Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1482
гр. Бургас, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря
Калина Събева, като разгледа НАХД № 4448 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Й.” ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 02-0002580
от 19.08.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл.
403а, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500
лв.
С жалбата НП се оспорва като незаконосъобразно относно
размера на наложената санкция. Сочи се, че нарушението е отстранено веднага
след приключване на проверката. Навежда се, че поради тази причина към случая
следвало да се приложи нормата на чл. 415в КТ. До съда се отправя искане да се
намали размера на наложената санкция на посоченото основание.
Административнонаказващият орган Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че не са събрани данни за отстраняване на нарушението веднага след
извършването му. Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.07.2019 г. свидетелката Г.С. в качеството си на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас заедно с колегата
си П.Е.извършила проверка на обект – бистро „Г.”, находящ
се в гр. Бургас, ж.к. „И.”, срещу бл. **, стопанисван от дружеството жалбоподател.
По време на проверката контролните органи изискали да им бъде предоставен
екземпляр от предварително утвърден от работодателя поименен месечен график за
работа на работещите в обекта лица за месец юли 2019г. На проверяващите бил
предоставен единствено поименен график за месец юни 2019г., но не и такъв за
месец юли 2019г. На жалбоподателя била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК
за явяване на 17.07.2019г, в сградата на ДИТ Бургас и предоставяне на
допълнителни документи. На 17.07.2019г. на място в ДИТ Бургас се явило
упълномощено от търговеца лице (с пълномощно на л. 20 от делото), което представило
месечен график за месец юли 2019г., както и заповед № 20-05-2019-01
от 20.05.2019г. (на л. 17 от делото), видно
от която в обекта било въведено
сумирано отчитане на работното време
с едномесечен период на отчитане. При
тези данни от св. С. бил
съставен АУАН № 02-0002580 от 23.07.2019г. – за нарушение на чл.
403а, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 9а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, тъй като по време на проверката на
място не е представен предварително утвърден от работодателя поименен месечен
график за работа на работещите в обекта за периода 01.07.2019г. – 31.07.2019г.
АУАН бил връчен на упълномощено от търговеца лице. На 23.07.2019г. бил съставен
и протокол № 1923257 за извършена проверка. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство. Междувременно на 11.07.2019г., след проверката, на място в обекта
се явил св. Т. (работник при жалбоподателя), на който управителката на
дружеството обяснила, че имало проверка от ДИТ и му показала, че графикът за
месец юли вече е поставен.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Показанията
на свидетелката С. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства.
Жалбоподателят не оспорва
установената по делото фактическа обстановка. Наведените възражения се отнасят
до правната страна на спора.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (Заповед №
3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда”), в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 403а, ал. 1 от КТ. От фактическа страна по делото се установи, че
работодателят е въвел със заповед № 20-05-2019-01 от 20.05.2019г. сумирано
изчисляване на работното време за работниците си в проверявания обект с
периодичност от един месец. В същото време при проверка на място на 11.07.2019
г. в бистро „Г.”, стопанисвано от жалбоподателя, на
проверяващите не е представен поименен
график за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време – 01.07.2019г. – 31.07.2019г. Представен е единствено график за месец юни 2019г.
Графикът за месец юли 2019г. е представен впоследствие - по време на проверката
по документи – на 17.07.2019г. Ето защо безспорно работодателят е нарушил
разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. След като в обекта е въведено сумирано
изчисляване на работното време работодателят е бил длъжен да изпълни
задълженията си по чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските и едновременно с установяване на сумираното изчисляване
на работното време да утвърди поименни графици за работа за
периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които да се съхраняват най-малко 3 години след края на
периода, както и да запознае работниците или служителите с утвърдените графици преди започване
на работа по тях.
Следователно нарушението по чл. 403а, ал. 1 КТ е осъществено, тъй като целта на
посочената норма е на проверяващите да се предоставят незабавно екземпляри от
документите във връзка с полагания труд в обекта, за да могат да извършат
преценка дали е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С непредставянето
на тези документи на проверяващите в момента на проверката на практика е
осъществен съставът на нарушението по чл. 403а, ал. 1 от КТ. Изискването на чл.
403а, ал. 1 от КТ е документите да са „на разположение” на проверяващите
органи, т.е. към момента на проверката да им се предоставят. Не се приемат и
възраженията на жалбоподателя, че нарушението е отстранено веднага, тъй като
след проверката в обекта бил поставен съответният график. Действително такива
факти се извеждат от показанията на св. Т.. Както се посочи целта на чл. 403а,
ал. 1 КТ е проверяващите да могат незабавно да се запознаят с необходимите
документи на място в търговския обект. Ето защо поставянето им след проверката
(когато проверяващите вече не са били на място в обекта) няма отношение към
вмененото нарушение.
Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен
случай. Няма как да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1
от КТ, тъй като нарушението не е отстранено непосредствено след извършването
му. По време на проверката на 11.07.2019г. графици не са се съхранявали в
търговския обект. Това е препятствало възможността контролните органи да
проверят графиците на момента. Такива не са им представени веднага след
проверката на място, а едва на по-късен етап – при проверката по документи на 17.07.2019г.
Поради тази причина следва да се приеме, че нарушението не е отстранено
непосредствено след извършването му. В такава насока е и практиката на
касационната инстанция – Решение № 1745 от 27.10.2017г. по к.н.а.х.д.
1647/2017г. по описа на Административен съд - Бургас, Решение № 1001/18.05.2018г.
по к.н.а.х.д 592/2018г. по описа на Административен съд - Бургас, Решение № 1853
от 04.11.2019г. по к.н.а.х.д. 2031/2019г. по описа на Административен съд - Бургас.
Както се посочи поставянето на графиците в обекта след напускането му от страна
на проверяващите органи няма правна стойност, тъй като идеята на чл. 403а, ал.
1 КТ е документите да се проверят от контролните органи към момента на
проверката на място в проверявания обект.
За извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ в чл.
414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 1500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН съдът достигна до извод, че санкцията е определена в минималния размер
в санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002580 от 19.08.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „Т.Й.” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ, за извършено нарушение на чл. 403а,
ал. 1 КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС