№ 740
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000501691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 261377 от 19.12.2023 г., постановено по гр. дело № 3329/2019 г. на СГС, ГО I-
14 състав, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за относително недействителен по
отношение на ищцата „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ договорът за покупко-продажба
от 29.05.2018 г., обективиран в нотариален акт № 11, том II, рег. № 2399, нот. д. № 116/2018
г., с който първият ответник "Интертех - Аутомейшън" ООД продава на втория ответник П.
Н. Т. следния недвижим имот: незастроен поземлен имот с идентификатор №
68134,2045,2007, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-
18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, район
Витоша, в. з. „Малинова долина“, с площ от 2731 кв. м. с трайно предназначение на
територията урбанизирана, за друг вид застрояване, с номер по преходен план № 1401, 1445,
кв. 11, парцел 1, съседи: имот с идентификатор № 68134,2045,352, № 68134,2045,1847, №
68134,2045,1893, № 68134,2045,1753 и № 68134,2045,863.
Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците "Интертех -
Аутомейшън" ООД, М. Б. С. и Б. П. Т. /последните двама конституирани по делото по реда
на чл. 227 ГПК в качеството на наследници на ответника П. Н. Т./, които в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК го обжалват с оплаквания за недопустимост на иска, неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и
необоснованост. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за
1
основателността на иска по чл. 135 ЗЗД било ирелевантно дали вземането на кредитора било
изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или
действие, като въззивниците считат, че това е било необходимо. В тази връзка излагат, че по
делото не било установено наличието на първата предпоставка за уважаване на така
предявения отменителен иск, а именно ищецът да има качеството на кредитор спрямо
ответника. Дори и тази хипотеза да била налице, жалбоподателите сочат, че по делото не
било установено по категоричен начин знание у третото лице-приобретател П. Н. Т., че
прехвърлянето на имота от 29.05.2018 г. увреждало ищеца, доколкото ставало въпрос за
сделка на търговско дружество в хода на обичайната му търговска дейност, в която обаче П.
Т. не бил ангажиран по никакъв начин. Твърди се, че този факт бил индиция за липса на
знание. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивните жалба като неоснователни.
Постъпила е и частна въззивна жалба от „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ чрез адв. Ц. К.
от САК против Определение № 261675 от 05.03.2024 г. по същото дело, с което е оставена
без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с
подробни оплаквания против изводите на съда за неоснователност на молбата.
В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещните по нея страни
"Интертех - Аутомейшън" ООД и Б. П. Т., чрез адв. С. С. САК с подробни възражения и
искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, Апелативен съд - София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ
против "Интертех - Аутомейшън" ООД и М. Б. С. и Б. П. Т. за обявяване за относително
недействителен спрямо ищеца на договора за покупко-продажба от 29.05.2018 г.,
обективиран в нотариален акт № 11, том II, рег. № 2399, нот. д. № 116/2018 г., с който
първият ответник "Интертех - Аутомейшън" ООД продава на втория ответник П. Н. Т.
следния недвижим имот: незастроен поземлен имот с идентификатор № 68134,2045,2007, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота гр. София, район Витоша, в. з. „Малинова долина“, с площ от
2731 кв. м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, за друг вид застрояване,
с номер по преходен план № 1401, 1445, кв. 11, парцел 1, съседи: имот с идентификатор №
68134,2045,352, № 68134,2045,1847, № 68134,2045,1893, № 68134,2045,1753 и №
68134,2045,863.
От фактическа страна пред въззивния съд не е спорно, че ответното дружество "Интертех -
2
Аутомейшън" ООД, представлявано от управителя си Б. П. Т., е било собственик на
процесния имот към датата на прехвърлителната сделка от 29.05.2018 г., а това се установява
и от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства.
С влязло в сила на 02.10.2023 г. решение № 261023/25.06.2021 г. постановено по гр. д. №
102/2020 г. по описа на СГС, ответникът "Интертех - Аутомейшън" ООД е осъдено да
заплати на ищеца сума от 84 772,24 евро, представляваща дължима и незаплатена сума по
чл. 2.2., вр. чл. 4 от споразумение от 10.10.2018 г., представляваща цена на закупени
продукти по фактури описани в приложение № 1, неразделна част от споразумението и
издадени след 25.01.2018 г. С това вземане ищецът по настоящото производство се
легитимира като кредитор на длъжника "Интертех - Аутомейшън" ООД.
Не е спорно и това, че на 29.05.2018 г. с нотариален акт № 11, том II, рег. № 2399, нот. д. №
116/2018 г., първият ответник "Интертех - Аутомейшън" ООД представляван от управителят
си Б. П. Т. продава на втория ответник П. Н. Т., негов баща /видно от приложеното по делото
на л. 57, удостоверение за родствени връзки от НБД- Население/ процесния незастроен
поземлен имот. Обстоятелството, каква е била пазарната цена на имота, е без значение за
увреждащия характер на сделката, поради което съдът не я обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявения
Павлов иск за основателен. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД представлява средство за защита на
кредитора, в случай че неговият длъжник не просто не изпълнява задълженията си, но и
предприема действия, с които го уврежда, било като намалява имуществото си, било като
затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява общото обезпечение на кредиторите по
смисъла на чл. 133 ЗЗД. Целта на иска е тези увреждащи действия на длъжника да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора, така че да може той въпреки тях да се
удовлетвори от имуществото му. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо
ищецът да има качеството на кредитор, длъжникът обективно да го уврежда, намалявайки
или изключвайки възможността му за удовлетворение от цялото му имущество, да е знаел за
увреждането при разпореждането със своето имущество в полза на третото лице и
последното също да е знаело за увреждането на кредитора, когато разпореждането е било
възмездно.
В случая качеството кредитор на ищцата „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ по отношение
на първия ответник - прехвърлител по атакуваната сделка "Интертех - Аутомейшън" ООД
произтича от сключения договор за покупко-продажба от 29.05.2018 г. Законът не
предпоставя като условие за успешното провеждане на иска вземането на кредитора да бъде
установено с влязло в сила съдебно решение, но възникването на правото на иск по чл. 135
ЗЗД се предпоставя от съществуването на действително вземане на ищеца - кредитор,
непогасено към датата на предявяване на иска. Материалното право по чл. 135 ЗЗД,
респективно и правото на иск по чл. 135 ЗЗД, принадлежи на кредитора, т.е. на лице, което е
носител на вземане към длъжника. Ищецът обосновава активната си материално-правна
легитимация с принадлежност на вземане, произтичащо от валидно сключен договор за
покупко-продажба на собственост върху недвижим имот, представляващ незастроен
3
поземлен имот от 29.05.2018 г. със страни по него "Интертех - Аутомейшън" ООД и П. Н. Т.,
който договор е двустранен и възмезден. Този договор продължава да обвързва страните,
докато не бъде надлежно развален.
Атакуваната сделка, оформена в нотариален акт за покупко-продажба № 11, том II, нот. д. №
116/2018 г. на нотариус М. К., рег. № *** на НК, се явява увреждаща, тъй като с нея
длъжникът "Интертех - Аутомейшън" ООД се е разпоредил с имуществото си, като по този
начин е изключил възможността за ищцата кредитор „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ да
се удовлетвори от имуществото му. Именно това обосновава правният интерес на ищцата от
търсената защита. Обстоятелството, че разпореждането с имуществени права на длъжника е
било възмездно, не изключа увреждащия характер на сделката. Ето защо съдът приема, че е
осъществена и втората предпоставка, а именно длъжникът да уврежда кредитора си.
Знанието за увреждане, като елемент от фактическия състав на потестативното право по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, е налице у длъжника, когато патримониумът му се намалява чрез негов акт,
извършен след възникване на вземането. В конкретния случай разпореждането чрез
покупко-продажба с недвижимия имот, собственост на ответното дружество, е станало на
29.05.2018 г., а вземанията на кредитора му са възникнали по издадени от него фактури
относно поръчани и доставени стоки в края на 2017 г. и месец януари 2018 г., т.е. стоки
доставени преди датата на разпореждането на ответника с имота му. Същевременно, на
прехвърлителя на имота е било известно към момента на атакуваната сделка, че той има
неплатени задължения по процесните поръчани и доставени стоки.
Разпоредителната сделка е сключена от свързани лица: между дружеството-ответник чрез
своя управител Б. П. Т., от една страна и от П. Н. Т., неговият баща в качеството му на
физическо лице, от друга. По отношение на така сключената сделка следва да се приеме, че е
налице знание за увреждане и у двете страни по нея, тъй като управителят на дружеството-
продавач и купувачът са свързани лица. Съгласно § 1, ал. 1 т. 1 от ДР на ТЗ - съпрузите,
роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен
включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително са „свързани лица“.
Ответниците не са ангажирали годни доказателства, оборващи презумпцията за знание. Въз
основа на изложеното настоящият въззивен състав приема, че установената в чл. 135, ал. 2
ЗЗД оборима законова презумпция не е успешно оборена от ответниците.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Искането е допустимо, доколкото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна в
производството, но разгледано по същество е неоснователно.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по
чл. 248 ГПК на ищеца, с която се иска изменение на постановеното решение в частта му за
разноските, чрез присъждане на по-високо възнаграждение за исковото производство в полза
на ищцовата страна, тъй като минималният размер следва да бъде присъден единствено в
4
случай на елементарно от фактическа и правна страна дело с минимум положени от
адвоката усилия, а настоящото дело не било такова.
Настоящият състав на съда съобразявайки произнасянето си с действителната фактическа и
правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес
намира, че присъдената от първоинстанционният съд сума е достатъчна да възмезди труда на
адвоката, изготвил искова молба и участвал в две съдебни заседания. Делото не се отличава
с правна и фактическа сложност. С обжалваното определение, постановено по чл. 248 ГПК,
първоинстанционният съд е изложил правилни, законосъобразни и обосновани мотиви, при
което е отговорено на доводите и твърденията на молителя, релевирани и в настоящата
частна жалба. Поради това, мотивите на градския съд в решението и в атакуваното
определение по чл. 248 ГПК с молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който
препраща към същите.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното
определение по чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора, при който въззивната инстанция приема, че иска
следва да бъде уважен, то право на разноски има ищецът, респ. въззиваемият, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. В производството е направено възражение от ответната страна за
прекомерност на така поисканото адвокатско възнаграждение, като се излага, че делото не е
с фактическа и правна сложност и че присъждане на исканият адвокатски хонорар, би
довело до неоснователно обогатяване на ищцовото дружеството. Настоящият състав счита
за правилно направеното възражение за прекомерност, но като съобрази, че исканият от
ищеца адвокатски хонорар за въззивна инстанция от 9583,57 лв. е по малък от минималният
такъв по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., който е в размер на 11 553,97 лв., то
същият следва да бъде присъден в исканият размер. Дължимите размери следва да се
преценяват към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. имат материалноправен характер, поради което
приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие.
В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана например в определение
№ 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II т. о., определение № 127 от 09.05.2016 г. по
ч. гр. д. № 564/2016 г. на I г. о. и определение № 17 от 26.01.2017 г. по т. д. № 1193/2016 г. на I
т. о., която настоящият състав споделя. В случая процесният договор за правна защита за
въззивната инстанция е сключен на 05.04.2024 г., поради което е приложима разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 5 на Наредба № 1/09.07.2004 г. съобразно действащата й към този момент
редакция.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261377 от 19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 3329/2019 г.
от Софийски градски съд, ГО I-14 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261675 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 3329/2019
г. по реда на чл. 248 ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молбата, подадена
от ищеца „Ендрес+Хаузер Интернешънъл“ АГ, със седалище и адрес Швейцария, Рейнах
Кегенщрасе № 2, вп. в ТР на кантон Базел-ландшафт СНЕ 112.760.785, със съдебен адрес гр.
София, бул. “Тодор Александров“ №28, ет. 7, за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Интертех-Аутомейшън“ООД, с ЕИК *********, със съд. адрес гр. София, ул.
Цар Иван Шишман №17, М. Б. С., с ЕГН **********, със съд. адрес гр.София, бул. Витоша
4, ет. 1 и Б. П. Т., с ЕГН **********, с адрес ******, /последните двама конституирани по
чл.227 ГПК като правоприемници на П. Н. Т./ да заплатят на „Ендрес+Хаузер
Интернешънъл“ АГ, със седалище и адрес Швейцария, Рейнах Кегенщрасе № 2, вп. в ТР на
кантон Базел-ландшафт СНЕ 112.760.785, със съдебен адрес гр.София, бул.“Тодор
Александров‘ № 28, ет. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 9583,57 лв.
разноски по делото във втората инстанция.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
връчването му при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6