РЕШЕНИЕ
№ 5899
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20251100102481 по описа за 2025 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
41
Ищецът – Б.Р. Л.а, твърди, че на 10.12.2024г., около 07:ч. в гр. София, по
бул. „Ломско шосе“, в района на кръстовище с ул. „Илинденско въстание“ на пешеходна
пътека настървило ПТП между нея и МПС л.а марка - „БМВ“, модел „Х-3“, peг. № ********,
с валидна ГО, сключена с ответника - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, управляван от Т.Д.А., ЕГН
**********.
В резултата на виновното поведение на делниквента, ищцата получила: Счупване на
тялото (диафиза) тибия, закрито. Претърпяла силни болки и негативни емоции.
Бил съставен констативен протокол.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 60 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 10.12.2024г. (щета №
**********), ведно със законната лихва върху тази сума.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗД "БУЛ ИНС" АД, оспорва иска:
- претенцията била завишена (над 20 000 лева), като имало и съпричиняване;
- оспорва констатациите на длъжностното лице от МВР в протокола за ПТП;
- претенцията за лихви била с погрешен падеж.
1
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Представен е Констативен протокол № 731 от 10.12.2024г. с пострадали лица по
описа на Сектор „РТП - ОР - СДВР“, механизмът за настъпване на това събитие, е следният:
водачът на МПС, се движи по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Христо
Силянов" към ул. „Сава Филаретов“. На кръстовището с ул. „Илинденско въстание“ се
реализира ПТП с пресичащата пешеходка Б. Л.а, която пресича пешеходната пътека,
обозначена с пътен знак Д17“ и пътна маркировка „М8.1.“ от ППЗДвП - отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила.
След ПТП, МПС 1 напуска място на произшествието.
Според епикризата (л. 31), анамнезата е снета по данни на родител. Пациентката първоначално
съобщава, че е паднала на пешеходна пътека, след което по нейна информация и тази на придружаващите, става
ясно, че е ударена от МПС …
Застрахователят е сезиран извънсъдебно на 10.12.2024г. (л. 76). Представена е била
наличната към момента документация. Проблемът, по разбиранията на състава, е следствие
и от напоследък неправилно наложилата се практика, да не се изчаква развитието на
наказателното производство и да се избързва като се сезира гражданския съд преди
достигането на обуславящия процес в наказателна фаза (арг. от чл. 229, ал. 1, т. 4-5 от ГПК).
Тази тенденция, освен другото, често довежда и до различни констатации на наказателния и
гражданския съд, което е недопустимо.
Доводът за непоставяне в забава е обаче е неоснователен - Решение № 167 от
30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; и Определение № 179 от 15.04.2019г.
на ВКС по ч.т.д. № 859/2019г., I т.о., ТК, докладчик съдията Р. Божилова.
Депозиранни са СМЕ, СПЕ и СТЕ, последната оспорена от ответника. От тях, както и
от разпита на първото в.л. в о.с.з. от 20.05.2025г. и на третото в о.с.з. от 23.09.2025г., се
установява, че:
1. Ищца е получила охлузване, болка, оток и счупване на тялото (диафиза) на
тибията, закрито. Характерът и степента на уврежданията отговарят на средна телесна
повреда.
Счупването на тялото на тибията е сериозно ортопедично увреждане, като основните
медико-биологични характеристики са: счупването прекъсва целостта на костната тъкан,
нарушавайки механичната стабилност на крайника. Често е съпроводено с увреждане на
меките тъкани, кръвоносни съдове и понякога - нерви. Относно физиологичния отговор,
организмът стартира възпалителен отговор, следван от регенеративни процеси: образуване
на хематом, калус и ремоделиране на костта. При този вид закрита фрактура на тибията, се
2
извършва: локална анестезия и под рентгенов контрол се прилага репозиция на увредата.
Крайникът се имобилизира в добре моделиран гипсов крачол/ботуш.
Извършена е една оперативна интервенция при началната хоспитализация в
УМБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов“, поради установената фрактура на тибията на десния крак.
Възстановителният период се изразява в общо 100 дни - гипсов крачол за 60 дни с
последващ гипсов ботуш за 40 дни. По-трудният възстановителен период е траел около 2
месеца. Лечебният период е необходим и се провежда и до момента чрез рехабилитация и
физиотерапия.
Причинената травма не може да отшуми изцяло. Според скалата на функционален
дефицит - умерено-силна болка в дясна тибия. Възможни са следните последици: скъсяване
на крайника; може да се получи при неправилно срастване (калус под неправилен ъгъл или с
голям костен дефект); неправилно срастване (малпозиция) – води до нестабилност, болка
при движение, нарушена походка; хронична болка изразяваща се в посттравматична болка,
често свързана с дегенеративни изменения, ограничена подвижност, силова недостатъчност,
деформации и нарушена механика на крайника.
Към момента остатъчните последици на ищцата са леко накуцване при ходене, лека
болезненост в десния крак при слизане по стълби. Продължителността на времето е строго
индивидуално в зависимост от физическите натоварвания на травмирания участък.
Проведено е болнично лечение от 10-13.12.2024г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
По време на болничното лечение, ищцата е търпяла умерено-силна болка в дясна
тибия, което е наложило придвижване с патерици. През първите два месеца момичето е
имало нужда от помощ от близките й.
Към момента ищцата може да се придвижва сама в пълен обем на движенията с
тялото си. Не е необходимо използването на помощни средства.
Необходимо и препоръчително е извършването на рехабилитация и физиотерапия на
ищцата няколко месеца след получената травма. Извършването им е наложително за
възстановяването на мускулния тонус, и предотвратяване на последващи усложнения (напр.
неправилно срастване, контрактури, мускулна атрофия).
Ищцата извършва и към момента рехабилитация и физиотерапия с много добър
ефект.
На 08.05.2025г. е осъществен личен преглед на Б.Р. Л.а, при което е установено - дете
на видима възраст, отговаряща на действителната. В добро общо физическо състояние.
Липсва палпаторна болезненост по хода на дясна тибия и/или оток и зачервяване
(възпаление). Видим е остатъчен еритем (зачервяване) с размери 10 см на 1 см.
Подобна травма е възможна при падане от собствена тежест. Фрактурата е така
наречена частична, в смисъл има разместване, което при правилна позиция, която е
наместване, за да може да съвпадне самата част, която е единична част, не е с множество
начупвания, получава се леко разместване, което се намества и се мобилизира, както са
направили при първата операция.
3
При подобна травма, малко с чужда помощ обаче, е възможно пострадалият сам да си
тръгне и да се прибере, защото има накуцване. Болката не позволява самостоятелно
движение.
2. По време на изследването се наблюдават данни за актуално преживяване на
психотравма. Не се установяват данни за промени от психопатологичен тип. От
психоемоционално естество са засегнати някои психични ресурси свързани с адаптацията
след претърпения инцидент. Негативните преживявания са изводими от нормата за психична
дейност. Изследването не установява психопатологични промени в тесния смисъл на
психиатричното понятие и не се отчита нуждата от предписване на медикаменти за пълното
възстановяване на психичните ресурси. При пострадалата е налице подкрепата на
семейството, която не изключва нуждата от психотерапевтична подкрепа до пълното
компенсиране и дезактуализиране на негативните изживявания.
Установени са нарушения от типа на остри стресови състояния. Не се установяват
данни от психопатологично естество, от които да са били засегнати психичните ресурси до
степен за невъзможност за справяне с ежедневните дейности подходящи за възрастта и
развитието.
Ежедневните дейности са били засегнати от претърпените физически травми. Ищцата
е имала нужда от помощ и подкрепа относно битовите, хигиенните, ежедневните, учебни
грижи и ангажименти.
Налице са остатъчни симптоми на психотравма от минал период, които не засягат в
тежка степен ежедневното функциониране. Същите биха били благоприятно компенсирани
от психиката при провеждане на психотерапевтични интервенции.
3. От анализа на приложените по делото материали и извършени изчисления от
40
техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм: на 10.12.2024г. около 7, ч. в
гр. София лек автомобил „БМВ“, рег. № ********, се движил по бул. „Ломско шосе“ в
посока от ул. „Хр. Силянов“ към ул. „С. Филаретов“. Скоростта му е била от порядъка на 30
км/ч. В даден момент автомобилът е достигнал до кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с ул.
„Илинденско въстание“ и водачът възприемайки спрелите пред пешеходната пътека
автомобили от лявата му страна е преустановил движението си на около 3 метра преди
мястото на удара. По същото време пешеходката Б. Л.а – на 12 г. е започната да пресича по
пешеходната пътека платното за движение на бул. „Ломско шосе“ отляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила. Водачът на автомобила намирайки се на около 3 метра
до мястото на удара не е възприел пешеходката и е предприел потегляне от място.
Автомобилът е достигнал скорост от порядъка на 11 км/ч., когато е настъпил удар между
предната част на автомобила в областта на десния фар и десния опорен крак на
пешеходката, при което дясната и подбедрица е започнала да се завърта (усуква) по посока
на часовниковата стрелка. След което тялото е паднало на пътната настилка в дясно от
автомобила.
Автомобилът е преустановил движението си, като след известно време е напуснал
4
местопроизшествието.
От така определения механизъм като причини за настъпване на произшествието
могат да се посочат: субективните действия на водача на автомобила с органите на
управление който е предприел потегляне от място без да се съобрази с положението да
движещата се по пешеходната пътека пешеходка. Пешеходката от своя страна, намирайки се
на 5,50 метра до мястото на удара е имала възможност да възприеме потеглянето на
автомобила, да преустанови движението си и да го пропусне, предотвратявайки по този
начин настъпване на произшествието.
Пешеходката се е движила по пешеходната пътека отляво на дясно спрямо посоката
на движение на автомобила със скорост от порядъка на 9-10 км/ч.
От така направения анализ се налага извода, че водачът на лек автомобил „БМВ“,
спрял преди пешеходната пътека на около 3 метро да мястото на удара, е имал възможност
да възприеме пешеходката, да я пропусне да премине пред автомобила и след това на
потегли от място, предотвратявайки по този начин настъпването на ПТП.
Няма видеоматериал, по който да се изготви експертизата. В протокола за оглед не са
описани следи и находки намерени на мястото на произшествието. МПС е напуснало
местопроизшествието. Събитието се е случило сутринта, а протоколът е от края на деня.
Обстановката е описана в протокола за оглед.
Ако има просто падане от собствен ръст следват някакви натъртвания, но ако има
удар с кола има тежко нараняване и то обикновено се описва. При падане по очи обикновено
се получава счупване на китките и се уврежда коляното.
Вещото лице е потърсило и становище от съдебен лекар от Медицинска академия.
При ограничаване само върху материалите по делото от така написаните свидетелски
показания и данни няма как да се получи този механизъм, единствено трябва да се разшири
експертизата със съдебено-медицинска експертиза от съдебен медик. Двама от свидетелите
казват, че изключват удар с кола.
Според протокола за оглед (л. 17 гръб) по л.а. има следи от щета, но те не са от
процесния инцидент.
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. М. (показанията ù са преценени
по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ищцата), И., А. (показанията му са преценени
по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е лицето, сочено като делинквент) и И.ова. От
показанията им се установява, че:
-св. М.: за процесното ПТП ù се обадила дъщеря ù сутринта на 10.12.2014г., около
40
7,ч. Помолила да отиде при нея, защото била изплашена. Когато майката я видяла за първи
- била седнала на една кашпа, не можела да се движи, изпитвала силни болки, които били
видими от изражението ù.
Било проведено лечение в „Пирогов“, което продължило 4 дни. Междувременно
почти не била спала, тъй като изпитвала силни болки. След изписването от болницата имала
5
нужда 24 ч. нужда от придружител, защото не можела да изпълнява и елементарни
физически действия – дори ходене до тоалетната. Този период с необходимост от чужда
помощ продължил около месец и половина. Тя била с гипсиран крак изцяло, който тежал.
След този месец и половина продължира да бъде с гипс, около 2 месеца била с гипсиран
крак. Имала нужда от патерици, които носела до скоро.
Реално от инцидента насам тя не била същото дете, не излизала навън с приятели,
както правела преди. Към настоящия момент категорично не била възстановена психически
и физически. Емоционално тя била съвсем променено дете от преди инцидента.
-св. И.: познавала ищцата от 13 години. Със семейството били семейни приятели.
След инцидента била изключително зле. Била много уплашена. Потвърждава показанията
относно гипса и времетраенето на необходимостта от него. Била с гипс два месеца
догоре и след това го отрязали до коляното - общо 3-4 месеца била така. Движела се с
патерици допреди 2-3 седмици. Притеснявала се да излиза. Посещавала психолог и ходела
на рехабилитация.
Относно първите двама свидетели, съдът приема, че показанията им относно
психическата травма на ищцата са пресилени в някаква степен, което е относително
нормално, предвид близостта ми.
-св. А.: на 10.12.2024г. пътувайки минал светофара в Костинброд, не в гр. София, не
знае как се казва улицата и булевардът. След бензиностанцията „Шел“, имало пешеходна
пътека. Ромолял дъжд и от едната страна имало спряла кола и едно момиченце тичало да
пресече. Лентите били две, общо четири, плюс велоалея. От неговата дясна страна нямало
паркирани автомобили. От лявата страна имало автомобил, който бил спрян на пешеходната
пътека. Свидетелят също спрял.
Момичето притичало пред първата кола и покрай него и вече накрая към велоалеята се
подхлъзнало и паднало. Отишли със съпругата му (последният свидетел) да помогнат на
момичето да стане. То казало, че го боли кракът и г-н А. решил да го закара до болницата -
до Пирогов. Тя казала, че ще се обади на майка си, извадила телефона и може би след 15
мин. последната пристигнала. Закарали я с тяхната кола. Свидетелят спрял преди
пешеходната пътека. Когато ищцата паднала, вече била до велоалеята. В колата били само
двамата съпрузи (последните двама свидетели).
Не се обадил на 112, защото момичето не пожелало. Семейството на детето го качили
в колата си момичето и си тръгнали, както сторил и г-н А.. Полиция не била идвала. По
автомобила нямало следи.
-св. И.ова: като цяло потвърждава показанията на съпруга си. Рано сутринта, мъжът ù
я карал за работа, в интервала между осем без двадесет, осем без петнадесет. Пътували с
колата, при което до тях имало една бяла кола от тяхната лява страна. Тази кола леко ги
изпреварила. Тя набила спирачки. Те също спрели, защото идвала пешеходна пътека. Първо
преминала една дама идвайки от дясно към ляво и след това едно момиченце тичайки
преминало от ляво на дясно, при което вече подмина лентата и във велоалеята се спънала и
6
паднала. Провели разговор с детето, което му се сторило, че някой го е бутнал.
Свидетелят отговорил, че се е объркала, тъй като колата била спряла.
Пешеходната пътека била с „полегнал полицай“. По автомобила нямало следи. В 8
часа без петнадесет било пълно с коли на бул. „Ломско шосе“.
Решаващият орган приема, че е налице лъжесвидетелстване и по отношение на
двамата свидетели (третия и четвъртия от тях), за да се избегне наказателна отговорност,
доколкото досъдебното наказателното производство вероятно все още не е приключило.
Към исковата молба са приложени недопустими доказателствени средства –
протоколи за разпит на свидетели, които не са събрани в това производство (л. 24-30).
Изрично в доклада по делото е посочено, че това е недопустимо: Съдът постановява решението по
спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните.
Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго
дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. №
728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о.
на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК;
Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241
от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.
Това разбиране на практика (а и на доктрината) никога не е било променяно
(например: Р. на ВКС стар 750/1936г., III: При разглеждане гражданско дело съдът не е длъжен да
обсъжда свидетелски показания, дадени по друго гражданско дело - законът не позволява това. Съдът е длъжен
да прецени всички доказателства, събрани и представени по делото, което разглежда; и Р. на ВКС стар
639/1936г. I: Събраните по друго дело доказателства не могат да служат като такива по разглежданото дело -
особено свидетелски показания и заключения на вещи лица, които трябва да се възприемат непосредствено от
съда. Но ако такива доказателства са посочени и от противната страна не е имало противопоставяне, няма законна
причина да се откаже приемането им) и е излагано по много дела, чийто предмет е идентичен – чл.
432 от ГПК, а представителството на ищците е било осъществявано от тази кантора.
Представянето на документацията е абсолютно умишлено, като целта е да се подтикнат
вещите лица да се съобразят, макар и неформално, с разпитите. За съжаление, предвид
заключението на последната СЕ, целеният неправомерен резултат е постигнат. Експертизата
е почти неизползваема, като се изключи графиките относно разположението на колите и на
детето, а и становището, изложено в о.с.з., че този механизъм, без допълнителната
недопустима консултация с медик и разпитите, събрани в наказателното производство, е
невъзможно да се обоснове.
Вещото лице грубо е надскочило и сферата си на научно познание, за да постигне
определен резултат, а това действително е предубеденост. Целта на изследването не е да се
обоснове теза, а да се констатират факти, като се използват научни методи и познания, с
които съдът и страните не разполагат.
Друг (пореден, но, както се оказа, не последен) пример на несъобразяването на
ищцовата страна (да се разбира процесуалните ù представители) с правилата на процеса е
7
документа, находящ се на л. 131 – гръб. Това по правната си природа представлява частна
експертиза, която е недопустима (например: Определение № 334 от 19.06.2009г. на ВКС по
т.цд. № 364/2009г., II т.о., ТК, докладчик съдията Т.В.; Решение № 313 от 12.12.2013г. на
ВКС по гр.д. № 6769/2013г., I г.о., ГК, докладчик съдията Б.Д.; и Решение № 190 от
18.12.2009г. на ВКС по т.д. № 364/2009г., II т.о., ТК, докладчик председателят Т.В.).
Констатират се научни изводи, които са материализиране на хартиен носител. Съдебната
експертиза представлява комбинация от писмено и гласно доказателствено средство,
изготвено от вещо лице, посочено от съда, което се приема от решаващия орган след
уточняващи въпрос от страните и от съда. Това в случая е невъзможно да бъде сторено. В
някаква степен тя противоречи на становището на заключението на в.л. М., която приема, че
е настъпила психологическа травма, но характерна за самото събитие, случило се с дете на
тази възраст и нещо повече.
Частично документът съдържа и писмени свидетелски показания (Р. № № 231 от
23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.; Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д. №
177/2010г.; и Решение № 102 от 31.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3687/2014г., IV г.о., ГК).
Последното процесуално нарушение е сторено с молба от 26.09.2025г., към която е
приложена поредната експертиза, неприето по това производство, а по паралелно
развиващото се наказателно такова. Хипотезата покрива нормата на чл. 132, т. 3 от ЗА.
Проблемите са два:
1. вече бе взето отношение към недопустимостта на подобни доказателствени
средства, но освен това, според ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г. – т. 11, не може
решаващият съд след приключване на устните състезания да приема писмени бележки с изразено ново
становище и направени нови правоизключващи възражения, без да даде възможност и на другата страна да вземе
становище по тях и това е съществено процесуално нарушение - Решение № 341 от 27.07.2010г. по гр.д.
№ 1218/2009г., ІV г.о. на ВКС. Налице е преклузия за събиране на доказтелства, а и не би
могло да се вземе становището на ответната страна;
2. очевидно процесуалните представители на ищеца не са наясно с естеството на
истината, която се установява в гражданския процес.
Абсолютната истина не може да се установи и не трябва да се иска нейното
установяване – становището е на проф. Фаденхехт (Лекции. Българско вещно право, 1910-
1911г. – стр. 297). Гражданският процесуален кодекс дава възможност да се установи истината, друг е
въпросът, че страната ще трябва да се потруди и да гледа сериозно на участието си в производството - Решение
№ 4 от 16 юни 2009г. по конституционно дело № 4 от 2009г. Или, за разлика от другите
научни клонове, в процеса се установява формална истина, съобразно възможностите и
желанието на страните да ангажират доказателства за нея. Ако има разминаване между
емпирична истина и тази установено в делото, но при спазване от страна на съда на
процесуалните правила, решението би било правилно и това е санкция за участника в
процеса, който не е положил необходимата грижа за собствените си интереси (в това понятие
се включва и неумело положена грижа).
Такова е и становището на доц. С.: При принципа за формалната истина също се допуска, че
8
преди и извън исковото съдопроизводство съществуват материални правоотношения, но задачата на съда е да
постанови решение, което да съответства на събрания по делото доказателствен материал. По силата на този
принцип решението е правилно, когато отговаря на внесените от страните в съда доказателства и доказателствени
средства … При действието на принципа за формалната истина истина за съда е само това, което е установено в
процеса и решението е правилно, ако съответства на установеното. Съдът няма право, а и задължение, да
установява стоящата извън процеса истина. Разбира се, и при действието на този принцип съдът подлага на
преценка събрания по делото доказателствен материал от гледна точка на това доколко съдържащата се в него
информация е достоверна. Както при принципа за обективната истина, така и при този за формалната истина,
съществува свобода на вътрешното съдийско убеждение при извършването на преценката. Принципът за
формалната истина не е свързан с наличието или липсата на доказателствени средства с обвързваща съда сила,
защото въпросът за вътрешното убеждение и преценката на доказателствения материал не се намира в пряка
зависимост от възприемането на единия или другия принцип („Принципи на гражданския процес“,
1998г.).
Това може да означава две неща. Недостатъчност на доказването - ако се претендира
сума, но доказателствата не стигат, за да се установи нейния пълен размер; или пряко
отклонение от действително случилото се - например спори се относно сума, предмет на
двустранно подписан договор. Ако той е антидатиран, без да е била прилагана принуда,
страните не могат да оспорват датата.
В случая, както вече бе посочено, е много вероятно установената от гражданския съд
фактическа обстановка да се различава от тази, която ще бъде констатирана в наказателното
производство. Причината за това е посочена по-горе, във връзка с процесуалното поведение
на представителите на ищеца.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Това което се установява по делото: детето (ищцата) е пресичала голяма пътна
артерия (2 + 2 ленти във всяка посока + велоалея), в час в който е имало съществено
движение. Преминала е от ляво надясно и е паднала най-вдясно на велоалеята.
В дясната страна на платното са били спрели два л.а. Първо е спрял тази, която не е
била управляван от третия свидетел, а след него и този на г-н А.. Първото МПС е спряло, за
да изчака придвижването на детето, а вторият, движейки се с много малка скорост, без да го
види първоначално е навлязъл на пешеходната пътека (полегнал полицай) и слабо го е
докоснал, което е довело до загуба на равновесие и падане. Това е често срещана ситуация,
когато вторият шофьор няма видимост, но не се съобразява с това, че МПС, което я
ограничава (негово ляво), е спряло поради основателна причина. Възможно е ищцата и да е
бягала, което е без значение.
За да се приеме тази фактическа обстановка са съобразени следните обстоятелства:
- не се спори, че детето пада, докато пресича на пешеходна пътека;
- движението е по-скоро натоварено – има МПС-та и пешеходци;
- третият и четвъртият свидетел слизат от колата, като г-н А. дори отбивал
9
превозното средство, за да изчаква майката (това все още е само индиция за възможен
проблем); останалите участници в движението не е реагират именно поради натоварения
трафик и защото приемат, че замесените в ситуацията ще сторят необходимото. Самият удар
е много лек и едва ли би заинтересовал околните, ако все пак не ставаше въпрос за малко
момиче; възможно е поради първоначалния стрес, то за известно време да не е усещало
нетърпима болка (може би и поради прилив на адреналин), т.е. не е показвало на
минаващите покрай него, че се е случил сериозен инцидент;
- докато изчакват майката, г-жа И.ова обсъжда с детето дали е имало удар или не –
това вече е хипотеза на пълно главно доказване на произшествието. Подобен разговор е
немислим, ако не бе имало сблъсък, а просто проява на състрадателност по отношение на
момиче в нужда; и
- семейството на водача изчаква майката, която не сигнализира на МВР, тъй като е
притеснена за дъщеря си; делинквентът и съпругата му също не сигнализират, защото се
надяват, че момичето не е пострадало много сериозно, а и не желаят да поемат отговорност;
детето е много малко, за да реагира като възрастен човек. Майката обаче очевидно записва
данните (обикновено това е ДКН) на л.а., за да може впоследствие да ангажира
отговорността на шофьора.
От страна на ищците не са ангажирани каквито и да са допустими доказателства във
връзка с фактическа обстановка на инцидента (по-горе, във връзка с обсъждането на
понятието „истина“ в гражданския процес, бе взето отношение). Без показанията, дадени от
г-жа И.ова - по-точно тази част от тях, свързана с убеждаването на детето, че не е било
бутнато, претенцията щеше да бъде отхвърлена.
От страна на водача е нарушена е нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне сигнализиращите, че ще
пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1, стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Едва ли е нарушена нормата на
ал. 5. Автомобилът се е движел много бавно. Доводът на ответника относно чл. 113 от ЗДП
също е неоснователен с оглед специалното правило на чл. 119, ал. 5 in fine от ЗДП. Според
св. И.ова дори е имало предходен пешеходец, когото те са пропуснали. Момичето е
пресичало адекватно. Изложеното изключва случайно деяние (чл. 15 от НК).
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
10
Съобразени са следните обстоятелства:
- стрес от самия инцидент, но не и съществено болка, съобразно посоченото по-горе
– 1 000 лева;
- болките са усетени в един последващ момент и са били относително силни – 6 000
лева;
- дисконфорт, свързан с оздравителния период, около 4 месеца (4 Х 3 000 лева) –
12 000 лева;
- остатъчни последици – все още е налице леко накуцване – 2 000 лева.
Според в.л. медик обаче лечението е било проведено адекватно и доколкото се
извършва рехабилитация, детето следва да се възстанови. Евентуалните възможните
усложнения биха били хипотеза на ексцес, поради което не следва да се обсъждат.
Предвид заключението по СПЕ, съдът намира, че ищцата е претърпял психически
стрес в рамките на нормалното за възрастта си и типа травма.
Или общо 21 000 лева. За горницата искът е неоснователен.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски (чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. и с чл. 38 от ЗА),
съобразно уважената част от иска, а именно – 1 800 лева (сумата включва и
възнаграждението на процесуалния представител по чл. 38 от ЗА / разноските се
компенсират, дори и когато са постановени по чл. 38 от ЗА; и в тази хипотеза (уговорено,
но незаплатено) трябва да има списък по чл. 80 от ГПК (Определение № 798 от 24.11.2011г.
по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се компенсират - (Р. № 14 от
15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от 2.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.лав Белазелков).
Съобразено е в някаква степен и нарушението на чл. 3 от ГПК.
Разноските на ответника (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно отхвърлената част от иска,
възлизат на 5 063,50 лева. Съдът намира, че няма никаква причина да намалява адвокатското
възнаграждение на ответника, предвид усложнението на производството, следствие на
недопустимите умишлени прояви на процесуалния представител на ищеца (арг. и от т. 3 от
ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г.).
Както е известно, самата наредба не е задължителен нормативен акт, а само насока за
съда.
По компенсация ищецът дължи - 3 263,50 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър” №
87, e-mail: ********** (ЕПЕП – л. 100), да заплати на Б.Р. Л.а, ЕГН **********, гр. София,
ж.к. „Надежда II“, законен представител - Р.Р. Л., ЕГН **********, съд.адр.: в гр. София, пл.
„********, тел. за контакт: ********, ел. поща: ********** чрез адв. Н. Н. Д. и адв. П.Б.Д.
(ЕПЕП л. 84), сумата от 21 000 (двадесет и една хиляди) лева, застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 10.12.2024г. – делинквет
Т.Д.А., ЕГН **********, управлявал л.а., peг. № ******** (щета № **********), ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2025г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, т. 3 и т. 1 от ГПК, във вр.с чл. 38 от ЗА, Б.Р.
Л.а, ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Надежда II“, законен представител - Р.Р. Л., ЕГН
**********, съд.адр.: в гр. София, пл. „********, тел. за контакт: ********, ел. поща:
**********, чрез адв. Н. Н. Д. и адв. П.Б.Д. (ЕПЕП л. 84), да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучър” №
87, e-mail: *********** (ЕПЕП – л. 100) сумата от 3 263,50 (три хиляди двеста шестдесет и
три лева и петдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от иска и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12