Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр.Пловдив, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 04.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2427/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Терра кредит“ООД против решение № 3056/17.07.2019г. по гр.д.№ 14784/2018г. на ПдРС, VІ гр.с., с което по искове
предявени от въззиваемата Л.Г.М. подписан между страните договор за
потребителски кредит от 28.11.2014г. е прогласен за недействителен и
дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемата сумата от 1307
лева, като такава, платена от нея без основание. Във въззивната жалба се
твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд относно неспазване изискванията по чл. 11,
ал. 1, т.т. 9, 10 и 11 от ЗПК. Алтернативно се твърди, че, дори ако договорът
за потребителски кредит е недействителен, то недължимо платена се явява
единствено сумата от 54,56 лева, с която се надвишава чистата стойност на
потребителския кредит. Останалата част от сумата от 1307 лева била платена за
застрахователни премии, които били дължими по самостоятелен договор за
застраховка, чиято действителност не била в зависимост от действителността на
договора за потребителски кредит. Иска се цялостна отмяна на обжалваното
решение, включително в частта на разноските.
От въззиваемата Л.Г.М. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни
съображения относно наличието на основания за прогласяване на договора за
потребителски кредит за недействителен. Оспорват се твърденията на
жалбоподателя за дължимост на застрахователна премия.
ПОС, ХІV гр.с.,
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата молба, по която е образувано
първоинстанционното дело, се твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК в договора не била
предвидена застраховка, а същата била незаконосъобразно включена в погасителния
план. Твърдят се също така нарушения на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй
като общите условия били с шрифт по- малък от 12, както и на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от
потребителя. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима
сума, не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР.
В нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК не били посочени
условията за прилагането на договорения лихвен процент. Не било изпълнено и
изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не било
посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Договорената
възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави,
тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити. Предвидената в погасителния план към договора застраховка била
недължима, тъй като не била включена в договора като уговорка.
В подадения
от „Терра Кредит”ООД писмен отговор на исковата молба са изложени доводи за
липса на пасивна легитимация, които не се поддържат пред настоящата инстанция.
Исковете са оспорени като недопустими и като неоснователни.
Безспорно между страните е, че договор за потребителски кредит /заем/ № 1039169/28.11.2014г.,
по който „Терра кредит”ООД има качеството на кредитодател, е подписан, както от
негов представител, така и от въззиваемата Л.М.. Безспорно е също така, че тя е
получила посочената в договора сума в размер от 2000 лева.
Неоснователно е твърдението в исковата молба, че не е
спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера на шрифта, с който е
изписан текстът на договора, тъй като от приетото по делото на ПдРС заключение
по СТЕ, се установява, че размерът на шрифта на текста, с който е написан и
разпечатан договорът между страните е 12 pt.
Договорената възнаградителна лихва в размер от 40% е с
фиксиран размер, поради което не е необходимо, съобразно с разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК да бъде посочен индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Това обаче не важи по отношение на
изискването по същата т.9 за посочване на условията за прилагането на лихвения
процент. Спазването на това изискване в конкретния случай е от съществено
значение за изясняване на въпроса относно начина на формиране на
възнаградителната лихва в размер от 297,16 лева. Видно от съдържанието на
договора и от погасителния план към него, предоставената като кредит сума от
2000 лева е следвало да бъде върната на 36 равни седмични вноски от по 63,81
лева. Като разделим 297,16 лева на 36 се получава сума в размер от 8,25 лева,
която би могла да се приеме за участието на възнаградителната лихва във всяка
една седмична вноска. От друга страна обаче 40% годишна лихва върху 2000 лева
за период от девет месеца / 36 седмици са приблизително 9 месеца/ се равняват
на 600 лева, които са значително повече от 297,16 лева. При това положение може
да се предположи, че лихвеният процент не е начисляван върху целия размер на
кредита, а върху остатъчната главница,
след всяко седмично плащане. Това обаче не е изрично упоменато в договора,
поради което ще следва да се приеме, че действително не е изпълнено едно от
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
На следващо
място следва да се отбележи, че твърдението в исковата молба, че задължение за
заплащане на суми за застраховка било отразено в погасителния план, но не било
уговорено в самия договор, не отговаря на истината. Това задължение е изрично
посочено в чл.2, изр. последно, във вр. с преамбюла относно параметрите на
договора. Предвидена е „застраховка към кредита при договорени от кредитора
условия- месечно 15% от стойността на договора. Тези 15 % месечно се равняват
на 180 % годишно или 135 % за девет месеца върху цялата сума по кредита. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.“ При положение, че застрахователните премии представляват част от
общия разход по кредита, то те бил следвало да бъдат прибавени към сумата в
графа „Обща стойност на плащанията“ в договора, но това очевидно не е сторено,
което води до извод за некоректно изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, което некоректно изпълнение е равносилно на пълно неизпълнение,
тъй като действителните разходи в тежест на кредитополучателя са близо два пъти
по- високи от посочените в договора / в погасителния план са предвидени 36 бр.
вноски за застраховка в размер от по 44,75 лева или общо 1611 лева/.
Некоректното отразяване на действителния общ разход по кредита буди основателно
съмнение и относно това, дали годишният процент на разходите е в посочения
размер от 49,09 % или надхвърля 50%.
Горните
констатации дават достатъчно основание да се приеме, че договорът за
потребителски кредит, сключен между страните, е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК. Що се отнася до застрахователните премии на първо място следва да
се отбележи, че щом като същите се включват в общия разход по кредита, то
вземанията за тях не може да се разглеждат като самостоятелни спрямо всички
останали вземания по договора за потребителски кредит и при недействителност на
същия следва да останат в тежест на кредитодателя, а, когато са платени от
кредитополучателя, подлежат на възстановяване. Освен това по делото липсват преки и
убедителни доказателства за това да е бил сключен договор за застраховка, с
договорена застрахователна премия в размер от 15% месечно върху размера на
кредита. На л.53 по първоинстанционното дело е налице заверено копие от
документ, наименован „Сертификат за застраховане № 01039169/2014г. по групова
застраховка „Злополука и заболяване“. В горния десен ъгъл на документа е
записано: „ЗК“Олимпик- клон България“КЧТ ****“. На втора страница, най- отдолу,
са положени подписи от Л.М., в качеството й на застрахована, и от представител
на „Терра кредит“ООД. Липсва подпис на представител на застраховател или
застрахователен посредник. Така оформен въпросният документ не удостоверява
пряко или дори индиректно сключването на застрахователен договор, с определени
условия, включително и относно застрахователната премия. Липсват и каквито и да
бил доказателства дружеството- жалбоподател да е изплатило на определен
застраховател застрахователни премии в посочения в договора за потребителски
кредит размер.
По първоинстанционното дело е прието заключение по
ССЕ, изготвено от вещо лице М. М., от което се установява, че платените от
въззиваемата суми са в общ размер от 3097,56 лева. На л.104- 106 по
първоинстанционното дело са налице три броя оригинални разписки за платени от
въззиваемата още общо 210 лева / на 28.02.2018г.- 80 лева, на 30.04.2018г.- 50
лева, и на 31.08.2018г.- 80 лева/. При това положение общият размер на
плащанията се вява в размер от 3307,56 лева. Съобразно с разпоредбата на чл.23
от ЗПК от тази сума дължима се явява само чистата стойност на кредита- 2000
лева. Разликата до 3307,56 лева. Ето защо, като е прогласил договора за
потребителски кредит за недействителен и е осъдил дружеството- жалбоподател да
заплати на въззиваемата сумата от 1307 лева, първоинстанционният съд е
постановил едно правилно и законосъобразно решение.
Съобразно с решението по делото, в полза на пълномощника на въззиваемата, адв.Д.Б. бъде
присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в минималния размер от 745
лева, с включен ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№ 3056/17.07.2019г. по гр.д.№ 14784/2018г.
на ПдРС, VІ гр.с., с което по искове предявени от въззиваемата Л.Г.М.
подписан между нея и жалбоподателя „Терра кредит“ООД договор за потребителски
кредит от 28.11.2014г. е прогласен за недействителен и дружеството-
жалбоподател е осъдено да заплати на въззиваемата сумата от 1307 лева, като
такава, платена от нея без основание.
ОСЪЖДА „Терра
кредит” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да заплати на адвокат Д.Г.Б.,***,
сумата от 745 лева- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на въззиваемата Л.Г.М. в настоящето въззивно производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: