МОТИВИ към присъда № 1/10.01.2019г. по
НОХД № 2202/2018г. по
описа на Окръжен
съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата В.Д.У., за
това, че на 24.01.2018г., в гр.Пловдив, обл.Пловдивска,
на бул.“Източен“, при управляване на МПС- лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № ****е нарушила правилата за движение:
Чл.20
ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират пътните превозни средства,
които управляват“, ал.2 - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“;
Чл.119
ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, ал.4 -
„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците“;
Чл.120
ал.1 от ЗДвП - „Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се
регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътното превозно
средство е длъжен:
4. При подаване на сигнал, който забранява
преминаването - да спре пред пешеходната пътека,
5. След подаване на сигнал, който му
разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се намират на
пешеходната пътека,
6. Да не навлиза на пешеходната пътека, ако
не е убеден, че няма да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека
след подаване на сигнал, който забранява преминаването“
и по
непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х., ЕГН ********** от гр.Пловдив,
като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“Б“ пр.1, вр.
ал.1 б.“В“, вр.чл.342 ал.1 от НК.
По
делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, пострадалите бяха
конституирани в процесуалното качество на частни обвинители.
Делото бе разгледано по реда на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимата признание на фактите
по обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението,
така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява
фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимата, и
предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да
се наложи наказание Лишаване от свобода към минимума, предвид наличието
предимно на смекчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл.58а,
ал.1 от НК, размерът му се намали с една трета, а изпълнението се отложи с
изпитателен срок от 4 години. Претендира се и налагане на наказание Лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца. Прокурора взе
отношение и относно разпореждането с веществените доказателства, както и по
направените разноски.
Повереникът на частните обвинители С.П., действаща лично и като
законен представител на частния обвинител С.П., както и А.П. – адв.И.Д., е на
мнение, че фактите по делото се явяват установени правилно, присъедини се към
исканията на прокурора относно размера на наказанията Лишаване от свобода и
Лишаване от права, които да се наложат на подсъдимата, второто – за по-дълъг
срок от първото, претендира и заплащане на направени в производството разноски
от частния обвинител С.П..
Повереникът на частните обвинители С.Б., П.П.,
В.П. и Г.П. – адв.Р.М., счита фактите по делото за безспорно установени,
предлага, при определяне на наказанието да се вземат предвид обстоятелствата,
че в случая е налице завишена степен на обществена опасност на деянието и на
дееца, последното – изводимо от данните за допуснати административни нарушения
по ЗДвП от страна на подсъдимата, като се наложат наказания Лишаване от свобода
и Лишаване от права в размери, по-високи от поисканите от прокурора, и лишаването
от свобода да е ефективно. Настоява и за заплащане на сумите, с които двама от
нейните доверители са направили разходи за повереник.
Частният
обвинител П.П. лично, подкрепи казаното от адв.М.,
като заяви, че иска справедливост от съда.
Защитата
на подсъдимата, в лицето на адв.З.Т., оспорва част от фактите по делото, като
заявява, че според нея не е безспорно установено процесното
ПТП да е настъпило на пешеходна пътека, поради което предлага, подсъдимата да
бъде оправдана по първоначално предявената й правна квалификация и извършеното
от нея да бъде преквалифицирано по основния текст на чл.343, ал.1 от НК. Да се
наложат наказания Лишаване от свобода и Лишаване от права в еднакъв размер, тъй
като не се открояват обстоятелства, които да налагат завишаване размера на
второто наказание, а освен това да се приложи и разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимата
В.У. лично, изказва съжаление за случилото се, моли за снизхождение.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК
всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
В.Д.У. е родена на ***г***, българка, с българско гражданство, със средно
образование, неомъжена, работеща, неосъждана, живуща ***, ЕГН **********. Подс.У. е правоспособен водач на МПС.
Подс.В.У. призна фактите, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които са следните:
Подсъдимата В.У. притежава
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство № *****, категории
В, А и М. До извършване на пътно-транспортното произшествие, предмет на
обвинителния акт, подс.У. има регистрирани няколко
нарушения на правилата за движение по пътищата, касаещи нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1 /несъобразяване със светлинни сигнали, пътни знаци и
пътна маркировка/, чл.21, ал.1 /несъобразена скорост/, чл.23, ал.1 /неспазване
на дистанция/, чл.70, ал.3 /управление на МПС без включени светлини/, чл.104а
/ползване на мобилен телефон по време на управление на МПС/, чл.157, ал.6 /управление
с АУАН извън едномесечния срок/, чл.101, ал.3, т.8 /неспазване законовите
изисквания при възникнала опасна техническа неизправност на автомобила/ от
Закона за движение по пътищата, за което е била санкционирана.
Подсъдимата У. работела като **** в *****,
като във връзка с работата й през м.януари 2018 година управлявала служебен лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № *****,
собственост на ****.. На 24.01.2018г. подс.У. била на
работа до 18.30 часа, след това управлявайки горепосочения лек автомобил свършила
лична работа в гр.Пловдив и се отправила към ****, където живее. Около 20 часа
същата управлявала лек автомобил „Рено Клио“,
движейки се в гр.Пловдив, по улица „Богомил“ към бул. „Източен“, по
хоризонтален и равен участък от пътя, в зоната на кръстовище, при движение през
нощта, при намалена видимост, на изкуствена светлина - автомобилни фарове и
улично осветление. Платното за движение било с асфалтова настилка, която била
суха.
Кръстовището
между ул. „Богомил“ и бул. „Източен“ било регулирано със светофарна уредба,
работеща към този момент, като пътното платно на бул. „Източен“ имало три ленти
за движение в една посока и по цялата ширина имало пешеходна пътека тип „М 8.2“
- „Преход“, представляваща две срещуположни пунктирани линии с размери на
пунктира 0.50/0.30 м., с ширина от външните краища на пунктирите 2.70 м. Когато
светофарната уредба светила зелено за водачите на МПС, преминаващи от към ул. „Богомил“
и правещи десен завой към бул. „Източен“, сигнала на пешеходците, преминаващи
по бул. „Източен“ също бил зелен.
Приближавайки
до кръстовището на ул. „Богомил“ и бул. „Източен“, подсъдимата, движейки се с
около 20 км/ч., предприела на зелен светофар, маневра „завой надясно“, за да
навлезе в средната лента за движение на бул. „Източен“, без да се е убедила, че
пред нея или покрай нея няма други участници в движението, включително и
пешеходци, които е длъжна да пропусне, и към които следва да бъде внимателна и
предпазлива, въпреки, че имала тази възможност.
В
същия този момент пострадалата З. Х. пресичала със спокоен ход върху
пешеходната пътека, на зелен светофар, платното за движение на бул. „Източен“ в
посока от запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила, като била навлязла
на около 3.6 м. навътре по широчината на платното за движение.
Подс.У. късно възприела опасността, като задействала
спирачната система на автомобила, но въпреки това последвал удар между предна
дясна част на л.а. „Рено Клио“ и лявата част на
тялото на пешеходката Х.. Вследствие на удара тялото на пострадалата полегнало
върху предния капак на автомобила, където оставило забърсване на прах, след
което при задействана спирачна система, тялото изпаднало от автомобила, като
при падането на пътя, пострадалата се ударила в настилката с дясната страна на
главата си.
След
удара лекия автомобил се установил на мястото и в положението отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Подсъдимата
слязла от автомобила и веднага се приближила към пострадалата, която лежала
неподвижно по гръб на средната лента на пътното платно в близост до пешеходната
пътека. Първоначално същата била неконтактна, само хрипала,
като от устата, носа и главата й течало кръв, оставяйки следа на асфалтовата
настилка. Подс.У. се обадила на нац.тел.112
и съобщила за настъпилото ПТП с пострадало лице. В този момент на местопроизшествието
пристигнали и свидетелите И. Н., Х.К.и Р.Г., които били станали непосредствени
очевидци на ПТП-то. Същите подложили чантата на пострадалата под главата й и я
наместили странично на лявата й страна, за да не се задави, след което изчакали
пристигането на екип на Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив в състав св.С.Д. и св.Ю.Ч..
Малко след това на мястото пристигнал и екип на ЦСМП, който веднага
транспортирал пострадалата Х. в ***. Същата била приета в *** в крайно тежко
увредено общо състояние с фрактура на черепа, масивен паренхимен
мозъчен кръвоизлив в дясно, голямомозъчна хемисфера с
пробив във вентрикулната система, субарахноидна
хеморагия и тежък мозъчен оток с изразен компресионно- дислокационен синдром. Въпреки проведеното
спешно оперативно и комплексно интензивно лечение, състоянието на Х.
прогресивно се влошило и на 24.02.2018 година, в 18 часа, завършило летално с
клиника на полиорганна недостатъчност.
Прокурора
е възприел заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи,
както и съдържанието на цитирани писмени документи, които е пресъздал в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
Според
заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза на трупа на З. И. Х.,
при изследването е установено: черепно-мозъчна травма с кръвонасядания
на меките черепни покривки в различни области на главата, счупване на черепните
кости в дясната слепоочна област /където е извършена оперативна интервенция - краниотомия/, кръвоизливи под твърдата и под меките мозъчни
обвивки, вътремозъчни кръвоизливи с пробив към вентрикуларната система, контузия на мозъка с разрушаване
на мозъчното вещество и примесени кръвоизливи, оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор, двустранна хипостатична бронхопневмония
с абсцедиращ характер, състояние след извършени
оперативни интервенции: десностранна краниотомия и трахеотомия.
Причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма, с мозъчни кръвоизливи и
контузия на мозъка, с тежък мозъчен оток и вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор, което е довело до
притискане и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. За настъпването на
смъртта е допринесла и развилата се двустранна хипостатична
бронхопневмония с абцедиращ характер, която е в
резултат от продължителното залежаване в коматозно
състояние и пиповентнилацията на белите дробове в
това състояние. Установените травматични увреждания и настъпили усложнения,
довели до настъпването на смъртта на З. Х. са в причинно-следствена връзка с
претърпяното от нея пътно транспортно произшествие на 24.01.2018 г.
Всички
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет и добре отговарят по време и начин да са получени така, както е
отразено в ДП, а именно при блъскане на пострадалата като пешеходка от движещ
се автомобил с последващо падане на пътя.
Съгласно
извършената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, на З. Х. са били причинени следните травматични увреждания:
1.черепно-мозъчна травма с кръвонасядания на меките
черепни покривки в различни области на главата, 2.счупване на черепните кости в
дясната слепоочна област /където е извършена оперативна интервенция - краниотомия/, 3.кръвоизливи под твърдата и под меките
мозъчни обвивки, 4.вътремозъчни кръвоизливи с пробив
към вентрикуларната система, 5.Контузия на мозъка с
разрушаване на мозъчното вещество и примесени кръвоизливи и 6.Оток на мозъка с
вклиняване на малкомозъчните тонзили
в големия тилен отвор. Механизмът на причиняване на травмите, предвид
локализацията на травмата - счупване на черепните кости в дясната слепоочна
област, е следния: най-вероятно при ПТП-то, пешеходката З. И. Х. е била ударена
в лявата част на тялото /предвид посоката й на движение спрямо автомобила/,
след което тялото е полегнало върху предния капак /където остава забърсване на
прах, констатирано в протокола за оглед/, след което при задействана спирачна
система, тялото изпада от автомобила, като при падането на пътя, пострадалата Х.
се удря в настилката с дясната страна на главата си. Мястото на удара на
главата най-вероятно е мястото, на което е фиксирано червеното петно в
протокола за оглед. Ударът е настъпил върху маркираната пешеходна пътека на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: по дължина на около 5-5.5м. южно от ориентира, приет в
протокола за оглед и по широчина на около 8.8-9.2м. източно от ориентира.
Скоростта на движение на лек автомобил „Рено Клио“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 20 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината
на пълния спирачен път /опасна зона/, пешеходката е била на около 3.2 м.
навътре в платното за движение, била е видима за водача и последния при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да избегне удара. Водачът на л.а. „Рено Клио“
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране,
ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 16 км/ч.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следния механизъм на ПТП-то:
Водачът В.У. е управлявала л.а. „Рено Клио“ по
платното за движение на ул.“Богомил“ в гр.Пловдив в посока от запад на изток,
като е предприел маневра - завой на дясно към бул.“Източен“. Кръстовището е
било регулирано със светофарна уредба. През това време пешеходката З. Х. е
пресичала платното за движение на бул.“Източен“ в посока от запад на изток, от
дясно на ляво пред автомобила. Водачът на лек автомобил „Рено Клио“ е реагирал когато пешеходката е била на около 3.6 м.
навътре в платното за движение, като екстрено е задействал спирачната система,
но въпреки това след около 1.9 секунди е настъпил удар, който вече е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Рено Клио“.
След удара л.а. „Рено Клио“ се е установил на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходката З. Х. е паднала на платното за движение пред
автомобила в близост до мястото на червеното петно, отразено в протокола за
оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водача на л.а. „Рено Клио“ - В.Д.У. не е реагирала своевременно на опасността от
удар с пешеходката З. Х..
Съгласно
приложените по делото схема на кръстовището на ул.“Богомил“ с бул.“Източен“, циклограма и обяснителна записка от ОП „Организация и контрол
на транспорта“ при Община Пловдив, когато светофарната уредба свети зелено за
водачите на МПС, преминаващи от към ул.“Богомил“ и правещи десен завой към
бул.“Източен“ сигнала на пешеходците, преминаващи по бул.“Източен“ е зелен.
Светофарната уредба работи денонощно.
Видно
от извършения допълнителен оглед на местопроизшествие широчината на
ул.“Богомил“ е 9.55 м. Пред №84 на ъгъла на тротоарното пространство се намира
стълб със светофарна уредба с три секции за автомобили. Над светофарната уредба
има знак „Б2“. Накрая на стълба има единична лампа за улично осветление. От
западния край на бул.“Източен“ се намира стълб с три светофарни уредби - трисекционна за велосипедисти, двусекционна
за пешеходци и трисекционна за автомобили. На
бул.“Източен“ от западната страна на пътното платно се намира пешеходна пътека
тип „М 8.2“, представляваща две срещуположни пунктирни
линии с размери на пунктира 0.50/0.30м., с обща ширина между външните краища на
пунктирите 2.70 м.
Съгласно
писмо на Община Пловдив, ремонт на пешеходната пътека, падаща се при десен
завой от към ул.“Богомил“ към бул,“Източен“, на
кръстовището на бул.“Източен“ с ул.“Богомил““ в гр.Пловдив, Дирекция „СМСТИ“
към Община Пловдив не е извършвала след 24.01.2018г. Видно от писмо на ОП
„Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, пешеходната пътека
тип „преход“ на светофарно регулирано кръстовище бул.“Източен“ - ул.“Богомил“ ситуирана при десен завой, извършван като маневра от към
ул.“Богомил“ към бул.“Източен“ /пред аптека „Софармаси“/
е маркирана през м.Юли 2018г.
Съгласно
проведената в хода на производството допълнителна автотехническа
експертиза по конкретно поставени въпроси от защитата, ударът е настъпил върху
маркираната пешеходна пътека на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 5-5.5
м. южно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на около 8.8-9.2
м. източно от ориентира. Водачът на лек автомобил „Рено Клио“
би имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е реагирал на разстояние
равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ или на
разстояние 13.26 м. /12,26 м. + 1 м. разстояние за сигурност/. Когато мястото
на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/,
пешеходката е била на около 3.2 метра навътре в платното за движение, била е
видима за водача и последния при своевременна реакция и задействане на
спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара. В зависимост
от положението на водача в автомобила, е възможно стълбовете на тротоара и
предната дясна колонка на автомобила да са ограничили частично видимостта към
пешеходката.
От ВЛ
са разработени динамични мащабни скици на местопроизшествието, които са
приложени като неразделна част от експертизата.
Така
изложените факти, подс.В.У. призна и се съгласи за
тях да не се събират други доказателства.
Описаната
фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото
доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието, направено от подс.У. по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от
показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които
съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в
съответствие с останалия събран доказателствен материал,
както и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и
приобщени към доказателствения материал по делото, от
веществените доказателства, като събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, подкрепят признанието на фактите, направено от подсъдимата.
Анализ
на доказателствата:
От
показанията на свидетелката Р.П. се установява, че мястото на произшествието е било
част от ежедневния маршрут като пешеходец на починалата й свекърва – З. Х.,
живяла на адрес зад ***, която често посещавала дома им, намиращ се на ул. „****“,
в района след пресичането на бул. „Източен“, от което следва, че пострадалата,
отивайки у тях, а респективно и след това, за да се прибере в къщи, е пресичала
кръстовището на ул. „Богомил“ с бул. „Източен“ в съответната посока. От
показанията на свидетелите С.Д. и Ю. Ч. - полицейски служители от автопатрула
изпратен на мястото на произшествието, веднага след възникването му, се
установява, че самата подсъдима им обяснила, как завивайки с невисока скорост надясно
от ул. „Богомил“ по бул. „Източен“ на зелен светофар, не забелязала
пешеходката, която в този момент пресичала също на зелена светлина по
пешеходната пътека, и я ударила, като удара бил лек.
Св.Ч.
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него,
копия от които са приложени по делото, като видно от схемата, пешеходката е
блъсната на зелен светофар и за нея и за водачката на лекия автомобил, в района
на пешеходна пътека. От показанията на св.И. Н., който към момента,
непосредствено преди произшествието, се движел срещуположно на посоката на подс.У.,***, предприемайки завой наляво за включване по
бул. „Източен“ в посоката, в която се включила и подсъдимата, се установява, че
след завиването наляво и навлизането в лявата лента на бул. „Източен“, в
средната лента на булеварда имало бяла кола, пред нея младо момиче, което се
държало за главата, а пред момичето – паднала на земята възрастна жена, лежаща
странично на лявата си страна. Свидетелят веднага отбил в дясно и отишъл да
помогне, като положил чанта под главата на пострадалата, за да не се задави,
тъй като около нея имало локва кръв. Момичето било в паника и викало „обадете
се на линейка“, при което свидетелят позвънил, подал сигнал за станалото и след
пристигането на място на полицейския автопатрул си
тръгнал. При обаждането, св.Н. съобщил за станалото ПТП, като посочил, че то е
възникнало на светофара на бул. „Източен“. От показанията на свидетелите Х.К.
/водач/ и Р.Г. /пътник на предна дясна седалка/, които по време на
произшествието били на същото кръстовище, в лек автомобил, изчакващ на червен
светофар, в средната лента на бул. „Източен“ в посока, срещуположна на тази, в
която се включила подсъдимата, тоест двамата били буквално отстрани на
произшествието – първа или втора кола на светофара, се установява, че бялата
кола е минала на зелен светофар на пешеходната пътека, в момент когато там е
имало пешеходка, пресичаща от аптеката към стадиона, при което водачката на
автомобила отнела предимството на пешеходката и я блъснала, а в резултат на
това, пешеходката паднала на два-три метра пред автомобила, който се намирал в
средната лента на булеварда. Св. К., изчакал зелена светлина за завой наляво,
престроил се в лявата лента и обърнал посоката на движение, включвайки се по
бул. „Източен“, спрял вдясно и двамата със св.Г. незабавно отишли до
пострадалата. Забелязали, че тя е в тежко състояние, неконтактна, някой
/установява се, че това е св.Н./ положил чанта под главата й, а водачката на
белия автомобил била много притеснена и постоянно ходела до пострадалата да
види как е. След идването на линейка и снемането на данните им от полицията,
двамата свидетели си тръгнали.
Както бе посочено по-горе, свидетелските
показания се възприемат изцяло от съда, тъй като се явяват достоверни.
От
приложената справка за нарушител/водач на МПС за подс.В.У.,
се установява, че до момента на произшествието, тя е санкционирана по ЗДвП за
допуснати от нея нарушения на правилата за движение, като са й съставени пет
акта, последвани от издаване на също толкова наказателни постановления, а освен
това пет пъти е санкционирана и със съставяне на фиш.
От
приложените писмени документи за пострадалата З. Х. се установява, че това са
коректните й имена /вариращи в някои от експертните заключения като З.Х./.
Приложени
са писмени справки от които е видно какъв е режима на работа на светофарната
уредба на кръстовището между ул. „Богомил“ и бул. „Източен“ в Пловдив, както и
това, че тази уредба работи денонощно, като към момента на произшествието е била
в работен режим.
Причините
за смъртта на пешеходката З. Х. са изяснени в СМЕ на труп, изготвена от вещото
лице Ш., от чието заключение става ясно, че травматичните увреждания и
настъпилите усложнения, довели до настъпване на смъртта на З. Х. са в
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 24.01.2018г.
Заключението
по КСМЕиАТЕ, на вещите лица Ш. и М., дава
насоки за механизма на ПТП и причините довели до настъпването му. Изяснено
е, че ударът е настъпил върху маркираната пешеходна пътека на платното за
движение, като основната причина за ПТП е в това, че водачката на лекия
автомобил не е реагирала своевременно на опасността от удар с пешеходката. Допълнителната
АТЕ на вещото лице М., отново дава заключение за мястото на удара – върху
маркирана пешеходна пътека. Съдът възприема и ползва експертните
заключения, тъй като намира същите за достатъчно добре обосновани и даващи
пълен отговор на поставените въпроси.
От
приобщените записи от Национален телефон 112, става ясно, че освен св.Н.,
сигнал за произшествието е подала и самата подсъдима, която явно под влияние на
емоционалното състояние в което е изпаднала след това, е викала „обадете се на
линейка, обадете се на линейка“ и съответно св.Н. е позвънил. Подс.У. от своя страна е съобщила, че е блъснала пешеходка,
която лежи в безсъзнание, указала е и мястото – завоя от ул. „Богомил“ към бул.
„Източен“.
Анализирайки
доказателствата в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установени, фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от самата
подсъдима. Относно механизма и причините за настъпване на ПТП, съдът изцяло
ползва заключенията на КСМЕиАТЕ и допълнителната АТЕ,
както и показанията на свидетелите Н., К. и Г., а и тези на свидетелите Ч. и Д.,
тъй като в последните се съдържа косвена информация за начина на настъпване на
ПТП – относно пресъздаването на съобщеното им от подсъдимата. Така, съдът прие,
че ударът между управлявания от подсъдимата лек автомобил и пешеходката З. Х.,
е настъпил върху пешеходната пътека.
От правна страна:
Подсъдимата
е осъществила състава на престъплението по чл.343, ал.3,
предложение последно, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, затова, че на 24.01.2018г. в
гр.Пловдив, на бул. „Източен“, при управляване на МПС - лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № ****е нарушила правилата за движение по чл.119,
ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“ и ал.4 - „Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и по
непредпазливост е причинила смъртта на З. И. Х., с ЕГН ********** от гр.Пловдив,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
По
тази правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.В.У., управлявайки моторно превозно средство, е
допуснала нарушение на посочените по-горе правила за движение, тъй като, завивайки
от ул. „Богомил“ надясно по бул. „Източен“, при приближаване към пешеходната
пътека, разположена на бул „Източен“ в района на
самото кръстовище, не е съобразила задължението си да осигури предимство на
стъпилата вече към този момент на посочената пешеходна пътека З. Х..
Причината
за настъпване на ПТП е липсата на своевременна реакция от страна на водачката У.
на опасността от удар с пешеходката, като в пряка причинно следствена връзка с
това е настъпил и съставомерния резултат – смъртта на
З. Х..
Подсъдимата
В.У. беше призната за невиновна в това да е нарушила и останалите вменени й разпоредби
от ЗДвП - чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да контролират пътните превозни средства, които управляват“, ал.2 -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, превозния товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и чл.120 ал.1 от ЗДвП - „Когато преминаването на пешеходците
през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик,
водачът на пътното превозно средство е длъжен:
4. При подаване на сигнал,
който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека,
5. След подаване на сигнал,
който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все още се
намират на пешеходната пътека,
6. Да не навлиза на пешеходната пътека, ако не е убеден, че няма да бъде
принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал,
който забранява преминаването“, и беше оправдана по повдигнатото й
обвинение в този смисъл, тъй като не се установи, процесното
ПТП да е възникнало в резултат на загуба на контрол над управляваното от
подсъдимата МПС, нито да се дължи на несъобразена скорост, като освен това в
случая не е налице и нито една от цитираните в обвинението алтернативи на
чл.120, ал.1 от ЗДвП – не се касае за преминаване на забранен сигнал на
светофара, за непропускане на пешеходци, намиращи се на пешеходната пътека, при
вече изтекъл за последните разрешителен сигнал /разпоредбата визира преминаващи
пешеходци на зелен сигнал, пред изчакващи на червен сигнал автомобили/, нито до
навлизане на пешеходна пътека, в която водачът ще е принуден да остане поради
забраняващ сигнал на светофара. От самия текст на разпоредбите на чл.120, ал.1
от ЗДвП, включени в обвинението, става ясно, че те касаят хипотези на събития,
в конкретния случай свързани с пешеходна пътека, намираща се на ул. „Богомил“
от която подсъдимата излиза, а не такива, които биха възникнали на пешеходната
пътека по бул. „Източен“ след завоя надясно, към които относими са вече
посочените по-горе правила на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. Именно затова, в
тази част, обвинението беше преценено като необосновано.
Така,
повдигнатото пред съда обвинение спрямо подсъдимата се явява обосновано и
доказано досежно допуснатите нарушения по чл.119 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП, на пешеходна пътека, с резултат –
смъртта на З. Х.. Причините за възникване на ПТП и за настъпване на смъртта на
пострадалата вече бяха изяснени.
Деянието
е извършено от подсъдимата при форма на вината - непредпазливост, от вида
небрежност, тъй като тя не е предвиждала настъпването на обществено опасните
последици от същото, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
По наказанието:
Като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед
обществените отношения, които засяга, и степента на обществената опасност на
дееца – не висока, предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства -
добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, младата възраст,
постоянната трудова ангажираност, признанието на вина, както и изказаното
съжаление за станалото – съдът прие същото за искрено, тъй като от поведението
на подсъдимата в съдебна зала стана ясно, че тя преживява тежко случилото се, в
този смисъл поведението й бе преценено и от страна на един от поверениците – адв.Д., който също отчете, че това следва да
се има предвид при определяне на наказанието, съдът прецени, че наказанието спрямо
подсъдимата следва да се определи съобразно чл.54 от НК при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, към неговия абсолютен минимум.
Предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимата деяние е Лишаване
от свобода от 3 до 15 години, като съобразявайки изложеното по-горе, относно
обществената опасност на деянието и дееца, както и обвързан от разпоредбите
уреждащи начина на определяне на наказанието Лишаване от свобода при проведено
съкратено съдебно следствие, а именно чл.373, ал.2 от НПК – за прилагане
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на
определеното по правилата на чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че
следва да бъде определено наказание Лишаване от свобода в размер на минимума,
предвиден в закона, а именно 3 години, което следва да се намали с една трета
съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или крайният размер наказание Лишаване от
свобода, което съдът наложи на подсъдимата е 2 години. Предвид обстоятелството,
че подсъдимата е правоспособен водач на МПС, съдът наложи и предвиденото в
разпоредбата на чл.343г от НК наказание Лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 4 години. Тук освен разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, съдът
съобрази и обстоятелството, че до момента на процесното
ПТП, подсъдимата е санкционирана по административен ред многократно за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата, при което за постигане целите
на наказанието е необходим един по-дълъг срок на лишаване от съответното право,
през който наказаното лице да има възможност да преосмисли поведението си като
водач на МПС, да набележи мерки за справяне с проблема, свързан с допусканите
нарушения, и в случай, че реши да продължи да изпълнява функциите на водач на
МПС и за в бъдеще, да предприеме действия по недопускане на прояви, свързани с
нарушения на пътя. Предвид това, съдът стигна до извод, че това съпътстващо
наказание следва да се отмери за по-дълъг срок от наказанието Лишаване от
свобода, както и че този срок следва да е 4 години, за да се постигне с него търсения
поправителен, възпитателен, а и предупредителен ефект.
Съдът
не намери основания за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като макар и
много, смекчаващите отговорността обстоятелства не могат да бъдат преценени
като многобройни по смисъла на посочената разпоредба, предвид обстоятелството,
че най-лекото предвидено в закона наказание – 3 години Лишаване от свобода, не
се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимата, напротив именно то,
според съдебния състав, се явява
най-адекватно по размер за конкретната проява и затова бе избрано за налагане.
В
случая са налице условията за прилагане института на условното осъждане по
чл.66, ал.1 от НК, поради което и съдът отложи изпълнението на наложеното редуцирано
до 2 години наказание Лишаване от свобода за срок от 4 години, считано от
влизане на присъдата в законна сила, тъй като счете, че по този начин могат да
бъдат постигнати целите на наказанието, и не е необходимо подсъдимата да
изтърпява реално наказанието си. В този смисъл, съдът съобрази всички изложени
по-горе данни за личността на подсъдимата, като стигна до извод, че с оглед
характеристиките на личността й, в конкретния случай, условното осъждане ще
изиграе целената с него поправително-възпитателна роля.
По възраженията на защитата и
подсъдимата:
Защитника
на подсъдимата и самата подсъдима направиха възражения, свързани с
обстоятелството – на пешеходна пътека ли е възникнало процесното
ПТП. Адв.Т. акцентира на недостатъчно ясните според
нея изводи на вещото лице автоексперт в тази насока, посочи
и това, че подсъдимата е била втора, трета или по-назад кола на ул. „Богомил“
преди завоя надясно, а подс.У. държи да се вземе
предвид обстоятелството, че от снимките по делото е видно, че автомобилът й е
след пешеходната пътека, мястото, на което е паднала пострадалата също е след
пешеходната пътека, при което извода, че удара е върху пешеходната пътека, не е
обоснован.
Тук
следва да се напомни, че откроеното обстоятелство, свързано с мястото на
пресичане от страна на пострадалата, е сред тези, за които е налице признаване
на факти от страна на подсъдимата, тъй като в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че пострадалата е ударена, докато е пресичала на
пешеходната пътека. Това обстоятелство се явява подкрепено и от доказателствата
по делото – свидетелските показания, които бяха анализирани по-горе, както и от
експертните изводи.
Съдът
вече изложи съображения относно възприемането на експертните заключения, като
тук следва да се допълни, че няма основания изводите в автотехническата
част да се поставят под съмнение, доколкото е работено по обективни критерий –
налице е оставена следа на пътното платно. В случая има и показания на
очевидци, които съдът възприе като достоверни, самата подсъдима е съобщила на
пристигналите полицаи, че е ударила пешеходката на пешеходната пътека и така е
отразено в съставения от тях констативен протокол, като тези данни също са
отчетени от вещите лица. При положение, че мястото, на което е била пешеходката
– върху пешеходната пътека, е посочено от свидетелите, отразено е и в скиците
към експертизите – с уточнение – върху маркираната част на пешеходната пътека,
доводите на защитата, че допустимите отклонения, заложени в заключенията, при
непосочен мащаб, могат да доведат до промяна на мястото на удара – извън
рамките на очертанията на пешеходната пътека, са неоснователни. Видно от самите
заключения, отстоянието на мястото на удара от
приетите ориентири, е преценено на база обективни данни, каквито са оставената
следа на пътното платно, скоростта на автомобила, местоположението на тялото на
пострадалата след удара и пораженията по тялото й. Именно затова и съдът прие
за установено, че пострадалата е пресичала процесното
кръстовище /което е голямо такова - факт е, че на това място
светофарната уредба работи денонощно, с оглед обезпечаване безпрепятственото
преминаване във всяка една посока, като видно от циклограмата
има отделни режими за всяка посока/ на пешеходната пътека, на зелен за
нея светофар, а и на място, част от ежедневният й маршрут.
Съдът
не прие за установено, лекият автомобил на подсъдимата да е бил втора, трета и
т.н. поредна кола на кръстовището преди завоя надясно, така както заяви
защитата, първо защото това обстоятелство не се подкрепя от нито едно
доказателство и второ, защото такъв факт не е включен в рамките на
инкриминираните от прокурора в обвинителния акт – признати от страна на
подсъдимата в проведената процедура по съкратено съдебно следствие, а именно в
тези рамки се осъществява процеса на доказване по делото. Белият автомобил на
подсъдимата и пешеходката са възприети от свидетелите К. и Г., намиращи се в
изчакващия на червен сигнал на светофара автомобил, които с оглед посоката си
на движение са били ориентирани с видимост към пешеходната пътека и завиващия
автомобил на подсъдимата, именно този автомобил е възприел и идващия от
отсрещната страна на ул. „Богомил“ св.Н., завиващ в посоката, в която се
включва и подсъдимата, при което липсват данни за наличие и на друг автомобил,
идващ по ул. „Богомил“ пред и в посоката на движение на подсъдимата. От
заключенията на автоексперта става ясно и това, че
стълбовете на тротоара, в района на кръстовището и страничната колонка на лекия
автомобил на подсъдимата е възможно да ограничат в даден момент видимостта й,
но от друга страна, пак в АТЕ е дадена обстойна графика, дори 2Д и 3Д модели,
от които е видно, че пешеходката е била видима за водачката още от момента, в
който подсъдимата е била изцяло на ул. „Богомил“ и няма момент, в който
видимостта към нея да е била ограничена. При това положение, съдът прие, че
проблеми с видимостта към пешеходката няма.
Мястото
на което е изпаднало тялото на пострадалата след удара обективно не би могло да
съвпадне с мястото на самия удар, тъй като има данни за възкачване върху
предния капак и последващо отхвърляне. Мястото, на
което се е установил автомобила след окончателното му спиране също не съвпада с
мястото на самия удар, напротив ясно е, че автомобила е изминал известно
разстояние след задействане на спирачната система и разбираемо се е установил с
предната си част в района след пешеходната пътека. Тези обстоятелства
предизвикват съмнения у подсъдимата, която направи извод, че след като
автомобила й на снимките е подминал /с предната си част/ пешеходната пътека, то
ударът е бил също извън очертанията на тази пътека. Предвид посоченото по-горе
обаче, този извод се явява необоснован.
По
изложените съображения, съдът не приложи по-леката правна квалификация за
извършеното от подсъдимата, заявена от защитата в хода на съдебните прения,
свързана с отпадане на обстоятелството „на пешеходна пътека“.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в неспазване на правилата за
движение по пътищата.
Съдът
се разпореди относно веществените доказателства, като реши същите, след влизане
на присъдата в законна сила, да останат по делото.
С
оглед осъдителната присъда, съдът възложи на подсъдимата направените по делото
разноски, в размер на 1126,90 лева, които тя следва да заплати в полза на
органа, който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.
Подсъдимата
беше осъдена да заплати и разноските направени от частните обвинители за повереници, както следва – на С.П. – 2000 лева, а на П.П. – 3600 лева.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: