Решение по дело №1357/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            15.06.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                              гражданско отделение

На тридесет и първи май                                                      две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 1357 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД /с предишно наименование „Е.Он България Продажби” АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 18790/2017г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 239.37лв. - заплатена втора вноска от главница в размер на 1 855.59лв. начислена с д.и. №008386246/24.08.2011г. при първоначална липса на основание и заплатена от С.С. в полза на длъжника „Е.П.” АД корекция на сметка за непотребена електроенергия през период от 18.02.2011г. до 16.08.2011г. в обект с клиентски №1100187616, абонатен №0********* и адрес на потребление: с. Ш., вземането за която е цедирано на заявителя „С.Б.” ЕООД по силата на договор за цесия от 24.07.2017г., за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление от 25.07.2017 год., по имейл с електронен подпис, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 25.09.2017г. до окончателното й  изплащане, като ищеца моли да му бъдат присъдени разноските направени в исковото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че С.С. е бил потребител на електрическа енергия на адрес: с. Ш. с клиентски №1100187616, абонатен №0*********. На 16.08.2011г. била извършена проверка на монтирания да отчита потреблението в обекта електромер. Въз основа на проверката Е.ОН България Продажби” АД изготвили справка за корекция и начислило служебна консумация за период 18.02.2011г. до 16.08.2011г., за която било издадено д.и. №008386246/24.08.2011 г. на стойност 1855,59 лв. Абонатът заплатил сумата на ответника, за да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на посочения адрес на основание чл. 123 от Закона за енергетиката. Твърди, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не се дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Ищецът придобил вземането за неоснователно платената сума по корекционна процедура, съобразно договор за цесия от 24.07.2017г., за което уведомил ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че със С.С. са били страни по договор за доставка на ел. енергия относно процесния обект. Оспорва наличието на валиден договор за цесия, като твърди, че е нищожен поради липсата на предмет и съгласие. Оспрова наличието на редовно уведомяване за прехвърляне на вземането.  Твърди, че ответното дружество е изпълнявало поетите по договора за доставка на електрическа енергия задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, като е осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в Ш. с клиентски №1100187616, абонатен №0*********. При извършена от служители на „Е он Мрежи” АД проверка на 16.08.2011г. е установено неотчитане на електроенергия потребявана в обекта поради външна намеса в схемата на свързване на СТИ. За проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на свидетел. Съобразно констатацията за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, определено по обем чрез изчислителна методология. В евентуалност сочи, че сумата е платена съобразно договор за спогодба от 02.04.2013г., с който се признава задължението и е разсрочено плащането му. Не оспорва, че сумата по фактура № №008386246/24.08.2011г. е заплатена. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 18790/2017г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ********* против "Енерго-Про Мрежи” АД за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства –  констативен протокол № 025917 от 16.08.2011 г.; справка № 18447 от 23.08.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия; кредитно известие № ********** от 10.05.2017 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 21.02.2018г. и извлечение за фактури и плащания към дата 20.02.2018 г.; писмо изх. № 766970/24.08.2011 г. от „Е.ОН България Продажби“ АД; Споразумителен протокол № ДР 14069 от 02.04.2013 г.; договор за прехвърляне на вземане от 24.07.2017 г., уведомление по електронна поща от 25.07.2017 г., пълномощно от С. Ж. С. от 20.08.2016г., уведомление от С. Ж. С., се установява, че:  на 16.08.2011г. длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД („Е-он България Мрежи” АД) са извършили техническа проверка на електромерно табло находящо се в обект с клиентски №1100187616, абонатен №0********* и адрес на потребление: с. Ш., при което установили неотчитане на електроенергия преминаващата през монтираното за обекта СТИ, поради външна намеса в схемата му на свързване. За проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на потребителя. Въз основа на съставения протокол за извършената експертиза на потребител с клиентски №1100187616, абонатен №0********* е начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода от 18.02.2011г. до 16.08.2011г и е издадено дебитно известие № №008386246/24.08.2011 г. в което цената на коригираното количество доставена ел. енергия за горепосочения период е остойностена в общ размер от 1855,59 лв. На 02.04.2013г. между „Е-он България” ЕАД и С. Ж. С. било сключено писмено споразумение, съобразно което последният следвало да плати на дружеството сумата от 1196,88 лв. на 5 вноски с падежи 20-то число на месеци 04., 05., 06., 07 и 08.2013г. На 24.07.2017г. С. Ж. С., чрез пълномощник П. К. прехвърлил на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ********* вземането си за сумата от 239,37 лв. недлъжимо платена при първоначална липса на основание 2-ра вноска по сключен Договор за разсрочено плащане № ДР 14069 от 02.04.2013г. на начислена в полза на длъжника „Е.П.” АД корекция на сметка за потребена електроенергия, посочена във дебитно известие  №008386246/24.08.2011г.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 вр. чл. 99  ЗЗД.

