РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Бургас, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Въззивно гражданско дело № 20242100500161 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивната жалба на Н. И. Р. против Решение
№ 2380/27.11.2023 г., постановено по гр.д. № 5822/2023 г. по описа на РС Бургас, в частта, с
която е отхвърлена молбата на въззивницата за промяна на бащиното й име от „И.“ на „А.“
и на фамилното й име от „Р.“ на „Ж.“. Въззивницата счита, че решението на РС-Бургас е,
незаконосъобразно, неправилно и необосновано в обжалваната му част. Сочи, че съдът
неправилно е приел, че не са доказани важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР, тъй
като от събраните гласни доказателства е установено, че от дете молителката се е
възприемала с имената А. Ж. и въпреки че през 2013г. са били променени бащиното и
фамилното й име на „И. Р.“, тя не може да приеме тези имена и продължава да се представя
пред обществото, близки и приятели с имената А. Ж.. Твърди също така, че търпи много
подигравки и унижения заради новите си имена и приятели й се подиграват, че личното й
име е българско, а бащиното и фамилното са турски. Моли съдът да отмени решението на
РС-Бургас в обжалваната част и да допусне исканата промяна в бащиното и фамилното име
на молителката от „И.“ на „А.“ и от „Р.“ на „Ж.“. В съдебно заседание въззивницата се явява
лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържа жалбата. В хода на
въззивното производство не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на
жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което съдът
намира, че същата е допустима.
1
Въззиваемата Община Бургас не е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не
е изпратила процесуален представител в съдебно заседание, не е изразила становище по
въззивната жалба, не е ангажирала нови доказателства в хода на въззивното производство.
ОП-Бургас е представила писмено становище, в което е заявено, че жалбата е
неоснователна и се моли същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че в хода на производството
не са доказани „важни обстоятелства“, които да позволяват исканата промяна на бащиното и
фамилното име на жалбоподателката. Сочи се, че тези имена идентифицират личността по
произход и семейна принадлежност, като разпоредбата на закона относно тяхното
формиране е императивна и в случая са ирелевантни личните възприятия на молителката
относно тези имена, както и обстоятелството как тя е известна в социалните мрежи и
интернет приложенията. Не са представени нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по молба на Ж. И. Р. за промяна на
трите й имена, като моли същите да бъдат променени на Н. А. Ж.. Молителката твърди, че
при раждането си е била записана с имената Ж. А. Ж., но от дете се срамувала от двойното
си лично име и изпитвала неудобство да се представя с него, като в резултат на
обръщението към нея от близките й роднини с галеното име „Т.“, тя се възприемала с името
Н.. Твърди също така, че се притеснява да казва пълното си лично име пред близки,
приятели и съученици, изпитва срам и се чувства малоценна и подтисната, като отбягва
нови запознанства, тъй като се срамува да си каже цялото име. Заявява, че от неудобство се
представя в социалните мрежи като Н. или Т., като с това име я познават и се обръщат към
нея най-близките й роднини и приятели. На следващо място се твърди, че още при
раждането си молителката била записана с презиме и фамилия „А. Ж.“, като тя носила тези
имена до 12-годишна възраст и на всички документи била записана с тях, но след извършено
от баща й И. А. Р. припознаване бащиното и фамилното й име били сменени на „И. Р.“.
Молителката твърди, че поради неудобство и срам напълно съзнателно продължава да се
представя в обществото с имената А. Ж., с които се възприема от дете и с които е известна
до момента. Заявено е, че приятелите и съучениците на молителката я познават като А. Ж.,
учудват се, когато разберат, че е с други имена и й се подиграват и осмиват, че презимето й
фамилията й са сменени с турски имена, както и че съчетанието на българско лично име и
турски презиме и фамилия е смешно, ненормално и неприемливо. Посочено е също така, че
във всички създадени профили в интернет приложения и социални мрежи молителката е
записана с имената А. Ж.. Ангажирани са доказателства.
Така предявената молба е с правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, като същата е
допустима.
В съдебно заседание представителят на РП-Бургас е изразил становище за уважаване
на молбата, поради нейната основателност, като същият не е ангажирал доказателства.
Заинтересованата страна Община Бургас не е изразила становище по молбата, не е
представила доказателства, не е изпратила процесуален представител в съдебно заседание,
редовно призована.
Първоинстанционният съд е уважил частично молбата, като е допуснал исканата
промяна на собственото име на молителката, но е отхвърлил молбата в останалата й част с
мотива, че не е доказано наличието на важни обстоятелства, които да налагат допускане на
исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителката. Районният съд е посочил
също така, че законовите разпоредби относно формирането на бащиното и фамилното име
са императивни, като в случая не са налице обстоятелства, които да правят носенето на
имената на бащата лично или обществено неудобно или неподходящо. Изложени са
подробни мотиви.
2
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен
съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
След извършване на самостоятелна преценка на представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, въззивният съдът намира
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, молителката е родена
на *** г. от майка А. Б. Ж. и баща И. А. Р..
По делото е изготвена служебна справка от НБД Население относно извършени
промени на името на молителката, от която се установява, че при раждането й тя е била
записана с бащино и фамилно име А. Ж., които очевидно са формирани от личното и
фамилното име на нейната майка, а на *** г. е била извършена промяна на тези имена на
молителката и тя е записана с бащино име И. и фамилно име Р. – формирани от имената на
баща й.
По делото са представени писмени доказателства – удостоверение за завършена
подготвителна група, сертификат за завършен курс по английски език, грамоти от различни
ученически състезания, като всички са издадени през периода 2011 г. – м. април 2013 г., т.е.
преди извършената през м. август 2013 г. промяна на първоначалните бащино и фамилно
име на молителката, поради което във всички тези документи тя е записана с имената, които
е носила към онзи момент, а именно А. Ж..
В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Н. С., която заявява,
че познава молителката от 15 години, близка нейна приятелка е и я познава с имената Н. А.
Ж.. Твърди, че скоро е разбрала, че молителката има различни бащино и фамилно име, като
никой от приятелите им не е знаел, че тя е с други имена, а всички са знаели, че е А. Ж..
След като узнали, че имената й са И. Р., започнали да я питат дали е туркиня, защо е с тези
имена, след като първоначално е била с други имена, как може да се казва така.
Свидетелката твърди, че родителите на молителката предпочитат тя да се казва А. Ж., знаят
за делото и са съгласни тя да промени имената си.
При така събраните доказателства съдът намира, че в случая са налице основания за
допускане на исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителката, като
съображенията в тази насока са следните:
В разпоредбите на чл. 13 – чл. 16 от ЗГР е посочено по какъв начин се формират
бащиното и фамилното име на физическите лица в Република България, а именно:
Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име на всяко лице е
фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола
на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите
налагат друго. Ако е установена само майката на едно дете, бащиното му име се образува от
собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име
на майката или името на нейния баща. При припознаване на дете след съставяне на акта му
за раждане, името му се определя по горепосочения ред, като по същия начин се процедира
и при установяване произхода на дете по съдебен ред.
Горните законови разпоредби имат императивен характер, но в чл. 19, ал. 1 от ЗГрР е
предвидено, че е допустимо да бъде извършена промяна по съдебен ред както на
собственото, така и на бащиното или фамилното име на едно лице, когато името е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.
В настоящия случай се установи, че при раждането й на 20.03.2004 молителката е
3
била записана с бащино и фамилно име А. Ж., формирани от собственото и фамилното име
на нейната майка, и е носила тези имена девет години и пет месеца – до момента на
извършената на *** г. промяна на имената й на И. Р., като тази промяна не е извършена по
нейна воля.
Установи се също така от свидетелските показания, че приятелите на молителката до
скоро не са знаели за извършената през 2013 г. промяна на бащиното и фамилното й име,
т.е. молителката е скрила този факт от тях, което сочи на изпитвано от нея неудобство от
новите й имена и на нежелание да се идентифицира с тези имена.
Според настоящия съдебен състав обстоятелството, че молителката през дълъг
период от живота си е носила имената А. Ж. и то точно по времето на нейното
себеосъзнаване и на формиране на личността й (периода на детските й години), поради
което е логично да се идентифицира именно с тези имена и да ги приема за свои, както и
фактът, че тя дълго време е крила тази промяна от своите приятели и познати, което сочи на
изпитвани от нея срам и неудобство от новите й турскозвучащи имена, представляват
„важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи допускане на исканата
промяна на бащиното и фамилното име на молителката. Действително в ЗГР е
регламентирано по императивен начин как се образуват тези имена, но същевременно чл.
19, ал. 1 от ЗГР допуска промяна и на бащино и фамилно име при наличие на важни
обстоятелства за това, каквито в случая са налице.
Следва да се посочи също така, че искането на молителката е да бъдат върнати
имената, които тя е носила от раждането си до деветата си година, които са формирани от
имената на нейната майка, а не желае да носи произволни други имена, което също е от
значение при извършване на преценката относно основателността на молбата. Освен това е
налице съдебна практика, обективирана в Решение № 145/17.04.2009 г. на ВКС по гр.д. №
4962/2007 г., IV г.о., Решение № 507/22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010, III г.о. и
Решение № 19/08.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 486/2011 г., III г.о., в която като „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са квалифицирани и субективното желание
на едно лице да носи определено име, ако исканата промяна няма за цел въвеждане в
заблуждение на органите на реда или определени институции, носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна, както и известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира,
наличието на каквито обстоятелства се установи по настоящото дело.
Предвид гореизложеното и установеното наличие на „важни обстоятелства“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, въззивният съд намира, че молбата за допускане промяна на
бащиното и фамилното име на възивницата е основателна и доказана и следва да бъде
уважена. С оглед на това и тъй като БРС е отхвърлил молбата в тази й част, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
следва да бъде постановено ново решение, с което молбата за промяна на бащиното и
фамилното име на въззивницата да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2380/27.11.2023 г., постановено по гр.д. № 5822/2023 г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлена молбата на Н. И. Р., ЕГН **********, от
***, за промяна на бащиното й име от „И.“ на „А.“ и на фамилното й име от „Р.“ на „Ж.“,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА промяна на бащиното име на Н. И. Р., ЕГН **********, от***, от „И.“
на „А.“, както и на фамилното й име от „Р.“ на „ Ж.“.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5