Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.05.2021
г. град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесет и седми април 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Даниела Калчева,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 1233 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с
чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Образувано по искова
молба от Г.Х.П. от гр.С.З. против З. „Д.Ж.З.“ АД - гр. С. с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Изложено е в исковата
молба, че на 17.08.2019г., около 10:50 часа, в гр. С.З., на Т-образно
кръстовище между ул. „А.Т.“ и ул. „Т.П.“, при слънчево и топло време, пътно
покритие от сух асфалт, видимост на дневна светлина, частично ограничена от
поставените на североизточния ъгъл на кръстовището 4 бр. контейнери за битови
отпадъци, възникнало ПТП между л.а. „Ауди АЗ“, с peг. № ***, управляван от
водача Д.М.И., с ЕГН: **********, и мотоциклет „Ямаха ВР400Ф“, с peг. № ***,
управляван от Г.Х.П.. Описан е следният механизъм: Л.а. „Ауди А3“ се движил в
посока от север на юг по ул. „Т.П.“, на която имало поставен пътен знак Б2
„Стоп“ преди кръстовището. В същото време мотоциклет „Ямаха“ се движил в посока
от изток на запад по пътя с предимство - ул. „А.Т.“. Лекият автомобил предприел
маневра „завой наляво“ в посока изток по ул. „А.Т.“, като водачът Д.И. отнел
предимството на мотоциклет „Ямаха“. Последвал удар между предната дясна част на
предната броня на л.а. „Ауди“ и десните състави на мотоциклет „Ямаха“, при
който последният паднал на пътното покритие в зоната на кръстовището. В
резултат на настъпилия инцидент водачът на мотоциклета получил отворено
счупване на дясното ходило, изразяващо се в счупване на III, IV и V предходилни
кости.
Посочено е, че от съставения за случая
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от извършена справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП -
17.08.2019г., л.а. „Ауди АЗ“, с peг. № ***, управляван от виновния водач Д.М.И.,
е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З.Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица № BG/30/1
19000971233, валидна от 07.01.2019г. до 07.01.2020г. От съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че алкохолните проба,
взети на двамата водачи, са отрицателни.
Изложено е, че за станалото ПТП са образувани
ДП №1228-зм-146/2019г. по описа на ОД на МВР - С.З. и пр.пр. №3397/2019г. по
описа на РП - С.З.. С Постановление от 06.07.2020г. по пр.пр №3397/2019г. по
описа на РП - С.З. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното
производство по ДП №1228-зм-146/2019г. по описа на ОД на МВР - С.З., водено
срещу Д.М.И. (привлечен в качеството на обвиняем по ДП) за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.199 и
чл.243, ал.1, т. 1, вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК - тъй като при предявяване на
разследването пострадалият Г.Х.П. е заявил, че желае да се възползва от правото
си по чл.342, ал.2 от НК и желае ДП, водено срещу Д.И., да бъде прекратено.
Сочи се, че от обстоятелствената част на посоченото Постановление на РП - С.З.
е видно, че с оглед на установената по ДП фактическа обстановка и на събраните
доказателства, Д.М.И. от субективна и обективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като
на 17.08.2019г., в гр. С.З., при управление на МПС - л.а. „Ауди АЗ“, с peг. № ***,
нарушил правилата за движение - чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП,
като по непредпазливост причинил на Г.Х.П. средна телесна повреда, изразяваща
се в отворено счупване на дясното ходило - счупване на III, IV и V предходилни
кости, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник. Посочени са издадените на ищеца епикризи и
амбулаторни листове и леченията, които е провел. Твърди се, че през цялото това
време ищецът е изпитвал болки, ограничени движения и затруднения в
придвижването си. В продължение на няколко месеца пострадалият се е придвижвал
и чрез помощни средства - патерици. Процесният инцидент несъмнено се е отразил
изключително негативно и на психиката на пострадалия Г.П.. Наведени са
твърдения, че след произшествието ищецът е изпитал силен стрес, както и
притеснение за здравословното си състояние - дали отново ще може да ходи
нормално и да върши както преди всички дейности, с които обича да се занимава.
Тези притеснения на ищеца са се засилвали в хода на лечението му, тъй като са
възникнали усложнения и необходимост от втора оперативна намеса. Сочи се, че
пострадалият е млад мъж (на 24г. към датата на ПТП), който води активен начин
на живот, и причинените му болки и страдания и затруднения в придвижването са
довели до ограничаване на социалните му контакти, затваряне в себе си, чувство
за непълноценност. В резултат на процесния инцидент за дълъг период от време не
е имал възможност и да управлява мотоциклет - негово любимо занимание и основен
начин за придвижване на по-дълги разстояния. Всичко това, както и всяко
припомняне на злополуката от ищеца, са предизвиквали и все още предизвикват у
него негативни емоции.
Вследствие на произшествието от 17.08.2019г.
ищецът е понесъл и имуществени вреди във връзка със своето лечение от
получените телесни увреждания подробно посочени в исковата молба в общ размер
на 563.50 лв., за които се твърди, че са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380
от КЗ ищецът отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо,
изпратено на 09.09.2019г., получено на 12.09.2019г. (видно от Известие за
доставяне № ИД PS 6000 01EQNN 2). По тази претенция е образувана Щета
№0801-003734/2019-01. Последвала е кореспонденция между страните, като
застрахователят е изискал да му бъдат представени допълнителни документи.
Всички от изисканите документи, с които ищецът е разполагал, са били
предоставени на ответника, като в крайна сметка с Писмо с изх. №3081 от
06.08.2020г. застрахователят е уведомил ищеца, че счита претенциите му за
неоснователни и недоказани и е отказал да му изплати застрахователни
обезщетения.
Счита, че с оглед на представените с исковата
молба доказателства се установило наличието на всички елементи на фактическия
състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД по отношение на виновния водач на л.а. „Ауди АЗ“,
с peг. № *** - Д.М.И..
Ищецът счита, че справедливо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на
17.08.2019г. се явява сумата от 25 100 лв., а с оглед на представените надлежни
разходо-оправдателни поради документи имуществените вреди за ищеца възлизат на
сумата от 563.50 лв. Отбелязано е, че изплащането на обезщетение за
неимуществени вреди в претендирания размер ще допринесе за репариране на реално
претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на процесното ПТП.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, ищецът моли
да се присъди и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
12.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли, съда да постанови решение, с което да
осъди „З.Д.Ж.З.“ АД, да му заплати сумата от 25 100 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - отворено счупване на
дясното ходило, изразяващо се във фрактури на III и IV метатарзални кости и
многофрагментна фрактура на V метатарзална кост с костни дефекти; направена
операция по поставяне на тарзо-метатарзална остеосинтеза на дясното ходило;
настъпили усложнения поради костни и мекотъканни дефекти и направена втора
операция - частична остектомия на тарзални и метатарзални кости на дясното
ходило; а също така и преживени душевни болки и страдания - стрес и негативни
емоции, в резултат на претърпяното от доверителя ми ПТП на 17.08.2019г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 12.09.2019г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата.
Моли, съда да осъди „З.Д.Ж.З.“ АД да му
заплати сумата от 563.50 лв., представляваща претендирани пред застрахователя,
но неуважени от него имуществени вреди - разходи за лечение, които са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от доверителя ми ПТП на 17.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 12.09.2019г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото разноски,
както и възнаграждение за един адвокат. Посочена е служебна
банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата.
В
съдебно заседание на 27.04.2021 г. е
допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от ищеца Г.Х.П.
за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 17.08.2019 г., като същият
е увеличен от 25 100 лв. на сумата от 50 000 лв..
В законния срок
ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените
искове, като неоснователни и недоказани и моли да се постанови решение, с което
да ги отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят
разноските в настоящото производство, в това число разноските за адвокатска
защита. Алтернативно, ответникът моли в случай, че се намерят исковете за
основателни, да се намалят размерите на претендираните обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, тъй като счита, че същите са прекомерно
завишени и не съответстват, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период, както и на реални извършените разходи за лечение на ищеца.
Намира, че в исковата молба не са изложени
точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на
обезщетение факти.
Счита, че исковата молба е нередовна, тъй
като в нея липсва пълно описание на процесното ПТП в резултат, на което ищеца
твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че
ищецът не е описал механизма на пътно-транспортното произшествие, липсват
подробности за скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП пътни
превозни средства, маневрите, които са предприети преди твърдяното ПТП и др.
релевантни факти.
Твърди се, че поради липсата на пълно
изложение на релевантните за спора факти, ответникът не може да упражни правото
си на защита в процеса, тъй като въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея доказателства, не може да се направи извод
относно установяването на механизма на ПТП, както и по отношение
съпричиняването на вредоносния резултат.
Признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А3” с peг. № ***, по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119000971233, валидна към датата на процесното ПТП.
Останалите фактически твърдения на ищцовата
страна намира за несъответстващи на действителността.
Излага обстоятелства, че на 17.08.2019г.,
около 10:50 ч., в гр. С.З., на Т-образно кръстовище между ул. „А.Т.“ и ул. „Т.П.“
Д.М.И., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Ауди”, модел „АЗ” с peг.
№ ***, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП,
така както е описано в подадена искова молба. Счита, че въз основа на това
липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно -
противоправно поведение. Сочи, че според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г.
по тълк. д. № 1 /201 Ог. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл.
432. ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на
деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. Отбелязва, че претенция за обезщетение към
застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи
обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.
Категорично заявява, че вината на
застрахования при ответника водач не е установена по предвидения за това в
закона начин.
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата
молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията.
Оспорва вината на Д.М.И. за настъпилото на
17.08.2019г. ПТП, като посочва, че същата не е установена с влязъл в сила
съдебен акт и в случая тя може само да се презумира.
Оспорва механизма на ПТП.
Твърди, че претендираното от ищцовата страна
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено, като излага
съображения по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва настъпването на твърдените
неимуществени вреди в сочения размер и интензитет, както и наличието на
причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали вреди и
твърдяното за причинено от застрахован в ДаллБогг деяние.
Оспорва твърдението, че в резултат от
настъпването на пътно - транспортно произшествие за ищеца са настъпили
описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички
твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията,
както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на
ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при
условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдините увреждания, то
настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявалия.
Оспорва настъпването на твърдените
имуществени вреди в сочения размер, както и наличието на причинно-следствена
връзка между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от
застрахован в ДаллБогг деяние.
Твърди, че ищецът Г.П. с действията си е
съпричинил вредоносният резултат. Според ответника, същият е осъществил грубо
нарушение на ЗДвП, изразяващо се в неспазване на разпоредбите на чл. 20 и чл.
21, ал.1 от ЗДвП, а именно е управлявал мотоциклета без да го контролира
непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е превишавала
разрешената такава за конкретния пътен участък към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Твърди, че Г.П. не е притежавал към датата на
ПТП СУМПС за управление на тази категория МПС, съгласно разпоредбите на чл.
150а от ЗДвП, във връзка с Регламент (ЕС) № 168 /2013.
Твърди, че мотоциклетът управляван от ищеца
не е преминал периодичен технически преглед по чл. 147 от ЗДвП, валиден към
датата на ПТП.
Твърди, че ищеца като водач на мотоциклет е
управлявал същия, без да е включил светлините за движение през деня или с къси
светлини, с което си действие е нарушил и разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. По този начин същият допълнително ограничил възможността на водача И. да
го забележи, с оглед на и без това тесния му силует, присъщ на
мотоциклетистите.
Твърди, че същият е съпричинил вредоносния
резултат, като изцяло не е изпълнявал лекарските препоръки, в допълнение не е
посещавал необходимите предписани контролни прегледи н рехабилитационни
процедури.
Твърди, че е налице значително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото никой не може да черпи
права от противоправно деяние. В случай че съдът приеме, че на ищцовата страна
са причинени твърдените неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, моли
съда да намали обезщетението.
Заявява, че процесното ПТП е случайно деяние
по смисъла на чл.15 НК, защото според установените обстоятелства водачът на
лекия автомобил не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че мотористът ще се
движи в този пътен участък с превишена скорост и без да контролира мотора
непрекъснато. Сочи, че водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически
непредотвратимо.
Ищецът е депозирал по
делото допълнителна искова молба, с
която прави пояснения и допълнения към исковата
молба:
Посочва, че описаният
в исковата молба механизъм на инцидента от 17.08.2019г. се базира изцяло на
данните от проведеното разследване по ДП №1228-зм-146/2019г. по описа на ОД на
МВР - С.З., и по-конкретно, на изготвената по него автотехническа експертиза
(АТЕ). Заключението, както на АТЕ, така и на изготвената по ДП съдебно
-медицинска експертиза (СМЕ), са били изискани и представени на застрахователя
от ищеца и ответникът е запознат с всички констатации и изводи на експертите.
Сочи се, че механизма
на процесното ПТП - според изготвената по ДП, САТЕ е следният: На 17.08.2019г.,
около 10:50 часа, в гр. С.З., на Т-образно кръстовище между ул. „А.Т.“ и ул. „Т.П.“,
при слънчево и топло време, пътно покритие от сух асфалт, видимост на дневна
светлина, частично ограничена от поставените на североизточния ъгъл на
кръстовището 4 бр. контейнери за битови отпадъци, възникнало ПТП между л.а.
„Ауди АЗ“, с peг. № ***, управляван от водача Д.М.И., с ЕГН: **********, и
мотоциклет „Ямаха ВР400Ф“, с per. № ***, управляван от ищеца Г.Х.П.. Л.а. „Ауди
А3“ се движил със скорост около 16.23 км/ч в посока от север на юг по ул. „Т.П.“,
на която имало поставен пътен знак Б2 „Стоп“ преди кръстовището. В същото време
мотоциклет „Ямаха“ се движил със скорост около 44.67 км/ч в посока от изток на
запад по пътя с предимство - ул. „А.Т.“. Лекият автомобил предприел маневра
„завой наляво“ в посока изток по ул. „А.Т.“, като водачът Д.И. отнел
предимството на мотоциклет „Ямаха“. Последвал удар между предната дясна част на
предната броня на л.а. „Ауди“ и десните състави на мотоциклет „Ямаха“, при
който последният паднал на пътното покритие в зоната на кръстовището. В резултат
на настъпилия инцидент водачът на мотоциклета получил отворено счупване на
дясното ходило, изразяващо се в счупване на III, IV и V предходилни кости.
Твърди се, че няма превишение на скоростта от двамата участници в
произшествието спрямо максимално разрешената за населено място - 50 км/ч.
Изложено е, че при аварийно спиране с максимално спирачно закъснение
мотоциклетистът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара или
да пропусне лекия автомобил, но същият не е бил длъжен да прави това, тъй като
се е движил по път с предимство спрямо л.а. „Ауди А3“. Сочи се, че при аварийно
спиране с максимално спирачно закъснение водачът на л.а. „Ауди А3“ не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара при скоростта му на
движение към момента на възникване на опасността, поради което и ударът е бил
неизбежен. От техническа гледна точка, за да се предотврати настъпването на
удара, водачът на л.а. „Ауди“ е трябвало да даде предимство на движещия се по
улицата с предимство мотоциклет като спре на линията на контейнерите за битови
отпадъци и след това да се движи със скорост, позволяваща му да спре преди
мястото на удара, която да е по-малка от 9.7 км/ч. Мотоциклет „Ямаха“,
управляван от ищеца се е движил по път с предимство и не е бил длъжен да спира
и да пропуска МПС, което внезапно и изненадващо е отнело предимството му.
Отбелязано е, че видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, се опровергават всички
възражения и твърдения на ответника във връзка с механизма на инцидента от
17.08.2019г. и вината и отговорността за настъпването му. Според ищеца, в
конкретния случай не може да става въпрос нито за случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, нито за каквото и да било съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия поради нарушени от него правила за движение по пътищата.
Твърди се, че виновният водач Д.М.И. от субективна и обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като на 17.08.2019г., в гр. С.З., при управление на МПС и
по непредпазливост причинил на Г.Х.П. средна телесна повреда, изразяваща се в
отворено счупване на дясното ходило - счупване на III, IV и V предходилни
кости, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на долния десен крайник.
Наведени са твърдения,
че от представените по делото медицински документи, както и от изготвената по
ДП СМЕ, по несъмнен начин се установява, че именно в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, ищецът е получил отворено счупване на дясното ходило,
изразяващо се в счупване на III, IV и многофрагментна фрактура на V предходилни
кости с костни дефекти, като травматичните увреждания са му причинили трайно
затруднения на движенията на долния десен крайник. На ищеца е била направена
операция по поставяне на тарзо-метатарзална остеосинтеза на дясното ходило. Тъй
като е бил налице бавно протекъл постоперативен период поради костни и
мекотъканни дефекти, на пострадалия е извършена и втора операция - частична
остектомия на тарзални и метатарзални кости на дясното ходило. Ищецът е бил в
болнични за целия период от датата на ПТП - 17.08.2019г. до 13.03.2020г.,
включително. През цялото това време ищецът е изпитвал болки, ограничени движения
и затруднения в придвижването си. В продължение на няколко месеца пострадалият
се е придвижвал и чрез помощни средства - патерици. Процесният инцидент
несъмнено се е отразил изключително негативно и на психиката на пострадалия Г.П..
След произшествието ищецът и изпитал силен стрес, както и притеснение за
здравословното си състояние - дали отново ще може да ходи нормално и да върши
както преди всички дейности, с които обича да се занимава. Тези притеснения на
ищеца са се засилвали в хода на лечението му, тъй като са възникнали усложнения
и необходимост от втора оперативна намеса. Пострадалият е млад мъж (на 24г. към
датата на ПТП), който води активен начин на живот, и причинените му болки и
страдания и затруднения в придвижването са довели до ограничаване на социалните
му контакти, затваряне в себе си, чувство за непълноценност. В резултат на
процесния инцидент за дълъг период от време ищецът не е имал възможност и да
управлява мотоциклет - негово любимо занимание и основен начин за придвижване
на по-къси разстояния. Всичко това, както и всяко припомняне на злополуката от
ищеца, са предизвиквали и все още предизвикват у него негативни емоции.
Счита, че напълно се
опровергават и възраженията на застрахователя за наличие на причинно следствена
връзка между причинените на ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП, както и
за вида и характера на получените от пострадалия увреждания и интензитета и
продължителността на търпените от него болки и страдания. Твърди се, че ищецът
стриктно е спазвал и всички лекарски предписания и препоръки, но въпреки това
се е стигнало до усложнения в здравословното му състояние и значително удължен
възстановителен период.
Счита, че
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди отговаря изцяло
на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, а също така и на
съдебната практика по сходни казуси. Намира за напълно неоснователни и
направените от ответника възражения за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Заявява, че са неоснователни
и възраженията на застрахователя относно претендираното от ищеца обезщетение за
имуществени вреди. Сочи, че същите несъмнено са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпения пътен инцидент и следва да му бъдат присъдени изцяло.
С оглед доказването на
всички твърдения в исковата молба, ищецът е поискал и назначаването на СМЕ и
САТЕ по настоящото производство, които счита, че ще внесат допълнителна яснота
относно всички спорни обстоятелства и ще потвърдят категорично изложеното в
исковата молба.
Поддържа исковата
молба така, както е предявена, както и направените с нея доказателствени
искания, като се имат предвид направените с допълнителната искова молба
допълнения и пояснения.
В законния срок
ответникът е депозирал отговор на допълнителната
исковата молба, в който поддържа всички оспорвания и възражения с ОИМ, вкл.
док. искания на насрещната страна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По
делото е представено ДП
№1228-зм-146/2019г. по описа на ОД на МВР - С.З.. С
Постановление от 06.07.2020г. по пр.пр №3397/2019г. по описа на РП - С.З.
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП
№1228-зм-146/2019г. по описа на ОД на МВР - С.З., водено срещу Д.М.И.
(привлечен в качеството на обвиняем по ДП) за престъпление по чл.343, ал.1, б.
„б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1,
вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК - тъй като при предявяване на разследването
пострадалият Г.Х.П. е заявил, че желае да се възползва от правото си по чл.342,
ал.2 от НК и желае ДП, водено срещу Д.И., да бъде прекратено.
Между страните не се спори, че е налице застрахователна полица № BG/30/1 19000971233, валидна от 07.01.2019г. до
07.01.2020г. за процесното МПС, сключена
с ответника.
С писмо, получено на 12.09.2019г. ищецът е
предявил претенция пред ответника, по която е образувана Щета
№0801-003734/2019-01. С Писмо с изх. №3081 от 06.08.2020г. застрахователят е
отказал да му изплати застрахователни обезщетения.
По делото е назначена САТЕ от заключението на
което се установява, че на 17.08.2019 г. по ул. „***” около 10:50 ч., в
гр. С.З. в посока от север на юг се е движил л.а. Ауди АЗ с рег.№ ***. Било е
светлата част на денонощието, пътната настилка е била суха. На кръстовището с
ул. „**”, водачът Д.И. е спрял на пътен знак „Спри! Пропусни движещите по пътя
с предимство”. Потеглил е отново и със скорост около 17 км/ч и опасна зона за
спиране около 7 м е предприел маневрата „завиване наляво”. В същото време със
скорост около 44 км/ч и опасна зона за спиране около 27 м в посока от изток на
запад, в северната пътна лента се е движил мотоциклет Ямаха ВР 400 Ф с peг. № ***, управляван от Г.Х.П.. Водачът на
мотоциклета е възприел своевременно автомобила, задействал е своевременно
спирачната уредба, но не е успял да спре и на около 11,71 м южно и на 3,60 м
източно от ориентира е настъпил удар между двете МПС. Мястото на удара е в
северната пътна лента на ул. „**”. За лекият автомобил първоначалният удар е
бил в лявата част на предната броня, а за мотоциклета в десните му състави, в
областта на дясната степенка. В момента на удара десния крак на мотоциклетиста
е контактувал с предната броня на автомобила. След удара мотоциклета е
продължил движението си напред и се е установил върху пътната настилка, паднал
на лявата си страна, с предно колело насочено на запад. Мотоциклета е паднал
пред автомобила вдясно. След ПТП л.а. Ауди се е установил в кръстовището, с
предна част насочена на югоизток. В резултат на произшествието водачът на
мотоциклета Г.Х.П. е получил травматични увреждания. Спрямо посоката на
движение на мотоциклета, маневрата на л.а. Ауди е била отдясно наляво.Мястото
на удара е настъпил:По ширината на пътното платно на 11,71 м южно от ориентира.
По дължината на пътното платно на 3,60 м източно от ориентира. Мястото на удара
е в северната пътна лента - лентата за движение на мотоциклета. Скоростта на
движение на л.а. Ауди АЗ, с per. № *** преди ПТП е била
около 17 км/ч, а в момента на удара е била около 12 км/ч. Скоростта на движение
на мотоциклет Ямаха с per. № *** преди ПТП е била
около 44 км/ч, а в момента на удара е била около 15 км/ч. Опасната зона за
спиране на л.а. Ауди за изчислената му скорост на движение е била около 7 м, а
опасната зона за спиране на мотоциклета за изчислената му скорост на движение е
била около 27 м. Непосредствено преди ПТП водачът
на л.а. Ауди АЗ е предприел маневрата „завиване наляво“. За водача на
л.а. Ауди е съществувала техническа възможност да не допусне настъпването на
ПТП, като спре на линията на видимост така, че да вижда на достатъчно
разстояние движещите се по пътя с предимство ППC. Преди
да предприеме навлизане в пътната лента, по която се е движил мотоциклета,
водачът е следвало да се съобрази със скоростта и разстоянието му и да
предприеме маневрата „завиване наляво“ след като се убеди, че може да я изпълни
безопасно, т.е. да не принуждава водача на движещия се по пътя с предимство
мотоциклет да променя разположението си, да намали скоростта си или да спре. Отстоянието
на мотоциклета от мястото на удара в момента, когато водачът е могъл за първи
път да възприеме пресичащия автомобил като опасност. Тъй като отстоянието на
мотоциклета от мястото на удара в момента, когато водачът е могъл за първи път
да възприеме пресичащия автомобил като опасност, е по-малко от опасната зона,
следва изводът, че за водача на мотоциклета ударът е бил непредотвратим. Водачът
на л.а. Ауди се е движил в посока от север на юг и е предприел маневрата
„завиване наляво“ от ул. „Т. Пандев“ по ул. „**“, движейки се по път без
предимство. В протокола за оглед на ПТП е записано: „Т“- образно кръстовище
регулирано с пътни знаци, като има пътен знак „Стоп“ (В2) на западния тротоар
на ул. „***“. По ул. „А.Т.“ има знак „Път с предимство“ на 40 м източно от „О“
до северния тротоар.“ Водачът на мотоциклета се е движил по ул. „**“ в посока
от изток на запад. Причините за възникване на ПТП са субективните действия на
водача на л.а. Ауди АЗ с рег.№ ***, който не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство мотоциклет Ямаха ВР 400 Ф с per. №
***. Имало е пряк сблъсък между двете участващи МПС: за лекият автомобил
първоначалният удар е бил в лявата част на предната броня, а за мотоциклета
дясната степенка. В резултат на този удар има щети по предната броня и регистрационния
номер на л.а. Ауди. За лекият автомобил първоначалният удар е бил в предната
броня, а за мотоциклета в десните му състави, в областта на дясната степенка. В
момента на удара десния крак на мотоциклетиста е контактувал с предната броня
на автомобила. В резултат на удара и загубата на устойчивост, мотоциклета е продължил
движението си напред и се е установил върху пътната настилка, паднал на лявата
си страна. В материалите по делото има данни, че на югоизточния тротоар, в
близост до платното за движение е имало контейнери за отпадъци. Технически
правилно е преди да предприеме навлизане по пътя с предимство, водачът на л.а.
Ауди да спре на линията на видимост и да се убеди, че е възможно безопасно да
изпълни маневрата „завиване наляво“. В материалите по делото няма данни водачът
да е имал ограничена видимост от тази позиция. Той е имал техническата
възможност да възприеме движещия се отляво надясно мотоциклет най-малко от
около 50 м.. Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента, когато
водачът му за първи път е имал техническата възможност да възприеме пресичащия
автомобил като опасност (когато навлиза в неговата пътна лента) е 13,67 м.. Преди
да навлезе в кръстовището, водачът на л.а. Ауди е имал пътен знак „Спри!
Пропусни движещите по пътя с предимство!“ Поради особената конфигурация на
Т-образното кръстовище и по-конкретно- северозападния ъгъл на кръстовището е
значително по-напред спрямо посоката на движение на автомобила, водачът е нямал
пряка видимост от тази позицията си в покой, на линията на знака към
приближаващия се отляво мотоциклет. Видимостта на водача се е променяла в
зависимост от местоположението му по следния начин: Движейки се към линията на
видимост, водачът на автомобила е имал видимост към приближаващия отляво
мотоциклет. В източната част на кръстовището, на северния тротоар, в
непосредствена близост до бордюра е имало 4 бр. контейнери за смет, които в
определен момент са ограничавали видимостта на водача към приближаващия отляво
мотоциклет. В случай, че водачът на л.а. Ауди е установил в покой МПС на
линията на видимост в североизточната част на кръстовището, би имал пряка
видимост към приближаващия се отляво мотоциклет Водача на мотоциклета е
приближавал процесното кръстовище, движейки се по път с предимство. Видимостта
му към приближаващия отдясно автомобил се е променяла в зависимост от
местоположението му в определен момент. Това се вижда и от сн. № 9 и сн. № 10,
които са направени в посока запад по ул. „**“. В непосредствена близост до
кръстовището, водачът на мотоциклета е нямал пряка видимост към приближаващия
се отдясно л.а. Ауди, поради конфигурацията на кръстовището и намиращите се
отдясно, в непосредствена близост до него контейнери за смет. ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието при нормална видимост, на прав участък от пътя.
Мотоциклета се е движил в своята пътна лента, по близо до мислената ос на
платното за движение. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да
възприеме мотоциклетиста. Той е бил лесно забележим, още повече, че цвета на
мотоциклета е ярко синьо и е контрастен на пътната обстановка. Мотоциклетистът
не е бил по-трудно забележим поради факта, че е управлявал двуколесно МПС. Отстоянието
на мотоциклета от мястото на удара в момента, когато водачът е могъл за първи
път да възприеме пресичащия автомобил като опасност е по-малко от опасната зона
за спиране и следва изводът, че ищецът П. не е имал техническата възможност да
спре преди мястото на удара. След като водачът е задействал спирачната система
с максимално усилие, задното колело на мотоциклета е блокирало оставяйки
спирачна следа. В този случай мотоциклета е неуправляем и на практика е
невъзможно ищецът П. да избере такава траектория, че да избегне удара в
автомобила. Водача на л.а. Ауди Аз е имал техническата възможност да спре на
линията на видимост и да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет. ПТП
е настъпило в населено място. Максимално допустимата скорост за движение на
двете МПС е 50 км/ч.. Скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била
около 17 км/ч, а в момента на удара е била около 12 км/ч.. Скоростта на
движение на мотоциклета преди ПТП е била около 44 км/ч, а в момента на удара е
била около 15 км/ч.. Опасната зона за спиране на л.а. Ауди за изчислената му
скорост на движение е около 7 м, а опасната зона за спиране мотоциклета за
изчислената му скорост на движение около 27 м.. Опасната зона за спиране на
мотоциклета е по-дълга. В протокола за оглед на ПТП е описана спирачна следа от
задно колело на мотоциклета с дължина 26,40 м, като началото и е на 26,60 м
източно и на 10,40 м южно от т. „О“. Това са обективни данни, че водачът на
мотоциклета е задействал спирачната уредба, преди да настъпи ПТП. Скоростта на
движение на мотоциклета е била около 44 км/ч.. В протокола за оглед на ПТП е
описана и спирачна следа от предно дясно колело на автомобила „Ауди“ с дължина
1 м. Водачът на автомобила е задействал спирачната уредба. Скоростта на
движение на автомобила преди ПТП е била около 17 км/ч..Технически правилно е за
оптимално спиране на мотоциклета да се задейства първо задната спирачка, но с
много леко усилие. Целта е да започне процеса по прехвърляне на масата от
задното, ускоряващо до момента колело, към предното. Малко по-късно (части от
секундата) е необходимо да се задейства и предната спирачка. Задната вече е
насочила масата напред, което позволява да се задейства предната по-силно,
увеличавайки постепенно натиска, тъй като масата продължава да се прехвърля към
предното колело, осигурявайки му все по-добро сцепление. Технически правилно е,
в аварийна ситуация водача на мотоциклета да се придържа към правилата на
оптималното интензивно спиране описани по-горе. Тогава спирачният път е
най-кратък, а за да се предотврати ПТП това е много важно. В моментите на
внезапно възприемане на дадена опасност за движението, това се постига трудно.
Опасността идва от това, че водачът инстинктивно задействат спирачната система
с по-голямо усилие и практически е много трудно да се следва каквато и да е
последователност. От силния и непремерен натиск на задната спирачка блокира
задното колело и мотоциклета на практика е неуправляем. След нанасяне в
мащабната скица на спирачната следа от мотоциклета, описана в протокола за
оглед и съобразено с приложената към него скица се вижда, че до мястото на
удара спирачната следа е права. От тук може да се направи извода, че водачът на
мотоциклета е използвал и двете спирачки (предна и задна), но е натиснал
задната спирачка с по-голямо спирачно усилие от необходимото, което е довело до
блокиране на задното колело. Ако водача е използвал само задната спирачка,
задното колело ще „занесе“ вляво или вдясно (или и в двете посоки), или ще
изпревари предното. В този случай спирачната следа би била различна от
описаната в протокола за оглед. Водачът на мотоциклета П. не е имал възможност
при движение със скорост от около 44 км/ч да предотврати произшествието, тъй
като отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента, когато водачът е
могъл за първи път да възприеме навлизащият отдясно по посока на движението му
автомобил като опасност, е по-малко от опасната му зона за спиране: Безопасната
скорост на движение на мотоциклета е скоростта, при която не би възникнало ПТП.
При скорост на движение на мотоциклета от около 25 км/ч, би могло да бъде избегнато
произшествието. Водачът на автомобила би могъл да избегне допускането на ПТП,
като преди да предприеме пресичане на пътната лента по която се движи
мотоциклета, установи МПС в такава позиция, която да му позволи своевременно да
го възприеме, да се съобрази със скоростта и разстоянието му и се увери, че
няма да създава опасност за движението на мотоциклета. От техническа гледна
точка ищецът П. не е допринесъл с поведението си на пътя настъпването на ПТП.
Той се е движил в своята пътна лента, без да надвишава максимално допустимата
скорост за движение в населено място. От техническа гледна точка водачът на
л.а. Ауди е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП, тъй като не е
спрял на линията на видимост и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета
без да се съобрази със скоростта му на движение и разстоянието на което се
намира. В материалите по ДП № 12284 ЗМ 146/2019 г. е приложено копие на
удостоверението за техническа годност на мотоциклет Ямаха с per. №
***, от което е видно, че е извършен технически преглед на 12.07.2018 г. МПС
подлежи на технически преглед до 12.07.2020 г. Към датата на ПТП - 17.08.2019
г. мотоциклета е имал валидно удостоверение за техническа годност и няма данни
за техническа неизправност към този момент. Не е налице причинно-следствена
връзка между техническото състояние на мотоциклета и настъпилото ПТП. Мотоциклет
Ямаха ВР 400 Ф; рег.№ ***; Рама № JYACH04WXYD009200 е
с обем (кубатура) 399 см3; Мощността е 27 Kw (36,72
кс). В съдебно заседание вещото лице допълва, че В непосредствена
близост в посоката, в която се движи мотоциклета има изкуствена неравност. Ако
той се движи с по – голяма скорост, технически невъзможно е да премина
безопасно от там. В непосредствена близост да кръстовището, може би на 50 м има
изкуствена неравност. Така, че правдоподобни са данните в изчисленията и не на
последно място положението на мотоциклета след удара. Мотоциклетът е изместен
след удара на 3,37 м, ако скоростта беше по – висока нямаше как на такова
сравнително малко разстояние да остане след удара. Механизмът щеше да е
различен.
От заключението по СМЕ се установява, че нa 17.08.2019г
около 10,50ч в гр.С.З. на Т-образното кръстовище между ул.„А.Т.“ и ул.„**“
ищецът Г.Х.П. е бил участник в ПТП, в резултат на което е получил травматични
увреждания. По ул.„**“ в посока от север на юг се е движел ЛА“Ауди АЗ“ с Per №
***, управляван от водача Д.М.И.. Ищецът е управлявал мотоциклет „Ямаха“ с Peг № *** по ул.„А.Т.“ с посока от изток на запад. На упоменатото
по-горе кръстовище лекият автомобил е предприел маневра-„завой на ляво“, с
посока- на изток по ул.„А.Т.“. Водачът на ЛА е отнел предимството на
мотоциклета, който се е движел по улица с предимство и между двете превозни
средства е последвал удар. Контакта е осъществен между предната дясна част на
предната броня на ЛА „Ауди“ и дясната страница на мотоциклет „Ямаха“. Водачът
на мотоциклета е паднал на уличното платно в зоната на кръстовището като е
получил травматични увреждания на дясното ходило. След инцидента пострадалият е
откаран в ЦСМП към УМБАЛ - С.З., където е прегледан, диагностично уточнен и
хоспитализиран в КОТ. От Епикриза към ИЗ № 16977 е видно, че е приет същият ден
с диагноза: Фрактура аперта педис декстра. Обективно състояние:„Рентгенови
данни за фрактура на Ш-та и IV-та МТК и многофрагментна фрактура на V-та
МТК с костни дефекти/липси/.: Дефект на кожа, мека тъкан и кости от латералната
част на дясното ходило“. Според локализацията и вида на травматичните
увреждания могат да бъдат описани по следния начин:Голям кожен дефект/липса на
кожа/по гръбната част на дясното ходило в средната трета с диагонални размери
малко по-големи от 12/8 см.Фрактура на 3 метатарзална кост в областта на
шийката със странична дислокация.Фрактура на 4 метатерзална кост с трети и
четвърти допълнителен фрагмент в областта на шийката.Многофрагментна фрактура
на проксималната половина /по- дължина/на 5 метатарзална кост с липса на костни
парчета,вероятно останали на местопроизшествието ,с нарушаване на ставната
повърхност в тарзометатарзалната става. Всяка една от тези 4 травматични увреди
по своята тежест и продължителност на лечение е средна телесна увреда. Кожният
дефект по гърба на дясното ходило с липсата на всичките слоеве на кожа - дерма
и епидермис е сериозна травма, която изисква лечение с многократно използване
на кожно стимулиращи регенеративни медикаменти много чести превръзки и особенно
внимание заради риска от инфекция. От медицинската документация и сведенията за
обективно състояние се разбира,че кожният дефект е напълно покрит с
цикатрициална кожа към края на м.януари.2020г. Неговото лечение е продължило
5,5 месеца. Счупването на 3-та метатарзална кост с малка странична дислокация,
лекувана консервативно е с период на възстановяване около 3-4 месеца. Счупването
на 4-та метатарзална кост с два допълнителни малки фрагмента,лекувана
консервативно е с период на възстановяване около 4 месеца. Многофрагментното
счупване на 5-та метатарзална кост в проксималната и половина с изпадали в
травматичния момент костни фрагменти /липса на костна маса и с нарушаване на
ставната повърхност в тарзометатарзалната става,лекувана оперативно с щателна
хирургична обработка ,репониране на костните фрагменти и задържане на
коригираната позиция с външен фиксатор е травма с период на лечение около 8-10
месеца. Фиксацията е осъществена с използване на външен фиксатор за да може да
бъде на отстояние на костта и от травматичната рана и да способства за
извършване на ежедневни специални превръзки. При процесното ПТП случило се на
17.08.2019г ищецът Г.Х.П. е получил следните травматични увреди: голяма травматична рана с липса на кожна
тъкан по гърба на дясното ходило,с оголване на костни и сухожилни структури;
фрактура на 3-та метатарзална кост със странична дислокация; фрактура на 4-та
метатарзална кост с два допълнителни малки фрагмента; многофрагментно счупване
на 5-та метатарзална кост с липса на фрагменти и с нарушаване на ставната
повърхност в тарзометатарзалната става. Всяка една от тези четири
травматични увреди по своя медикобиологичен характер е средна телесна увреда. В
случая се касае за многостепенна средна телесна увреда. По случилото се ПТП на
17.08.2019г е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. В него в
раздела Пострадали лица е вписан Г.Х.П. и е записана травмата: Фрактура на III,IV
и V кост от метатарзалните кости на ходилото. Представен е и Протокол за оглед
на пътно-транспортно местопроизшествие и Фотоалбум от местопроизшествие и ПТП. За
станалото ПТП е образувано ДП № 1228-зм-146/2019г по Описа на ОД на МВР -С.З. и
Пр.Пр. № 3397/2019г по Описа на РП- С.З.. След инцидента пострадалият е откаран
в ЦСМП към УМБАЛ - С.З., където е прегледан, диагностично уточнен и
хоспитализиран в КОТ. От Епикриза към ИЗ № 16977 е видно, че е приет същият ден
с диагноза: Фрактура аперта педис декстра. В частта анамнеза е вписано: „При
ПТП като мотоциклетист получава травма от автомобил в областта на дясно ходило.
Транспортиран от екип на ЦСМП“. Между ГПГП-то,в което участник е ищецът,
случило се на 17.08.2019г и травматичните увреждания, които той е получил в
следствие на директния удар има пряка причинно следствена връзка. Всяка една от
изброените травматични увреждания получени при ищеца при процесното ПТП има
различен срок на възстановяване. Кожният дефект по гърба на дясното ходило с
липсата на всичките слоеве на кожа - дерма и епидермис е сериозна травма, която
изисква лечение с многократно използване на кожно стимулиращи регенеративни
медикаменти, много чести превръзки и особено внимание заради риска от инфекция.
От медицинската документация и сведенията за обективно състояние се разбира, че
кожният дефект е напълно покрит с цикатрициална кожа към края на м.януари.2020г.
Неговото лечение е продължило 5,5 месеца. Счупването на 3-та метатарзална кост
с малка странична дислокация, лекувана консервативно е с период на
възстановяване около 3-4 месеца. Счупването на 4-та метатарзална кост с два
допълнителни малки фрагмента, лекувана консервативно е с период на
възстановяване около 4 месеца. Многофрагментното счупване на 5-та метатарзална
кост в проксималната и половина с изпадали в травматичния момент костни
фрагменти /липса на костна маса / и с нарушаване на ставната повърхност в
тарзометатарзалната става, лекувана оперативно с щателна хирургична обработка,
репониране на костните фрагменти и задържане на коригираната позиция с външен
фиксатор е травма с период на лечение около 8-10 месеца. Фиксацията е
осъществена с използване на външен фиксатор за да може да бъде на отстояние от
костта и от травматичната рана и да способства за извършване на ежедневни
специални превръзки. След оперативното и болнично лечение е препоръчано на
ищеца да носи външния фиксатор 30 дни и да не натоварва оперирания крак, т.е.да
се придвижва с помощни средства. От медицинската документация е видно, че
външният фиксатор е снет и Киршнеровите игли са извадени на 27.09.19г.
Проследявайки вписванията в амбулаторните листи е видно, че се е придвижвал с
помощни средства до 27.02.2020г. На представянето пред ТЕЛК през м.март 2020г
вече се е придвижвал без помощни средства. През м.януари 2020г отново е
хоспитализиран за оперативно премахване на отделен нежизнеспособен костен
фрагмент. При дехоспитализацията от това болнично лечение отново му е
препоръчано да ходи с 2 помощни средства и частично да натоварва оперирания
крак. След изтичане но последния регистриран болничен лист Г.П. е започнал
работа, но първите 2 седмици е ходил с помощни средства, получавал е ежедневен
оток на десния крак до м.май 2020г., походката му е била куцаща до м.юни 2020г.
Заключение: От мед.документи е видно, че врем. нетрудоспособност на ищеца е
продължила до 13.03.2020г. След тази дата той е започнал работа поради липса на
оправдателен документ/б.л./, но при незавършено лечение. Той не е провел
рехабилитационна програма - първите 6 месеца поради незатворен кожен дефект, а
следващите месеци поради забавено костно срастване на 5-та метатарзална кост.
По тази причина е получавал отоци до м.май,а походката му е била куцаща до
м.юни 2020г. При ищеца Г.П. няма настъпили усложнения при провежданото лечение
на травмите.Всички травматични увреждания са получени по време на настъпилото
ПТП. В исковата молба ищецът е представил разходни документи, фактури и
фискални бонове. Всички те са за направени разходи свързани с лечебния процес
на травмите получени при процесното ПТП. Те са за закупуване на лекарствени
средства, консумативи и превързочни материали, медикаменти, стимулиращи
регенрацията на кожните слоеве. При повечето травматични увреждания на
структури от опорно двигателния апарат на човека са необходими рехабилитационни
и кинезитерапевтични мероприятия за възстановяване на еластичността на
свързващите връзки, ставните капсули, за подобряване трофиката и
кръвоснабдяването на увредените участъци. В конкретния случай е била на лице
тежка травма на ходилото с липса на меки и твърди структури. Това от само себе
си създава условия за чувствително забавяне на зарастването и приключване на
лечението. Когато се касае за липса на кожа и е съчетано с оголване на кости,
стави и сухожилия е абсолютно противопоказано използването на физиотерапевтични
методи за раздвижване, докато не се покрият изброените структури с мека тъкан. В
противен случай рискът от инфектиране на костните структури и последващ
остеомиелит е голям. По тази причина в конкретния случай до края на м.януари
20г не е препоръчвана рехабилитация. В края на м.януари ищецът е претърпял
вторична операция, която също изключва възможността за рехабилитация и
физиотерапия през следващия месец. След 14.03.20г ищецът е започнал работа при
незавършен лечебен процес и е получавал отоци и се е придвижвал с куцаща
походка. В медицинската документация приложена към съдебната документация по ТД
№ 1233/2020г няма данни за провеждана рехабилитация. На 16.04.2021г осъществих
личен преглед на ищеца Г.Х.П.. При прегледа установих, че по дорзолатералната
част на дясното ходило е на лице цикатрициална кожна тъкан, покрила кожен
дефект, която е с диагонални размери 12/8см. Новообразувана кожа е по-твърда,
но тънка с риск за цепливост. Палпаторно се установява болка върху остатъчен
фрагмент на ниво основа на 5-та метатарзална кост, а също и болка върху шийките
на 3-та и 4-та метатарзална кост. На лице е болка върху напречния ходилен свод.
Цикатрициалната кожа е чувствителна и болезнена на натиск, драскане, пощипване.
Палпаторна болка върху 5-ти пръст по хода на екстензорното сухожилие, което се
установява като преопънато. Ищецът съобщи за болка в средния ходилен отдел при
студено и влажно време. Оплака се, че не може да използва твърди обувки, а
поради травмата се налага да използва само обувки изработени от плат. Винаги
сутрин има болка в ходилото, която след раздвижване се засилва и след 4-5
часово стоене в право положение го принуждава да куца. Зоната на
цикатрициалната новоизградена кожа е болезнена при контакт с топла вода. Силно
е затруднено клякането.Не може да върви бързо и да бяга. При извършения преглед проведох разговор и разгледах
личната амбулаторна карта на ищеца Г.П.. Не се установиха налични други
заболявалия преди 17.08.2019г. При ищеца не се установиха други заболявалия
преди 17.08.2019г. В исковата молба ищецът е представил разходни документи, фактури
и фискални бонове. Всички те са за направени разходи свързани с лечебния процес на травмите получени при
процесното ПТП. Те са за закупуване на лекарствени средства,
консумативи и превързочни материали,дезинфектанти, медикаменти стимулиращи
регенрацията на кожните слоеве. Направените разходи за медикаменти не се
покриват от НЗОК. При ищеца Г. П. не се установиха заболявалия преди
17.08.2019г. Разходните документи са за медикаменти, консумативи свързани с
лечението само на претърпените травми при ПТП от 17.08.2019г. При направената
проверка по отделно на всеки разходооправдателен документ, експертизата
установи, че всички са за медикаменти, консумативи, превързочни материали,
лечебни унгвенти, регенеративни стимулатори. Към съдебната документация са
представени няколко рецепти, но за голяма част от използваните консумативи и
медикаменти не е необходимо издаването на рецепта от лекар. От друга страна не
винаги се съхраняват рецептите след извършване на покупката на предписаните
лекарства.
Относно механизма на ПТП е разпитан
свидетелят: Д.М.И., който установява, че
претърпял ПТП на 17.08.2019 г. в гр. С.З. на ул. „А.Т.“ и ул. “Т.П.“. Часът бил
около девет и нещо десет и петнадесет. Времето било светло, слънчев ден. Излизал
от второстепенен път от ул. „Т.П.“ на който имало знак „Стоп“. Щял да прави ляв
завой по „А.Т.“. На стопа спрял, но нямало видимост, понеже в ляво имало коли
паркирани на тротоара, включил на първа и тръгнал напред. На мястото на
кръстовището точно в ляво имало кошове за боклук - четири, пет коша, големи,
пластмасови и също нямало видимост. Двигателя на колата се показал и малко
свидетеля, за да може да погледне в ляво дали идва някой. В момента в който
излязъл видял моториста. Вече бил навлязъл в кръстовището и спрял. Но моториста
не успял да спре и се блъснал в него под левия фар на колата. След като се
блъснал, момчето паднало и моторът продължил да се сурка напред. Моторът паднал
на лявата си част, мотоциклетистът успял да го прескочи, отишъл на отсрещния
тротоар и седнал там, защото кракът му бил ударен. След като слязъл от колата, свидетеля
се обадил на Бърза помощ. Твърди, че мотоциклетистът бил с каска.
С оглед установяването на претърпените от ищеца болки
и страдания от ПТП, са разпитани свидетелите Т.М.Г. и Х. П.Х., баща на ищеца.
Свидетелят
Т.М.Г., установява, че познава Г. от бебе. ПТП било
в средата на август 2019 г.. За първи път видял ищеца ден след ПТП –то и след
операцията, направена спешно същия ден. Бил след оперативно, с пълна упойка,
изглеждал доста зле. Бил неадекватен и не го познал. Свидетелства, че първите три месеца не можел да се предвижва
сам. Имал страхотни болки. Ходел с патерици много време след това. Периода на
рехабилитация бил доста труден, с баща му му правили масажи, раздвижвали го. Не
можел да работи в продължение на седем осем месеца. Твърди, че и до момента не
са отшумели болките. От инцидента ищеца не се е качвал на мотор заради травмата
и стреса от ПТП. Сочи, че здравословното му състояние се отразява на работата
му, защото се занимава с каменоделство - да стои прав и да работи с тежки инструменти. Към
настоящия момент кракът му не е възстановен напълно и му предстои друга
планувана операция, при която трябва да се наместят костици, които са останали
недобре зараснали и недобре наместени. Установява, че ищецът шофира от
осемнадесет годишна възраст.
Свидетеля Х. П.Х., баща на ищеца сочи, че за първи
път видял сина си след инцидента когато излязъл от операционната, на носилка,
гледка, която не иска да си спомня. От болката и обезболяващите не ги познал. Впоследствие им
споделил, че много го боли. След
болницата бил в къщи, където болки продължили. Тези остри болки продължили поне
пет, шест месеца, дори и повече.Не спали по цели нощи. Раната на крака му била много
грозна картина, тъй като липсвала част от тъканта. Правили превръзки в началото
всеки ден, а после през два дена. Отнело година да заздравее тази рана. Не
можел да се обслужва сам. Спрял всякакви контакти с приятели. Изпаднал в
депресия. Все още изпитва болка. Установява, че претърпял втора операция -
някаква костица при удара се счупила на две и едната част от костицата я
нямало. Твърди, че синът му притежава
категории за управление на МПС „А“, „В“ и „М“.и, че книжката му не е отнемана. Сочи,
че в момента синът му не работи. Причината е, че не може да си върши работата. Тъй
като е каменоделец, а това е много трудна, тежка работа, той не може да стои
много време изправен и започва да го боли крака. Сега забелязва накуцване в
походката му. Все още явно не може да превъзмогне случилото се. Кожата на крака
е зараснала в момента. Вече не кара мотора.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели установяващи претърпените от ищеца болки и страдания. Свидетелите и
ищеца са близки приятели и най – близки роднини, познават го отдавна и са били
в непрекъснати контакти с него, така че показанията им могат да установят
физическото и психическо състояние на ищеца след катастрофата, претърпените от
него болки и страдания, причинени от процесното ПТП, които показания се
подкрепят и от заключението на СМЕ.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП –17.08.2019 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответното
дружество по предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ с
писмо, получено на 12.09.2019г. ищецът е предявил претенция пред ответника,
като застрахователят е отказал да му изплати застрахователни обезщетения.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното
производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото
производство.
От назначената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установи по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП, описан подробно по-горе в изложението. На 17.08.2019 г. по ул.
„***” около 10:50 ч., в гр. С.З. в посока от север на юг се е движил л.а. Ауди
АЗ с рег.№ ***. Било е светлата част на денонощието, пътната настилка е била
суха. На кръстовището с ул. „**”, водачът Д.И. е спрял на пътен знак „Спри!
Пропусни движещите по пътя с предимство”. Потеглил е отново и със скорост около
17 км/ч и опасна зона за спиране около 7 м е предприел маневрата „завиване
наляво”. В същото време със скорост около 44 км./ч. и опасна зона за спиране
около 27 м в посока от изток на запад, в северната пътна лента се е движил
мотоциклет Ямаха ВР 400 Ф с per. № ***, управляван от Г.Х.П..
Водачът на мотоциклета е възприел своевременно автомобила, задействал е
своевременно спирачната уредба, но не е успял да спре и на около 11,71 м южно и
на 3,60 м източно от ориентира е настъпил удар между двете МПС. Мястото на
удара е в северната пътна лента на ул. „**”. За лекият автомобил първоначалният
удар е бил в лявата част на предната броня, а за мотоциклета в десните му
състави, в областта на дясната степенка. В момента на удара десния крак на
мотоциклетиста е контактувал с предната броня на автомобила. След удара
мотоциклета е продължил движението си напред и се е установил върху пътната настилка,
паднал на лявата си страна, с предно колело насочено на запад. Мотоциклета е
паднал пред автомобила вдясно. След ПТП л.а. Ауди се е установил в
кръстовището, с предна част насочена на югоизток. В резултат на произшествието
водачът на мотоциклета Г.Х.П. е получил травматични увреждания.
Поради изложеното, съдът приема, че основна причина
за възникването на процесното ПТП е
противоправното и виновно поведение на водача на
л.а. Ауди АЗ с рег.№ *** Д.И., тъй
като не е спрял на линията на видимост и е навлязъл в лентата за движение на
мотоциклета без да се съобрази със скоростта му на движение и разстоянието на
което се намира.
Безспорно в случая е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, налице е пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца
травматични увреждания.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера
на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: голяма травматична рана с липса на кожна тъкан по
гърба на дясното ходило, с оголване на костни и сухожилни структури; фрактура
на 3-та метатарзална кост със странична дислокация; фрактура на 4-та
метатарзална кост с два допълнителни малки фрагмента; многофрагментно счупване
на 5-та метатарзална кост с липса на фрагменти и с нарушаване на ставната
повърхност в тарзометатарзалната става. Всяка една от
тези четири травматични увреди по своя медикобиологичен характер е средна
телесна увреда.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. От разпитаните по делото свидетели, се
установява, че процесното ПТП се е
отразило изключително негативно върху психичното състояние на ищеца – станал е
затворен, неконтактен, непрекъснато съпреживява изживените негативни емоции,
свързани с процесното ПТП и при спомена на преживения ужас от катастрофата, при
която е пострадал. Същите
установяват, че и към момента не е възстановен
напълно и болките продължават.
Ищецът е в
работоспособна възраст, като вместо това за периода на възстановяване същия не
можел да се обслужва сам и се е наложило семейството му и приятели да го
обслужват.
Съдът взема предвид освен интензитета на преживените болки
и страдания, също и тежестта на причинените увреждания, продължителността на
търпените болки и страдания и продължителността на възстановителния процес,
също придружен с негативни емоции и стрес, като в случая се касае за многостепенна
средна телесна увреда,
с един значително дълъг период на възстановяване. Вещото лице по СМЕ е
установило, че ищеца има
болка в ходилото, която след раздвижване се засилва и след 4-5 часово стоене в
право положение го принуждава да куца. Зоната на цикатрициалната новоизградена
кожа е болезнена при контакт с топла вода. Силно е затруднено клякането.Не може
да върви бързо и да бяга.
Съдът приема, че е налице изключително
тежък случай на увреждане и претърпени вреди, вследствие на претърпяно ПТП. Претърпяно
ПТП, както и уврежданията, които е получил,
са променили в негативна насока професионалния,
социалния и личния живот на ищеца. Не е без значение факта, че на ищеца му предстои
друга планувана операция, при която трябва да се наместят костици, тъй като
част от тях са се отчупили при катастрофата.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен за цялата претендирана сума от 50 000 лв. и следва да бъде
уважен.
По иска
за имуществени вреди, съдът намира същия за основателен доказан, тъй като
представените медицински документи са именно във връзка с лечението на ищцата
вследствие претръпнете от нея вреди от процесното ПТП. Вещото лице по
назначената СМЕ заключава, че всички представени с
исковата молба разходни документи (фактури и фискални бонове) са за направени
разходи, свързани с лечебния процес на пострадалия от травмите, получени при
процесното ПТП. Сочи се, че разходите са за закупуване на лекарствени средства,
консумативи и превързочни материали, медикаменти, стимулиращи регенерацията на
кожните слоеве. Ето защо следва да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 563,50 лв., представляваща
обезщетение на имуществени вреди.
По направеното възражение на ответника, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в нарушение на ЗДвП и неизпълнение на
лекарските препоръки, съдът
намира същото за недоказано.
За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай ответникът не доказа такъв принос в
хода на производството. От заключението на назначената САТЕ може да се направи
категоричния извод, че водачът Ищецът П. по никакъв начин не е
допринесъл с поведението си на пътя за настъпването на ПТП. Той се е движил в
своята пътна лента, без да надвишава максимално допустимата скорост за движение
в населено място. Този факт се потвърди от вещото лице в съдебно заседание,
където допълни, че в непосредствена близост в посоката, в която се
движи мотоциклета има изкуствена неравност. Ако ищецът се е движил с по –
голяма скорост, технически невъзможно е да премине безопасно от там.
Мотоциклетът е изместен след удара на 3,37 м. и ако скоростта му е била по –
висока няма как да остане след удара на такова сравнително малко разстояние, а
механизмът щеше да е различен.
По отношение на
другото възражение вещото лице по назначената СМЕ установи, че ищеца
действително не е провел рехабилитационна програма - първите 6 месеца, като
причината за това е незатворен кожен дефект, а следващите месеци поради
забавено костно срастване на 5-та метатарзална кост. По тази причина е
получавал отоци до м. май, а походката му е била куцаща до м. юни 2020 г.. При
ищеца Г.П. обаче няма настъпили усложнения при провежданото лечение на травмите.
Следователно, съдът приема, че ищецът по
никакъв начин не е допринесъл за увреждането, следователно, не е налице
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Твърденията на ответника, че ищеца не е
притежавал към датата на ПТП СУМПС за управление на тази категория МПС и че същото
не е преминало периодичен технически преглед, валиден към датата на ПТП
останаха недоказани от ответника, чиято беше доказателствената тежест да
установи тези твърдения. Напротив вещото лице по
назначената САТЕ сочи, че към датата на ПТП - 17.08.2019 г. мотоциклета е имал
валидно удостоверение за техническа годност и няма данни за техническа
неизправност към този момент, а от свидетелските показания на бащата на ищеца
се установи, че същия притежава СУМПС
за управление на тази категория МПС.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за
забава, считано от 12.09.2019 г.. Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да
предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай
на 12.09.2019 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на застрахователно
обезщетение, поради което следва, че застрахователят е уведомен за процесното
ПТП от ищеца именно на тази дата и за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това
лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи както е поискано в ИМ
от 12.09.2019 г. до датата на окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото следва на
основание чл. 78, ал. 1, от ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза на ищеца
направените от него разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 4696,54 лв..
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Г.Х.П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***,
чрез адв. Ж.З., сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания в резултат на травматичните увреждания и стрес, настъпили в
следствие на претърпяното от ищеца ПТП на 17.08.2019 г., в гр. С.З., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2019
г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„З.Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на Г.Х.П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ***,
чрез адв. Ж.З., сумата 563,50 лв. /петстотин шестдесет и три лева и 50
ст./, представляващи обезщетение за имуществени вреди - направени
разходи, свързани с лечебния процес от ищеца от травмите, получени в следствие
на претърпяното ПТП на 17.08.2019 г.,
в гр. С.З., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.09.2019 г., до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, да заплати на Г.Х.П.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Ж.З., сумата 4696,54 лв. /четири хиляди шестстотин деветдесет и
шест лева и 54 ст./, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………