О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
Град Пловдив, 03.08.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на трети август две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1715 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по 159 АПК.
Образувано е по жалба на Община Септември срещу
решение № РР-4931 от 03.02.2023 г. на директора на БДИБР град Пловдив за
продължаване срока на действие на разрешително № 31530548 от 18.08.2016 г. за
водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, с титуляр
на разрешителното ЕТ „Анкона – Ангел Линчев“, ЕИК *********, и за изменение на
разрешителното.
Съдът намира, че за жалбоподателя не е налице личен, пряк и непосредствен правен
интерес от настоящото оспорване.
Община Септември не е адресат на оспореното решение, защото
не е лицето, в полза на което е предоставено правото на водовземане и по искане
на което органът може да издаде решение за продължаване на срока на действие на
разрешителното. След като не е адресат на оспореното решение, правната сфера на
общината не се засяга по никакъв начин, включително не се засяга неблагоприятно,
нито не се създават някакви задължения за общината, поради което за нея не е
налице правен интерес от оспорването.
Оспореното решение е издадено на
основание чл.76 и чл.78 ЗВ и съгласно чл.77, ал.3 ЗВ може да се обжалва по реда
на АПК. Съгласно чл.147, ал.1 АПК право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Т.е.,
законът не предоставя право на жалба на всички лица, а само тези, за които
административният акт поражда задължения, нарушава или застрашава техни права
или законни интереси. В този смисъл правото на жалба е предоставено само на
носителите на правните последици от решаването на спора за законосъобразността
на административния акт, отразяващ се неблагоприятно в тяхната правна сфера. А неблагоприятно
засягане е всяка правна последица от порочния административен акт, състояща се
в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на
нови или разширяване на съществуващи задължения, невъзможност за упражняване на
субективни права, за които законът предвижда издаване на административен акт.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата, която трябва да бъде
доказана във всеки конкретен случай и доказателствената тежест се носи от
оспорващия. По смисъла на чл.15 и чл.147 АПК правният интерес следва да бъде
личен и пряк, жалбоподателят следва да търси защита на свои права и законни
интереси, които административният акт засяга или е възможно да засегне
непосредствено и неблагоприятно.
В случая представените от жалбоподателя доказателства
не обосновават наличие на такъв пряк и непосредствен правен интерес от настоящото
оспорване, защото поземлен имот с идентификатор 10104.383.717 по КККР на с.
Варвара е частна държавна собственост, горска територия, (информацията е
общодостъпна на сайта на АГКК), а водният обект (протерозийски водоносен
хоризонт) и водното тяло (BG3G00000Pt047 „Пукнатинни води – Западно-Родопски
комплекс“), за които е издадено разрешителното за водовземане, чийто срок на
действие е продължен с оспореното решение, са публична държавна собственост
съгласно чл.11, т.3 ЗВ. След като оспореното решение не засяга общинска
собственост, за община Септември не е налице правен интерес от настоящото
оспорване.
Представеният с молбата от 28.07.2023 г. акт за
публична общинска собственост № 2483 от 05.07.2016 г. за имот – КЕИ, находящ се
в имот № 000717 по КВС в землището на с. Варвара – не доказва, че изворът е
общинска собственост, защото актът не е вписан съгласно изискването на чл.58,
ал.1 ЗОС, не е завършена процедурата по актуване на имота като общинска собственост
и актът няма доказателствена стойност. Неверни и несъобразени с чл.2, ал.1, т.1
и 2 ЗОС са твърденията, че КЕИ е публична общинска собственост, защото КЕИ не е
определен като общинска собственост със закон, нито е предоставен в собственост
на общината със закон, защото за този КЕИ не е налице хипотезата на § 7, ал.1,
т.1 ЗМСМА – не се касае за водовземно съоръжение към водоизточник, който да се
ползва само от съответната община. Тъкмо напротив, обстоятелство, че са
издадени разрешения за водовземане чрез същото водовземно съоръжение на
търговци по смисъла на Търговския закон (едноличния търговец, заинтересована
страна по настоящото дело, и „Елтрейд“ ООД, заинтересована страна по адм. дело
№ 1503/2023 г. на АС Пловдив) означава, че водоизточникът се ползва и за други
нужди освен за нуждите на общината. В този смисъл, след като не са доказани
твърденията, че водовземането се извършва в общински имот или от съоръжение, което
е общинска собственост, не е налице засягане на правната сфера на общината,
съответно не е налице правен интерес от настоящото оспорване.
Тъй като наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи
служебно, нейната липса обосновава недопустимост на оспорването и налага
прекратяване на съдебното производство.
Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Община Септември срещу решение № РР-4931 от 03.02.2023 г. на директора на БДИБР
град Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 1715 по описа на Административен съд Пловдив за 2023 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
Съдия: