О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2252
гр.Стара Загора, 13.12.2022г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет
и втора година, първи състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. № 471 описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК /Граждански процесуален кодекс/
във връзка с чл.144 от АПК /Административно-процесуален кодекс/.
Образувано е по молба вх.№ 6827/ 21.11.2022г. от адвокат Н.А. като пълномощник на И.А.В. *** с искане за допълване на решение № 418/ 04.11.2022г, постановено по адм.дело № 471/ 2021г. по описа на Старозагорския административен съд, в частта за разноските като се присъдят в полза на И.В. разноски в размер на 4167лв.
В
срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при
ЦУ на НАП не изразява становище по молбата.
Съдът
намира, че молбата за допълване е
подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК – в срока за обжалване на решението,
чието допълване се иска.
Разгледана
по същество, е частично основателна по следните съображения:
С Решение № 418/ 04.11.2022г по адм.д.№ 471/ 2021г по описа на Административен съд Стара Загора по жалба от И.А.В. *** е отменен Ревизионен акт № Р-160020005730-091-001/ 29.04.2021г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, с която е потвърден и изменен с Решение № 379/ 12.07.2021г на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП и Национална агенция по приходите гр.София е осъдена да заплати на И.А.В. сумата 1807 /хиляда осемстотин и седем/лв, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за експертизи и съдебно удостоверение.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направена своевременно до приключване на устните състезания с молба, подадена по електронната поща на съда на 12.09.2022г. Приложен е и списък на разноските ведно с доказателства за реалното им извършване. Видно от представените обяснения на съдебния служител, завеждащ регистратура, писмото не е докладвано по надлежния ред. По тази причина към момента на постановяване на решение по делото съдията докладчик приема, че липсват доказателства за уговаряне и плащане на адвокатско възнаграждение.
В действителност такива са представени и от тях се установява, че от И.В. е заплатено възнаграждение за адвокат в общ размер на 2160 лв. /съгласно договор за правна помощ и съдействие и процесуално представителство от 13.07.2021г. и преводни нареждания от 27.08.2021г и 05.10.2021г - л.188-191, т.6/ и допълнително адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер на 300 лв./по представени разписки – л.192-194, т.6/.
Предвид изхода на спора ответникът е длъжен да заплати на жалбоподателя разноските за един адвокат. По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че е неоснователно. Макар да надвишава минималния размер, съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата редакция към момента на уговаряне на хонорара/, няма основание за намаляването му предвид фактическата и правна сложност на спора. Но възражението следва да се има предвид при преценката на направеното искане за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер на 300 лв. Цитираната разпоредба е приложима само в случаите на процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела. За административни дела регламентацията се съдържа в чл.8 от наредбата и не е предвидено увеличение на минималното възнаграждение, реципрочно на проведените съдебни заседания по делото, когато са повече от две и заплащането на такова допълнително възнаграждение. Предвид изричната правна уредба на възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела не е приложима по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 9 дори на основание § 1 от ДР на наредбата. Принципно няма пречка такова възнаграждение да се уговаря, но не може да се възлага в тежест на загубилата делото страна. Поради изложеното искането в тази част е неоснователно.
По горните съображения молбата на И.В. за изменение на решение № 418/ 04.11.2022г по адм.дело № 471/ 2021г. по описа на Старозагорския административен съд в частта за разноските следва да бъде уважена като се увеличи размерът на присъдената му сума от 1807лв на 3967лв, включваща адвокатско възнаграждение в размер на 2160лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 418/ 04.11.2022г по адм.дело № 471/ 2021г. по описа на
Старозагорския административен съд в частта за разноските като увеличава сумата,
която Национална агенция по приходите гр.София
е осъдена да заплати на И.А.В. *** от 1807 /хиляда осемстотин и седем/лв
на 3967 /три хиляди деветстотин шестдесет и седем/лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.А.В. в останалата част до 4 167лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :