О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198/7.4.2021 г.
гр. Ямбол
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На седми април
2021 година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
секретар
при участието на
прокурора Милен Божидаров
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 32 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от С.Н.М., ЕГН **********,
чрез адв. Ж.К. ***, със
съдебен адрес ***, * против Национална агенция за приходите/НАП/ гр.София, с цена на иска 3 808,80 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 3 308, 80 лева и неимуществени
вреди в размер на 500 лева, причинени от издадени незаконосъобразни актове –
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С190028-022-0035633/10.05.2019г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки №С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен изпълнител при
ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол и Разпореждане
№С190028-137-0004461/10.05.2019г. издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на
НАП гр.Бургас, офис Ямбол, отменени по надлежния ред с Решение № 70/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас и с Решение № 71/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас,
ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата. В исковата молба
се уточнява, че претендираните имуществени вреди
съставляват размера на запорираните и удържани въз
основа на посочените незаконосъобразни постановления суми от сметка на ищеца.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован не се явява и не изпраща представител. С писмена молба от
16.03.2021г. не възразява да бъде даден ход на делото. Изразява становище за
основателност на исковата молба и претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, в съдебно заседание
се представлява от * К., която счита, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно- липсва отменен по надлежния съдебен
ред административен акт. Издаденият от органите по приходите АПВ не е оспорван
от ищеца. Респективно, обективно настъпилите
в неговата правна сфера негативни последици няма как и не са резултат от
отменен по надлежен съдебен ред административен акт. Още по- малко да са пряка
и непосредствена последица от него. Поради това, иска
отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна и недоказана, респективно и присъждане на направените по
делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ЯОП счита, че производството
по делото следва да се прекрати, тъй
като по същия спор между същите страни има влязъл в сила съдебен акт, с който
видно от съдържанието на исковата молба ищецът се е съобразил, насочвайки
правилно искането си по същество и по двете дела към органите, компетентни да
удовлетворят същото от НАП от специално предвидения за това ред по чл.128 и сл.
от ДОПК. Това, че процедурата не е приключена според изложените обстоятелства в
исковата молба, не е основание за предявяване на настоящия иск като средство за
заместване решението на административния орган по претендираното
от него възстановяване на недължимо събрани от публичния изпълнител суми. Видно
от представените към исковата молба доказателства и от събраните такива в съдебно
заседание, такъв краен административен акт на органите по приходите е налице,
но неговото оспорване не следва да се осъществява по реда на ЗОДОВ, а по
предвидения за това специален ред по ДОПК. Иска се прекратяване на
производството по делото, тъй като исковата молба е процесуално недопустима. От
друга страна алтернативно, моли да се съобрази съда със застъпеното от прокурора
становище по приобщеното към настоящото адм. д.№
10/2020г., които съображения намират изцяло приложения и в настоящия случай, но
в този случай да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и
недоказана.
В срока
за произнасяне при извършената служебна проверка настоящия съдебен състав
констатира, че предявената искова молба е недопустима, което налага оставянето
й без разглеждане и прекратяване на образуваното производство.
Видно от приетите по делото доказателства по жалби на ищеца Директора на ТД на
НАП гр. Бургас с Решение № 70/07.06.2019г. е отменил Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С190028-022-0035633/10.05.2019г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки №С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен изпълнител при
ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол, поради изтичане на
предвидения давностен срок за принудително събиране
на описаните в същите публични задължения, като е върнал преписката на
публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол, за предприемане на
действия по компетентност, съобразно дадените в мотивите на решението указания
по приложение на закона. С Решение №
71/07.06.2019г. на Директора на ТД на НАП гр.Бургас е отменил Разпореждане
№С190028-137-0004461/10.05.2019г. издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на
НАП гр.Бургас, офис Ямбол, като отново е върнал преписката на последния за
предприемане на действия по компетентност, съобразно дадените в мотивите на
решението указания по приложение на закона.
С влязло в сила определение № 103 от
02.03.2020г. по адм. дело № 10 от 2020г. състав на ЯАС оставя без разглеждане исковата молба от С.Н.М.,***, * против Национална агенция за
приходите гр.София, с цена на иска 5 308,80 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 308, 80 лева и
неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, причинени от издадени
незаконосъобразни актове – Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190028-022-0035633/10.05.2019г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен изпълнител при ТД на
НАП гр.Бургас, офис Ямбол и Разпореждане №С190028-137-0004461/10.05.2019г.
издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол,
отменени по надлежния ред, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателно изплащане на сумата и връща същата
на С.Н.М. и прекратява производството по адм.
дело 10/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол, поради недопустимост на иска.
Определението е влязло в сила на
21.03.2020г., а адм. дело №10/2020г. на ЯАС е прието
като доказателство по делото. Видно от мотивите на определението „при наличие на
друг ред, предвиден за възстановяване на недължимо събрани суми, иск по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ
за обезщетение в размер на недължимо събраните според ищеца суми от публичния
изпълнител по изпълнително дело, ще е
недопустим, съгласно посоченото в чл.
8, ал. 3 от ЗОДОВ. В този смисъл
съдът се е позовал на Глава 16, Раздел
І, чл.128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която урежда процедурата по подлежащи на прихващане
и възстановяване на суми неправилно събрани от данъчните органи. Конкретен
законов ред за възстановяване на недължимо платени или събрани суми,
съставляващи публични държавни вземания, е предвиден в чл. 128 и чл.129 от ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В чл.129,
ал.1 от ДОПК е предвидено, че
инициативата за възстановяване на неправилно събрани недължими данъчни
задължения може да започне, както по инициатива на данъчните органи, така и по
инициатива на лицето, от което е събрана неправилно сума. Именно това е реда по
който ищеца по делото може да защити правата си. По адм.
дело № 10/2020г. не се установява ищецът
да е използвал процедурата по чл.128 и чл.129 от ДОПК, която да е приключила с
акт за прихващане или възстановяване, т.е. налага се извода, че не е изчерпан
специалния ред за възстановяване на недължимо събраните суми. Впоследствие, с оглед твърдението в исковата
молба, но по настоящото дело, че през
месец август 2020г. със заповед на
органа по приходите производството е възобновено, ЯАС, в настоящия си състав изиска от ответната страна с разпореждане №
79/12.02.2021г. адм. преписка по заповед №
П-02002820082313-143-001 от 19.08.2020г. от Главен инспектор по приходите при
ТД на НАП, Бургас. От изпратената адм. преписка се
установи, че на 26.08.2020г. е издаден Акт за възстановяване и прихващане №
П-02002820082313-004-001, който не е обжалван.
При тези установявания и като взе предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ,
която сочи, че когато в закон или указ е предвиден специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага,
съдът счита, че предявената искова претенция е недопустима. Тълкуването на
разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ налага извод, че отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване, което
в настоящия случай не е така. В Глава 16, Раздел І, чл.128 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е уредена процедурата по подлежащи на
прихващане и възстановяване на суми неправилно събрани от данъчните органи.
Конкретен законов ред за възстановяване на недължимо платени или събрани суми,
съставляващи публични държавни вземания, е предвиден в чл. 128 и чл.129 от ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. В чл.129,
ал.1 от ДОПК е предвидено, че
инициативата за възстановяване на неправилно събрани недължими данъчни
задължения може да започне, както по инициатива на данъчните органи, така и по
инициатива на лицето, от което е събрана неправилно сума. Именно това е реда по
който ищеца по делото може да защити правата си. Това, че процедурата не е
приключена според изложените обстоятелства в исковата молба, не е основание за
предявяване на настоящия иск като средство за заместване решението на
административния орган по претендираното от него
възстановяване на недължимо събрани от публичния изпълнител суми. Видно от
представените към исковата молба доказателства и от събраните такива в съдебно
заседание, такъв краен административен акт на органите по приходите е налице,
но неговото оспорване е следвало да се осъществи по специален ред по ДОПК, а не
следва да се търси обезщетение по реда
на ЗОДОВ.
Следователно в случая, при
наличие на друг ред, предвиден за възстановяване на недължимо събрани суми, иск
по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ
за обезщетение в размер на недължимо събраните според ищеца суми от публичния
изпълнител по изпълнително дело, ще е
недопустим, съгласно посоченото в чл.
8, ал. 3 от ЗОДОВ.
Поради изложеното исковата молба следва да бъде оставена без
разглеждане и съответно върната на
ищеца, а производството като недопустимо подлежи на прекратяване. Разглеждането на исковата молба
би означавало постановяване на недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване.
Изисканата от съда адм. преписка по
заповед № П-02002820082313-143-001 от 19.08.2020г. от главен инспектор по
приходите при ТП на НАП, Бургас, установи единствено продължаване на
процедурата по специалния ред на ДОПК посочен по горе. Установи се, че адм. процедура е
продължена и краен административен акт на органите по приходите е налице, но неговото
оспорване следва да се осъществява по предвидения за това специален ред по
ДОПК.
Доколкото в съдебното заседание на 19.03.2021
г. е даден ход на делото по същество, това определение, на основание чл. 253 от
Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК
следва да бъде отменено.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното искане за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, вр.
чл. 144 АПК при прекратяване на
делото ответникът има право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
с чл. 37 ЗПП, вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ на ответника следва да се присъди минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
С оглед изложеното, Административен съд Ямбол, четвърти
адиминистративен състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
Отменя протоколно определение от 19.03.2021г.
с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от С.Н.М., ЕГН **********, чрез адв. Ж.К. ***, със съдебен адрес ***, * против Национална
агенция за приходите/НАП/ гр.София, с цена на иска 3 808,80 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
3 308, 80 лева и неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени от
издадени незаконосъобразни актове – Постановление за налагане на обезпечителни
мерки №С190028-022-0035633/10.05.2019г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки №С190028-022-0035755/10.05.2019г. издадени от ст. публичен
изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, офис Ямбол и Разпореждане
№С190028-137-0004461/10.05.2019г. издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на
НАП гр.Бургас, офис Ямбол, отменени по надлежния ред с Решение № 70/07.06.2019г. на
Директора на ТД на НАП гр.Бургас
и с Решение № 71/07.06.2019г. на
Директора на ТД на НАП гр.Бургас, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата и връща
същата на С.Н.М..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
32/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА С.Н.М., ЕГН **********, чрез адв.
Ж.К. ***, със съдебен адрес ***, * да заплати на Национална агенция за
приходите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ:/п/не се чете