Решение по дело №10257/2020 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 12.10.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                                            МИЛЕН ЕВТИМОВ

                                                                  

като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов частно гражданско дело № 10257 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по жалба на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ срещу разпореждане на ЧСИ М.К., обективирано в съобщение изх. № 4068/28.05.2020 г., по изпълнително дело № 20207880400217. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане, като се намали адвокатското възнаграждение на взискателя от 425 лева на 200 лева, поради прекомерност. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

        Взискателят К.И.П.оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

        Частен съдебен изпълнител М.К. е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

        Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.К., прие следното:

        Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

        В срока за доброволно изпълнение длъжникът З. „Б.В.И.Г.“ е депозирал възражение за прекомерност на определеното в поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 425 лева, като е поискал същото да бъде намалено до размер на 200 лева.

        С обжалваното разпореждане ЧСИ М.К. е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя.

        В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания-предмет на изпълнителния лист (чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). С молба от 22.06.2020 г. пълномощникът на взискателя – адв. Р.М., е посочил изпълнителен способ, а именно запор на сметките на длъжника в Уникредит Булбанк АД, и този способ е приложен. Изпълнителното дело обаче не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в минималните размери – 100 лева за образуване на изпълнителното дело, и 164.25 лева – за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания-предмет на изпълнителния лист. Тези минимални размери са съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в редакцията към датата на изменението, публикувано в ДВ. бр. 45 от 15 май 2020 г., защото адвокатското възнаграждение е заплатено в брой след това – на 19.05.2020 г. Ето защо, възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на 425 лева следва да бъде намалено до 264.25 лева.

        С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 425 лева следва да бъде намалено до 264.25 лева.

        Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 4068/28.05.2020 г., по изпълнително дело № 20207880400217 по описа на ЧСИ М.К. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 425 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на взискателя К.И.П.по изпълнително дело № 20207880400217 по описа на ЧСИ М.К., на 264.25 лева.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. „Б.В.И.Г.“ за присъждане на разноски по настоящото дело.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ:  1.                          2.