По делото е прието за безспорно на осн. чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, че цедента на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща консумираната ел.енергия. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на „Е.Он България Мрежи” („Енерго-про мрежи” АД) и „Е.Он България Продажби” („Е.П.” АД), както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.

За настоящия казус освен посочените ОУ е меродавна също така правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г., отм. 12.11.2013г.), в редакциите й им към датата на извършената проверка, респ. съставена справка за корекция.

От гореизброените нормативни актове, само ПИКЕЕ в член 45 ал. 1 предвижда процедура за отчитане на количеството електрическа енергия при установена грешка в измерването. Към датата на приемане на въпросната норма извършено с Решение № П-1 от 10.04.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е липсвала законоустановена делегация в тогавашната редакция на ЗЕ оправомощаваща ДКЕВР да създава такива правила за корекция на сметки. От това следва, че възприетата процедура в чл. 45 от ПИКЕЕ/отм./ не е била в съответствие с действалата към 10.04.2007г. материална норма на чл. 83 от ЗЕ, поради което съобразно чл. 15 ал. 3 от ЗНА тя е неприложима.

Действително след допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2 и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и такива са приети от ДКЕВР с Правила за измерване на количеството електрическа енергия  (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). За горецитираните норми от материалния закон обаче не е предвидено обратно действие.

Предвид гореобсъдените доводи е ирелевантно обстоятелството за наличието на установеното нерегламентирано вмешателство върху схемата на свързване на СТИ, поради което не  се измерва част от потребяваната в обекта електроенергия.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му се следва, в посоченият размер. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, дължи неговото връщане. По делото е приет по реда на чл. 146 ГПК за безспорен факта на извършеното от праводателя на ищеца плащане на сумата от 239,37 лева по издадено дебитно известие  №008386246/24.08.2011г. поради което ответникът дължи връщането й.

По делото се оспорва валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая, възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е процесното. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

            В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение № 987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС, IV г.о./.

Съдът не възприема довода, че сумата е платена съобразно договор за спогодба обективиран в представения споразумителен протокол. Според съдържанието му същият е сключен „във връзка със забавяне на плащанията и тяхното разсрочване“, поради което представлява споразумение за разсрочване на плащанията, а не договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор предмет конкретно задължение на ищеца да плати начислената му чрез корекция сума или избягват един възможен спор в тази насока като си правят взаимни отстъпки. В т. см. е трайната съдебна практика - пр. Решение по в. гр. д. № 771/2015 г. на ВОС.

Претенцията не е погасена по давност, тъй като от момента на плащане на процесната сумата до завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, не е изтекъл пет годишният срок по чл. 110 ЗЗД за процесното вземане, с правно  основание чл. 55 ЗЗД.

При това положение следва да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.

Предвид изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното  искане на ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените доказателства в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение и 26,50 лв. за авансово внесената държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 26,50 лв. за държавна такса, и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

      Р   Е  Ш   И 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  и „Е.П.” АД /с предишно наименование „Е.Он България Продажби” АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането присъдено с издадената по ч.гр.д. № 18790/2017г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК  за сумата от 239.37лв. - заплатена втора вноска от главница в размер на 1 855.59лв. начислена с д.и. №008386246/24.08.2011г. при първоначална липса на основание и заплатена от С.С. в полза на длъжника „Е.П.” АД корекция на сметка за непотребена електроенергия през период от 18.02.2011г. до 16.08.2011г. в обект с клиентски №1100187616, абонатен №0********* и адрес на потребление: с. Ш., вземането за която е цедирано на заявителя „С.Б.” ЕООД по силата на договор за цесия от 24.07.2017г., за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление от 25.07.2017 год., по имейл с електронен подпис.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Енерго – Про Продажби” АД /с предишно наименование Е.ОН България Продажби” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 326,50 лева представляваща направените разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 386,50 лева – разноски по ч.гр.д. №  18790/2017г. на ВРС.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: