Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-В с-в, в публичното
заседание на двадесети февруари през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 5596 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 18.12.2018
г. СРС, 113 с-в, по гр.д.№ 9216/18 г. е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че Л.Ц.Н. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 066,02 лв.- доставена
топлинна енергия в имот с абонатен № 088170 за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016
г. със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата
от 218,89 лв.-законна лихва за забава за периода от 15.08.2014 г. до 13.06.2017
г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 40974/17 г. на СРС,
113 с-в, като е отхвърлил исковете до пълните им предявени размери, като
неоснователни.Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която са
отхвърлени исковете за главница за сумата над 1 066,02 лв. до 2125,95
лв. /т.е. за сумата от 1059,93 лв./ и иска за мораторна лихва.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че съгласно чл.31, ал.2
от Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД от 2002 г.
месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за
него прогнозна месечна консумация и действащата за периода цена на топлинната
енергия, и че след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на
уредите.Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от -„Т.С.” ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.Твърди, че цялата
сума е дължима, тъй като топлинната енергия е реално доставена до имота на
ответника.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи изцяло исковете.Претендира разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- Л.Ц.Н. оспорва същата и моли съда да я отхвърли.
Третото лице-помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени
становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран
с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 23.06.2017
г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Л.Ц.Н. за сумата 2125,95 лв.-главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. и отразена във
фактура № **********/31.07.2014 г. и 436,52 лв.-законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г.-13.06.2017 г.; 93,85 лв.-главница за услугата дялово
разпределение за периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 20,02 лв.-лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2014 г.-13.06.2017 г.
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената
заповед по гр.д.№ 40974/17 г. на СРС, 113 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок
да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата е потребител
на топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 19, находящ се в гр.София,
ул. „******с аб.№ 088170.Твърди, че му е доставил топлинна енергия при публично
известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г.Твърди,
че съгласно ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Съгласно ОУ от 2014 г. месечните дължими суми се
за топлинна енергия се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството.
Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.”
ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи 2125,95 лв.-главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. и
отразена във фактура № **********/31.07.2014 г. и 436,52 лв.-законна лихва за
забава за периода 15.09.2014 г.-13.06.2017 г.; 93,85 лв.-главница за услугата
дялово разпределение за периода м.06.2014 г.-м.04.2016 г. и 20,02 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2014
г.-13.06.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.
Със заявление вх.№ 3047317/23.06.2017
г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Л.Ц.Н. за процесните суми.На 04.07.2017 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за
възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 08.01.2018
г.Исковата молба е подадена на 08.02.2018 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от нотариален акт
за дарение № 158 по н.д.№ 167/99 г. Ц.С.Н. и Ценко Александров Николов са
продали на Л.Ц.Н. процесния апартамент, като прехвърлителите са си запазили правото на безвъзмездно и пожизнено
ползване на имота заедно и поотделно.
Видно от удостоверение
за наследници № 3216/12.06.2015 г. на СО-р-н „Слатина“ Ценко Александров
Николов е починал като вдовец на 07.11.2014 г. и е оставил за наследници по
закон: Л.Ц.Н.-дъщеря и А.Ц.Н.-син.
От заключението на
техническата експертиза на в.л. Д.С.е установено, че начислената сума за
топлинна енергия за процесния имот за исковия период възлиза на 1 890,40 лв.,
а след изравнителните сметки /824,36 лв. за
получаване/ сумата възлиза на 1066,02
лв.Сумата е без предишни неплатени и просрочени суми и без начислени лихви по
тях.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на в.л. В.С.е установено, че размерът на
мораторната лихва за периода от датата на изпадане в забава на ответника до
13.06.3017 г. възлиза на 436,52 лв.Липсват данни за плащане на процесните суми.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
частта, с която са уважени исковете, обжалваното решение е влязло в сила.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
право, когато има интерес от
това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответницата е подала
възражение в срока по чл.414 ГПК, поради
което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно вземането си за главница и лихва за
забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на
положителните установителни искове и същите се явяват допустими.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно
чл.32, ал.1 от ОУ от 2005 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление
сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за процесния имот в качеството й на собственик
през процесния период.Относно размера на потребената топлинна енергия съдът е
кредитирал заключението на техническата експертиза /1 066,02 лв./, като е
изчислил мораторната лихва върху главницата с помощта на компютърна програма.
Възраженията на въззивника-ищец относно размера на
присъдената топлинна енергия са неоснователни.Предмет на настоящото производство е дължимостта на сумите за реално
потребената топлинна енергия за процесния период, а не за предходен такъв,
поради което правилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимата
сума, като е съобразил заключението на техническата експертиза.По отношение на
мораторната лихва във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания, а
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника за настоящата инстанция не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
18.12.2018 г. на СРС, 113 с-в, по гр.д.№ 9216/18 г. в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на „Б.” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.