№ 37307
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110165100 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Б. срещу
А. Т. К..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по
чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните на 01.10.2023 г. бил сключен договор за наем
относно недвижим имот, находящ се в гр. С., със срок на договор от 1 година и
дължима от наемателя наемна цена в размер на 180 лв. на месец. Посочва, че
съобразно условията на чл. 2 договора за наем наемателят заплаща депозит в
размер на един месечен наем, който следва да му се върне при прекратяване на
договора за наем. Твърди, че на 29.08.2024 г. наемодателят е проявил спрямо
наемателя арогантно поведение, изразяващо се в отправени към ищцата обиди
и клеветнически твърдения, изречени пред полицейски служители от 02 РПУ-
СДВР на МВР: „Тя води тук един от Е..“, визирайки партньора, с когото
ищцата е живяла, а след това е казал „Не водеше само него, и*********** “,
обвинявайки ищцата, че е л. жена. На следващият ден – 30.08.2024 г.
ответникът е заявил пред партньора на ищцата, че желае ищцата да напусне
квартирата и да изнесе багажа си до 04.09.2024 г., като и пред него е посочил,
че ищцата води р. мъже в наеманото жилище. Твърди, че след 29.08.2024 г.
ищцата не е нощувала в наетото жилище, а на 02.09.2024 г. ищцата е изнесла
голяма част от вещите си, а на 04.09.2024 г. ищцата е отишла до квартирата си
за да изнесе останалия си багаж, но е намерила къщата заключена, а багажа си
1
– оставен извън наетото жилище, като част от личните й вещи, оставени в
наетия процесен недвижим имот са липсвали. Посочва, че наемодателят не й е
отправял предизвестие за прекратяване на договора и е заплатила дължимия
наем до 01.10.2024 г., а също така, че за целия период на действие на договора
за наем е заплащала дължимите такси за комунални разходи, наеми и други.
Поради това поддържа, че наемодателят дължи да й върне един наем и
депозита в общ размер на 360 лв. Твърди, че вследствие на обидните и
клеветнически твърдения, отправени пред служители на МВР на 29.08.2024 г.
и пред приятеля на ищцата М. Р. на 30.08.2024 г., както и поради изхвърляне
на багажа на ищцата и прекратен без предизвестие договор за наем, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди – изпаднала е в депресивно състояние,
почувствала се е унизена, засрамена и наранена от нанесените обиди,
почувствала е тревожност, нарушено психическо равновесие, получила е
хипертонични пристъпи, като видно от амбулаторен лист от „ДКЦ ** С.“
ЕООД от 11.09.2024 г. ищцата е получила синусова тахикардия, смутена
глобална систолна функция, пролапс на митрална клапа, без перикарден излив
и хипертонично сърце, а след консултация при психолог д-р М. Г. на
11.09.2024 г. е установена диагноза смесени тревожни разстройства и й е
назначил терапия с медикаменти за борба с тревожни състояния: золофит за
срок от 18 месеца, флуанксол за 3 месеца и либерто капс за 6 месеца. Въз
основа на посоченото, моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от
360 лв., представляваща заплатен месечен наем и депозит по договор за наем
от 01.10.2023 г., както и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на обидни и
клеветнически твърдения на ответника А. Т. К. на 29.08.2024 г. пред органите
на МВР и на 30.08.2024 г. пред партньора на ищцата, ведно със законна лихва
върху двете суми от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г. до
окончателно заплащане. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника А. Т. К., с който оспорва иска и
счита същия за неоснователен. Оспорва твърденията, че е обиждал и клеветил
ищцата. Посочва, че при ищцата е идвал египетски гражданин на име М.,
които е преспивал в наеманото от ищцата жилище, въпреки, че е заявявал на
ответника, че има съпруга и две деца. Твърди, че не е изказвал неверни
твърдения спрямо ответницата и не я обиждал. Оспорва причинната връзка
между твърдяното поведение на ответника и депресията на ищцата, с
твърденията, че още през време на действията на наемния договор ищцата е
имала проблеми с нервите, крещяла е силно по телефона вечерта и споделила
на ответника, че посещава медицинския център в кв. Б.. Оспорва
представената от ищцата медицинска документация, като твърди, че
представените медицински документи не отговарят на медицинските
изисквания и са съставени специално за целите на процеса. Твърди, че
отношенията между ищцата и ответника са се влошили поради това, че
ищцата е поддържала наеманото жилище и мястото пред стълбището мръсно,
като при отправени от наемодателя забележки към ищцата, последната му е
2
крещяла. Оспорва твърденията в исковата молба, че е принудил ищцата да
напусне наетия недвижим имот. Твърди, че още от м. април 2024 г. ищцата е
заявявала пред ответника, че желае да напусне наеманото жилище. Твърди, че
на 15.07.2024 г. й е отправил предизвестие за прекратяване на договора,
считано от 01.09.2024 г., което ищцата е отказала да получи, което е
удостоверено от двама свидетели. Твърди, че не е получавал наем за м.
септември 2024 г., като твърди, че последният получен наем от ищцата е за
месец август 2024 г. Признава, че не е върнал заплатения от ищцата депозит в
размер на 180 лв. след прекратяване на договора за наем, но твърди, че е
задържал депозита, тъй като след прекратяване на договора е установил, че
ламината на пода в кухнята е разбит на две места, поради което ответникът е
заплатил разходи за ремонт от 760,62 лв. Поради посоченото оспорва да
дължи връщане на заплатения от ищцата депозит, като прави възражение за
прихващане на претендираната от ищцата сума в размер на 180 лв. за заплатен
депозит със сумата от 760,62 лв., заплатени от ответника за ремонт на имота и
отстраняване на вредите, нанесени от ищцата в наетото жилище. Признава, че
ищцата се е изнесла от наетото жилище на 31.08.2024 г., като е изнесла почти
всичките си вещи, но в имота са останали няколко чифта стари обувки и
ботуши в шкафа пред входната врата и празни буркани в кухнята, които
ответникът е поставил в найлонов чувал и е изнесъл под навеса на входната
врата на двора. Когато на 04.09.2024 г. ищцата е отишла в жилището, за да
изнесе последните останали там вещи е вдигнала скандал на ответника,
отправила е обиди към него и е извикала полиция, но пред дошлите на място
полицейски служители е признала, че нищо не й липсва. Моли предявените
искове да бъдат отвхърлени.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1-во ЗЗД, чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, за заплащане на следните
суми
- 180 лева – задължение за връщане на заплатен от ищцата наем за м.
септември 2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
– 01.11.2024 г. до окончателното изплащане;
- 180 лева – задължение за връщане на заплатен от ищцата и депозит по
договор за наем от 01.10.2023 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба – 01.11.2024 г. до окончателното изплащане;
- 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата болки и страдания, подробно описани в исковата молба, вследствие на
обидните и клеветнически твърдения, отправени пред служители на МВР на
29.08.2024 г. и пред приятеля на ищцата М. Р. на 30.08.2024 г., както и поради
изхвърляне на багажа на ищцата и прекратен без предизвестие договор за
наем, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 01.11.2024
г. до окончателното изплащане.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от
3
ответника А. Т. К. възражение за съдебно прихващане между
претендираната от ищцата сума от 180 лв. като претенция за връщане на
депозит със свое насрещно вземане в размер на 760,62 лв., представляващи
разходи, заплатени за ремонт на ламината в кухнята, вследствие на причинени
от ищцата повреди в наемания имот.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:
1/ наличие на наемно правоотношение по договор за наем от 01.10.2023 г., с
предмет на договора: наем на недвижим имот в гр. С. за срок от 1 година, при
наемна цена от 180 лева на месец; 2/ на 30.08.2024 г. ответникът е провел
разговор с партньора на ищцата М. Р. и са договорили ищцата да се изнесе от
имота до края на м. август, като е поставен краен срок на 04.09.2024 г. за
изнасяне на целия багаж на ищцата; 3/ ищцата е изнесла основата част от
багажа си преди 04.09.2024 г., като останалият багаж е оставен от ответника
извън наемания недвижим имот – под навеса на двора и на 04.09.2024 г.
ищцата се е явила, за да го вземе; 4/ ищцата е заплатил на ответника депозит
към договора за наем от 01.10.2023 г. в размер на 180 лв., който не е върнат от
ответника след прекратяване на договора за наем.
Спорно между страните е дали ответникът е бил длъжен да върне на
ищцата депозита в размер на 180 лв., дали са заплатени от ищцата на
ответника сумите от 180 лв. – за последен месечен наем и дали ответникът е
проявил противоправно поведение към ищцата, изразяващо се в обидни и
клеветнически твърдения, налице ли е причинна връзка между поведение на
ответника и претърпени от ищцата вреди, а също и наличието на претърпени
от ищцата болки и страдания.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи, че ищцата е предала на ответника сумата от
180 лв. – наем за м. септември 2024 г., както и всички обстоятелства,
относими към липса на основание за заплащане на сумата (предсрочно
прекратяване или разваляне на договора за наем от 01.10.2023 г.).
В тежестта на ответника е да докаже наличие на основание да получи и
задържи процесната сума.
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи, че ищецът да е заплатил уговорения депозит по
договора за наем; договорът за наем да е прекратен; към момента на
прекратяването наемателят да не е имал задължения към наемодателя по
договора, чието изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит –
нанесени материални щети и незаплатени консумативни разходи.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание да задържи
посочения депозит, респективно – да докаже връщане на дължимата сума.
4
По възражението за съдебно прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ответника е да докаже валидно и изискуемо вземане на ответника към
ищцата – като установи противоправно и виновно поведение на ищцата;
вреди, изразяващи се увреждане на ламинат в кухнята на нает от нея
недвижим имот, собственост на ответника и причинна връзка между
противоправното поведение на ищцата и вредите.
По иска за присъждане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да
докаже, че ищецът е осъществил спрямо ответника виновно противоправно
поведение, изразяващо се в клевети и обиди, отправени към ищцата на
29.08.2024 г. и на 30.08.2024 г., претърпени от ищцата душевни болки и
страдания, синусова тахикардия и хипертонично сърце, както и причина
връзка между противоправното поведение на ответника и вредите,
претърпени от ищцата, както и размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже възраженията си срещу предявения иск, както и че е погасил
претендираните вземания.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за настъпване на
предпоставките за връщане на заплатения от нея депозит съобразно договора
за наем от 01.10.2023 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от МВР – СДВР да представи по делото в оригинал за
послужване или в заверен препис за прилагане по делото в 2-седмичен срок
преписка по описа на 2-ро РПУ с вх. № ************** от 04.09.2024 г.
ДОПУСКА един свидетел на ищеца при режим на довеждане за
доказване на обстоятелствата относно нанесените от ответника обиди и
клевети, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК ОТЛАГА допускането на втория
свидетел.
ДОПУСКА двама свидетели на ответника при режим на довеждане –
първият за доказване на обстоятелствата относно състоянието на жилището
през време на наемния договор и вторият – за поведението на ответника в
присъствието на полицаите и преди ищцата да повика полиция.
УКАЗВА на ищцата, че свидетел за установяване на посочените
обстоятелства може да бъде допуснат само при изрично нейно съгласие, като
в случай, че даде такова съгласие свидетелските показания са валидно и
допустимо доказателствено средство, което ще бъде взето предвид от съда при
постановяване на решението.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
5
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи „Център за спогодби и медиация“,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. За повече информация - бул. „Цар
Борис III“, № 54, ет. 2, ст. 204, ********@***.******* или на тел.: 02/8955 423
и 0889 515 423.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.10.2025 г., от 15,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението, не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6