Решение по дело №5/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

20.6.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.20

Година

2013

Председател:

Секретар:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2732 от 01.02.2013 година, постановено по гр.д.№ 1135 по описа за 2012 година Горнооряховския районен съд, е прието за УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194,ал.21пр. 1 във вр. чл.193 ГПК, че оспорването на приложения по делото документ - договор за наем на земеделски земи № 19 от 25.06.2010г., извършено от Б. И. Б. с ЕГН *, с адрес: село П., община Г. О., ул. "П." № 21, чрез пълномощника й - адвокат Д.Бот ВТАКе доказано, тъй като този документ съдържа неверни данни относно датата и мястото на сключване на договора, както и относно страните, подписали този договор, и не съставлява годно доказателство за удостоверяване на тези факти. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че "П. Г. - Д." с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. П., общ. Г. О., ул. "А." № 1, със законен представител П. М. Г., ДЪЛЖИ на Б. И. Б. с ЕГН *, с адрес с. П., общ. Г. О., ул. "П." № 21, с пълномощник - адвокат Д.Й.Б от ВТАК, със служебен адрес гр. Г. О., ул. "Я. Б." № 32, телефон: *, СУМАТА от 828.82 лв. /осемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неизплатена част от общо дължимата наемна цена за стопанската 2010г. - 2011г. за отдадени под наем земеделски земи: нива от 11.699 дка, представляваща имот № 024018, в местността "Целините", и нива от 23.410 дка, представляваща имот № 065002, в местността "Ахмедова ливада", общо 35.109 дка земеделска земя, намиращи се в землището на с. П., съгласно договор за наем на земеделски земи, сключен на 10.06.2010г., и съгласно споразумение между страните по договора за наем от 26.11.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата от 828.82 лв. за времето от датата на подаване на заявлението в съда - 20.04.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, и СУМАТА от 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство разноски, в т.ч. 25.00 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение, за които вземания е издадена заповед № 1233 от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 814/2012 г. по описа на ГОРС. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.232,ал.2 във вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от Б. И. Б. с ЕГН *, с адрес: село П., община Г. О., ул. "П." № 21, против "П.Г-Д" с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. П., общ. Г. О., ул. "А." № 1, представляван от П. М. Г., в частта му, в която се претендира да бъде прието за установено, че "П.Г-Д" с. П. дължи на Б. И. Б. неизплатената част от договорената наемна цена, съгласно сключения между тях договор за наем на земеделски земи от 10.06.2010 г. и споразумение към договора от 26.10.2010г., за разликата от претендираната за дължима главница в размер на 957,90 лв. до уважения размер на главницата от 828.82 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА "П.Г-Д" с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с. П., общ. Г. О., ул. "А." № 1, представляван от П. М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б. с ЕГН *, с адрес с. П., общ. Г. О., ул. "П." № 21, с пълномощник - адвокат Д.Й.Б от ВТАК, със служебен адрес гр. Г. О., ул. "Я.Б." № 32, телефон: *, СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за доплатена държавна такса, както и СУМАТА от 150 лв. /СТО И петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ответника по делото. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение. Претендират се разноски.

Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба.Спори се жалбата като неоснователна.

Въззивният съдкато взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1от ГПК и съобразявайки се с правомощията си на въззивна инстанция съдът констатира, че решението е валидно и допустимо.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното рÕшение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си като въззивна инстанция съдът намира решението неправилнопо следните съображения:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство пълномощника на въззивника е представил становище /именувано „заявление” от собственика на зем.земи П.П.Б..

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415,ал.1,вр.чл.422,ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1 ,вр.чл.232,ал.2 ЗЗД,който съдът намира за неоснователен и недоказан по следните съображения:

Установява се ос събраните доказателства и не се спори от страните,че ищцата Б. И. Б. от с.П.,общ.Г.О. на 10.06.2010 год. в с.П. ,като наследник на А. К.К. е сключила с П. М. Г. с фирма „П. Г.” от с.П. договор за наем на земеделски земи подробно описани по площ,местност за срок от една стопанска година.Към този договор страните са подписали споразумение на 26.11.2010 год.Не е спорно,че земите са предадени на наемателя и се обработват от него.Ищцата по делото,наемодател ,за отдадените под наем земеделски земи е получила авансово сума в размер на 400 лв.,представляваща част от наемната цена дължима въз основа на подписани договор за наем и споразумението към него.Ответникът по делото,наемателят по договора П. М. Г. с фирма „П. Г.” разбрал,че ищцата Б. не е собственик на зем.земи ,установил връзка с един от наследниците на А.К.К , лицето П.П.Б от гр.Б,У и на 25.06.2010 год. сключили договор за наем на същите зем.земи.В края на стопанската година наемателят превел по банков път в гр.Б. остатъкът от наемната цена на П. Б.,наемодателят по втория договор.Ищцата поканила ответника да й изплати сумата от 975,90 лв. дължима като наемна цена по отдадените под наем зем.земи.По реда на заповедното производство и на основание чл.410 от ГПК в ГОРС е образувано Ч.гр.д. № 814 /2012 год..С разпореждане от 21.04.2012 год. ГОРС е разпоредил ”П.Г.”-П.,с представител П. М.Г. да заплати на Б. И. Б. сума в размер на 957,90 лв.,част от дължима наемна сума за отдадени под наем зем в землището на с.П.,съгласно Договор за наем от 10.06.2010 год.,законна лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението в съда 20.04.2012 год.125 лв. ДТ и 100 лв. адвокатско възнаграждение.Издадена е заповед за изпълнение.В законовия срок по чл.414 ГПК ищцата е предявила пред ГОРС иск за установяване съществуването на вземането й по заповедното производство.Решението на ГОРС е предмет на настоящото обжалване.

Спорно по делото е валидността на сключения на 10.06.2010 год. в с.П. договор за отдаване под наем на зем.земи,подробно описани в него за стопанската 2010-2011 год.В какво качество ищцата Б. Б. е сключила договора и имала ли е право да го сключи.

По направеното възражение,че съдът не е ценил всички доказателства по делото и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.12 ГПК.Според настоящата инстанция съдът е обсъдил представените по делото доказателства,но въз основа на тях е направил неправилни правни изводи.По реда на исковото производство ищцата следва да установи съществуване на вземането си към ответника по сключения между тях Договор за наем на земеделски земи за стопанската 2010/2011 год. на 10.06.2010 год.в с.П..В това производство,при условията на пълно и главно доказване е била длъжна да докаже основния факт по дело‗о - качеството си на „наемодател”,на лице което има право да отдава под наем земеделски земи.Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин,че ищцата не е нито собственик по наследство на процесните зем.земи,нито е пълномощник по отношение на тях..В тази насока са приложените с отговора по чл.131 ГПК писмени доказателства - удостоверение за смъртта и наследниците на А. К. К.,подкрепени с разпитаните по делото свидетели.М. В.и Н. В.В процесния договор ищцата твърди неверен факт досежно качеството й на собственик на отдадените под наем зем.земи.Видно от подписания договор на две места в него ищцата е заявила качеството си на собственик на зем. земи: че „е наследник на А. К. „и втория път,че отдава „за временно и възмездно ползване собствените си зем.земи”.Твърдейки този неистински факт,ищцата е въвела ответника в заблуда,че е собственик на земите и в това си качество ги отдава под наем.Този факт е установен от ответника случайно,който се свързал с един от наследниците на К.,сключел с него друг договор за зем.земи и е изпълнявал задълженията си като наемател по него. Този факт се установява от показанията на свидетелката В., дадени в първата инстанция,които съдът кредитира,т.к. кореспондират с писмените доказателства по делото.Като е приел,че ищцата не е твърдяла,да е собственик на отдадените под наем зем.земи,първоинстанционният извод е направил неправилен извод.,че има право да отдава под наем описаните в договора зем.земи.По делото ищцата не е установила и качеството си на пълномощник за тези зем.земи.Доказателства в тази насока липсват.Представените по делото като доказателства пълномощни установяват,че в предходни години пълномощно е имала Д. К.,свекърва на ищцата .След нейната смърт,нивите са отдавани под наем от сина на пълномощника -Д.съпруг на Б. Б.,също починал.

Договорът за наем е реален договор.Земите вече са били предадени за ползване на ответника и не е било необходимо предаването им от ищцата.

В нито иден момент за ищцата не е бил налице правопораждат факт,даващ й право да сключи договора за наем от 10.06.2010 год: не е била нито собственик на земите,нито е била упълномощена от действителните собственици да стори това.След като ищцата не е имала право да сключва договор за отдаване на земите под наем зем.земи ,то няма право да претендира плащане на наемна цена.Неоснователни са наведените доводи,че пороците при сключване на договора за наем от 10.06.2010 год. са санирани с подписване на допълнителното споразумение.Същите се опровергават от събраните доказателства.Собствениците на зем.земи,които имат право да санират договора,не само че не са признали извършените без представителна власт действия от страна на ищцата Б.,но са сключили с ответника по делото друг договор за наем за същите зем.земи на 25.06.2010 год.След като ищцата не е имала право да сключи договора от 10.06.2010 год. за отдаване под наем зем.земи,то няма право да получи договорения наем за тези земи,уговорен в допълнителното споразумение.Вземането на ищцата за сумата от 957,90 лв. представляваща остатък от дължима наемна цена за отдадени под наем зем.земи.

Предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземането Б. И. Б. против ”П.Г.”-П.,с представител П. М.Г. за заплащане на Б. И. Б. сума в размер на 957,90 лв.,част от дължима наемна сума за отдадени под наем зем в землището на с.П.,съгласно Договор за наем от 10.06.2010 год.,законна лихва върху главницата за времето от подаване на заявлението в съда 20.04.2012 год.125 лв. ДТ и 100 лв. адвокатско възнаграждение.по Ч.Гр.д. № 814/2012 год. ГОРС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С петитума на въззивната жалба се претендира отмяна на решението поради недължимост на вземането,т.д. сключения договор е нищожен.Сключеният наемен договор не е нищожен,същият е унищожаем,сключен при въвеждане на ответника в заблуждение.Същият обаче не е породил церените правни последици по изложените по -горе причини.

Настоящата инстанция счита,че не следва да се занимава с валидността на сключения договор за наем от 25.06.2010 год. между наследника на А. К. П.Б. и ответника.Дали този договор е валидно сключен не е предмет на делото.Обсъжданията на въззивния съд на този договор се отнасят само до факта,че ищцата при сключване на наемния договор е действала без представителна власт,а собственикът вместо да одобри действията по отдаване под наем на земите , е сключил от свое име друг договор.

По тези съображения въззивната жалба се явява основателна и подлежаща на уважаване.

При този изход на делото въззиваемата Б. следва да заплати на въззивника - ответник в първата инстанция , направените по делото разноски в двете инстанции в размер на 481,58 лв.

Изводите на първата инстанция не се споделят от въззивният съд.Постановеното въз основа на тях решение е неправилно и като такова подлежи на отмяна и следва да бъде постановено друго отхвърлящо исковата претенция.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш и :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 732 от 01.02.2013 год. по гр.д. № 1135 по описа за 2012 год. на Горнооряховски районен съд,вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422,ал.1,вр.чл.415 ГПК ,вр.чл.79,ал.1,вр.чл.232 ЗЗД иска на Б. И. Б. ,ЕГН * ,от с.П. против ”П. Г.-Д.” с който да се приеме за установено,че вземането на Б. за сумата от 957,90 лв.,представляваща наемна цена по Договор от 10.06.2010 год. за отдаване под наем земеделски земи в землището на с.П. и заявени по Ч.Гр.д. № 814/2012 год. ГОРС съществува,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б. И. Б. ,ЕГН * ,от с.П. да заплати на ”П. Г.-Д.” ,с ЕИК ....разноски в двете инстанции в размер на 481,58 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател : Членове :