Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № .../...2010 година, постановено по НАХД № ../2010 година, РС – Г.О. е признал предложеният за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание обвиняем П. М. Б. от гр.Г.О. за НЕВИНОВЕН по обвинението в извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, за това, че на 26.12.2009 г., в гр. Г. О., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като без конкретен повод, в пияно състояние, нарушил спокойствието на живущите в жилищна кооперация, находяща се в гр. Г. О., ул.”А.” № 84, с викове и ритници по вратата на апартамент, обитаван от Е. Д. А. и И. Б. А. и двете му дъщери, като упорито продължил с тези хулигански действия, след отправено му предупреждение от служители на РУП Г. О., като го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение по чл. 325 ал.І НК. Решението е протестирано в срок от наблюдаващия делото прокурор Д.Х., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,тъй като съдът неправилно възприел,че привличането на Б. в качеството на обвиняем станало при условията на чл.234 ал.7 от НПК. Поддържа се, че на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като действията по привличането и разпита на обвиняемото лице са се извършвали в едномесечния срок предоставен на прокурора по силата на чл.242 ал.2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което обвиняемият П. М. Б. бъде признат за виновен и осъден, поради това, че е извършил деянието, в което е обвинен. В съдебно заседание защитникът на оправданият,адв.Т.И. се противопоставя на протеста и иска неговото отхвърляне и потвърждаване съдебния акт на ГОРС. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.В.Т. дава становище за неоснователност на протеста,не го поддържа и прави искане за отмяна на съдебното решение и връщане делото на ГОРП за отстраняване допуснатите и отстраними съществени процесуални нарушения. Във въззивното производство не са представени други доказателства. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните във връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на досъдебното производство и пред първата инстанция, достигна до следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА. С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Протеста е подаден от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протеста отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което той се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в протеста и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното: Протеста е основателен макар и не по посочените в него причини. На досъдебното и съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемият и които са неотстраними от въззивната инстанция. Досъдебното производство по №../2010 г., е било образувано на 06.01.2010 г., с постановление на прокурор Х.,срещу П. М. Б. за престъпление по чл. 325 ал.І НК . На 08.03.2010 г., делото е било докладвано на наблюдаващия прокурор, и на същата дата изготвено заключително постановление с мнение за спиране, на основание чл. 244 ал.1 т. 1 НПК. Разпоредбата на чл. 234 ал.1 НПК указва, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора в двумесечен срок от деня на образуването му, т.е. срокът в който е следвало разследващият полицай Г. А. да изпълни задълженията си във връзка с разследването по настоящото ДП, е изтекъл на 06.03.2010 г.На 11.03.2010 г.прокурор Х. спряла наказателното производство по същото дело,като на следващия ден отново с постановление го възобновила,което явно показва и липсата на правни основания делото да бъде спряно. При възобновяването му съгласно разпоредбата на чл.245 ал.3 от НПК разследването се извърша в сроковете по чл.234 като не се включва времето през което наказателното производство е спряно.В случая след акта на прокурор Х. от 12.03.2010 г.въпросното ДП не е имало разрешен срок за разследване. Така след изтичане на срока по чл. 234 ал.І НПК, са били разпитани като свидетели три лица. Самият Б. е привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка” и е проведен разпит, след което досъдебното производство му е и предявено, както на него, така и на защитника му – адв. И..Видно от протоколите за тези процесуални действия,нито едно от тях не е било подписано от разследващия полицай,което поставя тяхното провеждане и по точно законосъобразността му,под съмнение.Правилни са в тази връзка разсъжденията на първоинстанционния съд,че съобразно разпоредбата на чл. 234 ал.7 НПК, действия по разследването, извършени извън сроковете по ал.1-3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата или друг съдебен акт. Тъй като и привличането на Б. в качеството на обвиняем е станало след срока по чл. 234 ал.1 НПК, то съобразно казаното до тук същото няма правно действие,довело е до съществено нарушаване на неговите процесуални права.Обвиняемият е получил обвинение в някакви граници и същевременно с това – ограничение при предвижването си съобразно мярката за неотклонение.Той не е бил длъжен да знае и не е можел да откаже да се подчини на разпореденото в Постановлението от 07.06.2010 г.Това дали по делото има или няма от процесуална гледна точка, привлечено лице като обвиняем,се преценява от други органи а не от самия потърпевш. Неправилно е също и становището изразено в протеста, че действията, които са разпоредени на разследващия орган да извърши при връщането на делото са в едномесечния срок по чл.242, ал.3 НПК, който е срокът на прокурора за произнасяне по приключеното досъдебно производство.Действително почти всички действия по разследването, като - привличане на Б. като обвиняем, разпита му в това му качество, предявяването на материалите по разследването, внасянето на делото в съда, действително са извършени в периода от 19.05.2010 г., когато приключилото производство е получено в районната прокуратура с мнение за прекратяване до 18.06.2010 г., т.е. в този едномесечен срок, но видно от самото постановление, с което делото е върнато на разследващия полицай, това е направено на основание чл.226, ал.3 НПК, а не на основание чл.242, ал.2 НПК. В този случай, при връщането на това основание, разследването би следвало да приключи в сроковете по чл.234 НПК,или в разрешените съобразно него, а не в едномесечния срок на прокурора за произнасяне по делото. По този начин още на досъдебното производство на обвиняемият Б. е било ограничено правото на защита, тъй като не му е било предявено ясно формулирано обвинение съобразно процесуалните и материално правните норми. Това процесуално нарушение не е било констатирано от наблюдаващия прокурор, не е било отстранено във фазата на досъдебното производство, а напротив - било е възпроизведено и в изготвеното постановление, с което прокуратурата е предложила Б. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание.От своя страна, РС гр.Г.О. е нарушил задълженията си по чл. 376, ал. 1 НПК, като не е проверил изцяло делото, включително и по въпроса дали на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Вярно е, че глава ХХVIII НПК предвижда изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а делото се връща на прокурора (чл. 377 НПК), но тя касае единствено и само задължението на съдията-докладчик да извърши проверка дали изобщо са налице основанията за приложение на чл. 78а НК. Разпоредбата на чл. 377 НПК не изключва приложението на чл. 248, ал. 2 НПК, тъй като и преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали делото му е подсъдно, дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемият.Напротив тук с Разпореждането си от 21.06.2010 г.същият състав на РС констатира,че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,а на 19.07.2010 г.стига до обратния извод.Тъй като процесуалните нарушения, с които правото на защита на обвиняемия са допуснати още от фазата на досъдебното производство, решението на РС – Г.О. подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на прокурора за тяхното отстраняване.Освен това,ГОРС е нарушил и разпоредбата на чл.304 от НПК където точно и ясно е посочено кога подсъдимият,разбирай обвиняемият се признава за невинен-когато не се установи че деянието е извършено от него,или че е извършено от него виновно,нещо което първоинстанционния съд изобщо не е обсъждал с оглед доказателствата. По изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № ../...2010 година, постановено по НАХД № ../2010 година,на РС – Г.О. и ВРЪЩА делото на РП – Г. О.. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 346 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |