РЕШЕНИЕ
№ 1638
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110142590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявени от на М. П. СТ., ЕГН **********, гр. София, кв. , ул. № 23, вх.
Б, ет. 4, ап.14, със съдебен адрес: гр. София, , ет. 5, ап. 9, чрез адвокат В.Н., против „, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. , Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, представлявано от
по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл.22
от ЗПК за присъждане на платена от ищеца на ответника сума в общ размер на 142.36 лв.,
недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.2017 г. ищецът сключил Договор за заем №
177118 с ответното дружество, като в договора е посочено, че отпуснатата сума по кредита е в
размер на 500.00 лв., срокът на заема е 30 дни, размерът на погасителната вноска е 71.27 лв., а
видът на месечната е месечна. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 41.00
%, а размерът на годишния процент на разходите – 49.640 %. Сочи, че в договора било уговорено,
че заемателят се задължил да осигури действието на трети физически лица (две), изразяващо се в
поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщането на всички дължими
погасителни вноски, лихви, неустойки и разноски. Твърди се, че имало конкретни изисквания на
условията, на които следвало да отговаря третото лице, за да бъде одобрено за поръчител по
кредита. При неизпълнение от страна заемателя да изпълни посоченото в договора задължение,
той дължал неустойка в размер на 4.23 лв. за всеки ден неизпълнение. Твърди, че му била
начислена неустойка в размер на 125.28 лв., тъй като не е успял да ангажира обезпечение,
поискано от заемодателя. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановени императивни правила. Счита също така, че е
нищожен и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, поради липса на изискуемата от закона
1
форма. Наведени са множество доводи в тази насока. Моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва иска по основание. Оспорва наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и че същият е сключен при крайна нужда. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за кредит № 177118/16.06.2017 г. за сумата от 500 лв. при годишна лихва за
ползване на кредита в размер на 41.00 % като за срока на кредита се дължи лихва за ползване на
кредита в размер на 17.08 лв. Общата дължима сума е определена в размер на 517.08 лв. Размерът
на годишният процент на разходите, изчислен по формула, посочена в Приложение № 1 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗПК, възлиза на 49.64 %. Кредитът се предоставя
чрез системата ePay.bg. Срокът на договора е 30 дни, който започва да тече от датата на изпращане
на сумата по кредита по сметка на Кредитополучателя или по негова микросметка в системата
ePay.bg.
В договора е уговорено в чл. 1.7., че най-късно до края на следващия ден, считано от
сключване на Договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя
обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В
следващите клаузи е отразено как се предоставят съответните гаранции и на какви условия следва
да отговарят поръчителите, за да бъдат одобрени от кредитодателя. В чл.3.3. са уредени
последиците при неосигуряване на поръчители или неосигуряване на друга надлежна гаранция,
одобрена от кредитодателя, то се начислява неустойка в размер на 4.32 лв. за всеки ден просрочие.
Няма спор между страните, че е предоставен кредит в размер на 500 лв., който е бил усвоен
от ищцата. Спорът е дали са налице неравноправни клаузи в договора и
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чрез която се
установява, че ищцата е погасила изцяло начислената сума по сключения договор в срок в общ
размер на 642.36 лв. Сумата е заплатена еднократно на 17.07.2017 г., в това число 500 лв. главница,
17.08 лв. възнаградителна лихва и 125.28 лв. – неустойка по чл.3.3. от Договора. Вещото лице е
констатирало, че при така изплатената обща сума за погасяване на кредита, той се е оскъпил с
28.43 %, като по този начин годишният процент на разходите възлиза на 356.36 %
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит, по който ищецът, като кредитополучател е усвоил предоставената му от
ответното дружество сума и е погасил кредита с еднократно плащане, съобразно погасителния
план по договора. Не се спори, че ищецът не е осигурил някоя от предвидените по договора
гаранции по кредита, както и че е начислена неустойка по чл.3.3. от Договора, с което така
предвидения годишен процент на разходите се е повишил многократно, което се установява с
неоспорената и приета компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителският кредит, Договорът за потребителски
2
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него
трябва да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В процесния договор, сключен с ищцата, както и с
приложимите общи условия, представени от ответника, липсват каквито и да било допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, а съгласно заключението на
вещото лице този процент възлиза на 356.36 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Очевидно е, че при този процент на разходите, установен от вещото лице,
той надвишава законовоопределения горен праг , поради което договорът е в противоречие с
посочената законова норма. Алинея 5 от същия текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай обаче не се касае за норма, а за
непосочване коректния размер на годишния процент на разходите, както и за липса на отразени
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, съгласно точка 10.
Не е достатъчно в самия договор да се препраща към определения в приложение № 1 метод за
изчисляване. Следва да има конкретни допускания в самия договор. Тези пропуски в договора се
явяват противоречия с императивни норми на Закона за потребителския кредит.
С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на годишния
процент на разходите, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдът счита, че вземането, претендирано
от ищцата като неустойка е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на
ЗПК. Ето защо, следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузата, с
която се определя неустойката по чл.3.3. от Договора, същата не е взета предвид при отразяване на
Годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля закона. Ето защо, съдът счита, че
следва да се приеме, че Договорът се явява нищожен, поради противоречие с императивни
законови разпоредби на Закона за потребителския кредит, поради което и сумите за лихви и
неустойка са били недължими и подлежат на възстановяване от ответника.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи
реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат следните факти: 1) размера на
обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата страна, поради получаването на
нещо без основание; 2) причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на
ищците (причинната връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищците от един
или няколко общи факта касае хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, съгласно ППВС № 1/1979 г.).
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил в общ размер
на 642.36 лв., в това число главница от 500 лв., възнаградителна лихва в размер на 17.08 лв. и
неустойка по чл. 3.3. от Договора в размер на 125.28 лв. При установяването недействителността
на договора между страните, ищцата дължи само реално полученото, тоест главницата, а лихвите
и неустойката са недължими. С размера на тези суми ответникът се е обогатил за сметка на
ищцата, като е налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на
ищцата.
Ответникът не ангажира никакви доказателства относно наличие на основание да получи
3
установената сума като възнаградителна лихва върху отпуснатата главница по кредита за
процесния период и неустойка.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да се уважи като доказана и основателна.
Следва да се присъди и лихвата върху претендираната главница, считано от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
При този изход на спора само ищецът има право на разноски. Ищецът е направил разноски
в настоящото производство в общ размер на 50 лв. за държавна такса и 350 лв. за вещо лице.
Същият е представляван от адвокат, който претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата, като съгласно цената на иска следва да му се присъди сумата от 300 лв.
Ответникът при този изход от спора няма право на разноски.
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамбойлиски
№ 84-86, Бизнес център „Урбан Модел“, ет. 12, представлявано от, да заплати на М. П. СТ., ЕГН
**********, гр. София, кв. , ул. № 23, вх. Б, ет. 4, ап.14, със съдебен адрес: гр. София, ул. ет. 5, ап.
9, чрез адвокат В.Н., сумата от 142.36 лв. /сто четиридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит № 177118/16.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 20.07.2021 г. до окончателното
плащане, на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл.22 от ЗПК и чл. 86
от ЗЗД, както и направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА със седалище и адрес на управление: гр. София, , Бизнес център „,
представлявано от, да заплати на адвокат , служебен адрес: гр. София, ул. № 7, ет. 5, ап. 9, сумата
от 300 /триста/ лева за предоставена на ищеца безплатна правна помощ и съдействие по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4