че е налице
единствено втората предпоставка – признание на иска, основан на твърдения за
недължимост на вземането поради погасяването му по давност, но не и първата такава,
поради което отговорността между страните за направените разноски следва да се
разпредели съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, а не съгласно правилото на чл. 78,
ал. 2 ГПК, в който смисъл е искането на ответното дружество. Изясни се, че [фирма]
продължава да фактурира вземанията по процесните фактури, издадени през периода
20.03.2012 г. – 24.03.2014 г. като задължения по партида с клиентски номер [№] и с титуляр
наследодателката на ищцата – лицето З.Н., включвайки ги като задължение – старо салдо
във фактурите, касаещи текущите месечни задължения във връзка с предоставени В и К
услуги и начислявайки лихва за забава върху общо неплатената сума. Наред с това, с
отговора на исковата молба, макар да се признава обстоятелството, че приложимият към
притезанията давностен срок е изтекъл, се поддържа, че това обстоятелство не е
равнозначно на несъществуване на вземанията и при изпълнение от длъжника, то същото би
било валидно. Няма спор по делото, че вземанията по тези фактури не са отписани от
счетоводството на ответника. Ето защо, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая остава
неприложима. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. С. Д. следва да бъде присъдена сумата от 400
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита
на ищцата А.. В тази връзка съдът съобрази отразеното в представения по делото договор за
правна помощ и съдействие от 26.01.2023 г. (л. 9 от делото) представителство на ищцата от
пълномощника й безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – поради това, че
доверителят е материално затруднено лице и размера на възнаграждението, установен в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на договора).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. И. А., с ЕГН: ********** и
адрес: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес],
установителен иск по „л. 124, ал. 1 ГПК, че И. И. А. не дължи на [фирма] сумата от 568,17
лева, равняваща се на ½ част от общо дължимата сума от 1 136,33 лева, представляваща
стойност на главница за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги до имот с
адрес: [адрес] по партида с клиентски № [№], начислена във фактури за периода от
21.03.2012 г. до 24.03.2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
6
заплати на И. И. А., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] сумата от 50 лева, представляваща
сторени разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН: ********** с адрес на упражняване на дейността: [адрес]
сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита на ищцата в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7