Р Е Ш Е Н И Е
№ 260706 / 14.6.2021г.
гр. П., 14.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5963 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу Община П., с код по
БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 361.22 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент
№ 13, находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 322.21 лева
за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 39.01 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани
по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален
договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната
енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „СъП.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството по делото е представен: акт № 5812/17.12.2008
г. за частна общинска собственост и декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия на ответника. Посочва се, че за процесното общинско жилище е
издадена настанителна заповед, по силата на която в жилището е настанено лицето
Г.Г.А., с ЕГН: ********** заедно със семейството му. Твърди се, че от издаване
на настанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния
период топлоснабденото жилище е било обитавано само от Г.Г.А. и семейството му.
Обръща се внимание, че именно заради това и видно от извлечението от сметка
партидата при ищеца се води на името на лицето Г.Г.А.. В тази връзка се прави
извод, че Г.Г.А. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради
което и именно тя следва да дължи процесните суми. По тези съображения и
общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.
На следващо
място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил
уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са
били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и
фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил
уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на
нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.
Твърди се
нарушение и на чл. 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил
уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване –
топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества
топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.
На последно
място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.
Към отговора
е приложено копие от настанителна заповед № 1351/11.07.1988 г. и справки за
адресна регистрация.
С нарочно
определение № 260009/04.01.2021 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника
лицето Г.Г.А., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П.
срещу Г.Г.А., с ЕГН: **********.
С исковата
молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу Г.Г.А., с ЕГН: **********,
се иска Г.Г.А., с ЕГН: ********** да
бъде осъден да заплати на
Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено,
че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми
в следните рамки: общо 361.22 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13, находящ
се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 322.21 лева за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 39.01 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата.
В исковата
молба по обратния иск се твърди, че лицето Г.Г.А., с ЕГН: ********** е било настанено в процесното жилище през
процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителна заповед.
В тази връзка се прави извод, че именно ответникът по обратния иск следва да
отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за
топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за
процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на
ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен
интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес
да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да
бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния
иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си
с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните
искове при уважаване на главните такива.
От лицето Г.Г.А.,
с ЕГН: **********, чрез назначения му особен представител – адв. К., е постъпил
отговор по обратния иск. В същия главните искове се оспорват по основание и
размер, а обратните искове се оспорват като недопустими, евентуално също по
основание и размер. Прави се възражение за погасяване по давност на процесните
суми. Излагат се подробни доводи, че Г.Г.А. не е била наемател на процесния
имот през процесния период, поради което и не може да бъде ангажирана
отговорността му за начислените суми за топлинна енергия. Поддържа се, че
ответната община нямала правен интерес от предявените обратни искове. Поддържа
се и че липсвало облигационно отношение между страните по главните искове,
доколкото не се доказвало общината да е собствени/ползвател на процесния имот.
Поддържа се, че сумите са направилно изчислени в нарушение на приложимата
нормативна уредба. С тези аргументи се иска главните, а евентуално и обратните
искове да бъдат отхвърлени.
В срока до
първото по делото съдебно заседание от страна на адв. К. са постъпили още
четири отговора и две становища по исковете. В същите се излагат
твърдения, че предявеният главен иск е недопустим поради липсата на правен
интерес. Посочва се, че от изложеното по главния иск не става ясно кое лице е
собственик на процесния имот, респективно с кого е възникнало облигационното
отношение. Твърди се, че исковете са неоснователни и недоказани, доколкото
дяловото разпределение е извършено незаконосъобразно и неправилно, тъй като
имотът се намира в сграда етажна собственост. Излагат се твърдения, че
договорите с КЕВР са нищожни, поради което и няма основание ответникът по
обратния иск да твърди съответно неизпълнение на задължението на държавата по
отношение на сключения договор за енергийна регулация. На следващо място в
ангажираните по делото становища се оспорват представените от ищеца Общи
условия, като се оспорва наличността на облигационни отношения между страните
по главния иск.На последно място се твърди, че няма доказателства кой е
собственик на процесния имот.
В открито
съдебно заседание, проведено на 31.05.2021 г., процесуалният представител на
ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат
уважени.
Процесуалният
представител на ответника поддържа, че в имота е било настанено друго лице,
което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на
възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при
уважаване на главните такива и съобразно размер.
Процесуалният
представител на третото лице помагач излага подробни доводи за неоснователност
на исковете. Обръща внимание на направеното възражение за погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника
за вземанията, които са предмет на настоящото производствопо главните искове. В
тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
260187/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по описа на РС П.. Срещу
посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Видно от представеното извлечение партида за имот –
апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. *** се води на лицето Г.Г.А.. По
делото е служебно изискана справка от Национална база данни „Население“, от
която се установява, че лицето Г.Г.А. е с адресна регистрация апартамент № 13,
находящ се в гр. П., кв. *** от 2004 г.
От ответната община също са представени справки, от които се установява,
че на адрес: гр. П., кв. ***, ап. 13 са регистрирани две лица - Г.Г.А. /от 2004
г./ и Е.Б.Г. /от 2001 г./.
От
представено по делото копие от акт № 5812/17.12.2008 г. за частна общинска
собственост се установява, че апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. *** е
актуван като частна общинска собственост на 17.12.2008 г. По делото не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването
му като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи
процесния период. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че
процесният имот е собственост на ответника Община П.. Посочената констатация се
потвърждава и от представена по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Видно от
настанителна заповед № 1351/11.07.1988 г. лицето Г.Г.А. е настанено заедно с Е.Б.Г.
и Г. А. Г. за срок до 3 години в жилище
– апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. ***. По делото не е ангажиран документ
за идентичност на административни адреси.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна
технико икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява,
че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата
„дялово разпределение” – с подписването на договор № 96/21.11.2012 г. Липсва
необходимост от сключване на договори с дружество, осъществяващо дялово
разпределение, доколкото в процесната сграда тази дейност се извършва от
ищцовото дружество. По отношение на годността на
измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е
преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се
счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата
за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
утвърдената методика, прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния
период е в размер на 322.21 лева, което съвпада с исковата претенция. На
последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата
като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Видно от
таблица № 2 към заключението процесната сума е формирана от разходи за топлоенергия
за отопление на сградна инсталация и разходи за топлоенергия за отопление на
имот.
От експертизата в икономическата й част
се установява, че през процесния период от 01.10.2016
г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената топлинна
енергия за имота е в размер на 322.21 лева. Установява се и че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 09.12.2016
г. до 14.11.2018 г. е в размер на 39.01 лева
и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на
периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности
са извършените в периода изравнителни сметки. От експертното заключение се
установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията
на ответника. Установява се и че начислените суми не са заплатени.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това същите са работили въз основа
на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е.
въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
По главните искове:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 260187/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5246/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че в имота е настанено друго лице, различно от ответника, на облигационно
правно основание – наемно правоотношение въз основа на настанителни заповеди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / копие от акт № 5812/17.12.2008 г. за частна общинска
собственост / следва извод, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е изключителен
собственик на процесния имот.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в
тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
В тази връзка и възражението, че ответникът не следва да отговаря за
процесните вземания, доколкото в имота има настанено лице по наемно
правоотношение са неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
обстоятелството, че съгласно цитираното Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. собственикът/вещноправният
ползвател на имота може да се освободи от задълженията си към топлофикационното
дружество само ако имотът се ползва от трето лице на
договорно основание И между последното и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през процесния период. Посоченото разрешение е възприето,
доколкото собствеността респ. вещното право на ползване, могат да възнкнат като
обстоятелства, противопоставими на трети лица в правния мир единствено въз
основа на документи, които са публично оповестени – подлежащи на вписване в
съответни регистри /към Агенция по вписванията/, от където и подлежат на
установяване от топлопреносното дружество. Същото не се отнася до договора за наем /въз основа на който най-често
възниква фигурата на облигационния ползвател/, който поначало подлежи на
вписване в регистър само в ограничени хипотези. Доколкото дори в тези хипотези
вредните последици от невписването наемния договор рядко могат да се определят
като значителни, то в практиката преобладаващо такива договори не се вписват.
Последното не влияе на тяхната валидност като не засяга правоотношението
наемател наемодател. Ищцовото дружество обаче се явява трето лице за
облигационното отношение между собственик/вещен ползвател на имота и
облигационния ползвател. В тази връзка и топлопреносното дружество няма как обективно
да е наясно с обстоятелството, че процесният имот респ. доставяната до него
топлинна енергия се позват от лице, различно от собственика/вещния ползвател.
Няма как и от това правоотношение за ищцовото дружество да възникнат права или
задължения, които същото да може да упражни ефективно /така например няма как
доставчикът на топлинна енергия да предяви иск за сключване на договор между
него и облигационния ползвател, каквото задължение има последният по силата на
настанителната заповед/. В този контекст и тезата, че наличие на облигационен
ползвател на имота само по себе си, без да е доведено до знанието на доставчика
на топлинна енергия, е достатъчно, за да се освободи от отговорност
собственикът/вещният ползвател на имота, не може да се възприеме. Това е така
доколкото в такъв случай всеки собственик/вещен ползвател би имал възможност по
всяко време да наведе възражение за наличие на облигационен ползвател на имота
дори въз основа на неформален договор и да се освободи от отговорност от
задълженията си за топлинна енергия за имота. От своя страна топлопреносното
дружество би било поставено в положение да издирва лице, с което не то, а
собственикът/вещноправният ползвател е в облигационни отношения, респективно да
доказва съдържанието на тези отношения, по които не е страна. Последното
означава и че ищецът няма как да обори възраженията на облигационния ползвател,
произтичащи от това отношение. Всичко това в крайна сметка би довело до
сериозни затрудния за събиране на вземанията на топлопреносното дружество и до
възлагане в негова тежест на процесуални действия, което не е оправдано.
Следва да се отбележи и че в приложимото законодателство, а и в съдебната
практика, принципно липсват нарочни изисквания към договора между облигационния
ползвател на имота и топлопреносното дружество. Необходимо е обаче да са налице
някакви доказателства като индиция за наличие на такъв – формален или
неформален: искане за откриване на партида, молби до топлопреносното дружество,
оспорвания на сметки от облигационния ползвател и т.н. В тази връзка и
единствено адресната регистрация на дадено лице на адреса на топлоснабдения
имот респективно обстоятелството, че партидата за имота се води на негово име в
счетоводството на ищеца, не може да се приемат за доказателства за наличие на
договор между топлопреносното дружество и това лице. Доколкото в настоящия
случай не се представиха никакви доказателства за наличие на договор между
облигационния ползвател на имота и ищеца, нито за това обстоятелството, че в
имота е наличен облигационен ползвател да е доведено по някакъв начин до
знанието на ищеца, то и следва да се приеме, че за задълженията за доставена
топлинна енергия до процесния имот отговаря неговият собственик – Община П..
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение ищцовото дружество е извършвало услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна
енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните
измервателни уреди са били в изправност в процесния период. В допълнение следва
да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
На следващо място съдът следва да съобрази направеното
по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид
изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод,
че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по
описа на Пернишкия РС е подадено на 29.09.2020 г. и предвид релевантните
правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на
вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното
възражение е основателно за периода от 01.10.2016 г. до
31.07.2017 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. в размер на 322.21 лева, погасени
по давност са главници на обща стойност 164.56 лева, начислени за периода от 01.10.2016 г. до
31.07.2017 г. вкл.
Остават като дължими главници за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. в
размер на общо 157.65 лева, до която сума претенцията спрямо ответника е
основателна. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че
видно от извлечението от сметка сумите за главница и обезщетение за забава за
м. август и м.септември 2017 г. са със
стойност 0.00 лева, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени и
за този период.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като
съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за периода от
09.12.2016 г. до 14.11.2018 г. в размер на 39.01 лева, погасени по давност са обезщетения
за забава на обща стойност 28.05 лева, начислени за периода от 09.12.2016 г. до
14.11.2018 г. вкл. върху съответните погасени по давност главници.
Остават като дължими обезщетения за забава за периода от 01.12.2017 г. /предвид
нулевите стойности за м. август и м.септември 2017 г./ до 14.11.2018 г. върху съответните месечни плащания в размер
на общо 10.96 лева, до който размер вземането за обезщетение за забава е
основателно.
По така изложените доводи
настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата
от 157.65 лева – главница за периода от 01.10.2017
г. до 30.04.2018 г. и 10.96 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2017
г. до 14.11.2018 г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до
пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По обратните искове:
Обратните искове са с правно
основание по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл.
239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по
обратните искове е да установи наличието на облигационно /наемно/ отношение
относно процесния имот и период между него и третото лице ответник по обратните
искове въз основа на посочената в исковата молба по обратния иск настанителна
заповед, както и неговото съдържание. Тази доказателствена тежест е изрично
указана на ищцовата община с доклада по делото като в тази връзка на същата е
указано и че не сочи доказателства за съответните обстоятелства. Въпреки това
от общината не са ангажирани доказателства за наличието на наемно отношение с
ответника по обратните искове. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от настанителната заповед третото лице помагач Г.Г.А. е
настанено в имот – апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. ***. Същевременно предмет на главния иск
са задължения относно имот – апартамент № 13, находящ се в гр. П., кв. ***. Именно апартамент № 13,
находящ се в гр. П., кв. ***. е актуван като частна общинска собственост с
цитирания по-горе акт. В тази връзка и доколкото не е ангажиран документ,
удостоверяващ идентичност на
административни адреси съдът приема, че третото лице помагач е било
настанено в имот, различен от процесния по силата на представената заповед. На
последно място следва да се отбележи и че единствено от обстоятелството, че
третото лице помагач е адресно регистрирано на адреса на процесния имот, не
може да се направи извод, че същото е в наемно отношение с общината по повод
съответния имот. По тези съображения и обратните искове следва да се приемат за
неоснователни съответно отхвърлени изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 35.01 лева.
Длъжникът не
претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.
По
разноските в производството по гр.д. № 5963/2020 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 485 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 10
лева – за две съдебни удостоверения и 350 лева за експертизи съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни
документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода на
делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 226.39 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 550 лева – 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, 50 лева – държавна такса за обратния иск и 300 лева – депозит
за особен представител по обратния иск. Посочените разноски от 200 лева за
юрисконсулт съдът приема, че се претендират по 100 лева по главните искове и 100
лева по обратните. В тази връзка и по главните искове на ответното дружество
следва да бъде присъдена сумата от 53.32 лева. По обратните искове на ответната
община не се дължат разноски предвид изхода на спора по същите.
Предвид
изхода на делото по отношение на обратните искове третото лице помагач не
следва да носи отговорност за разноски – нито по главните искове, нито по
обратните такива. От своя страна същото се представлява от особен представител,
чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Община П., с
код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 168.61 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 13,
находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 157.65 лева за периода
от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 10.96 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.12.2017 г. до 14.11.2018 г. върху съответните главници, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2020 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
192.61 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 361.22 лева, от които 164.56 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 322.21 лева относими към периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2017 г. вкл, и 28.05
лева - разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от
39.01 лева, относими към периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г. вкл., за съответните
главници, поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по
давност, а за периодите м. август и м. септември 2017 г. поради стойност на
претенциите 0.00 лева.
ОСЪЖДА Община П., с код по БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 35.01
лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по
описа на Пернишкия РС и сумата от общо 226.39 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
Община П., с код по БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 53.32 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената
част от исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни обратните искове на Община П., с
код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1 против Г.Г.А.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** за осъждане на третото лице помагач и ответник
по обратните искове Г.Г.А. *** от общо 361.22 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент
№ 13, находящ се в гр. П., кв. ***, от които главница в размер на 322.21 лева
за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 39.01 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.12.2016 г. до 14.11.2018 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 5246/2020 г. по описа на Пернишкия РС до окончателното
плащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото
ч. гр. д. № 5246 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Препис от решението да
се връчи на „Топлофикация П.“ АД, Община П. и третото лице
помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.