Р
Е Ш Е
Н И Е № 54
гр.Кюстендил, 21.03.2023год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 254 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК.
А.В.К. с ЕГН **********, понастоящем в
затвора – гр. Бобов дол, е
предявил искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, съответно
за обезщетение в размер на 10 000,00лв.
за неимуществени вреди, претърпени
в периода 28.02.2022г. – 22.07.2022г. /датата на постъпване на исковата молба/ вследствие нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС – неблагоприятни условия, при които изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ в
затвора – гр. Бобов дол, както и за
обезщетение в размер на 10 000,00лв. за
неимуществени вреди, претърпени в
периода 28.02.2022г. – 22.07.2022г. от незаконна административна дейност,
изразяваща се в неоснователен отказ на
началника на затвора да му предостави
работа. Ищецът
свързва вредите с „нечовешките“ условия в затвора – обитаване на стая с още пет човека, в която
„гъмжи“ от дървеници и хлебарки, както и
с лишаването му от право на труд. Ищецът, чрез назначения му процесуален
представител адв. Р.Б.,
конкретизира причинените вреди
като унижение, накърняване на човешките права, засягащо телесната цялост и
здравето, както и увреждане на психичното съС.ие. Исковите суми се претендират ведно със
законната лихва до окончателното им изплащане.
Във връзка с исковата претенция, ищецът сочи, че във всички помещения, в които е бил настанен при пребиваването си в затвора – гр. Бобов дол, има дървеници и хлебарки, които пречат на съня му като му причиняват му сърбежи, а мерките на затворническата администрация са неефективни и не решават проблема. Налице са твърдения за необоснован отказ да му бъде предоставена работа срещу заплащане, въпреки подадените многобройни молби. В изложения смисъл са обстоятелствата в предявената искова молба и уточненията с допълнителните молби, както и изявленията на ищеца в съдебно заседание.
В хода на съдебните прения, ищецът лично и чрез представителя си адв. Р.Б., прави искане за уважаване на предявените искове изцяло, като ги счита за доказани, включително размера на неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, оспорвайки като неверни показанията на разпитаните свидетели на ГДИН и приложените от ГДИН документи.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че администрацията на затвора, въз основа на договор с външна фирма извършва два пъти годишно дератизация и на два месеца – дезинсекция като се ползват обучени специалисти и професионални препарати, а спалното и постелъчно бельо са предоставят изпрани и дезинфекцирани, вкл. при нужда се подменят дюшеците и възглавниците. Поддържа се, че при настаняването на ищеца е спазено правилото за осигуряване на жилищна площ минимум от 4 кв.м., а във връзка с правото на труд акцентира на липсата на безусловно нормативно задължение за администрацията за осигуряване на работа, както и на критериите за преценка по чл. 172, ал.2 от ЗИНЗС. Прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Заключението на прокурора е, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът А.В.К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 10 месеца, постановено по НОХД № 3264/2021г. на Софийски градски съд за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Същият е преместен от затвора – гр. София в затвора – гр. Бобов дол, където постъпва на 28.02.2022г. и е разпределен в 4-та група, като е настанен първоначално в спално помещение № 13, а през м. юни 2022г. е преместен в спално помещение № 5, където е понастоящем. По време на престоя си в затвора – Бобов дол, К. не е осъществявал трудова дейност, но е включен в учебна дейност – през учебната 2022/2023 година е записан за ученик в 10-ти клас в училището към затвора и е посещавал редовно учебните занятия, които посещения се зачитат за работни дни съгласно чл.178, ал.4 вр.с ал.1 от ЗИНЗС.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към оплакванията за недостатъчна жилищна площ, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява, че помещение № 13 е с чиста жилищна площ от 30 кв.м., като в периода м.март - м.май 2022г., в него са били настанени максимум 5 лица, вкл. ищеца; че помещение № 5 е с чиста жилищна площ от 32 кв.м., като в периода м.юни - м.юли 2022г., в него са били настанени 6 лица, вкл. ищеца. Горното е видно от изготвено становище от началник сектор ФЛКР в затвора – гр. Бобов дол и приложени списъци за вечерна проверка на лишените от свобода в ІV-та група. В същия смисъл са и показанията на посочените от двете страни свидетели, които не излагат данни за пренаселеност в помещенията през исковия период.
Във връзка с оплакванията на ищеца за наличие на дървеници и хлебарки в помещенията, вкл. за причинените му от същите страдания, съдът е събрал писмени и гласни доказателствени средства, а именно:
Съгласно изготвено становище от началник сектор ФЛКР в затвора – гр. Бобов дол, санитарните мероприятия за борба с инсектите се провеждат от фирма ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ въз основа на сключен договор с ГДИН, в изпълнение на който дератизация се извършва два пъти годишно, а дезинсекция – по график на два месеца, като обработки се извършват и допълнително при постъпили оплаквания от лишение от свобода, а дейностите се провеждат от обучени представители на фирмата. В потвърждение на горното, по делото са приложени три броя приемо - предавателни протоколи за ДДД обработка, съотв. от 23.03.2022г., 26.05.2022г. и 15.06.2022г., съставени от „Фаворит мениджмънт“, в които са отразени дейности по дезинсекция срещу хлебарки и дървеници като са описани и ползваните препарати.
Разпитаните свидетели еднозначно потвърждават наличие на хлебарки и дървеници в помещенията на затвора. В показанията на двете групи свидетели съществуват различия във връзка с периодичността и ефективността на санитарните мероприятия, като посочените от ищеца свидетели – С. и А. твърдят, че в спалните помещения, вкл. в шкафчетата, дюшеците и спалното бельо, има дървеници и хлебарки, които се „активизират“ нощем и причиняват ухапвания, а вследствие на тях – сърбежи и рани; че помещенията се пръскат, но мерките срещу инсектите са недостатъчни и неефективни; че повече от шест месеца не са сменяни шалтета на леглата; че страданията на ищеца са особено силни - ухапванията му причиняват болки и пречат на съня му, поради това често се е оплаквал пред ИСДВР, които жалби са оставали без резултат.
Втората група свидетели Г., Х. и К. са длъжностни лица от администрацията в затвора – гр. Бобов дол, които сочат, че борбата с вредителите се провежда въз основа на договор с външна фирма, която извършва два пъти годишно дератизация и на два месеца – дезинсекция, ползвайки обучени специалисти и професионални препарати; че на обработка се подлагат и личните вещи на лишените от свобода; че спалното и постелъчно бельо са предоставят изпрани и дезинфекцирани, а при нужда се подменят дюшеците и възглавниците; че преди обработка лишените от свобода лица са извеждани от помещенията; че причина за наличие на дървеници и хлебарки е и неподдържането на добра хигиена в помещенията, което е задължение на лишените от свобода, на които ИСДВР предоставя почистващи препарати и дезинфектанти; че ищецът не се е оплаквал в писмена или устна форма от ухапвания от дървеници и хлебарки, нито е търсил медицинска помощ. Последното обстоятелство се доказва от данните в представената по делото медицинска справка, изготвена от медицинския фелдшер на затвора, в която са описани шест амбулаторни прегледа на К. в рамките на исковия период и една болнична консултация, но за други страдания, различни от процесните, свързани с паразитите.
Относно поддържаните в исковата молба доводи за неоснователен отказ за предоставяне на работа, по делото са приложени следните документи:
Заповед № ЧР-05-2/06.01.2022г. на министъра на правосъдието, за утвърждаване на списъци на длъжностите на лишените от свобода от обслужващата и социално-битова дейност в затворите за 2022година, в приложение № 2 към която заповед са посочени длъжностите в затвора в гр. Бобов дол, вкл. 8 щатни бройки за общи работници в затворническата кухня.
Молба от А.К. от 20.06.2022г., подадена чрез ИСДВР до началника на затвора, с искане да бъде назначен на работа в затворническата кухня, която е разгледана от комисията по чл.35 от ППЗИНЗС на заседание, проведено на 21.06.2022г., като видно от протокол № 51/21.06.2022г., е постановен отказ по молбата поради това, че ищеца е наказван.
Протокол № 56/07.07.2022г. на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, в който има данни за изслушване на ищеца във връзка с желанието му да работи и да бъде преместен в затвора – гр. София. Видно е, че му е предложена работа на свободно място в цеха за пликове, която същият е отказал, поддържайки искането си за работа в кухнята, което не е удовлетворено поради това, че няма свободно място.
Протокол № 46/02.06.2022г. на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, в който има данни за изслушване на ищеца във връзка с въпроси, касаещи правното му положение. Отразено е искане на К. за започване на работа, предложение от свид. К. за работа в цеха за пликове и отказ на лицето по предложението, както и обещание за последващи разговори по този въпрос.
Ищецът е представил молба с ръкописен текст, датирана на 17.07.2022г., за която твърди, че е подал чрез ИСДВР за да бъде предоставена на свид. К.- началник на затвора, което не е сторено. В молбата има искане на лицето да бъде изслушано по личен въпрос.
Ответникът, в изпълнение на указанията на съда, е приложил всички подадени от ищеца молби, заявления и др. през исковия период. При проверката на същите, данни относими за делото се съдържат в жалбата на А.К. от 21.07.2022г. до министъра на правосъдието, в която се сочи, че началникът на затвора – гр. Бобов дол го лишава от работа без основание, като не е изпълнил обещанието си, дадено му пред комисията в затвора, да му предостави работа след края на учебната година. По жалбата е изпратен отговор в писмо от 16.08.2022г. на началник отдел СДВРП при ГДИН-МП, до началника на затвора в гр. Бобов дол, видно от което оплакванията на ищеца са преценени като неоснователни. С резолюция от 17.08.2022г. е наредено предоставяне на писмото на К..
В показанията на посочените от ищеца свидетели – С. и А., се твърди, че К. е искал да работи и многократно е подавал молби до администрацията на затвора, но е получавал откази.
Свид. Гиргоров, който е бил ИСДВР на ІV група прeз исковия период, сочи, че ищецът е подавал 2-3 молби за работа, но само за затворническата кухня, която работа му е отказана поради това, че е наказван и не отговаря на другите условия, напр. за квалификация като готвач или помощник-готвач; че през лятото на 2022година е отправил покана на ищеца да работи на контролно-следовата полоса при почистването й, който труд е доброволен, но е получил отказ.
Свид. Х., която е началник сектор ФЛКР, твърди, че през исковия период ищецът е подал една молба за работа в затворническата кухня, която позиция е по утвърден щат от министъра на правосъдието, но не е бил одобрен, тъй като е наказван, няма добро поведение и трудови навици.
Свид. К., която е заместник –началник РНОД в затвора в гр. Бобов дол, заявява, че многократно е изслушван ищеца по негови молби, както индивидуално, така и от комисията, като в повечето случаи оплакванията са били във връзка със здравословното му положение и по лични въпроси; че при изслушванията е обсъждана и възможността да работи; че му е предлагана работа в цеха за пликове и на полосата, но същият е отказвал, като е искал да работи в строителството, където е липсвал свободен щат; че К. е подал една молба за работа в затворническата кухня, която не е уважена, тъй като същият е наказван и няма нужните умения.
Поведението при пребиваването в затвора в гр. Бобов дол и характеровите особености на ищеца, са анализирани в приложените по делото справка и диференцирано психологическо заключение, изготвени от ИП, в които има констатации за негативно отношение на същия спрямо мерките в плана за изтърпяване на присъдата, както и за завишаване в оценката на риска от рецидив, която е променена от 86т. на 88т. /висок риск от рецидив/ във връзка с извършени дисциплинарни нарушения. За доказване на горното, от ответника са представени следните заповеди за дисциплинарни наказания: заповед № 388/10.11.2021г. на началника на затвора – София, с която на К. е наложено наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за нарушение, извършено на 28.10.2021г.; заповед № 114/18.02.2022г. на началника на затвора – София, с която на ищеца е наложено наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“ за нарушение, извършено на 04.02.2022г. и заповед № 574/25.08.2022г. на началника на затвора – Бобов дол, с която на К. е наложено наказание „ забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ за нарушение, извършено на 28.07.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишеният от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение /арг. чл.284, ал.5 вр. с ал. 2 от ЗИНЗС/. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според практиката на ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
В случая по делото, ищецът не доказа твърденията си за нарушения на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
По първия иск, вредите се претендират като причинени от неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Бобов дол, а именно - обитаване на стая с още пет човека, в която „гъмжи“ от дървеници и хлебарки. Анализът на събраните писмени и гласни доказателствени средства сочи на недоказаност на горните фактически основания на исковата претенция.
По делото е безспорно, че през исковия период 28.02.2022г. – 22.07.2022г., ищецът е пребивавал в две спални помещения, обитавани от лишените от свобода от ІV-та група, първоначално в помещение № 13, а от м.юни 2022г. – в помещение № 5. Установи се, че първата килия е с площ 30 кв.м., а втората – 32 кв.м., както и че максималният брой настанени лица е 5 броя, вкл. ищеца в първото помещение и съотв. 6 броя, вкл. ищеца във второто помещение. В този смисъл са данните в приложените списъци за вечерна проверка на лишените от свобода в ІV-та група, както и показанията на посочените от двете страни свидетели. При горните факти, субективните усещания на ищеца, потвърдени от свидетелите С. и А., че килията е „малка“ са без значение във връзка с отговорността на ответника. Видно е, че и в двете помещения, полагаемата се площ за едно лице е над 4,00кв.м., респ. разполагаемата жилищна площ за ищеца е над 4,00 кв.м., което е в съответствие с изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Не е налице пренаселеност като съставомерно нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. С осигурената жилищна площ, която е над установената от закона минимална площ, се гарантира индивидуално място на ищеца и свободно движение. Следват изводи за надлежно изпълнение на задълженията от страна на ответника, относими към условията за изтърпяване на наказанието.
Във връзка с хигиенно-битовите изисквания в помещенията в затвора, са и твърденията в исковата молба за наличие на дървеници и хлебарки. Установи се по делото, че в спалните помещения има такива вредители. В случая обаче се доказа изпълнение на задължението от администрацията на затвора да реализира мерки за тяхното унищожаване. Налице са доказателства, че ответникът е предприел необходимото за да осигури нормални от гледна точка на заявената претенция, условия за живот на лишения от свобода, като са извършвани действия по периодична дезинсекция и дератизация на помещенията. Данните от писмените доказателства за горното се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели Г., Х. и К.. Съвкупната преценка на същите сочи на изводи за това, че дейността за борба с вредителите е провеждана пряко от администрацията на затвора чрез действия по хигиенизиране на спалното и постелъчно бельо чрез изпиране, дезинфекция и подмяна на същото. От друга страна, визираната дейност е осъществявана и въз основа на договор с външна фирма, която е провеждала дезинсекция веднъж на два месеца и дератизация – два пъти годишно. Извън горното, доказва се предоставянето на лишените от свобода на препарати при поискване, с цел дезинфекция на помещенията. Всичко изложено сочи на ангажираност на администрацията в борбата срещу вредителите. Ответникът е създал организация и е осигурил периодични и извънредни действия в тази насока.
С приетите по делото протоколи за ДДД обработка, се доказват извършени услуги на 23.03.2022г., 26.05.2022г. и 15.06.2022г., по дезинсекция срещу хлебарки и дървеници като са описани ползваните препарати, с което се опровергават като неверни твърденията на свидетелите С. и А. за неправилно третиране на помещенията с „някакви разтвори, повече с вода“. Съгласно показанията на свид. Г. и свид. Х., в отсъствие на лишените от свобода лица е извършвано третиране с разтвори с професионални препарати и от специалисти на ангажираната фирма. Събраните писмени и гласни доказателства установяват надлежно изпълнение на дейността за борба с вредителите. Действително резултатът от същата не е достатъчно ефективен, предвид страданията на ищеца в резултат от ухапванията от дървеници, което обаче се дължи отчасти и на бездействията на лишените от свобода във връзка с поддържането на хигиената в помещенията.
Налице са доказателства, че ответникът е създал организация и е осигурил периодични и извънредни действия за борба с вредителите, както и за създаване на нормални от гледна точка на заявената претенция, условия в спалните помещения. Липсва поведение на затворническата администрация, което да нарушава забраната по чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо осъдените лица, вследствие неблагоприятни условия за изтърпяване на наложено наказание. Не е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00лв., следва да се отхвърли.
По втория иск, вредите се претендират като причинени от незаконна административна дейност, изразяваща се в неоснователен отказ на началника на затвора - Бобов дол да предостави работа на ищеца. Последният твърди, че е подавал многобройни молби за работа, част от които не са достигнали до началника на затвора, а по друга част - е получил незаконни откази. Както се посочи по-горе, по делото е доказано, че К. е подал една молба за работа в затворническата кухня на 20.06.2022г. , която е отхвърлена от комисията по чл.35 от ППЗИНЗС поради това, че ищеца е наказван, както и че искания на последния за работа са разглеждани на 02.06.2022г. и на 07.07.2022г. в заседания на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, с предложения за работа в цех за пликове, които са отказани. Доказателства за други предявени искания за осигуряване на работа не са представени. Съдът не цени като доказателствени средства, установяващи различни фактически изводи, показанията на свидетелите С. и А., тъй като в тях се съдържат само твърдения за подадени от К. молби, без да е ясно до кого, кога и за какъв вид работа.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за недоказано предявеното от ищеца фактическото основание на исковата претенция. Безспорно е, че последният е отказал предложена му работа, което изключва верността на твърденията му, че е лишен неправомерно от право на труд и че е налице нарушение по чл.3 от ЗИНЗСК от страна на ответника.
Извън горното и във връзка с подадената молба от 20.06.2022г. на К., съдът приема следното:
Правото на труд е регламентирано в разпоредбата на чл.41, ал.1 от НК, според която изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен обществено полезен труд. Подобна правна уредба се съдържа в чл. 77, ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че по време на изтърпяване на наказанието, лишените от свобода имат право на подходяща работа, а според ал.2 – по възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му съС.ие и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му.
Анализът на правната уредба сочи на изводи, че полагането на труд, е право на лишените от свобода, на което обаче не съответства безусловно задължение за администрацията непременно да им осигури работа. Изпълнението на горното задължение зависи от обстоятелства и предпоставки, които са от обективен и субективен характер. Обективни са съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите критерии по чл.172, ал.2 от ЗИНЗС, както и преценката на администрацията чрез комисията по чл.35 от ППЗИНЗС. Според чл. 164, ал.1 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в ДП „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения, като в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че приоритетно се разглеждат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Процедурата по обявяване на работните места, кандидатстването за заемане на същите и за избор на кандидатите е надлежно уредена в чл.164, ал.2 – ал.7 от ППЗИНЗС, а в ал.3 изрично се сочи, че включването на лишените от свобода в трудова дейност се извършва след оценката на риска. Последният е задължителен критерий за преценка и формиране на решение на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, която разпределя лишените от свобода по работни обекти.
В контекста на изложеното и предвид събраните доказателства за влезли в сила заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на ищеца К., отказите на администрацията при ответника за предоставяне на работа, съдът приема за законосъобразни. От представените молба от 20.06.2022г. и устни искания за работа се установява, че К. кандидатства за длъжност от обслужващата и комунално-битова дейност, за заемането на които според правилото по чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, приоритетно се разглеждат заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Следователно и по аргумент от чл.164, ал.7 от ППЗИНЗС, неспазването на реда и дисциплината от лишените от свобода е основание същите да бъдат спрени /изключени/ от трудова дейност. Именно с наложените наказания е мотивиран изричният отказ в решението от 21.06.2022г. на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС. Правомерността в поведението на администрацията при ответника във връзка молбата и исканията за работа на К., се потвърждава и от данните за висок риск от рецидив, констатирани при оценката на риска, видно от приложената по делото характеристична справка и психологическо заключение. Касае се за задължителен критерий при преценката за включването на лишените от свобода в трудова дейност по чл. 164, ал.3 от ППЗИНС. Доказано е, че ищецът не е претърпял трайно положителна промяна, а в поведението му е настъпил регрес, което е негативен показател във връзка със заявленията за работа.
Следователно, преценката на администрацията на съществуващите възможности за работа, индивидуалните качества и поведение на ищеца, е правилна с оглед критериите по чл.163 и сл. от ППЗИНЗС, а обратните доводи са неоснователни. По делото последният не доказа и твърденията си за назначаване на работа на лишени от свобода, които не отговарят на законовите изисквания, т.е. различно третиране по субективна преценка. Изводите са за недоказаност на поведение на длъжностните лица от затвора – Бобов дол, което да нарушава забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Липсва елемент от фактическия състав за отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.К. с ЕГН **********, понастоящем в затвора – гр. Бобов дол, искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, както следва: за заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 28.02.2022г. – 22.07.2022г. от поставянето му в неблагоприятни условия, при които изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бобов дол, изразяващи се обитаване на стая с още пет човека, в която „гъмжи“ от дървеници и хлебарки, ведно със законната лихва до окончателното изпащане на сумата, както и за заплащане на обезщетение в размер на 10 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 28.02.2022г. – 22.07.2022г. от незаконна административна дейност, изразяваща се в неоснователен отказ за предоставяне на работа, ведно със законната лихва до окончателното изпащане на сумата.
Решението може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Кюстендил, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: