№ 1691
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68 ет. 3 офис 4, чрез
съдружника адв. Д.Б., срещу определение № 5225 от 14.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 16211/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с
което е оставена без уважение молба с вх. № 27051/05.04.2022 г., подадена от
Адвокатско дружество „Г.“, чрез съдружника адв. Д.Б., в качеството му на
пълномощник на ищцата Т. Н. АТ., за изменение на постановеното по гр. д. №
16211/2021 г. по описа на ПРС, V граждански състав, решение в частта за
разноските по отношение на присъденото в полза на Адвокатско дружество
„Г.“ адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360 лева с ДДС, като се
присъди допълнително сумата от 360 лева с ДДС за процесуално
представителство на ищцата, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В жалбата се излагат съображения за приложение на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според който адвокатското възнаграждение по граждански
дела се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно, като се оспорва извода на първоинстанционния съд, че се
касае до един предявен иск по чл. 55 от ЗЗД, а не до два обективно съединени
иска. Твърди се, че всяка една от предявените претенции, макар и да
1
произтичат от един и същ договор, се основат на различни фактически
обстоятелства, различно правно основание, поради което и са налице два
обективно съединени иска, а разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не
разпознава изчислението на адвокатското възнаграждение на база общия
материален интерес. Сочи се съдебна практика, с който е преодоляна по-
старата такава, съобразена с действащата нормативна уредба. Моли да бъде
отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и
да бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло депозираната
молба на осн. чл. 248 от ГПК.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна „Изи Асет
Мениджмънт” АД, чрез юрисконсулт Н., в която се моли да бъде оставено в
сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Счита, че
макар да не е предявен един иск, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се тълкува корективно, във връзка с разпоредбата на чл. 7 от същата
наредба, като цитира съдебна практика, според която, в случай на обективно
съединени искове материалния интерес съвпада със сбора на цената по всички
искове.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, при
наличие на правен интерес. Разгледана по същество е основателна.
С постановеното Решение № 1042/ 28.03.2022 г. по гр.д. № 16211/2021
г. на Районен съд Пловдив, V гр.състав, съдът осъжда „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********* да заплати на Т. Н. АТ., ЕГН **********,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в общ размер от 628, 54 лв., от
която 66,30 лв. –недължимо платена сума за възнаградителна лихва и 562,24
лв. – недължимо платена неустойка по недействителен договор за паричен
заем № 3141070 от 31.01.2018 г., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата
молба в съда /15.10.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и да заплати
на Адвокатско дружество „Г.“ сума в размер на 360 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищцата Т. Н.
АТ. безплатно представителство производството, на осн. чл. 38, ал. 2 от
2
Закона за адвокатурата. Постъпила е молба по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, като се определи
възнаграждение за всеки един от двата предявените иска, доколкото се
основат на нищожност на две отделни клаузи, макар от един договор,
основават се на различни фактически обстоятелства, събрана е държавна
такса за два иска, които са предявени в едно производство за процесуална
икономия. Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която адвокатско възнаграждение се определя съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
На това искане насрещната страна е възразила, като е посочила, че
счита, че напълно законосъобразно съдът е определил адвокатското
възнаграждение съобразно сбора на материалния интерес от предявените
искове, тъй като всички искови претенции произтичат от едно и също
основание.
С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в
частта за разноските, с мотива, че предявеният в рамките на настоящото
производство иск е един – за връщане на недължимо платени суми по
цялостно недействителен договор за кредит, макар и претендираните от
ищеца вземания да са по две пера – недължимо платено за неустойка и
възнаградителна лихва.
Настоящият състав намира възраженията в частната жалба
основателни, тъй като са предявени искове за връщане на недължимо платено
по две отделни недействителни клаузи по договор за кредит, а въпросът за
определяне на минимума на размера на адвокатското възнаграждение при
обективно съединени искове, произтичащи от един договор, е даден в
актуалната практика на ВКС, която е константна в приложението на чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
във връзка с чл. 38 от ЗА. Съгласно цитираната разпоредба адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и
броя на предявените искове. (така в Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч.
т. д. № 358 / 2022 г. на ВКС, Определение № 151 от 06.04.2022 г. по ч. т. д. №
526 / 2022 г. на ВКС, цитирани и в частната жалба)
3
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата
страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай
възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА,
следва да бъде определено в размер на минималното адвокатско
възнаграждение за всеки един от двата предявени обективно кумулативно
съединени иска в минимален размер, съобразно уважената част от исковете.
Така, с оглед цената им, се дължи възнаграждение в размер на по 360 лв. с
ДДС по всеки един, или общо 720 лв. с ДДС. По делото са присъдени 360 лв.,
или следва да се присъдят още 360 лв. с ДДС лв. в полза на адвокатското
дружество – жалбоподател.
Поради изложеното следва частната жалба да бъде уважена изцяло.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5225 от 14.05.2022 г., постановено по гр. д. №
16211 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* да заплати на
Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, сумата от на 360 лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Т. Н. АТ. по гр. д. № 16211 по описа за 2021 г. на Районен
съд - Пловдив,на осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4