РЕШЕНИЕ
№ 865
гр. Благоевград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100110 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от К. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
чрез пълномощника си адв. И. Н., адрес: гр. ***** срещу Д. Л. Х., ЕГН **********, Н. А.
Х., ЕГН ********** за двамата адрес за призоваване: с. *****, М. А. М., ЕГН ********** и
А. И. М., ЕГН **********, за двамата адрес за призоваване: гр.******.
Предявен е иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане за изкупуване от страна на ищеца при
условията, договорени в нотариален акт за покупко-продажба № 20, том VI., peг. № 9048,
дело № 959/2024 г, на нотариус ******, вписан с вх. peг. № 4999 от 28.08.2024г., като акт №
48, том XVII, дело № 2520/2024 г. на СВ и в нотариален акт за покупко-продажба № 105, том
VII, peг. № 11836, дело № 1227/2024 г., на нотариус ******, вписан с вх. рeг. № 6712 от
07.11.2024г., като акт № 47, том XXIII, дело № 3279/2024 г. на СВ, сключени между
ответниците Д. Л. Х., и Н. А. Х. - като продавачи и М. А. М. - като купувач, на 1/8 ид.ч. от
следният недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 04279.606.302.1.1, находящ се в Благоевград, по КККР на Благоевград,
одобрени със заповед № РД 18-32 от 10.05.2006 г на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от 10.12.2013 г, адрес на имота: *****,
самостоятелния обект се намира на етаж 0 /нула/, в сграда с идентификатор 04279.606.302.1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.606.302, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1 /едно/ посочена в документа площ 90.00 кв.м. /деветдесет квадратни
метра/, прилежащи части: съответните идеални части от общите части и от правото на
строеж върху мястото, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж — няма;
под обекта - няма; над обекта - обект с идентификатор 0427.606-302.1.2, който
самостоятелен обект по представен документ за собственост, е описан като полуподземен
жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 90.00 кв.м.,
състоящо се от две стаи, тоалетна, баня, коридор и тераса, при съседи: стълбищна клетка;
двор и улица, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект от дву/триетажната
жилищна сграда, построена в УПИ VII-2313, находящ се в кв. 126 , по регулационния план
1
на пети микрорайон на Благоевград, действал към 2004 г., при съседи по документ за
собственост: улица; ****** и наследници на ******, за цена от 9000 лв. /девет хиляди лева/
по първия договор за покупко-продажба от 28.08.2024г. и за цена от 9000 лв. /девет хиляди
лева/ по втория договор за покупко-продажба от 07.11.2024г.
Ищецът твърди, че е собственик на основание договор за дарение от 26.07.2023г. и на
договор за покупко-продажба от 21.11.2024г. на 7/8 ид.ч. от процесния имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.606.302.1.1 (подробно
индивидуализиран в исковата молба). Поддържа, че останалата 1/8 ид.ч. от описания имот са
собственост на първите двама ответници Д. Л. Х., и Н. А. Х.. Сочи, че в противоречие на чл.
33, ал. 1 ЗС съсобствениците на недвижимия имот, а именно Д. Л. Х., и Н. А. Х. са продали
своите части от недвижимия имот на трето лице (чрез два договора за продажба, съответно
от 28.08.2024г. и от 07.11.2024г.), а именно ответницата М. А. М., без същите да бъдат
предложени на ищеца, като съсобственик. Излага, че към момента на сделките ответницата
била в брак с четвъртия ответник А. И. М.. Заявява, че узнал за продажбите на 25.11.2024г.
чрез пълномощника му и негова майка *****а. С оглед момента на узнаване за сделката -
25.11.2024г., смята, че за него не е настъпила преклузия и е налице правен интерес и
възможност на основание чл. 33, ал. 2 ЗС да поиска изкупуване на частите на
съсобствениците при същите условия, при които те са продали на третото лице, а именно
срещу продажна цена в размер на общо 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева).
Ответниците оспорват предявения иск. В тази връзка заявяват, че ищецът чрез неговата
майка и пълномощник *****а е узнал за първата продажба на 01.11.2024г., а може би и по-
рано, поради което не е бил спазен двумесечният срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
конститувна искова претенция по чл. 33, ал. 2 ЗС, имаща за предмет изкупуване на
идеалните части на останалите съсобственици на процесния недвижим имот.
Предявеният иск е допустим. Същият изхожда от легитимирано лице.
Уважаването на този иск в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищецът е съсобственик на процесния имот, заедно с първите
двама ответници Д. Л. Х. и Н. А. Х. към момента на продажбите на техните дялове
/съответно на 28.08.2024г. и на 07.11.2024г./ от съсобствения имот на третото лице - купувач
ответницата М. А. М.; 2/ че е спазен двумесечният преклузивния срок за предявяване на
иска, като в тази връзка ищецът следва да докаже датата, на която твърди, че е узнал за
сделките.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на посочените две
изисквания. От своя страна ответниците следва да докажат възраженията си, а именно, че е
изтекъл преклузивният срок за предявяване на иска.
Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага
съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото
производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: приобщените по
делото писмени доказателства, събраните гласни доказателствени средства (показанията на
разпитаните свидетелки ***** М.а С.а – майка на ищеца К. С. и ****** – приятелка на
ответницата М. М.).
В настоящия казус от приетите по делото писмени доказателства в действителност се
установява, че ищецът К. С. е собственик на основание договор за дарение от 26.07.2023г. и
на договор за покупко-продажба от 21.11.2024г. на общо 7/8 ид. ч. от процесния имот с
идентификатор по КК на Благоевград.
Става ясно от събраните писмени доказателства, че собственици на останалата 1/8 ид.ч. от
процесния апартамент са били първите двама ответници Д. Л. Х. и Н. А. Х., като от нея 1/12
2
ид.ч. са лична собственост на ответницата Д. Х., а 1/24 ид.ч. са собственост на последната и
ответника Н. Х. в режим на съпружеска имуществена общност.
При това положение са налага изводът, че ищецът заедно с първите двама ответници са
съсобственици на процесния недвижим имот.
По делото не е спорно, че другите двама ответници М. М. и А. М. са съпрузи.
От приетия по делото препис от нотариален акт с № 20 от 28.08.2024 г., том ⅤI, peг. №
9048, издаден по нот. дело № 959 от 2024 г. по описа на кантората на нотариус ******, с
район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград, става ясно, че ответницата Д.
Л. Х. е продала притежаваната еднолично от нея 1/12 ид.ч. от процесния имот на третото
лице - купувач ответницата М. М.. Става ясно, че продажната цена е била в размер на 9000
лв., която била изплатена изцяло от купувача на продавача преди момента на сключване на
сделката.
Установява се от приетия по делото препис от нотариален акт с № 105 от 07.11.2024 г., том
ⅤII, peг. № 11836, издаден по нот. дело № 1227 от 2024 г. по описа на кантората на нотариус
******, с район на действие – районът на Районен съд – гр. Благоевград, става ясно, че
ответниците Д. Л. Х. и Н. А. Х. са продали притежаваните от тях в режим на съпружеска
имуществена общност 1/24 ид.ч. от процесния имот на третото лице - купувач ответницата
М. М.. Става ясно, че продажната цена е била в размер на 9000 лв., която била изплатена
изцяло от купувача на продавачите преди момента на сключване на сделката.
Според презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК закупената с горепосочените сделки общо 1/8
ид.ч. от процесният имот има статут на съпружеска имуществена общност, тъй като е
придобита по време на брака на ответницата М. М. с ответника А. М..
За доказване на процесуалната теза на ищеца, че е узнал за горепосочените договори за
покупко-продажби ищецът ангажира гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката ***** М.а С.а – майка на ищеца К. С., както и Справка № 1588066/21.11.2024
година чрез отдалечен достъп по данни за процесния имот за вписвания, отбелязвания и
заличавания в Служба по вписванията – град Благоевград за периода от 01.01.1997 година до
21.11.2024 година по електронна партида № 85795 от 26.07.2023 година, копия от нотариус
****** на пълната преписка по нотариално дело № 959/2024г. и нотариално дело №
1227/2024г., Генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа от 31.08.2023г.,
Нотариална покана от ищеца К. С. от 27.11.2024г. чрез нотариус ***** и алонж към нея от
09.12.2024г., Констативен протокол от 23.12.2024г. от нотариус *****.
От горепосочените писмени доказателства, се установява, че свидетелката ***** М.а С.а е
притежавала универсална представителна власт, учредена от сина й ищеца К. С.. По силата
на това общо упълномощаване свидетелката ***** е представлявала сина си К. С. пред
нотариус *****, когато на 21.11.2024г. последният е бил придобил от съсобствениците му
****** чрез договор за покупко-продажба на 1/8 ид.ч. процесния апартамент. Същата е
представлявала сина си К. С. и по-рано, а именно на 26.07.2023г. когато чрез договор за
дарение ищецът е придобил и 7/8 ид.ч. от процесния имот. От представената Справка №
1588066/21.11.2024 година чрез отдалечен достъп по данни за процесния имот за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – град Благоевград за периода от
01.01.1997 година до 21.11.2024 година по електронна партида № 85795 от 26.07.2023 година
става ясно, че свидетелката ***** М.а С.а е поискала след сключената на 21.11.2024г. сделка
справка от нотариус ***** за други извършени сделки по отношение на процесния
апартамент. От преписа на приетата по делото Нотариална покана от ищеца К. С. от
27.11.2024г. чрез нотариус *****, става ясно, че свидетелката ***** С.а от името на
представлявания от нея ищец К. С. е поканил ответницата М. М. да изкупи нейната 1/8 ид.ч.
на цена от 4000 лв., както и да й изплати 1000 лв. за извършения ремонт на покрива на
сградата, който покрив е обща част на сградата, в която се намира процесният апартамент.
Изрично в нотариалната покана е било отразено, че ищецът чрез неговия пълномощник и
майка свидетелката ***** С.а е узнал за първия договор за продажба от 28.08.2024г. именно
3
след сключването на 21.11.2024г. със съсобствениците ****** договор за покупко-продажба.
Отново свидетелката ***** С.а е била присъствала от името на сина й ищеца К. С. на
съставения на 23.12.2024г. от нотариус ***** констативен протокол, в който е бил
обективиран отказът на ответницата М. М. да продаде нейната 1/8 ид.ч. от процесния
апартамент.
Свидетелката ***** М.а С.а заявява, че тя, вуйчото **** и лелята **** дарили на сина й
ищеца К. С. идеални части от процесния имот, който се намирал в град *****. **** Х. била
нейна племенницата, която била наследница на най-големият й починал брат, заедно със
сестра й Д. Х.. Те двете притежавали 1/8 ид. части от този имот. **** се съгласила да
продала на сина й К. нейния дял, като синът й се съгласил да го купил. Тази свидетелка
заявява, че в момента, в който правили сделката пред нея нотариусът ***** попитала ****,
дали й бил предлаган делът от съсобственичката Д. Х.. Тогава **** казала: „не, дори не си
говорим“. И така сделката се осъществила. Това се развивало някъде 20 или 25.11.2024
година и когато свидетелката ***** отишла при нотариус *****, попитала **** дали й било
предлагано, и тогава нотариусът й казал, че е имало още една сделка. Оказало се, че Д. Х.
била направила сделка с М. М., която пък изобщо не била собственик там. Нотариус *****
казал на свидетелката *****, че съсобственикът Д. Х. бил прехвърлила дела си на М. М.,
която нямала идеална част от този имот. Свидетелката поддържа, че това го разбрала също в
края на ноември 2024 година. След като разбрали за това обстоятелство изпратили
нотариална покана на М. М., за да изкупили дела й, но тя не се съгласила. Дори
нотариалната покана едва й били връчили, защото не можела да я намерели. Спомня си, че й
връчили тази покана на работното място. Синът й изпратил нотариална покана до М. М., с
предложение да изкупил нейния дял. Свидетелката не може да си спомнила кога точно синът
й изпратил тази покана на М., но това било, след като се разбрало за сделката между М. и Д..
Спомня си, че М. не върнала протокола за връчване на нотариалната покана на нотариуса.
Наложило се свидетелката ***** да вземала нов протокол, който вече бил от месец декември
2024 г. Преди да разбрала в края на месец ноември 2024 година за сделката, не била
разговаряла с М. М. за сделката, както и че не знаела за въпросната сделка. Преди това не
били разговаряли за имотното положение и за дяловете им. Имали били разговори с М. във
връзка с ремонт на покрива, за който същата буквално пищяла, защото на нея й било текло.
Признава, че била водили разговори по телефона с М.. Намерили били майстори, бригада, за
да можели да направило покрива изцяло. М. имало и друго жилище (на последния етаж) на
сградата, в който се намирал и процесният апартамент. Свидетелката ***** излага, че били
говорили с ответница М. М. по телефона изцяло само за ремонта на покрива, като М. до
преди това не я познавала. Но като станал зорът за ремонта на покрива вече била леля.
Говорили по повод теча на покрива, да се намерело бригада, която да го ремонтирала.
Свидетелката е категорична, че ответницата М. М. не била предлага да изкупила дела на
сина й. С ответницата М. разговорите им били изключително и само във връзка с ремонта на
покрива. Говорили били само за ремонта на покрива и кой каква част трябвало да платил за
своята част от имота. Не било ставало въпрос за продажба на идеални части, както на сина й
така и на другите съсобственици.
От своя страна за доказване за доказване на тезата й, че ищецът е узнал за първата
продажба на 01.11.2024г., а може би и по-рано, ответницата М. М. ангажира гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелката ****** – нейна приятелка, както и
копие на Детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга за номер 0898 703 384,
Фактура от 25.10.2024 г., Общо потребление за мобилна/фиксирана услуга за 0898 703 384,
Детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга за 0898 703 384.
От приетите по делото копие на Детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга за
номер 0898 703 384, Фактура от 25.10.2024 г., Общо потребление за мобилна/фиксирана
услуга за 0898 703 384, Детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга за 0898 703 384
става ясно, че свидетелката ***** С.а била водила телефонни разговори с ответницата М. М.
4
в рамките на месец октомври и месец ноември 2024г.
Свидетелката ****** заявява, че присъствала на телефонен разговор между М. М. и
*****а. Този разговор се провел на 01.11.2024 година. Тази свидетелка си спомня, че на този
ден минала през местоработата на М., която работила в НОИ, за да я поздравила за Деня на
народните будители. М. я попитала дали бързала, свидетелката й отговорила, че не бързала.
Каза й, че трябвало да провела един телефонен разговор. Тогава се обадила на *****а, на
телефона й било изписано „***** – леля“. Свидетелката видяла, че М. М. се обадила на това
лице, тъй като на дисплея на телефона било изписано това име. Излага, че М. обърнала
дисплея на телефона и свидетелката видяла какво пишело на него. М. включила разговора
на високоговорител. По това време М. правела ремонт на покрива на къщата. М. и *****
започнали да си говорили за материалите, които били необходими за ремонта на покрива,
кога щял да се доставял и т.н. Тогава чула как *****а попитала М. кой ще плащал разходите
за дела на Д. Х., тъй като покривът бил обща част. М. казала, че през август месец 2024
година била купила дела от къщата на Д., защото Д. Х. не била искала да плащала нейния
дял, който бил необходим за ремонта на покрива. Тогава чула как *****а казала на М. „Ти
хубаво купи дела на Д., а защо не купи дела на *****“. ***** всъщност бил дялът на Д..
Всъщност се оказало, че М. М. не била знаела, че трябвало да купила и дела на *****. Един
вид сделката не била станала, както трябвало. Самият разговор продължил около 15 минути.
След като М. затворила телефона й била казала, че трябвало да купила и дела на *****.
Споделила на тази свидетелка, че сделката, която била направила през месец август 2024
година не била направена, както трябвало и че трябвало да купила и дела на *****.
Свидетелката ****** познавала ищеца К. С. и знаел, че бил син на *****. Заявява, че не
знаела дали М. М. била разговаряла с К. С. във връзка с продажбите на имота.
При преценката на показанията на свидетелките съдът съобрази разпоредбата на чл. 172
ГПК, като намира, че всяка една от свидетелите е заинтересована от изхода на делото. В тази
връзка следва да се съобрази горепосочените връзки на свидетелките със страните по делото.
По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на
свидетелките и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в
съдебната практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018
г., І г.о. на ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да
обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки
свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските
показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и
правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само
преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от
свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските
показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като
се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността
на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
5
възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти
или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
В тази светлина съдът намира, че следва да даде вяра на показанията, дадени от
свидетелката ***** С.а относно датата на узнаване за извършените сделки, където са
основните разминавания между показанията на разпитаните по делото свидетелки. В
останалата им част (относно проведени телефонни разговори между ответницата М. М. и
свидетелката *****а за ремонт на покрива на сградата, в която се намира процесният
апартамент, относно това че ответницата М. не е била отправяла покана до ищеца К. С. за
изкупуване на неговия дял, относно по-ранните отношения на страните) показанията на
свидетелките съвпадат напълно, като съответстват и на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката ***** относно датата
на узнаване за извършените сделки поради следните причини. На първо място, трябва да се
отчете фактът, че тези показания кореспондират напълно с приетите по делото писмени
доказателства, обсъдени подробно по-горе. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че
непосредствено след договора за покупко-продажба от 21.11.2024г. свидетелката е
извършила справка при нотариус ***** за други сделки, касаещи процесния имот. На второ
място, непосредствено след запознаване с тези справки на 27.11.2024г. свидетелката, в
качеството й на пълномощник на ищеца съсобственик, е поканила ответницата да продаде
нейната идеална част. На трето място, в констативния протокол от 23.12.2024г. ответницата
не е била направила възражение, че ищецът чрез неговия пълномощник е бил узнал за
сделката не един по-ранен момент, включително и към сочената в отговора на исковата
молба дата 01.11.2024г.
С оглед събрания по делото доказателствен материал се налага изводът, че в конкретния
казус е спазен двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска. В тази връзка следва
да се има предвид, че този срок, макар да е преклузивен, не е по допустимост на иска, а по
неговата основателност. За неговото спазване, при спор между страните, следва съдът да се
произнесе с решението, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на
иска по чл.33, ал.2 ЗС. В този изричен смисъл е изобилната практика на ВКС, част от която е
обективирана в следните съдебни актове: определение №68 /18.02.2011 г., ч.гр.д. № 48/2011
г., ВКС, II г.о., определение № 309/ 04.07.2011 г., по ч.гр.д. № 291/2011 г., ВКС, II г.о.,
определение № 519/31.10.2011 г., по ч.гр.д. № 354/2011 г., ВКС, I г.о., определение №
329/06.10.2008 г., по ч.гр.д. № 1543/2008 г., ВКС, IV г.о., определение от 08.07.2016 г., ч.гр.д.
№ 7089/2013 г., ВКС, I г.о. и др. Последователно се приема в съдебната практика, че когато
идеална част от недвижим имот е била продадена на трето за съсобствеността лице, без
изобщо другият съсобственик да е бил поканен да я купи, срокът по чл.33, ал. 2 ЗС започва
да тече от момента на узнаване за продажбата. Само при наличие на отправена покана, този
срок започва да тече от момента на извършване на продажбата. Така – решение № 197/
03.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1430/2010 г., I г.о., ВКС и цитираните в него.
Настоящият случай попада именно в изяснената хипотеза – липса на покана до ищеца за
придобиване на процесните идеални части от страна на съсобствениците. Затова релевантен
за случая е моментът на узнаване за процесните сделки. Ищецът проведе успешно
доказване, че е узнал за сделките в края на месец ноември 2024г., като искът е предявен на
15.01.2025г., т.е. в рамките на двумесечния преклузивен срок.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният конститутивен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищеца във връзка с водене на делото. Общият им
размер възлиза на сумата от 3259 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
6
отделение
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕ на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на К. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** срещу Д. Л. Х., ЕГН **********, Н. А. Х., ЕГН **********
за двамата адрес за призоваване: с. *****, М. А. М., ЕГН ********** и А. И. М., ЕГН
**********, за двамата адрес за призоваване:гр.****** за 1/8 ид.ч. от следния недвижим
имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 04279.606.302.1.1,
находящ се в Благоевград, по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД 18-32 от
10.05.2006 г на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект
е от 10.12.2013 г, адрес на имота: *****, самостоятелния обект се намира на етаж 0 /нула/, в
сграда с идентификатор 04279.606.302.1, предназначение: друг вид сграда за обитаване,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.606.302, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/ посочена в документа площ 90.00
кв.м. /деветдесет квадратни метра/, прилежащи части: съответните идеални части от общите
части и от правото на строеж върху мястото, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж — няма; под обекта - няма; над обекта - обект с идентификатор 0427.606-
302.1.2, който самостоятелен обект по представен документ за собственост, е описан като
полуподземен жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от
90.00 кв.м., състоящо се от две стаи, тоалетна, баня, коридор и тераса, при съседи:
стълбищна клетка; двор и улица, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект от
дву/триетажната жилищна сграда, построена в УПИ VII-2313, находящ се в кв. 126, по
регулационния план на пети микрорайон на Благоевград, действал към 2004 г., при съседи
по документ за собственост: улица; ****** и наследници на ******, при уговорената между
ответниците цена от общо 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/, която К. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** следва да заплати на купувача М. А. М., ЕГН ********** в
едномесечен срок от влизане на решението в сила.
УКАЗВА на К. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, че ако не плати дължимата сума в
месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Л. Х., ЕГН **********, Н. А. Х., ЕГН
********** за двамата адрес за призоваване: с. *****, М. А. М., ЕГН ********** и А. И. М.,
ЕГН **********, за двамата адрес за призоваване:гр.****** да заплатят на К. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** разноски в производството в размер на 3259 лв. /три хиляди
двеста петдесет и девет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7