Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
гр.
Хасково,04.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА -
ИВАНОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова и в
присъствието
на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 710
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Я.Г.Г., с посочен адрес: ***, подадена чрез адв. Н.П., с
посочен адрес на упражняване на дейността: гр. ****, срещу Решение №132/23.06.2020г.,
постановено по АНД №418 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
В жалбата се
сочи, че първостепенният съд не разгледал задълбочено обстоятелствата, които
безусловно сочели на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Не било обърнато внимание на факта, че били допуснати нарушения при
индивидуализацията на извършеното административно деяние от фактическа страна.
Налице били несъответствия между текстовото и цифрово изписване на правната
норма, а това ограничило възможността жалбоподателя да разбере какво точно е
съдържанието на обвинението. Без никакви мотиви останали и възраженията, че при
описване на деятелността контролните органи не посочили точно и ясно място на
извършване на нарушението. В АУАН и НП се твърдяло, че това станало при
управление в гр. Хасково, ул. „Хасковска“ в посока ул. ***. Едва в съдебно
заседание обаче, при разпит на полицейските служители била спомената ул.***.
Това обстоятелство било маркирано в жалбата, но макар споменато за първи път в
проведения съдебен процес, не било констатирано от решаващия съд, а
впоследствие не намерило и място в мотивите на акта, макар и с неуважителни
аргументи. Съдът не намерил за необходимо да отговори и на поставения въпрос за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Касационният жалбоподател
отново твърди, че актът не му бил връчен, а документите, издадени през процесната
вечер, били получени от него едва на 18.09.2019г., след като на 16.06.2019г.,
първият работен ден, подал молба с вх. №125300-16276 до Началника на СПП
Хасково. В атакувания акт не било изследвано и твърдението, че талон за
изследване с номер 0068113 също не бил връчен и за него било разбрано едва при
получаване на акта на 18.09.2019г. в Сектор „Пътна полиция“ Хасково. Съдебният
акт страдал от липса на мотиви, доколкото съдът се задоволил единствено с
констатацията, че „доводите в жалбата са теоретични“, без да изследва доколко
теорията е намерила проекция в описания житейски порядък и оправдава или отрича
претендираните от жалбоподателя правни изводи. Отделно от това, допуснатите
нарушения при съставянето на АУАН и НП били съществени, поради което се отправя
молба постановеното решение да бъде отменено изцяло, ведно с атакуваното
наказателно постановление.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.
Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
С Решение № 132/23.06.2020г.,
постановено по АНД №418/2020г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 19-1253-001274/07.01.2020г., издадено от Началник Сектор към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Я.Г.Г., за нарушение
на чл.174 ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 10 лв., и за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.
За да постанови
този резултат, съдът е приел за безспорно установено извършването на описаните
в АУАН и НП административни нарушения. Посочил е, че административните наказания
за всяко от тези нарушения в случая са правилно и законосъобразно определени.
Така
постановеното решение е правилно.
Както в АУАН,
така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложените от административнонаказващия орган санкционни норми
съответстват на установените нарушения.
Неоснователни са
твърденията, че останали без мотиви възраженията, че контролните органи не
посочили точно и ясно място на извършване на нарушението. Правилно районният
съд е приел, че мястото на нарушението е ясно описано в НП. Жалбоподателят се е
движел по ул. „Хасковска“ в кв. „Болярово“, когато му е бил подаден светлинен
сигнал от патрулния автомобил да спре за проверка. Г. е продължил движението си
още известно време и е влязъл в ул.***, където е спрял
и е започнала проверката. Т.е., правилно е посочено в АУАН и НП, че нарушението
е било извършено в гр. Х., кв. ** – по ул. *** – посока ул. ***“.
На следващо
място, касационната инстанция не споделя и доводите за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба на чл.43,
ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си. В чл.43, ал.2 от ЗАНН е посочено, че когато нарушителят откаже да
подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и
точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая, видно от самото
възражение от Я.Г.Г., по АУАН №18325/15.09.2019г., заведено с вх.
№125300-16655/24.09.2019г. в ОДМВР – Хасково, приложено по административнонаказателната
преписка, лицето изрично е посочило, че е отказал да подпише изготвения АУАН. Това
се установява по категоричен и несъмнен начин и от останалите събрани по делото
доказателства. След като е отказал да подпише акта, правилно е приложена разпоредбата
на чл.43, ал.2 от ЗАНН - това обстоятелство е удостоверено с подписа на
свидетел. Отказът на лицето да подпише и разписката, че е получил препис на
акта, също е удостоверен с подпис на свидетел.
Правилен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че
жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В случая
констатираното нарушение по т.1 от НП се свежда до отказ на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
който състав на нарушение е уреден именно в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според
чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
От
доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване,
административно наказаното лице е осъществило фактическия състав на
нарушението, като е управлявал описания в акта и в НП автомобил, и след
отправена му покана е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се
посочи, че нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за създаване на
пречки от страна на извършителя, да бъде проверена и установена употребата на алкохол,
като предвижда два способа за това - отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство или – неизпълнение на предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, в условията на алтернативност. В този смисъл, при
реализирането на който и да било от двата способа, регламентирани с нормата, ще
бъде осъществен съставът на нарушението.
В случая е
доказан отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и отказът на водача да
получи талон за медицинско изследване.
Твърдението,
че в решението на районния съд не било изследвано твърдението, че талон за
изследване с номер 0068113 също не бил връчен и за него било разбрано едва при
получаване на акта на 18.09.2019г., т.е. - за невъзможност лицето да изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, е ирелевантно в
конкретния случай. Не може да се приеме, че жалбоподателят е бил лишен от
възможността за извършване на медицинско изследване, доколкото той изначално не
е искал да се възползва от него. Последното се доказва от отразеното в самия
талон за изследване, в който изрично е вписано и е удостоверено с подпис на
един свидетел, че лицето отказва да подпише/получи талона за изследване. В тази
връзка са и показанията на свидетеля Красимир Запрянов Койнов, който е
актосъставител и лицето, което е издало талона за изследване, който заявява
пред районния съд, че нарушителят категорично е отказал да подпише и да получи
всякакви документи.
В
заключение следва да бъде посочено и това, че наложеното наказание съответства
на регламентираното в закона за съответното нарушение, поради което настоящата
инстанция счита, че същото е правилно определено.
Относно
описаните в т.2 и т. 3 от НП нарушения, следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: 1 - свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него; 2. свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от
него ремарке. Неизпълнението на тези задължения се санкционира на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с глоба 10 лв.
водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява факта, че
водачът към момента на полицейската проверка не носи контролния талон от
свидетелството за управление и свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява. След като към момента на проверката водачът
не носи коментираните документи, правилно е била ангажирана отговорността му за
тези нарушения. Наложеното наказание за всяко от двете нарушения съответства на
регламентираното в закона, поради което настоящата инстанция счита, че
наказанията са правилно определени.
При тези съображения,
касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил
наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното
и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №132/23.06.2020г., постановено по АНД №418 по
описа на Районен съд – Хасково за 2020 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.