№ 101
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско
дело № 20215001000468 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 260815, постановено в закрито съдебно
заседание на 5.05.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 193/2021 г., с
което е върната искова молба с вх. № 62130/1.07.2020 г. по входящия
регистър на СГС, подадена от „А.“ЕООД против „Н. и. С.“АДСИЦ, и е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателят „А.“ЕООД-гр.С. обжалва определението като
неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 275768 от
26.05.2021 г., с молба то да бъде отменено.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 1.07.2020 г. е подадена до СГС искова молба от „А.“ЕООД-гр.С.
против „Н. и. С.“АДСИЦ-гр.С. с искане да бъде постановено решение, с което
да се постанови унищожението на основание чл. 27 от ЗЗД на сключен между
ищеца и ответника на 30.12.2019 г. договор за продажба на посочен недвижим
имот, находящ се в гр. П., евентуално, при отхвърляне или оставяне без
разглеждане на посочения иск, да бъде развален същият договор на основание
1
чл. 87,ал.3 от ЗЗД поради неплащане на договорената между страните цена
12 000 000 лв. без ДДС.
С определение от 3.07.2020 г. СГС е прекратил своето дело и е изпратил
делото на ОС-Пловдив по подсъдност. Против това определение на СГС
ищецът е подал частна жалба и с определение от 7.10.2020 г. САС е
потвърдил определението. Против определението на САС ищецът е подал
касационна частна жалба, която е била оставена без движение за отстраняване
на нередовности, той е поискал продължаване на срока за отстраняването на
нередовностите, срокът е продължен от САС с определение от 30.10.2020 г. с
14 дни, считано от 30.10.2020 г. С разпореждане от 15.12.2020 г. САС е
върнал частната касационна жалба поради неотстраняване на нередовности.
Против разпореждането на САС от 15.12.2020 г. ищецът е подал частна
жалба до ВКС с твърдение, че то е неправилно, включително защото
неправилно САС приел, че страната, поискала удължаване на срока, сама е
длъжна да следи за началото и края на продължаването на срока, а съдът бил
длъжен да връчи на страната съобщение за това дали удължава срока, като от
връчването на това съобщение ще тече новият срок за отстраняване на
нередовностите. С определение №120/26.02.2021 г. по ч.т.д. 293/2021 г. на
ВКС разпореждането на САС от 15.12.2020 г. е потвърдено. В това
определение ВКС изрично посочва, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни, че съдът няма задължение да уведомява страната, направила
искане по чл. 63 от ГПК, за това, че молбата й за продължаване на срока е
уважена, тъй като с оглед изричната разпоредба на чл. 63,ал.2,изр.2 от ГПК
продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Посочено е
от ВКС, че по приложението на тази разпоредба и по-конкретно по въпроса
дали съдът дължи уведомяване на страната за продължен срок по подадена от
нея молба по чл. 63 от ГПК, е създадена непротиворечива практика на ВКС,
обективирана в множество съдебни актове, след което са посочени конкретно
8 определения на ВКС. Казано е още в определението на ВКС, че в
посочените съдебни актове е прието, че страната сама следи за произнасянето
на съда във връзка с молба за продължаване на срока и препис от
разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като то не подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол.
2
Делото е изпратено от СГС на ОС-Пловдив и на 19.03.2021 г. е
образувано т.д. 193/2021 г. на ОС-Пловдив. Делото е оставено без движение с
разпореждане от 23.03.2021 г. за отстраняване от ищеца на посочени
нередовности, като му е даден двуседмичен срок. За това разпореждане
ищецът е уведомен на 30.03.2021 г. На 5.04.2021 г. той подава (изпраща по
пощата) молба, получена в съда на 6.04.2021 г., с която заявява искане за
продължаване на срока за отстраняване на част от нередовностите и иска
издаване на съдебно удостоверение. С разпореждане от 7.04.2021 г.
окръжният съд продължава срока за отстраняване на нередовностите с две
седмици от изтичането на първоначалния срок и разпорежда на ищеца да бъде
издадено исканото съдебно удостоверение. Съдебното удостоверение е
издадено, не е получено и се намира на корицата на делото.
С обжалваното сега определение от 5.05.2021 г. окръжният съд
констатира, че съобщението до ищеца за разпореждането от 23.03.2021 г. е
връчено на ищеца на 30.03.2021 г. и даденият за отстраняването на
нередовностите срок изтича на 13.04.2021 г. Съдът констатира и че преди
изтичането на срока е поискано от ищеца неговото продължаване и срокът е
продължен с две седмици от изтичането на първоначалния срок, като е
постановено издаването на съдебно удостоверение, което не е получено.
Съдът посочва, че съобщение за продължения срок не е изпращано, тъй като в
съответствие с ГПК продълженият срок започва да тече от изтичането на
първоначалния и страната следи сама за произнасянето на съда по молбата й
по чл. 63 от ГПК. Съдът установява, че указаният срок за изпълнение на
указанията на съда за отстраняване на нередовности е изтекъл на 27.04.2021
г., а те не са отстранени, поради което на основание чл. 129,ал.3 от ГПК
исковата молба следва да бъде върната, а делото – прекратено.
За определението на окръжния съд от 5.05.2021 г. ищецът е уведомен на
18.05.2021 г. и на 25.05.2021 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба до
апелативния съд, получена с вх. № 275768/26.05.2021 г. С нея жалбоподателят
иска определението да бъде отменено като неправилно, защото съдът
неправилно смята, че съобщение за продължения срок не трябва да се
изпраща. Жалбоподателят счита, че продълженият срок започва да тече,
считано от датата на връчване на уведомлението за неговото продължаване.
Затова според жалбоподателя срокът за отстраняване на нередовностите не е
3
изтекъл.
Съгласно нормата на чл. 63,ал.1 от ГПК определеният от съда срок за
отстраняване на нередовности може да бъде продължен от съда по молба на
заинтересуваната страна при наличие на уважителни причини. Съгласно
чл.63,ал.2,изр.2 от ГПК продължаването на срока тече от изтичането на
първоначалния. В случая окръжният съд в съответствие с нормата на чл.
62,ал.2,изр.2 от ГПК не е посочил в разпореждането от 7.04.2021 г.
продълженият срок да тече от връчване на ищеца на това разпореждане от
10.03.2021 г., нито е разпоредил това разпореждане да бъде връчвано на
ищеца, съответно, копие от него не е било изпратено на ищеца, а окръжният
съд правилно е посочил изрично, че продълженият срок тече от изтичането на
първоначалния срок. На 5.05.2021 г. окръжният съд с обжалваното сега
определение е констатирал, че в дадения от съда нов срок нередовностите не
са отстранени. Тази констатация отговаря на действителното положение, тъй
като продълженият с разпореждането от 7.04.2021 г. срок е започнал да тече
за ищеца от изтичането на първоначално определения с разпореждането от
23.03.2021 г. двуседмичен срок. Тъй като ищецът е уведомен за
разпореждането на съда от 23.03.2021 г. на 30.03.2021 г., то първоначалният
срок за отстраняването на нередовността е изтекъл на 13.04.2021 г. (работен
ден, вторник). Продълженият с разпореждането от 7.04.2021 г. с две седмици
срок следователно е започнал да тече на 14.04.2021 г. и е изтекъл на
27.04.2021 г. (работен ден, вторник), както правилно е приел окръжният съд.
На датата 5.05.2021 г., когато е постановено обжалваното сега определение,
следователно и продълженият срок е бил изтекъл без ищецът да е отстранил
нередовността, поради което окръжният съд правилно е върнал исковата
молба и е прекратил делото. Правилно в обжалваното сега определение от
5.05.2021 г. окръжният съд е посочил, че продълженият срок е започнал да
тече от изтичането на първоначалния и страната следи сама за произнасянето
на съда по молбата й по чл. 63 от ГПК, поради което съобщение за
продължения срок не е изпращано. Както ясно е посочено в нормата на чл.
63,ал.2,изр.2 от ГПК, продължаването на срока тече от изтичането на
първоначалния срок, поради което ищецът следва да следи дали срокът е
продължен и с колко, съответно, да предприеме съответните процесуални
действия без да очаква да бъде уведомяван от съда за разпореждането по
4
заявеното от ищеца искане за продължаване на срока по чл. 63,ал.1 от ГПК.
Посочено е изрично и в трайно установената съдебна практика (определение
№ 147/15.03.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 84/2010 г., 3 ГО, ГК; определение №
64/6.04.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 485/2020 г., 2 ГО, ГК), че съдът няма
задължение да съобщава на страната акта си за продължаването на срока по
реда и на основание чл. 63,ал.1 от ГПК, а страната сама следва да следи за
постановяването на този акт, тъй като той не подлежи на самостоятелно
обжалване и тъй като в разпоредбата на чл. 63,ал.2 от ГПК са посочени както
началото на продължавания срок (изтичането на първоначалния), така и
неговата минимална продължителност (не по-кратък от първоначалния).
Нещо повече, това е посочено ясно и конкретно и в постановеното по
частната жалба на ищеца против разпореждането на САС от 15.12.2020 г.
определение № 120/26.02.2021 г. на ВКС по ч.т.д. 293/2021 г., включително е
указана и практика (8 конкретно посочени определения) на ВКС. Няма
следователно основания да се счита, включително и жалбоподателят да счита,
че продълженият срок не е изтекъл за ищеца, защото той не е уведомен от
окръжния съд за разпореждането от 7.04.2021 г. за продължаването на срока.
Очевидно неправилно жалбоподателят счита, че продълженият от съда срок с
две седмици фактически не е започнал да тече, защото това е станало, както
бе посочено по-горе, на датата 14.04.2021 г. и този срок е изтекъл на
27.04.2021 г., преди постановяването от окръжния съд на 5.05.2021 г. на сега
обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяването на
делото. Установява се следователно, че обжалваното определение на
окръжния съд е правилно, частната жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260815, постановено в закрито
съдебно заседание на 5.05.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. №
193/2021 г., с което е върната искова молба с вх. № 62130/1.07.2020 г. по
входящия регистър на СГС, подадена от „А.“ЕООД против „Н. и. С.“АДСИЦ,
и е прекратено производството по делото.
5
Определението може да се обжалва от жалбоподателя „А.“ЕООД-гр.С. с
касационна частна жалба при условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред
Върховния касационен съд– гр. С. в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6