Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
двадесет и седми октомври 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2107/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.В.Г., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник – адв.П.И., против Заповед № 21-9819-001149/30.08.2021г. на
Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ /ПП/, за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.4 от ЗДвП: Временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС.
Жалбоподателят поддържа, че
заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения,при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие
с целта на закона. Изцяло оспорва възприетата от ответника фактическа
обстановка, в т.ч. влизането в сила на описаните в същата наказателни
постановления /НП/. Заявява, че е провеждал допълнително обучение за
възстановяване на точки, като счита, че частично са му възстановени такива. Сочи,
че към момента на издаване на СУМПС – 2011г. не му е издадена заповед за
налагане на ПАМ, като от тогава са минали повече от 10 години; спиран е за
проверка, но не му е указано, че е неправоспособен водач. В тази връзка счита,
че е допуснато съществено процесуално нарушение доколкото ответникът не е
изяснил в пълнота релевантните за производството факти. Сочи, че в издадените НП
не са отбелязани колко точки остават, ако не е налице и служебно уведомяване
при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки с оглед вземането на
съответните мерки. Счита, че към датата на издаване на отнемането на СУМПС
административният орган не е установил да са налице допуснати нарушения на
правилата за движение от негова страна, съответно, издаденото му през 2011г.
СУМПС не е подлежало на връщане, тъй като не са му били отнети всички контролни
точки. В тази връзка твърди, че ЗПАМ е издадена при несъответствие с
материалния закон. На изложените основания моли за отмяна на заповедта. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника адв.И. поддържа жалбата. Сочи, че на жалбоподателя
не му е било известно да са му отнети всички 39 контролни точки и след като има
ново СУМПС се предполага, че той е с 39 контролни точки без наличие на отнети
такива. Счита, че
след като са му издали СУМПС през 2011г., обстоятелството
дали преди този период са налице или не отнети контролни точки, е ирелевантно,
защото административнонаказващият орган тогава не си е изпълни задължение да му
състави такава заповед като му отнеме СУМПС. Освен това в системата на „ПП“ е
налична информация, че от 2011г. с новото СУМПС той има 39 точки, което му е
попречило да се запише за възстановяване. Заявява, че бездействието на
ответника цели 14 години, не следва да рефлектира върху жалбоподателя, повече отколкото е
необходимо.
Ответникът - Началник група към ОД на МВР Варна,
сектор „ПП“, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна, тъй
като както се установява и от допълнително извършена проверка, че с влизане в
сила на посочените акта НП жалбоподателят е останал с 0 контролни точки и е
следвало да върне притежаваното от него СУМПС, което той не е сторил. В този
смисъл счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на
заповедта. Сочи, че допуснатия пропуск през 2011г. се дължи на обединяването на
данни в информационната система, но това по никакъв начин не променя факта, че
жалбоподателят е останал с 0 к.т. Моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Административен
съд-Варна, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, предвид депозирането й на 08.09.2021г.
/видно от приложения пощенски плик/, след като адресата е бил уведомен за нея
на 01.09.2021г. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147 ал.1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
По нейната
основателност, съдът съобрази следното:
С оспорената Заповед
№ 21-9819-001149/30.08.2021г.
на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „ПП“ на И.В.Г. на основание
чл.171 т.4 от ЗДвП е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС“. Същата е мотивирана с допуснато
от лицето нарушение по чл.157 ал.4 от ЗДвП, тъй като не е върнал притежаваното
от него СУМПС, след като в качеството му на водач са му били отнети всички
39 контролни точки, с влезли в сила НП №№ 4677/22.04.2003г., 11976/08.09.2003г.,
569/16.08.2005г., 4138/31.10.2005г. и 9122/02.07.2007г.
Цитираните НП са представени
с административната преписка и от тях се установява, че всички са връчени лично
срещу подпис на И.Г. и са влезли в сила, както следва: 1.НП № 4677/22.04.2003г.
на 20.05.2003г., като с него са отнети 6 к.т.; 2.НП № 11976/08.09.2003г. – на
14.09.2003г., като с него са отнети 9 к.т.; 3.НП № 569/16.08.2005г. – на
24.08.2005г., като с него са отнети 9 к.т.; НП № 4138/31.10.2005г. – на
17.01.2006г., като с него са отнети 10 к.т.; и НП № 9122/02.07.2007г. – на
24.07.2007г., с което са отнети 6 к.т.
В преписката се съдържа и Справката картон
на водача, от която се установява, че на И.Г. на 20.09.2011г. е издадено ново
СУПМС № *********, като е отбелязано, че същото е валидно до 24.08.2021г. В справката
също така е отразено, че към 31.01.2014г. оставащи
точки /възстановени при миграция/ са 39
бр., както и че на 11.08.2021г. лицето е предприело действия за подновяване на
СУМПС.
В хода на съдебното производство, във
връзка с възраженията на жалбоподателя за възстановени контролни точки, от
ответника е извършена служебна проверка, в резултат на която е представено писмо, рег.№ 316р-34091/2021г.
от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен /където
жалбоподателят е бил адресно регистриран до 2011г./. Видно от същото, за И.Г. няма
постъпил протокол за резултати от проведено допълнително обучение на водачи за
възстановяване на контролни точки.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед е постановена от материално и
териториално компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и
представените с преписката Заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. Поради това и доколкото е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по
чл.59 ал.2 от АПК, същата не страда от пороци водещи до нейната нищожност.
Както беше посочено и по-горе, от
приложените по делото НП, въз основа на които е издадена процесната заповед се
констатира, че всяко едно от тях е връчено лично на жалбоподателя, като същият
не твърди и не представя доказателства да ги е оспорил по съдебен ред. Освен
това, във всяко едно от тях е посочен и броя на отнетите точки, което позволява
сумирането им от самото наказано лице. Поради това, като неоснователно се
преценява възражението на жалбоподателя за неправилно установена и неизяснена в
пълнота фактическа обстановка.
Предоставените на жалбоподателя контролни
точки по чл.157, ал.1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезлите в сила 5
бр. НП за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в
периода 2003г.-2007г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки И.Г. е
загубил придобитата правоспособност за водач на МПС на 24.07.2007г. и съобразно
разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП е бил длъжен да върне свидетелството си за
правоуправление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е
релевантен факт, наличен и установен в хода на административното производство,
с чието проявление възниква както правото, така и задължението на
административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за
правоуправление на цитираното в заповедта основание, с цел да преустанови
извършвано правонарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.158, вр. с чл. 157 от ЗДвП възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер, но не
и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит /чл.157,
ал.4, вр. с ал.3 и ал.1 от ЗДвП/. В последната хипотеза, водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157,
ал. 5 от с.з. - с полагане
на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяне
на частично отнети контролни точки и не по-рано от 6 месеца.
Не се доказа твърдението на жалбоподателя
за възстановяване на контролни точки преди 24.07.2007г. Следователно към датата
на влизане в сила на НП на И.Г. са били отнети 39 контролни точки от 39
възможни, т.е. той е загубил правоспособността си още към този момент е
следвало да изпълни задължението си да върне свидетелството за правоуправление,
съобразно горецитираната разпоредба.
Независимо от горното, съдът намира жалбата
за основателна, по следните съображения:
Съдът констатира допуснато от ответника съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита на
наказаното лице, доколкото в оспорената заповед не е
конкретизирано за кое СУМПС /с № и дата на издаване/ не е изпълнено
задължението за връщането му от И.Г.. Налице е непълно описание на фактите в
административния акт, което не се преодолява от данните съдържащи се в
административната преписка.
Освен това, съобразно горецитираните
разпоредби, жалбоподателят е дължал връщане на СУМПС, което е притежавал към
датата на отнемане на всички 39 бр. к.т. /24.07.2007г./ Представените по делото
доказателства установяват, че отнетото с процесната заповед от И.Г. СУ на МПС е
издадено на 20.09.2011г. Изложеното налага извода, че след отнемане на всички
контролни точки към 24.07.2007г. водачът е върнал на административния орган
СУМПС, което е притежавал към дата на влизане в сила на петте посочени по-горе
НП, съответно към дата на отнемането на всичките му контролни точки.
Връщането
на СУМПС, което Г. е притежавал към дата 20.09.2011г. в съответната служба на
МВР, представлява изпълнение на задължението му по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Отнетото с
процесната заповед СУМПС предполага издаването му през 2011г., след извършване
на проверка от съответния компетентен орган на наличието за предпоставките за
издаването му.
На следващо място, съобразно
разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания,
ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ 14 години след наличие на предпоставките за постановяването й, ще
се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните
последици от извършеното, още повече, че липсват данни за извършени от
жалбоподателя след този период нарушения за разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл,
съдът намира, че е нарушен и принципът за съразмерност, прокламиран в чл.6 ал.5
от АПК.
По горните съображения, жалбата се явява
основателна и следва да се уважи, като се отмени
процесната заповед.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143 ал.1 от АПК основателно се явява своевременно направеното искане на
жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите са доказани и
следва да се присъдят в размер на 10 лв. – внесена държавна такса. По делото са
налице данни за ползване на адвокатски услуги, но предвид липсата на
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, такова не се следва.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Заповед №
21-9819-001149/30.08.2021г. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор
„Пътна полиция“, за налагане на принудителна административна мярка по чл.171
т.4 от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на И.В.Г.,
ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на И.В.Г., ЕГН **********,***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: