Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2052/14.11.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На единадесети ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4576 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000442/07.08.2019г. на Началник на областен отдел „ АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на „Б.М” ЕООД е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на дружеството чрез процесуален представител против наказателното постановление, с което е наложено административно наказание имуществена санкция.
В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН т.к. описанието на нарушението не било пълно и в същото не фигурирали факти относими към твърдяното нарушение. Не били посочени кои конкретно действия или бездействия на превозвача са формирали извода, че същият не е ерганизирал работата на водача. Излага се позиция, че неспазванетото на определени задължения от страна на конкретен водач не следва да води до ангажиране отговорността на дружеството-превозвач.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
По същество моли същата да бъде уважена.
Представител на органа, издал наказателното постановление моли съда да потвърди наказателното постановление като сочи, че нарушението е безспорно установено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2019г. служители към ОО КД“АА” Варна, сред които св. Г., след извършена комплексна проверка на „Б.М”ЕООД, при която били проверени документи по повод извършвани превози от дружеството, констатирали, че превозвачът „Б.М”ЕООД не е организирал труда на работник- водача В. С. А., като същия е осъществил обществен превоз на товари и е управлявал превозно средство - влекач „Волво“ кат.N3 с рег.№ В1165ВК с монтиран аналогов тахограф и прикачено полуремарке по такъв начин, че да спазва изискванията на Регламент (ЕО) №565/2006г. на Европейския парламент и Съвета, като водача не е ползвал седмична почивка започваща не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предходната седмична почивка и е било допуснато нарушение в рамките на 34часа и 51 минути. Видно от приложените тахографски листи, както и от приложените по АНП пътен лист сер.А № 119/13.08.2018г. и Товарителница сер.Т № 359737/13.08.2018г. предходната седмична почивка от минимум 45 часа е била ползвана за времето от 14:35ч. на 04.08.2018г. и е приключила в 07:09ч. на 07.08.2018г. Следващата почивка е следвало да започне не по късно от края на шест 24-часови периода т.е. не по-късно от 07:09ч. на 13.08.2018г. но видно от приложените тахографски лист от 13.08.2018г., пътен лист сер.А № 119/13.08.2018г. и Товарителница сер.Т № 359737/13.08.2018г. водача В. С. А. е осъществил обществен превоз на товари и седмична почивка е била ползвана със закъснение от 34часа и 51 минути.
По този начин е било допуснато нарушение на чл.10 §2, изр.1, пр.2 от регл. 561/2006г. на ЕП и Съвета вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.
В съставен на 18.06.2019г. акт за установяване на административно нарушение св. К. вписал приетото за установено, като посочил и правна квалификация на извършеното.
Акт № 262818 бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващ дружеството лице, който вписал възражения в съдържанието му.
В срок по преписката постъпили възражения, в които било направено искане за приложението на чл.28 б.А от ЗАНН.
АНО не приел доводите на санкционираното лице като уведомил същата че нарушението не би могло да бъде „маловажно“ т.к. съгл. Т.28 от Група 1 от Регламент № 403/2016г. на ЕПС надвишаването на 6-те 24-часови периода на управление с над 12 часа е квалифицирано като „много тежко нарушение“.
Впоследствие на 07.08.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.10 §2 изр.1 предл.2 от регл. 561/2006г. на ЕП и Съвета вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП и дружеството било санкционирано с предвиденото административно наказание в чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства- свидетелства за регистрация на МПС; пътен лист; товарителница; тахографска шайба; АУАН ; констативен протокол; заповеди и други, както и показанията на св. Г..
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по Регл.561/06г. вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с липсата на активни действия по организация на работата на водача от страна на дружеството е осъществен състав на нарушение на чл.104 ал.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
В жалбата се сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН т.к. описанието на нарушението не било пълно и в същото не фигурирали факти относими към твърдяното нарушение. Не били посочени кои конкретно действия или бездействия на превозвача са формирали извода, че същият не е организирал работата на водача.
Съдът не констатира да са допуснати така посочените нарушения – напротив – в обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа подробно описание на онези действия на водача А., които са установени при проверката на документите, предоставени от дружеството, при което е сформиран извод за неправилна организация на работата на водача от страна на дружеството, при липсата на която не би се стигнало до извършване на нарушението на регл. 561/2006г. на ЕП и Съвета от водача.
Съобразно разпоредбите на чл.10 §2 от регламента за превозвача произтича задължението да „….организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент…“ и именно, че това задължение не е изпълнено, произтича от фактическото описание на нарушението в обстоятелствената част на НП.
И в АУАН и в НП подробно са описани действията на водача А. по дати и часове в които е изрършил превоз на товари при което не е била спазена седмичната почивка. Посочено е и въз основа на кои писмени доказателства у било установено нарушението поради което и съдът намира възраженията в тази насока за неоснователни.
Излага се позиция, че неспазванетото на определени задължения от страна на конкретен водач не следва да води до ангажиране отговорността на дружеството-превозвач.
Съдът не споделя и това възражение доколкото както бе визирано и по –горе съобразно разпоредбите на чл.10 §2 от регламента именно за превозвача произтича задължението да „….организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент /регламентираща дневните и седмични почивки на водачите/…“.
Санкционната рацпоредба на чл.104 ал.1 от ЗАвП изрично визира, че отговорността за неосигурено спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари се носи именно от превозвача, поради което и съдът памира възражението за неоснователно.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: