Решение по дело №1956/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 134
Дата: 26 февруари 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101956
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

26.02.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

21.02.

 

2020

 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
      1.

 

 

Райна Боянова

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1956

 

2019

 
 


                                дело №                          по описа за                              г.

 

М.К.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Я.Д., с адрес ***, е предявила срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс Баучер" № 87, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца:

- сумата 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019 г., ведно със законната лихва от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 28.08.2019 г., до окончателното й изплащане;

- сумата 69, 54 лв. /шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване и настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019 г., ведно със законната лихва от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество - 28.08.2019 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски.

Ищцата твърди, че на 23.03.2019 г. в гр. Дупница, на кръстовището между ул. „Св. Иван Рилски" и ул. „Булаир" е преминавала по пешеходна пътека на ул. „Св. Иван Рилски", при което била блъсната от лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № КН 6521 ВН. В резултат от удара получила следните травматични увреждания: травма на главата; контузия на дясната лицева област с охлузвания и оток на бузата; контузия на дясната очна ябълка и околоочната област с оток и кръвонасядания на клепачите; контузия на дясна ръка; контузия на дясно коляно с охлузвания и оток.

Наложило се предприемане на медицински прегледи, изследвания и лечение, като за освидетелстване и закупуване на лекарства ищцата направила разходи в размер на 69, 54 лв.

Вследствие на преживяното ПТП ищцата изпитала интензивни негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение. От получените травми  изпитвала интензивни болки в засегнатите части на тялото, най-силно изразени в областта на главата - временна замаяност и силно главоболие и гадене, които продължили няколко седмици, през който период се наложил системен прием на обезболяващи медикаменти; частична и временна невъзможност за функционално и пълноценно използване на травмираните крайници, известни зрителни смущения и затруднения при травмираното око по време на възстановителния период, безпокойство и притеснение, предвид загрозяването на външния й вид, временно безсъние, посттравматично притеснение при последващо пресичане на пътни платна, тревожност, напрегнатост и раздразнителност.

За нарушенията, извършени от водача на лекия автомобил, бил съставен АУАН № 510413/23.03.2019 г. по описа на ОД на МВР - Кюстендил, сектор „Пътна полиция", на основание чл.119, ал.1 ЗДвП.

Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек автомобил модел „Фиат Пунто" с рег. № КН 6521 ВН била застрахована в ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер 02118002412568 с период на застрахователното покритие от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.

Ищцата предявила претенция по реда на чл.380 КЗ към ЗД „Бул Инс" АД за изплащане на застрахователно обезщетение. По заведената щета с номер ********** г. застрахователят изискал от ОД на МВР - Кюстендил, сектор „Пътна полиция" информация по образуваната административно-наказателна преписка. Към датата на подаване на исковата молба липсвало окончателно произнасяне от застрахователя по процесната щета. Поради това се претендира и законна лихва, считано от 28.08.2019 г.

Извън едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител, който изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост на исковете, респ. - неоснователност на исковете. Оспорва се механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, както и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на процесния автомобил. Твърди се наличие на случайно деяние, при евентуалност се оспорва по размер претенцията за неимуществени вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е обявено за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на ПТП - 23.03.2019 г., по отношение на лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № КН 6521 ВН, с номер на полицата 02118002412568 и с период на застрахователното покритие от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.

В представения с исковата молба констативен протокол от 23.03.2019 г., съставен от служител при РУП – Дупница е отразено, че на кръстовището между ул. „Св. Иван Рилски" и ул. „Булаир" в гр. Дупница лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № КН 6521 ВН, управляван от Чавдар К. Огненски, не е пропуснал М.К.А. на пешеходна пътека; вследствие на удара тя е получила охлузвания и отоци по лицето и крайниците. На Чавдар К. Огненски е съставен акт за установяване на административно нарушение и с наказателно постановление, влязло в сила на 30.04.2019 г., му е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДП – не е пропуснал преминаващ по пешеходна пътека пешеходец.

С исковата молба са представени и медицински документи за проведените изследвания и лечение, както и касови бележки за направени разходи за лекарства и издаване на медицинско свидетелство на обща стойност 69, 54 лв. 

В заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза се сочи, че на 23.03.2019 г. в гр. Дупница пешеходката М.К.А. *** и пресичала по пешеходна пътека ул. „Св. Иван Рилски". В лентата за движение в посока ж.п. гара Дупница била блъсната от лек автомобил „Фиат Пунто", управляван от Чавдар К. Огненски, и паднала на дясната си страна. При данните за възрастта и здравословното й състояние, при пресичането пострадалата се е движила със скорост около 1, 36 м/сек, до мястото на удара се е намирала на улицата около 8, 16 секунди и водачът на автомобила е имал възможност да я възприеме своевременно /в съдебното заседание вещото лице уточнява, че за посоката на движение на лекия автомобил пътният участък е прав в продължение на около 100 метра преди мястото на ПТП, като с оглед на ограничението на скоростта в населено място и леките наранявания, получени от пострадалата при удара, скоростта на движение на автомобила е била не повече от 40 км/час/. Поради това причина за ПТП е непропускането от водача на автомобила на пресичащия пешеходец.

Видно от заключението на вещото лице д-р Л. Т. по назначената и изготвена съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, при описаното ПТП М.К.А. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, контузия и охлузване в областта на дясната буза  и оток, охлузване на дясно коляно; контузия на дясното око и околоочната област. Срокът за възстановяване при тези увреждания е около 20 дни, като пострадалата е претърпяла значителна уплаха и стрес, болки със среден интензитет, а заради контузията на дясното око е имала известни зрителни смущения.

Свидетелката Евелина Гиздова сочи, че е в приятелски отношения с ищцата. Двете се уговорили да се срещнат преди инцидента, тъй като свидетелката помагала на ищцата в търсенето на работа, предвид намалената й трудоспособност. Ищцата не успяла да дойде поради пътния инцидент. Впоследствие свидетелката я посетила и възприела състоянието й – била в шок, имала оток на лицето, дясното й око било подпухнало. Това й състояние продължило около месец, като и след това се притеснявала при пресичане на улиците.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предвижда, че увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл.380 КЗ, като в случая не е спорно отправянето от ищцата на писмена застрахователна претенция с изискуемите реквизити.

Исковете са допустими - съгласно чл.496, ал.3 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие /какъвто е конкретният случай/; срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване – чл.496, ал.1 КЗ, като не е спорно, че претенцията е предявена на 27.05.2019 г., а исковата молба е подадена на 25.09.2019 г.

По иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования или лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

По делото е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на ПТП по отношение на описания лек автомобил между ответника и Чавдар К. Огненски.

От доказателствата по делото се установи, че описаното ПТП е настъпило вследствие на допуснато нарушение на правилата за движение от водача на лекия автомобил Чавдар К. Огненски, който не е пропуснал пресичащата на пешеходна пътека М.К.А.. От заключението на вещото лице по назначената авто-техническа експертиза се установи, че водачът на автомобила е имал обективна възможност своевременно да възприеме наличието на пешеходец на пътното платно, поради което не е налице случайно деяние.

Предвид изяснения механизъм на автопроизшествието, липсва виновно поведение на пострадалата в причинна връзка с деянието и настъпилите вреди: тя е предприела пресичане на улицата от страната на лентата, противоположна на лентата за движение на лекия автомобил и поради бавното й темпо на придвижване обективно не е възможно внезапното й навлизане в лентата за движение на лекия автомобил.    

В резултат на блъскането и падането ищцата е получила описаните от вещото лице по съдебно – медицинската експертиза травматични увреждания.

Следователно по делото е установено, че ищцата действително е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически страдания, явяващи се пряка и непосредствена последица от пътния инцидент. Ответникът по силата на застрахователното правоотношение е поел задължение да обезщети вредите, причинени на увредените лица от водача на застрахованото превозно средство. Поради това са налице всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ и предявеният на това основание иск е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност; дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички горепосочени обстоятелства, като прецени, че на М.К.А. в резултат на претърпяното ПТП са причинени леки травматични увреждания, които не са довели до разстройство на здравето, опасно за живота. Видно от заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, всички травматични увреждания подлежат на пълно възстановяване за около 20 дни, като възстановяването е налице, доколкото няма данни за възникнали усложнения. Следователно както необходимото лечение, така и възстановителният процес са протекли за сравнително кратък период от време. В този период пострадалата е изпитвала болки със среден интензитет, имала е известни зрителни смущения. Инцидентът се е отразил негативно на психичното й състояние, като е довел до притеснения при пресичане на улиците, което се установи от събраните гласни доказателства. Не е налице загуба на двигателна способност, както и намалена трудоспособност, дължащи се на пътния инцидент.

Съдът, като взе предвид естеството на причинените неимуществени вреди на ищцата, по свое вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства от значение за случая счита, че искът следва да бъде уважен за сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019 г., ведно със законната лихва от 28.08.2019 г. /по аргумент от чл.497, ал.1, т.2 КЗ/, до окончателното й изплащане.

За разликата до претендираните 6 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендираните като имуществени вреди разходи за медицински прегледи и медикаментозно лечение  

 

 

 

имат характер на претърпяна загуба - намаляване на имуществото, което не би настъпило при неосъществяване на пътния инцидент. Тези вреди са в пряка причинна връзка с деянието на водача на застрахованото превозно средство, като размерът им е безспорно установен. Поради това искът е основателен за предявения размер – 69, 54 лв., ведно със законната лихва от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото - за внесена държавна такса и възнаграждение за вещи лица съразмерно с уважената част от исковете, на стойност 302, 60 лв., а на адвокат Я.Д. за осъщественото процесуално представителство на ищцата на основание чл.38 ЗА - адвокатско възнаграждение /определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 630 лв./, съразмерно с уважената част от исковете, на стойност 214, 20 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 501, 72 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на М.К.А., ЕГН **********, сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019 г., ведно със законната лихва от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 6 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на М.К.А., ЕГН **********, сумата 69, 54 лв. /шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване и настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019 г., ведно със законната лихва от 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на М.К.А., ЕГН **********, сумата 302, 60 лв. - разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, а на адвокат Я.Д. за осъщественото процесуално представителство на ищцата на основание чл.38 ЗА - адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на стойност 214, 20 лв.

ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН **********,***" АД, ЕИК *********, сумата 501, 72 лв. - разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: