№ 11
гр. гр.Несебър, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101634 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и с правно
основание чл. 108 от ЗС.
От ищците Д. К. Ф. и Д. Т. Ф. срещу ответниците Б. В. И. и К. А. И. са предявени искове,
както следва: 1. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за установяване
дължимостта на сумата от 14 400 лв. (7200 лв. от Б. И. и 7200 лв. от К. И.), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 05.09.2017г. – 05.09.2021г. на реална част,
съставляваща 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се
в гр. *******; 2. с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на
реална част, съставляваща 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.),
находящ се в гр. *******, описана в протокол на Бургаски окръжен съд от 12.06.1990г. по гр.д. №
398/1990г. на БОС и отразена върху скица № **********г. (на л. 63 от делото) и осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението върху тази реална част; 3. в условията на
евентуалност с иска по пункт 2: иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че
ищците са собственици на идеална част в размер на 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* и
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху тази идеална част. Ищците
твърдят, че на 31.08.2017г. отправили в писмена форма до ответниците искане за обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане общо на 300 лв. на месец, тъй като са ги лишили от ползването на
дворно място в гр. *******, с площ от 58 кв. м., находящо се в задната част на двора, описано в
Протокол на БОС по гр.д. № 398 от 12.06.1990г. Излагат, че с посочения протокол била одобрена
спогодба за разпределяне на ползването на съсобствено дворно място, лично приета и подписана
от ответниците. Твърдят, че ответниците не възразили по размера на наемната цена и не
освободили мястото за ползване, като на 03.05.2018г. им било изпратено напомняне за това.
Излагат, че на 27.12.2013г. Д. и Д. Ф.и закупили цитираната част от имота, като със закупуването
им била предадена сключената спогодба по чл. 32 ЗС и на място им било показано кои места ще се
1
ползват от тях, вкл. спорните 58 кв. м. от дворното място. Твърдят, че продавачът – баща на Д. Ф.,
си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, но починал на 23.01.2017г.
Сочат, че на 25.02.2017г. ответникът Б. И. премахнал оградата, с която били заградени посочените
58 кв. м. в задната източна част на дворното място. Твърдят, че за тези си действия той бил осъден
с присъда № 260007 по НЧХД № 272/20 от 01.04.2021г. по описа на Районен съд Поморие.
Излагат, че след премахването на оградата посочената част се ползвала единствено от
ответниците. Развиват подробни съображения в насока, че ответниците са лишили ищците от
ползването на реално определена част от дворното място. С тези доводи молят исковете да бъдат
уважени. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Б. В. И. и К. А. И. е подаден отговор, с който
предявените искове се оспорват. Излагат, че договорът за разпределение на ползването не важи
между новите страни при смърт на страна по него. Оспорват твърденията на ищците, че от
25.02.2017г. са лишени от ползване на дворното място. Твърдят, че тези 58 кв. м. не са определени
за тях. Сочат, че ищците не са посещавали дворното място. Излагат, че те не пречат на ползването,
а единствено почистват мястото, за да не носи зарази и вредители. Сочат, че ищците не са
участвали в ремонт през 2016г. на ВиК канализацията. Намират иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
неоснователен, тъй като не са лишавали ищците от ползване. В условията на евентуалност
отправят възражение за погасяване по давност за периода 05.09.2017г. – 05.09.2018г. С тези доводи
молят претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Ищците следва да докажат, че ПИ с идентификатор ******* е съсобствен между ищците и
ответниците, че реална част, предоставена за ползване на правоприемника на ищците по реда на
чл. 32 ЗС, съставляваща 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.),
находящ се в гр. *******, се е ползвала от Б. В. И. и К. А. И. в периода 05.09.2017г. – 05.09.2021г.
и че са поискали от ответниците писмено обезщетение за ползите, от които са лишени. Следва да
докажат и размер на претенцията си.
Видно от протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа на Окръжен съд Бургас
(на л. 14 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие) било
извършено разпределение на ползването по отношение на недвижим имот, в което участвали
лично ответниците К. И. и Б. И., като на Т.Т. (към момента починал) било предоставено
ползването на 17 кв. м. към улицата, представляващи гараж и още 58 кв. м. в задната източна част
на дворното място, граничещо с гаража на И.и, както и право на преминаване през мястото за
общо ползване на улицата към дъното на парцела към предоставените му 58 кв. м. От нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 74, том II, рег. №
1675, дело № 246 от 27.12.2013г. на нотариус Д.Г. (на л. 16 – л. 17 от първоначално образуваното
гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие) се установява, че Т.А.Т. продал на Д. Т. Ф.
126,50/545 кв. м. идеални части от дворно място, цялото на площ от 545 кв. м., съставляващо УПИ
XIV-**** в кв. ***, който представлява ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Поморие, находящ се в гр. *******, с площ от 550 кв. м., заедно с
жилищна сграда с идентификатор *******.1, състояща се от два жилищни етажа и гаражен етаж,
представляваща западен близнак в дворното място. Т.Т. си запазил правото пожизнено
2
безвъзмездно ползване върху прехвърлените недвижими имоти. От удостоверение за сключен
граждански брак (на л. 128 от настоящото дело) се установява, че от 24.09.1989г. Д. Т. и Д. Ф.
встъпили в граждански брак (като към 27.12.2013г. били в граждански брак). Т.е. към 27.12.2013г.
по арг. от чл. 21, ал. 1 от СК ищците придобили в режим на съпружеска имуществена общност
собствеността върху 126,50/545 кв. м. идеални части от дворно място, цялото на площ от 545 кв.
м., съставляващо УПИ XIV-**** в кв. ***, който представлява ПИ с идентификатор ******* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, със запазено пожизнено право на
ползване от страна на Т.Т., който починал на 23.01.2017г. (видно от препис-извлечение от акт за
смърт на л. 20 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд
Поморие).
По делото няма спор, а и от Присъда № 260007 от 01.04.2021г. по НЧХД № 272/2020г. по
описа на Районен съд Поморие (на л. 15 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа
на Районен съд Поморие) се установява по смисъла на чл. 300 от ГПК, че на 25.02.2017г. (след като
Т. починал) в гр. *******-3Б, Б. В. И. повредил чужда движима вещ – ограда, собственост на Д. Ф.,
като демонтирал метална оградна мрежа и бетонни колове за нея на обща стойност от 111,60 лв. и
унищожил стопанска постройка от 5-6 кв. м., изградена от дъски и ламарина на стойност 145 лв.
Ответниците не оспорват, че с тези действия на Б. И. била премахната оградата, която
отграничавала реална част от ПИ с идентификатор *******, от 58 кв. м., предоставена за ползване
на Т.Т. по силата на протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа на Окръжен съд
Бургас. Поради тази причина от ищците бил направен опит да се сдобият с изпълнителен лист за
въвод във владение - въз основа на цитирания протокол, но с разпореждане от 12.07.2021г. (на л.
10 от в.ч.гр.д. № 240/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас) бил постановен отказ поради
унищожаване на делото. От ищците били изготвени искания за обезщетение на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС до Б. И. и К. И. (на л. 7 – л. 8 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа
на Районен съд Поморие), и двете връчени редовно на 05.09.2017г., с които поискали от
ответниците поради лишаването от възможността за ползване на посочените 58 кв. м. от дворното
място, да им бъде заплащано обезщетение по 75 лв. на месец.
От изготвената и приета по делото (неоспорена в техническата й част) съдебно-техническа
и оценителска експертиза (на л. 134 – л. 140 от делото) се установява, че след наслагване на
информацията от протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г. с реално изградените сгради и
реалното местоположение на имота, вещото лице е достигнало до извод, че ПИ с идентификатор
******* е идентичен с отразения в протокола на Окръжен съд Бургас. Към скицата, неразделна
част от заключението (на л. 139 от делото), вещото лице е отразило (между точки А, Б, Д и Е –
обозначено с цифрата „2“) дворното място от 58 кв. м. (според измерванията на вещото лице 6,50
на 9 метра) описано в протокола по дело № 398/1990г., предоставено на Т.Т..
Не се оспорва по делото, че ответниците са съсобственици в ПИ с идентификатор *******
(този факт се потвърждава и от цитирания протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г.,
подписан лично от ответниците).
При така установените факти съдът намира за доказано по делото, че ПИ с идентификатор
******* е съсобствен между ищците и ответниците, че реална част от него е предоставена за
ползване на правоприемника на ищците по реда на чл. 32 ЗС, като тази реална част съставлява 58
кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******.
С Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е
3
прието, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва
общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане
на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва
да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. С Тълкувателно решение № 5/2014г. от 24.06.2016г. по тълкувателно
дело № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че фактическият състав на претенцията по чл. 31, ал. 2
ЗС се е реализирал когато ищецът е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина
за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от
единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана
пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не
възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия
обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от
нея за ползване, каквато отговаря на правата му.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, вкл. по задължителния ред на чл.
300 от ГПК, че на 25.02.2017г. в гр. *******-3Б, Б. В. И. демонтирал метална оградна мрежа и
бетонни колове за нея, които отграничавали процесните 58 кв. м., разпределени за ползване на
праводателя на ищците – Т.Т.. Безспорно към този момент ищците били собственици на 126,50/545
кв. м. идеални части от дворно място, цялото на площ от 545 кв. м., съставляващо УПИ XIV-**** в
кв. ***, който представлява ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие, като собствеността им включвала и правомощието „ползване“ на
недвижимата вещ с оглед настъпилата смърт на праводателя им на 23.01.2017г. В качеството си на
собственици на посочения недвижим имот, ищците имат право на собственост, респ. на ползване,
на реална част от цитирания ПИ от 58 кв. м., описана в протокол от 12.06.1990г. на дело №
398/1990г. Не се споделят възраженията в отговора на исковата молба, че договорът за
разпределение на ползването не важи между новите страни при смърт на страна по него. В
практиката на ВКС (Решение № 97 от 09.07.2013г. по гр.д. № 866/2012г. по описа на I гр. о. на
ВКС, Решение № 1419 от 17.06.2009г. по гр.д. № 4896/2007г. по описа на II гр. о. на ВКС) трайно е
застъпено разбирането, че щом липсват данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при
които е бил сключен договорът за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот,
новото разпределение е недопустимо, тъй като промяната в съсобственика не представлява нови
обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. В настоящия
случай на 27.12.2013г. ищците са придобили от Т.Т. (участник в договора за разпределение на
ползването, одобрен от съда) собствеността върху недвижимия имот, а считано от 23.01.2017г. са
получили и правомощието да ползват имота, вкл. да владеят реалната част от него от 58 кв. м.,
описана в протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г. Последното не представлява промяна в
обстоятелствата, които са били налице при извършеното разпределение на ползването, а
единствено промяна на собствеността върху посочената реална част, която не е основание
(съобразно цитираната съдебна практика) за извършване на ново разпределение.
Наред с това с действията си Б. И. (респ. и съсобственика К. И.) явно са демонстрирали
4
намерението си да осъществят фактическа власт върху разпределената за ползване на праводателя
на ищците (след смъртта му) реална част от дворното място. Както се посочи – от Б. И. е
премахната оградата, която е определяла границите на това място. Не може да се приеме тезата на
ответниците, че липсва лишаване от право на ползване, тъй като те не пречат на ползването. От
една страна съобразно тълкувателната практика на ВКС за съсобственика, до когото е отправено
писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на
искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ. В случая до ответниците е отправено
изрично писмено искане, което им е връчено надлежно на 05.09.2017г. Въпреки това и въпреки
очевидните им действия, насочени към премахване на оградата, обособяваща собствената на
ищците реална част, те не са ангажирали доказателства в рамките на процесния период
(05.09.2017г. – 05.09.2021г.) да са предложили възможност на ищците да ползват общата вещ.
Такива обстоятелства не се установяват и от показанията на св. Петрова, която потвърждава
единствено, че ответниците са установили фактическа власт върху спорната реална част и са
започнали да извършват конкретни действия в нея – вкл. по почистване на трева.
Налага се извод, че през процесния период спорната реална част се е ползвала от Б. В. И. и
К. А. И. и въпреки, че ищците писмено са поискали от ответниците обезщетение за ползите, от
които са лишени, на ищците не е предложено да ползват фактически имота и не им е заплащано
обезщетение.
Следователно всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС са
доказани по делото. Не се приема и възражението на ответниците, че претенцията е погасена по
давност, тъй като по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК искът следва да се счита за предявен от подаване
на заявлението – в случая с изпращането му на 07.09.2021г., а по арг. от цитираната тълкувателна
практика на ВКС, изискуемостта на вземането е настъпила на 05.09.2017г. Следователно към
момента на предявяване на иска не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а с
предявяване на иска течението на давността е прекъснато – арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Ето защо
липсва период, за който претенцията на ищците да е погасена по давност.
Съдът намира, че средната наемна цена на спорната реална част от 58 кв. м. е в размер на
50 лв. на месец, респ. общо 2400 лв. за 48 месеца, като в тази връзка кредитира изцяло
заключението на съдебно-техническата експертиза, в неговата оценителска част. Вещото лице по
подробен начин е отразило, че първоначално е определена пазарна стойност на имота по метода на
пазарните аналози и впоследствие е използван метод на капитализиране на бъдещи приходи от
отдаване под наем. Методът е достатъчно подробно описан в рамките на заключението и обяснен
подробно и пълно от вещото лице при приемане на експертизата в съдебно заседание на
20.12.2022г. Възраженията срещу определената от вещото лице средна наемна цена, направени от
процесуалния представител на ответниците, не се приемат за основателни, тъй като се основават
на твърдения, че са използвани цени на имоти от други райони. В случая, както посочва и вещото
лице, цени на предлагани за продажба имоти могат да се вземат единствено от райони, в които се
предлагат имоти за продажба, поради което е обективно невъзможно да се вземат цени точно от
конкретния район, в който е разположен процесният имот. Вещото лице е посочило, че са взети
цени на имоти от възможно най-близките райони и са съобразени съответните характеристики.
Съдът кредитира изводите на вещото лице, тъй като се основават на точен и ясен метод и са в
съответствие с извода, че всяка вещ следва да има пазарна, респ. наемна цена. Възраженията на
ответниците се свеждат до твърдения, че в процесния район не се продават (отдават под наем)
имоти, т.е. на практика ответниците се опитват да обосноват теза, че не може да се определи
5
наемна цена на посочената вещ, което няма как да отговаря на целите на чл. 32, ал. 1 от ЗС вр. чл.
162 от ГПК. Още повече, че първоначално самият процесуален представител на ответниците
посочва справедлива (според него) наемна цена от 2 лв. на кв. м., която е дори по висока от
дадената от вещото лице – 50 лв. на месец, т.е. при имот от 58 кв. м. – приблизително около 0,86
лв. на кв. м. Впрочем дадената от вещото лице цена е значително по-ниска и от посочената и
претендирана от ищците. Крайният извод на съда е, че се възприема изцяло посочената от вещото
лице цена – т.е. общо 2400 лв. за целия процесен период.
При горните изводи на съда и с оглед факта, че по делото се установи ползване от двамата
ответниците на спорната част и при липсата на доказани основания за солидарност, то всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищците по 1200 лв. (сумата следва да се заплати
общо в полза на двамата ищци поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност
и фактът, че искът се основава на претенцията за обезщетение за ползване на вещ, представляваща
съпружеска имуществена общност). Налага се извод, че с настоящото съдебно решение следва да
бъде признато за установено, че Б. И. дължи на двамата ищци сумата от 1200 лв. и К. И. им дължи
същата сума. Исковете следва да бъдат отхвърлени до пълните предявени размери - 7200 лв. от Б.
И. и 7200 лв. от К. И..
По предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС:
В доказателствена тежест на ищците е да установят, че са собственици на описаната реална
част (при условията на евентуалност – идеална част от 58 кв. м.) от процесния имот на твърдяното
от тях правно основание – договор за покупко-продажба и протокол на Бургаски окръжен съд от
12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. на БОС. Следва да докажат, че реалната (в условията на
евентуалност – идеалната) част се владее от ответниците.
По голямата част от елементите на предявения иск се доказват с оглед всички направени
изводи по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно: на 27.12.2013г. ищците са придобили от Т.Т.
(участник в договора за разпределение на ползването, одобрен от съда) собствеността върху
недвижимия имот, а считано от 23.01.2017г. са получили и правомощието да ползват имота, вкл.
да владеят реалната част от него от 58 кв. м., описана в протокол от 12.06.1990г. на дело №
398/1990г. (от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява идентичност
между имота, описан в протокола и спорния по настоящото дело имот). Доказа се, че реалната
част се владее от ответниците (отново с оглед изводите по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС), като на
ищците (въпреки отправените покани) не е предоставена възможност за реално ползване. От
вещото лице се установи и конкретното местонахождение на реалната част - към скицата,
неразделна част от заключението (на л. 139 от делото) вещото лице е отразило (между точки А, Б,
Д и Е – обозначено с цифрата „2“) дворното място от 58 кв. м. (според измерванията на вещото
лице 6,50 на 9 метра) описано в протокола по дело № 398/1990г., предоставено на Т.Т..
Тук следва да се посочи от една страна, че с Определение № 866 от 08.04.2022г. по в.ч.гр.д.
№ 240/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас предявеният иск е приет за допустим (по
задължителен за настоящия съдебен състав начин – чл. 278, ал. 3 от ГПК). От друга страна – вече
се посочи, че не са настъпили обстоятелства (съобразно цитираната практика на ВКС), които да са
причина за изменение на осъщественото през 1990г. разпределение на ползването, а за ищците не
съществува обективна възможност да се снабдят с изпълнителен лист за извършеното
разпределение на ползването (поради унищожаването на делото от 1990г.). Ето защо за ищците е
налице правен интерес от предявения иск по чл. 108 от ЗС за реална част от поземления имот.
6
Този извод се потвърждава и от практиката на ВКС – Решение № 100 от 02.08.2017г. по
гр.д. № 3560 от 2016г. по описа на I гр. о. на ВКС и Определение № 108 от 18.03.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 4054/2019 г., I г. о., ГК, според които съсобственикът може да търси защита чрез иска по
чл. 108 ЗС и по отношение на друг съсобственик, който владее цялата съсобствена вещ без да има
основание за това, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на
притежаваното право. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните
съсобственици. Нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС гарантира правото на всеки съсобственик да ползва
общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на
останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита
на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Искът за ревандикация може
да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не
допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. Когато съсобствената вещ се ползва от всички
съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им,
интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална
част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС може
да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32
ЗС. В случая разпределение на ползването е осъществено, като макар същото да е одобрено по
съдебен ред, към момента не съществува обективна възможност съдебното решение да бъде
изпълнено. В същото време разпределението на ползването съществува като обективен факт и в
полза на ищците (като правоприемници на Т.Т.) е възникнало правото на ползване върху
посочената реална част (отразена в скицата на вещото лице). Следователно е налице
разпределение на ползването (съобразно цитираната на практика на ВКС), за което съществува
основателна причина да бъде защитено по съдебен ред чрез иск по чл. 108 от ЗС. Ето защо са
налице всички предпоставки да бъде уважен предявеният иск по чл. 108 от ЗС, като ищците бъдат
признати за собственици на посочената реална част съобразно протокола за разпределение и
ответниците бъдат осъдени да им предадат владението върху нея.
С оглед изводите на съда относно предявения иск за собственост върху реална част от
имота, не следва да се разглежда предявеният при условията на евентуалност иск за собственост
върху идеална част от същия имот.
При този изход на спора на ищците следва да се присъдят разноски, но върху уважената
част от исковете. По отношение на претенцията за разноски от заповедното производство – такива
не следва да им се присъждат, тъй като в заповедта липсва присъждане на такива, а и със
заявлението не е поискано в полза на заявителите да се присъдят разноски. Относно държавната
такса за исковото производство в полза на ищеца Д. Ф. следва да се присъди сумата от 50 лв.
(държавна такса за иск по чл. 108 от ЗС), сумата от 15 лв. – държавна такса за частна жалба и
сумата от 48 лв. – държавна такса, внесена от Ф. за исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС, съобразно с
уважената част от тях. Наред с това от ищеца са направени разходи за вещо лице - 345 лв. – реално
усвоен депозит от вещото лице по допусната експертиза, като до пълния внесен размер от 500 лв.
депозитът подлежи на връщане в полза на Д. Ф. поред нереализирането му. С оглед факта, че от
предявените искове единият се уважава изцяло, а другият частично, а от вещото лице са дадени
отговори във връзка и с двата иска, в полза на Д. Ф. следва да се присъди част от реализирания
депозит, съразмерна на уважените искове, а именно 201,25 лв.
От останалите претендирани от ищеца разноски следва да му се присъдят: 14 лв. за скица,
18 лв. за заверени преписи от искова молба, 24,40 лв. – такса за вписване на исковата молба, 18 лв.
7
– такса за заверен препис, 10 лв. – такса за вписване на молба за изпълнение на разпореждане на
съда, 10 лв. – удостоверение за данъчна оценка (направени във връзка с изцяло уважения иск по
чл. 108 от ЗС).
Не следва да му се присъждат 16 лв. – билети за автобус, 10 лв. – билети за автобус, 10 лв. –
билети за автобус, тъй като не представляват разноски по движение на делото по смисъла на 75 и
сл. от ГПК, които да подлежат на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В заключение може да се посочи, че в полза на ищеца Д. Ф. (който е осъществил
разноските по делото изцяло) следва да се присъди сумата от 408,65 лв. разноски, от които 113 лв.
– държавни такси, 201,25 лв. – депозит за експертиза, съразмерно на уважената част от исковете и
94,40 лв. – такси за документи във връзка с иска по чл. 108 от ЗС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС, че Б. В.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******Б, дължи на Д. К. Ф., ЕГН ********** и Д. Т. Ф., ЕГН
**********, двамата с адрес в ж. к. *********, сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение
за периода 05.09.2017г. – 05.09.2021г., за лишаване от ползване на съсобствения имот – обособена
по силата на разпределение на ползване с протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа
на Окръжен съд Бургас, реална част - 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на
площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******, трайно предназначение на територията –
Урбанизирана, начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10 м)“, номер по предходен план
– ****, кв. ***, парцел 14, съседи: *********, ******, *********1, **********, *********,
*********6, която реална част е отразена в скица на вещото лице по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза на л. 139 от делото, обозначена в скицата с цифрата „2“ - между точки А, Б,
Д и Е, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
08.09.2020г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
7200 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС, че К. А.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******Б, дължи на Д. К. Ф., ЕГН ********** и Д. Т. Ф., ЕГН
**********, двамата с адрес в ж. к. *********, сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение
за периода 05.09.2017г. – 05.09.2021г., за лишаване от ползване на съсобствения имот – обособена
по силата на разпределение на ползване с протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа
на Окръжен съд Бургас, реална част - 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на
площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******, трайно предназначение на територията –
Урбанизирана, начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до 10 м)“, номер по предходен план
– ****, кв. ***, парцел 14, съседи: *********, ******, *********1, **********, *********,
*********6, която реална част е отразена в скица на вещото лице по приетата по делото съдебно-
техническа експертиза на л. 139 от делото, обозначена в скицата с цифрата „2“ - между точки А, Б,
Д и Е, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
08.09.2020г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от
7200 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. В. И., ЕГН **********, с адрес в гр.
8
*******Б и К. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******Б, че Д. К. Ф., ЕГН ********** и Д. Т.
Ф., ЕГН **********, двамата с адрес в ж. к. *********, СА СОБСТВЕНИЦИ на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот със запазено право на ползване № 74, том II, рег. № 1675, дело № 246 от 27.12.2013г. на
нотариус Д.Г., на обособена по силата на разпределение на ползване с протокол от 12.06.1990г. по
гр.д. № 398/1990г. по описа на Окръжен съд Бургас, реална част - 58 кв. м. от ПИ с
идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******, трайно
предназначение на територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: „ниско застрояване (до
10 м)“, номер по предходен план – ****, кв. ***, парцел 14, съседи: *********, ******,
*********1, **********, *********, *********6, която реална част е отразена в скица на вещото
лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза на л. 139 от делото, обозначена в
скицата с цифрата „2“ - между точки А, Б, Д и Е.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Б. В. И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******Б и К. А.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******Б, да предадат на Д. К. Ф., ЕГН ********** и Д. Т. Ф.,
ЕГН **********, двамата с адрес в ж. к. *********, владението върху обособена по силата на
разпределение на ползване с протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа на Окръжен
съд Бургас, реална част - 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв.
м.), находящ се в гр. *******, трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин на
трайно ползване: „ниско застрояване (до 10 м)“, номер по предходен план – ****, кв. ***, парцел
14, съседи: *********, ******, *********1, **********, *********, *********6, която реална
част е отразена в скица на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза на л.
139 от делото, обозначена в скицата с цифрата „2“ - между точки А, Б, Д и Е.
Скицата на вещото лице К. М. по съдебно-техническа експертиза – на л. 139 от делото, е
приподписана от съдията-докладчик и следва да се счита за неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. В. И., ЕГН **********, с адрес в гр.
*******Б и К. А. И., ЕГН **********, с адрес в гр. *******Б, да заплатят на Д. К. Ф., ЕГН
**********, с адрес в ж. к. *********, сумата от 408,65 лв., представляваща направени по делото
разноски, от които 113 лв. – държавни такси, 201,25 лв. – депозит за експертиза, съразмерно на
уважената част от исковете и 94,40 лв. – такси за документи във връзка с иска по чл. 108 от ЗС.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9