№ 704
гр. Сливен, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230102466 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове от Д. И. М. в свое
лично качество и като майка и законен представител на малолетното дете В.
М. М., срещу М. Г. М. за изменение на съдебно определена издръжка чрез
увеличаване на размера й от 100,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за заместване на
липсващото съгласие на бащата детето да пътува до Кралство Англия,
придружавано само от майка си или изрично упълномощено от нея лице.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № 5985/2011 г. по
описа на РС - Сливен, ответникът М. Г. М. - баща на детето, е осъден да
плаща на сина си месечна издръжка в размер на 100,00 лв., като оттогава
съществено са променени обстоятелствата, касаещи необходимите разходи на
детето. Твърди се, че изплащаната от ответника издръжка била недостатъчна
за задоволяване на нуждите на детето. Иска се от съда да бъде увеличен
размера на определената издръжка от 100,00 лв. на 300,00 лв. месечно. На
следващо място, ищцата твърди, че с решение по гр. д. № 5375/2017 г. по
описа на СлРС било заместено липсващото съгласие на бащата за издаване на
паспорт на детето и същото да пътува до страните от ЕС, САЩ и Република
1
Турция само с майка си или упълномощено от нея лице. Тъй като ищцата
започнала работа в Кралство Англия, а същото вече не е страна от ЕС,
ищцата моли да бъде заместено липсващото съгласие на бащата детето да
пътува до Англия през ваканциите, придружавано само от майка си или
упълномощено от нея лице. Моли за допускане на предварително изпълнение
на решението и претендира направените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично.
Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените по
делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът М. Г. М. е баща на детето В. М. М. и по силата на Решение № 148
от 07.05.2012 г. по гр. д. № 5985/2011 г. по описа на РС - Сливен, е осъден да
заплаща месечна издръжка на сина си чрез неговата майка и законен
представител в размер на 100,00 лева.
В. е роден на 03.09.2010 г. и е на 12-годишна възраст, като към момента
на предходно определената издръжка е бил на възраст от едва една година и
осем месеца.
Видно от служебна бележка № РД04-529+/10.06.2022 г. от ОУ „Христо
Ботев“ - гр. Сливен, детето В. М. е бил записан като редовен ученик в V-ти
„В“ клас през учебната 2021/2022 г., а от показанията на разпитания по
делото свидетел А. Р. се установява, че през учебната 2022/2023 г. В.
продължава образованието си в VI-ти клас. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля като ги прецени за достатъчно обективни и
добросъвестни, непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите
събрани по делото доказателства. От тях се установява още, че между
майката и детето В. има изградена силна емоционална връзка. Бащата на В.
2
живеел в чужбина, но не изпращал средства за издръжка на сина си, а
отсъствието му и липсата на дадено съгласие било пречка детето да може да
пътува до Великобритания, за да посети майка си, която започнала работа
там. Свидетелят описва, че В. има нужда от средства за издръжка като всяко
дете на неговата възраст, ползва интернет и мобилен телефон, необходими са
му учебни помагала и пособия за училище. Свид. Р. допълва, че В. желае
много да може да посещава майка си във Великобритания, където тя работи и
където живее в квартира с отлични условия.
Изложените от свид. Р. обстоятелства се потвърждават изцяло и от
представените от ищцата в оригинал на английски език и в превод на
български език писмени доказателства - трудов договор и договор за наем.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК за
изменение на съдебно определена издръжка чрез увеличаване на размера й от
100,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 127а, ал. 2
СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване на липсващото съгласие на бащата
детето да пътува в Кралство Англия, придружавано само от майка си или
изрично упълномощено от нея лице.
Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по
същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.
По иска с правно основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата или към настоящия
момент се равнява на 177,50 лв.
3
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно
и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От
своя страна съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на
конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената
издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето
от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
В случая действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка от
100,00 лева.
Безспорно е, че за изминалия период от 10 години, В. е пораснал много,
като от най - ранната детска възраст е преминал в юношеска, което води до
значително нарастване не само на разходите му за облекло, обувки и
ученически пособия, но и на разходите за образование, социални и културни
развлечения. От друга страна, нуждите на детето, съобразно твърденията в
исковата молба и събраните доказателства са в рамките на нормалните за
възрастта на детето разходи.
Действително съществува и промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 10 години средства от 100,00 лева месечно.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето В. има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около
500,00 лева, от които около 120,00 лева за джобни пари (22-24 учебни дни по
5 лв.), около 250,00 лева средномесечно за храна и битови нужди, около 80,00
лева средномесечно за облекло, обувки, книги и ученически пособия, около
20,00 лева за мобилни услуги и интернет и около 30,00 лева месечно за
социални и културни развлечения.
При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един
4
от родителите следва да се има предвид от една страна, че майката и нейните
близки полагат ежедневни грижи за детето. На следващо място следва да се
отчете, че ответникът - баща на детето, е в млада работоспособна възраст и
живее в чужбина, като липсват твърдения и доказателства по делото същият
да се налага да издържа други свои деца или да има сериозни затруднения да
заплаща месечна издръжка на сина си в претендирания размер.
Ето защо, отчитайки всички установени обстоятелства, съдът намира за
справедливо бащата да поеме по-голяма част от издръжката на сина си, а
именно 300,00 лв. месечно.
Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 150,
вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде изцяло уважен като размерът на
дължимата от бащата издръжка се увеличи от 100,00 лв. на 300,00 лв.
месечно.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД:
Разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава
напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл. 127а СК.
Съгласно чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една
страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга
страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
В случая безспорно отсъствието на бащата и невъзможността да се
5
осъществи контакт с него следва да се счита за отказ на съгласие за
пътуването на детето извън територията на Република България и до
Кралство Великобритания, придружавано само от майка си или изрично
упълномощено от нея лице.
Липсата на съгласие от страна на ответника препятства излишно
правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона.
Посещението на детето в Кралство Великобритания би запазило и укрепило
дълбоката емоционална връзка между детето и неговата майка и би повлияло
положително върху психологическото и емоционалното състояние на детето,
ще благоприятства за формиране на непосредствени представи за света и
разширяване на познанията, а оттам и за оформянето на детето като личност.
Разрешението за пътуване на малолетното дете следва да бъде дадено от съда,
при условие, че детето е придружавано при пътуванията си извън страната от
своята майка или изрично посочено от нея трето лице.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
майката полага добри грижи за своя син и се съобразява с най-добрия интерес
на детето.
Съобразно трайната практика на ВКС, изразена в ТР № 1 от 03.07.2017
г. на ОСГК на ВКС и редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на
заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от съда без да е посочен
конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето. Посочено
е, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите,
съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от
време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през
определен период от време, но също от и до определени държави (например
държавите - членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението
само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде
изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад
граница.
Ето защо разрешението за пътуване в чужди държави, предвид
формираната съдебна практика, следва да бъде дадено от съда за неограничен
6
брой пътувания на детето, но до определен кръг държави, а именно
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Предвид обстоятелството, че детето е на 12-годишна възраст, то
периодът, за който следва да бъде разрешено да пътува извън Република
България, придружавано само от майка си или изрично упълномощено от нея
трето лице, следва да бъде до навършване на пълнолетие на детето, което
защитава в пълна степен интересите му.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска с правно
основание чл. 150, вр. с чл. 143 СК в размер на 288,00 лв. върху увеличения
размер на издръжката.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 430,00 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 30,00 лв. заплатена държавна такса
по иска по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД и 400,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК и чл. 127а, ал. 4 СК следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК определения с
Решение № 148 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 5985/2011 г. по описа на РС -
Сливен размер на месечната издръжка, която бащата М. Г. М. , ЕГН:
**********, с адрес ********* е осъден да заплаща на детето В. М. М., ЕГН:
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. И. М., ЕГН:
**********, двамата с адрес *********, като го УВЕЛИЧАВА от 100,00 лв.
на 300,00 лв. /триста лева/ месечно, считано от 20.06.2022 г. до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
7
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9
ЗБЛД, заместващо съгласието на бащата М. Г. М. , ЕГН: **********, с адрес
*********, детето В. М. М., ЕГН: **********, с адрес ********* да напуска
територията на Република България и да пътува неограничен брой пъти за
почивки и екскурзии до Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия и обратно, придружавано единствено от своята майка Д. И. М.,
ЕГН: ********** или от изрично упълномощено от нея трето лице за срок
ДО НАВЪРШВАНЕ НА ПЪЛНОЛЕТИЕ на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес ********* да заплати на Д. И. М., ЕГН: **********, с адрес *********
сумата от 430,00 лв. /четиристотин и тридесет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес ********* да заплати по сметка на РС - Сливен сумата от 288,00 лв.
/двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото, изчислена върху увеличения размер на
издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК и чл. 127а, ал. 4 СК
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8