РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 519
Стара Загора, 13.02.2024 г.
Административният съд - Стара Загора - , в закрито заседание на тринадесети февруари две
хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА |
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 762 по описа
за 2023 година на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250-255 от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от И.Г.П., понастоящем находящ се в Затвора
в град Стара Загора против ГД „Изпълнение на наказанията“ – ОЗ Стара Загора с
искане да бъдат преустановени неоснователни действия, а именно преустановяване
настаняването му в една кИ.с пушач - лишения от
свобода И. Ю. Ш.. Твърди се, че с тези действия се нарушават правата му като непушач,
като посочва, че е алергичен към никотина – получава астматични пристъпи.
Заявява, че е отправял до администрацията на ГД „ИН“ множество писмени
възражения, съобразно чл. 90, ал. 1 от ЗИНЗС, но до настоящия момент
/05.10.2023 г./ ГД „ИН“ не са изместили Ш. от кИ.№ 10
– ОЗ Стара Загора. Иска се да бъдат прекратени незабавно неоснователни действия
на администрацията на Затвора Стара Загора към ГД „ИН“.
В жалбата си П., позовавайки се на чл. 18.5 от Препоръка Rec(2006)2 на Съвет на
Европа, твърди, че е отправял искане до ГД „ИН“ да бъде настанен в
самостоятелна килия, но до настоящия това не е сторено. Във връзка с това му
твърдение, жалбоподателят не е формулирал искане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По делото е постъпило становище от ответния орган – Началник на Затвора
Стара Загора към ГД „ИН“, относно оплакванията на лишения от свобода И.Г.П.,
свързани с тютюнопушенето в спалното му помещение. В становището се посочва,
че: Администрацията на Затвора Стара Загора е запозната с оплакванията на
лишения от свобода още от месец март 2023 г.; Със своя жалба № Ж-31/16.03.2023
г., адресирана до Началника на затвора, жалбоподателят е обективирал писмено
своето оплакване относно настаняването му с друг лишен от свобода И.Ю. Ш., ЕГН **********;
Още тогава Инспектор „СДВР" Ю. Г.е взела отношение в своя докладна
записка, в която детайлно описва фактическата обстановка по случая - лишените
от свобода са настанени съобразно изискванията на чл. 27 от ППЗИНЗС; И.Ш. от
своя страна е декларирал, че макар да е пушач, се съобразява с И.П. и не пуши в
спалното помещение; Към дата 17.03.2023 г. лишеният от свобода Ш. е декларирал
това в собственоръчно написана декларация; От тогава пред администрацията на
Затвора, П. не е депозирал свои искания относно настаняването му; Незабавно, след получаване на разпореждането на съда, по повод жалба под № 7181/15.12.2023 г. от И.П., лишеният от свобода И.Ю. Ш. отново
написа собственоръчни обяснения, в които отново потвърждава написаното от него
на 17.03.2023 г, че се съобразява с П. и не употребява тютюневи изделия в
спалното помещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Защитата срещу неоснователни действия е визирана в нормата на чл. 250 от АПК, според която всеки, който има правен интерес, може да поиска прекратяване
на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не
се основават на административен акт или закона. Субект на правото по чл. 250 от АПК е всеки, който има правен интерес, а такъв има този, на когото гарантирани от
правото права и интереси са засегнати от определения в хипотезата на правната
норма юридически факт. В условията на чл. 250 от АПК, специфичният източник на
засягане правата и интересите на търсещия защита налага преди да се определи
субектът на правото да се определи източникът на засягане. Законодателят е
дефинирал за целите на раздела съдържанието на понятието" неоснователни
действия"- и това са действия, които не се основават на административен
акт или на закона и защитата е от неюридически действия на административен
орган или на длъжностни лица и това е защита само срещу фактически действия,
които се извършват извън определението от закона правомощия на органа и функции
на длъжностното лице. Тъй като защитата, която законодателят предоставя по реда
на чл. 250, ал. 1 от АПК не е защита срещу действие, което е и в изпълнение на
закона, а това означава, че тя не е срещу направено въз основа на закона
волеизявление и приравнените на него чрез законова фикция, не е и срещу
действие, което закон изрично предвижда да бъде административен акт, издаден
чрез конклудентни действия/ чл. 59, ал. 3 от АПК, не
е и срещу действие, което е в изпълнение на заместими
задължения по смисъла на чл. 268 от АПК, не е и срещу действие, което е административнопроизводствено, тъй като то е част от
предвидено в закона производство, тя не е и въз основа на действие извършено на
основание административен акт. За да е допустима защитата по чл. 250 от АПК, е
необходимо фактическото действие да не е прекратено, то трябва да е налично към
момента на търсене на защитата, тъй като исканото от съда е да се прекрати
действието и предоставената съдебна защита се изразява в разпореждането да
бъдат прекратени безусловно действията. Самото установяване в хода на съдебното
производство по чл. 250 от АПК на характера на фактическото действие доказва
правния интерес от търсената защита и затова при подаване на искането по чл.
250 от АПК не е необходимо подателят на искането да доказва наличието на пряк
личен правен интерес по смисъла на чл. 147 от АПК, а е достатъчно да твърди
такъв и това твърдение да е установимо. Правото по
чл. 250 от АПК е публично субективно потестативно
право, което два възможност на подателя му чрез съда да предизвика едностранна
промяна в поведението на лицето, което извършва посочените фактически действия
от името на административния орган или в поведението на длъжностното лице,
което ги извършва и то по начин да удовлетвори правата, които законът му е
предоставил интересите, които е гарантирал. За да е налице хипотезата на чл.
250, ал. 1 от АПК е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки-
действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно
лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт
или на закона, действието да е започнало и да не е приключило, т. е да се
осъществява и към момента на подаване на искането и към момента на
разглеждането му от съда и наличие на правен интерес от прекратяване на
действието.
Наличието на започнало и продължаващо действие, което не се основава на
закона или на административен акт е задължителна процесуална предпоставка от
категорията на абсолютните за разглеждане на искането, за която съдът е длъжен
да следи служебно. Видно от становището на ответния орган лишеният от свобода И.Ю.
Ш. и към настоящия момент е настанен в спално помещение с жалбоподателя П..
Собственоръчно е подписал обяснения, в които отново потвърждава написаното от
него на 17.03.2023 г, че се съобразява с П. и не употребява тютюневи изделия в
спалното помещение. Следователно съдът приема за установено, че е налице
сочената предпоставка.
Правната регламентация за изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
съдържа в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Съгласно чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС във всяка затворническа група се обособяват спални помещения за настаняване
на непушачи.В конкретния случай според оплакванията и
исканията на жалбоподателя неоснователните действия се изразяват в това, че
органът по изпълнение на наказанието е настанил в помещение в което е настанен
непушач, съобразно изискването на чл. 21, ал. 4 от ППЗИНЗС, пушач и не е
предприел действия да го премести в кИ.за пушачи.
Следователно, към датата на подаване на искането, а и към настоящия момент, е
налице действие от името на административен орган, което засяга права и законни
интереси на лишения от свобода И.Г.П. и което не се основава на административен
акт, съдебно решение или на закона. Напротив съгласно цитираната
разпоредба на ал. 4 на чл. 21 от ППЗИНЗС, неоснователно е настанен пушач в кИ.за непушачи. Това прави искането на г-н П. за
прекратяване на фактическите действия по настаняването на пушач в спално
помещение № 10 в Затвора гр. Стара Загора за основателно.
Воден от горното и на основание чл. 253, ал. 2 от АПК, Административен
съд Стара Загора
Р А З П О Р Е Д И:
НАРЕЖДА на началника на Затвора - град Стара Загора, да
преустанови безусловно действията по настаняването на лишения от свобода И.Ю. Ш.
в спално помещение № 10, в което е настанен лишеният от свобода И.Г.П. –
непушач.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБългария, в тридневен срок от съобщаването му.
Препис от разпореждането да се изпрати незабавно на страните.
|
Съдия: |