№ 31
гр. Русе , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500041 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е обжалвало Решение № 2600007 от
17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4919/2019 г. по описа на Русенския
районен съд. Излага съображения за неправилност на решението и иска от
съда да го отмени и да уважи иска. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата Г. Д. Г. и И. И. И. считат същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно.
Претендират разноски за въззивното производство.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
оплакванията в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против Г. Д. Г. и И. И. И. иск по
чл. 422 от ГПК да се признае за установено съществуването в условията на
солидарност на вземане за сумата от 201,67 лв. незаплатена ел.енергия за
периода м.май 2015г. – м.октомври 2015г. и сумата от 21,06 лв. лихва за
1
забава за периода 14.09.2016г. – 10.04.2019г.
Изложените мотиви от районния съд изцяло се споделят от въззивната
инстанция и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Правилно първоинстанционният съд е приел за основателно
възражението на ответниците за погасяване по давност на задължението за
главница за периода м.май 2015г. – м.октомври 2015г., и на това за лихва за
забава, тъй като сумите за всеки месец потребена ел.енергия са дължими,
съгласно ОУ, в 30 –дневен срок от остойностяването.Последващото издаване
на обобщени фактури за процесния период няма отношение към
изискуемостта, съответно не може да обоснове извод, че погасителната
давност започва да тече от датата на последващата издадена обобщена
фактура, а съобразно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания.
Районният съд се е позовал не на заключението по назначената и
изготвена експертиза, както се твърди във въззивната жалба, а на законовите
разпоредби относно изискуемостта на вземанията, а размерът на
претендираната главница е заявен като претенция от ищеца, а не е определян
от съда.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателя са направените разноски за въззивната
инстанция – 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2600007/17.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 4919/2019г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД,ЕИК ********** представлявано
от изп.директор А.А. ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г. и И. И. И., от гр.Русе, ул.***
сумата от 300 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3