Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
Гр.София, 08.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело 9528 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2685 от 07.01.2019 г. по гр.
дело № 41794/2014 г. на СРС, II
ГО,
123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от И.К.Х. с ЕГН ********** с адрес *** и от М.К.М. с ЕГН ********** с адрес ***,
ж. к. *********срещу Й.М.Н. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж. к. *********искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН - за възстановяване на запазената им част от наследството на
наследодателката Й. И.С., чрез намаляване на дарението на неурегулирано дворно място с площ 517
кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер
82 от кадастралния лист Б-17-2-Г по кадастралния план на София, Нови Искър,
Вилна зона „Леска”, заедно с дървена барака върху мястото, извършено от нея и
от бащата на ищците К.М.С., починал на 09.04.2009
г., в полза на ответницата Й.М.Н. - във формата на нотариален акт № 89/1994 г. по нотар. дело № 17798/1994
г., до размер на запазената част от наследството на Й. И.С., която за всеки
ищец е 1/3 от имуществото на
наследодателката, ведно със законната лихва
върху сумата, представляваща равностойността на запазената част до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, като
неоснователни.
С решението ищцата И.К.Х. е
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата Й.М.Н. направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 120.00 лв., както и
ищецът М.К.М. в полза на ответницата Й.М.Н. направени по делото разноски
за възнаграждение на един адвокат в размер на в размер на 120.00 лв.
Недоволен от постановеното решение са останали ищците И.К.Х. и М.К.М., които в срока по чл. 259 от ГПК,
чрез пълномощника си адв.П. го обжалват
с оплаквания за недопустимост на решението. По-конкретно се поддържа, че
неправилно СРС отхвърля предявения иск, доколкото в отговора на исковата молба
ответницата е признала правото на ищците да бъдат възстановени 2/3 от ½
от процесния имот, поради което считат, че съдът няма основание да отхвърли
така признатия иск. Считат че недопустимо първостепенния съд е отхвърлил иска
поради факта, че по делото не е представен като писмено доказателство
нотариалния акт обективиращ процесното дарение, трябвало е да приеме този факт за
доказан и безспорен. Излагат и доводи, че от представената справка от АВ е
уточнено формалното основание за прехвърляне на правото на собственост на
процесния имот. В жалбата не се съдържат твърдения за допуснати от
първостепенния съд нарушения на процесуалните искания и не се поддържа
направеното с ИМ искане на основание чл.190, ал.1 от ГПК съдът да задължи
ответната страна на представи нотариален акт за дарение т.89, № 104, нот.дело №
17798/1994 г., като такова искане се прави едва в първото по делото съдебно
заседание пред въззивната инстанция от пълномощника на ищците, поради което с
постановеното по делото на 28.05.2020 г. определение настоящият състав е
оставил това доказателствено искане без уважение. Искането към въззивната
инстанция е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което искът
по чл. 30 от ЗН бъде уважен.
Въззиваемата страна Й.М.Н. не представя
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не взема становище по въззивната
жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.
д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643
от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага
собствени мотиви, а препраща към мотивите на СРС.
Предявеният пред СРС иск е с правно основание чл. 30,
ал. 1 от ЗН и с предмет - възстановяване на
запазената част на ищците И.К.Х. и М.К.М. от наследството на
наследодателката Й. И.С., чрез намаляване на дарението на неурегулирано
дворно място с площ 517 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер 82 от
кадастралния лист Б-17-2-Г по кадастралния план на София, Нови Искър, Вилна
зона „Леска”, заедно с дървена барака върху мястото, извършено от нея и от
бащата на ищците К.М.С., починал на 09.04.2009 г., в полза на ответницата Й.М.Н. - във формата на нотариален акт №
89/1994 г. по нотар. дело № 17798/1994 г., до
размер на запазената част от наследството на Й. И.С., която за всеки ищец е
1/3 от имуществото на наследодателката.
От събраните по
делото писмени доказателства се с Нотариален акт № 53, том VI, дело № 1887/1993 г. наследодателката на ищците Й. И.С. и К.М.С. са
признати за собственици на следния недвижим имот: неурегулирано
дворно място е площ 517 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер 82 от
кадастрален лист Б-17-2-Г по неодобрения кадастралния план на София, Нови
Искър, Вилна зона „Ласка”, при съседи С.А.и И.В., Г.П.и Т.Г., заедно е
построената в това дворно място дървена барака с площ 4 кв. метра.
Видно от
удостоверение за наследници от 13.05.2014 г. ( лист 5 от делото) е, че Й. И.С.,
вдовица, е починала на 09.04.2014 г. и е оставила наследници по закон двамата
ищци - И.К.Х. - дъщеря и М.К.М. - син.
С исковата молба е
ангажирана справка от Служба по вписванията - гр. София (лист 10 от делото)
установяваща, че на името на Й.М.М. е вписано дарение - том 89, № 104, нот.
дело 17798/1994 г.
Действително
въззиваемата страна - ответницата Й.М.Н. с писмения отговор не оспорва
твърдените в исковата молба обстоятелства и признава , чрез пълномощника си
адв.С. правото на ищците да им бъдат възстановени2/3 част (общо за двамата) от
½ от процесния имот или общо да им бъде присъдена 1/3 от целия имот (по
1/6 от целия имот на наследник). Настоящият въззивен съд обаче споделя изводът
на първостепенния съд, че договорът за
дарение е формален договор и съобразно чл. 18 от ЗЗД трябва да бъде извършен
във формата на нотариален акт. При договорите, които се отнасят до недвижими имоти,
е необходима съгласно чл.18 от ЗЗД формата на нотариален акт както за действителността
на сделката, така и за доказване на придобитото право на собственост. Никоя
от страните по делото, вкл. пред настоящата инстанция не е ангажирала като
писмено доказателство нотариален акт,
установяващ твърдяното в исковата молба обстоятелство, че Й. И.С. и К.М.С. са дарили на ответницата Й.М.Н. следния недвижим
имот: неурегулирано дворно място с площ
517 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер 82 от кадастралния лист
Б-17-2-Г по кадастралния план на София, Нови Искър, Вилна зона „Леска”, заедно
с дървена барака върху мястото. В справката от Служба по вписванията - гр.
София се сочи се том 89, № 104, както и, че Й.М.М. е дарена, без обаче да става
ясно
кой/кои са дарителите, нито става ясно какво е дареното имущество.
Цитираната справка не е годно
доказателство, установяващо право на собственост на Й.М.М. (Н.) върху точно
определен недвижим имот, придобит чрез правна сделка - дарение; не е годно
доказателство, установяващо, че именно наследодателите на ищците са
прехвърлители по сочената в справката сделка - дарение.
Тъй като в процеса не
са ангажирани годни доказателства, установяващи, че общата наследодателка на
двамата ищци, Й. И.С. е прехвърлила на ответницата Й.М.Н., чрез дарение във
формата на нотариален акт, съобразно чл. 18 ЗЗД, собствеността върху
притежаваната от нея 1/2 идеална част от неурегулирано дворно място с площ
517 кв. м., съставляващо имот планоснимачен номер 82 от кадастралния лист
Б-17-2-Г по кадастралния план на София, Нови Искър, Вилна зона „Леска”, заедно
с дървена барака върху мястото, то настоящият съдебен състав намира за изводът
на СРС, че искът при квалификацията на чл.30, ал.1 от ЗН е недоказан по основание за правилен. По тези съображения искът следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото на въззивника
не следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебни
разноски.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2685 от
07.01.2019 г. по гр. дело № 41794/2014 г. на СРС, II ГО,
123 състав, вкл.в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.