№ 201
гр. Ямбол, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100060 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба М. М. П. против Д. П. П.
и С. Ч. П., с искане да бъде обявено за недействително по реда на чл. 26,ал.1 от СК
спрямо двамата ответници , действието на разпореждане със семейното жилище ,
лична собственост на ответника П., извършено с договор за дарение обективиран в НА
*******/19.11.2024 год. в полза на ответницата П. , с недвижим имот, находящ се в гр.
Я. *****, подробно описан.
В исковата молба се посочва , че ищцата и първия ответник са съпрузи,
сключили граждански бра на 19.07.2014 год.. От брака си страните имали родени две
ненавършили пълнолетие деца. От 2015 год. семейството живеело в имот, находящ се
в гр. Я. *****. Семейното жилище било собственост на първия ответник, придобито
преди брака и към настоящия момент било обитавано единствено от ищцата и децата
на страните. На 07.01.2025 год. ищцата била уведомена от съпруга си , че е дарил
семейното жилище на втората ответница и негова майка. Т.к. жилището имало
характер на семейно приложима била разпоредбата на чл. 26,ал.1 от СК, липсата на
съгласие от страна на съпругата водела до порок на сделката, обуславяща нейната
относителна недействителност спрямо ищцата. Двамата съпрузи нямали друго
жилище обща собственост, вкл. ищцата не притежавала жилище, което да е нейна
собственост и в тази връзка за извършеното разпореждане се изисквало нейното
съгласие, респ. това на РС.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок ответниците не са депозирали отговори на исковата
молба
В с.з. ИМ се поддържа от ищцата и от процесуален представител.
Ответникът П., редовно уведомен се явява лични и заявява, че признава
претенцията, оспорва искането за присъждане на разноски.
Ответницата П., редовно уведомена, не се явява.
1
Съдът, след като извърши преценка на твърденията на страните и
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, че
страните са сключили граждански брак на 19.07.2014 год. в гр. П..
Приложени са 2 бр. копия от удостоверения за раждане, видно от които страните
са родители на ненавършилите пълнолетие деца Х. Д. П., род. на ******* год. и М. Д.
П., род. на ******* год.
С НА № *******/17.11.2011 год. ответникът Д. П. е придобил посредством
покупко – продажба недвижим имот, находящ се в гр. Я. *****, , УПИ с площ 359
кв.м., в едно с построените в същото сгради.
Видно от НА за дарение на недвижим имот *******/19.11.2024 год., ответникът
Д. П. се е разпоредил безвъзмездно в полза на ответницата С. П. с гореописания
недвижим имот.
По искане на ищцата по делото е приложено в цялост нотариално дело №
*******/2024 год. по описа на нотариус Е. Щ.. От намиращите се в същото писмени
доказателства е видно, че ищцата не е участвала в нотариалното производство, вкл.
същата не е давала съгласие за разпореждане с имота.
Приети са скица и данъчна оценка на имота.
Видно от приетите справки от Агенция по вписванията към 14.04.2025 год. по
партида на ищцата и ответника П., същите не притежават недвижими имоти.
Събрани са и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. – майка на ищцата посочва, че през 2015 год., когато се
родил сина на страните семейството се нанесло да живее в имота на ******* и до ден
днешен, майката заедно с двете деца живее в този имот. Д. П. напуснал жилището.
От така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26,ал.1 СК.
Съгласно горепосочената разпоредба - действията на разпореждане със
семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието
на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична
собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се
извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на
ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Съобразно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК,
разпоредителната сделка със семейното жилище - лична собственост на съпруга-
прехвърлител, поражда незабавни последици за сключилите я страни, но няма
действие за другия съпруг, ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва
разрешение на районния съд за него. Така извършеното разпореждане със семейното
жилище е в относително, нестабилно, временно положение. Съпругът - несобственик
може да оспори сделката с иск за обявяване на недействителността й, а упражняването
на това право не е ограничено със срок. Сделката се заздравява, ако съпругът -
несобственик даде съгласие за нея след сключването й във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД
или ако не я оспори по исков ред. Това разрешение отчита , както защитените с
изискването за съгласие по чл. 26 СК права на съпруга - несобственик и семейния
2
интерес, така и интереса на третото лице - приобретател по сделката и сигурността на
гражданския оборот.
Така предявеният иск съдът намира за допустим, предявен от и срещу надлежно
легитимирани страни / легитимиран да предяви иск за обявяване недействителността
на разпоредителната сделка с недвижим имот - семейно жилище - на основание чл. 26
СК е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по
оспорена разпоредителна сделка/, а по същество за основателен, предвид следното:
В хода на настоящото производство безспорно се установи, че страните са
съпрузи, сключили граждански брак на 19.07.2014 год., който не се твърди да е
прекратен по надлежния ред. Безспорно е още, че жилището, с което съпругът –
ответник се е разпоредил, сключвайки договор за дарение с ответницата П. на
19.11.2024 год. , е представлявало негова лична собственост по смисъла на чл. 22, ал. 1
СК , т.к. е придобито преди брака. Меродавният признак за определяне на жилището
като "семейно" е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили
пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието. От
неоспорните доказателства по делото се установява процесното жилище да е
семейно, т.к. страните , заедно е малолетните си деца са обитавали същото от 2015
год. до фактическата си раздяла, а ищцата и децата продължават да живеят в същото.
На следващо място установи се в процеса, че съгласие за сключване на
разпоредителната сделка от страна на ищцата не е давано. Липсват твърдения и
доказателства разпореждането да е извършено с разрешение на районен съдия.
Установи се и последната кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на
претенцията. От приетите и неоспорени справки от Служба по вписванията е видно, че
никой от двамата съпрузи не притежава друго жилище- обща или лична собственост.
В обобщение предпоставките предвидени в закона са налице и по
гореизложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че ищцата има право на разноски
съобразно чл. 78,ал.1 от ГПК. Възраженията на ответника П. , че не дължи разноски се
преценяват като неоснователни. Действително в проведеното о.с.з. същият заявява, че
признава претенцията, но не е налице другата кумулативно изискуема се предпоставка,
с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Поради
изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски за
настоящата инстанция в размер на 302, 30 лв.- заплатена държавна такса и такса за
издаване на СУ. Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, т.к. до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция доказателства за
уговорен и заплатен размер на адвокатски хонорара не са представени.
Водим от гореизложеното, Ямболски Районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен на осн. чл. 26,ал.1 от СК по отношение на М. М.
П., ЕГН **********, сключения между Д. П. П., ЕГН ********** и С. Ч. П., ЕГН
3
********** договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА
*******/19.11.2024 год., с който Д. П. дарява на С. П. собствения си недвижим имот,
находящ се в гр. Ямбол, *******, представляващ ПИ с идентификатор № 87374.558.92
с площ 359 кв.м., в едно с построените в него – постройка за допълнително
застрояване с идентификатор № 87374.558.92.1, жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 87374.558.92.2, жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор №
87374.558.92.3, друг вид сграда за обитаване с идентификатор № 87374.558. 92.4, друг
вид сграда за обитаване с идентификатор № 87374.558.92.5, като сключен без
съгласието на ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Д. П. П., ЕГН ********** и С. Ч. П.,
ЕГН ********** да заплатят на М. М. П., ЕГН ********** сумата от 302, 30 лв. -
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4