РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Свиленград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200542 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Г. Х. А. с ЕГН ********** от град
*********************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско
знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се оспорва Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 10865398 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 200 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – не
бил посочен типа и вида на измерващото техническо средство, не било ясно
мястото на нарушението и посоката на движение на автомобила, не ставало
ясно дали е отчетен толеранс от 3% и дали техническото средство
съответствало на одобрения тип. Претендират се разноски по делото на
основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Х. А. не се
явяваа. За него се явява процесуален представител – адвокат И. И., който
пледира пред Съда да отмени обжалвания ЕФ като посочените основания са
идентични с тези, визирани в Жалбата, касаещи неяснота относно мястото на
нарушението и посоката на движение на автомобила. Не е представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 29.05.2025 година в 16.13 часа на първокласен път № 8, при км.
350+400, на паркинг Никея, на територията на община Любимец, област
Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар)
№ 120с52а, представляващо преносима система за контрол на скоростта на
моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и
комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел Е 200 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 85
48 КТ, със скорост 105 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно
превишена стойност на скоростта 45 км/ч. След обработване на информацията
от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 10865398 на
името на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на
превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към
датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). ЕФ
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
2
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й,
респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 200 лв. Фишът е връчен на
дата 05.06.2025 година (, видно от Справката за нарушител/водач и Картона на
ЕФ (като в Писмо с вх.рег.№ 7082 от 11.07.2025 година погрешно е посочена
датата на връчване предвид датата на деянието, тъй като датата на връчване не
може да предхожда датата на нарушението)) (възражения относно начина и
формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно
производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 29.05.2025 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС –
29.05.2025 година, периода - от 13.30 часа до 16.30 часа и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8, при км. 350+400, на паркинг Никея, за ограничението
на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима
на измерване - стационарен, посоката на задействие – в двете посоки, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
3
нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е
налична една снимка, на която е виден автомобила. От същата се установява,
че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 85 48 КТ при
измерена скорост на движение 109 км/ч и разрешена такава от 60 км/ч.
От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят го обжалва в срока по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има налагани множество административни наказания за
различни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането с влезли в сила ЕФ
и Наказателни постановления (НП) и има налагани принудителни
административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
4
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката
от картона на ЕФ, от Справката за нарушител/водач и от Писмо с рег.№
351000-4637 от 04.07.2025 година, ето защо производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на
финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с част от тези, посочени в
Жалбата и в пледоарията на адвокат И. И.:
1. От данните, съдържащи се в ЕФ, както и от информацията, налична в
Административнонаказателната преписка (АНП) не става ясно посоката на
движение на процесното МПС, посочено е само в Протокола за използване на
АТСС: двете посоки. Неконкретизирането на посоката на движение,
приравняващо се на липса на посочена посока на движение, поставя както
нарушителя, така и Съда в невъзможност да преценят в кое платно се е
движело МПС, респ. да се установи какви пътни знаци, включително знак
В26, са налични в тази посока. Посочената липса се отразява върху
обективните елементи от състава на нарушението. Посоченото съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото
препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от
фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна
защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин
всички белези и признаци от обективната страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен на това самостоятелно основание.
2. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
5
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ (обстоятелствената част
на ЕФ), лицето се е движело извън населено място (по първокласен път № 8
при км. 350+400, на територията на община Любимец, област Хасково), при
предвидено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. Същевременно обаче е
посочено, че лицето е санкционирано на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
която се отнася до нарушения в населено място.
В конкретния случай е налице несъответствие между описаното
нарушение (фактическото описание на деянието относно мястото на
нарушението), дадено от една страна в обстоятелствената част на ЕФ и от
друга страна – приложената от АНО санкционна норма. Това несъответствие
между описаното нарушение в ЕФ от една страна и от друга - санкционната
норма представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и санкционната норма
съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените,
доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е
обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до правната квалификация и
приложимата санкционна норма, явяващи се задължителни съгласно чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити на същия акт. Извеждането на приложимата
санкционна норма от наличните в АПН документи е недопустимо, като в
противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се
извличат изводите на АНО.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и на това самостоятелно основание,
извън посоченото в т. 1.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
6
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Г. Х. А. и адвокат И. И., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Г. Х. А., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат И. И., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
7
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела и не е завишена, с малкия обем на
материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата,
извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска
защита и съдействие) – процесуално представителство и обстоятелството, че
делото приключи в едно съдебно заседание без разпит на свидетели и
събиране на допълнителни доказателства. Съдът намира, че този размер е
справедлив и обоснован, както и отразява реалната пазарна цена на
адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото
изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004
година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от
25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в
този размер (400 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
8
правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ в
качеството му на собственик на процесното МПС. ЕФ според легалното си
определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба
обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени
елементи от състава на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян
в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя в качеството му
на собственик на процесното МПС.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица: ОДМВР – Хасково,
в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на
връчване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след
задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
9
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да
се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
167-СГ-ИСИС от 15.05.2025 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП (ето защо наведеното в Жалбата възражение, касаещо техническото
средство би било неоснователно). Т.е. контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за измерване на
скоростта (действително в ЕФ не е посочен типа и вида на АТСС, но в
кориците на делото има достатъчно доказателства, от които може да се
направи извод относно типа и вида му, поради което Съдът би приел за
неоснователно възражението, наведено с Жалбата в тази насока). В този
смисъл не би имало нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната
Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба за анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но
в случая това би било ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е
определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите,
посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало нарушение на цитираната
Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин би било установено
нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
10
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение, което би било видно и
от Схемата на организацията на движението на процесните пътен участък и
дата. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват
обективните признаци на процесното нарушението.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Както вече бе
посочено в Протокола за използване на АТСС е наличен подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Представена е и снимка на
разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. По делото са
11
представени и снимки, на които е отразена локацията, включително с GPS
координати. От изготвения от полицейските служители Протокол, Съдът би
приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението. Ето защо Съдът би приел, че наведеното в Жалбата и в
пледоарията възражение, касаещо неяснота относно мястото на нарушението
би било неоснователно.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от вещественото
доказателство - снимка, да бъде приложена и снимка на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Т.е. налице би било съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която би била нарушена.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената (означената). Т.е. в случая не би била налице неяснота относно
вида на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била
изводима от данните, съдържащи се в ЕФ.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата
на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на
наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по
12
себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена
дейност по управление на МПС със скорост над допустимата, въведена с
пътен знак, като доказателствата по делото биха затвърдили извода за
формалната съставомерност на деянието от обективна страна към датата,
посочена в санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото
отговорността е ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали
са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушението, а
именно: тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
В конкретния случай скоростта е превишена с 45 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение, поради което наведеното в тази насока възражение в
Жалбата би било неоснователно).
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 109 км/ч
до приетата за установена скорост от 105 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред
настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се
за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би
се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за
движение по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за
приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение.
13
Както вече бе посочено, Съдът би счел, че е налице осъществен състав на
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Би
приел, че е налице процесуално нарушение в приложимата санкционна норма.
С ЕФ е наложено наказание „Глоба” в размер на 1 200 лв. на основание чл.
189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но разпоредбата на чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП касае нарушения, извършени в населено място, докато
настоящото е извършено в извъннаселено място. Ето защо и съгласно т. 1 от
ТР № 8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на ВАС в производството по
реда на раздел V, глава ІІІ на ЗАНН, Районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в НП, респ. ЕФ изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая Съдът би приел, че е налице порок по отношение на санкционната
разпоредба, като АНО е наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба,
касаеща нарушения в населено място, а както вече бе посочено нарушението е
извършено в извъннаселено място. С оглед постановките на цитираното ТР, не
би имало пречка дори и при неправилното описание на санкционната норма,
Съдът да преквалифицира деянието на жалбоподателя и наложи наказанието
по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Но прилагайки правилото на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, а именно: ако до влизане в сила на НП, респ. ЕФ последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя, не би следвало да се налага наказание при условията на
„повторност”, а по основния състав. В случая действащата към момента
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, не предвижда „повторност” при
нарушение по ал. 2, т. 5 на чл. 182 от ЗДвП. По този начин не биха се
нарушили правата на жалбоподателя, който се е защитавал по описаните
факти на извършеното от него нарушение в процесния участък. С оглед на
изложеното, процесният ЕФ би следвало да бъде изменен в частта му за
наказанието, като наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” се намали
до размер от 400 лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
14
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да
е от страните в процеса, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха
потвърдили фактическото му извършване от жалбоподателя в качеството му
на собственик на процесното МПС с оглед установения факт на управление на
МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя биха се дължали разноски съразмерно на намаления размер
на Глобата в размер на 266.66 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 10865398 на ОДМВР - Хасково, с който на Г. Х.
А. с ЕГН ********** от град ************, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 1 200 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. И. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 400
лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Г. Х. А. по АНД № 542 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2025 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
15
Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16