Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 22.11.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи
въззивен брачен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Кристина Първанова, като
разгледа докладваното от съдия ЙОСИФОВА, в.гр.д.13871 по описа за 2016 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно и се разглежда
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение № 13275/19.08.2016г.,
по гр.д. № 74097/2015г. на Софийски районен съд,, 117-ти състав в частта в
която, съдът е изменил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете –К.С.С. , роден на ***г., с ЕГН ********** и е предоставил
упражняването на родителските права на бащата
С.Д.С. с ЕГН ********** и е , постановил е режим на лични контакти на
детето с майката Ц.И.П., която да го взема
от бащата с преспиване и да го връща,
всяка първа и трета събота и неделя от
10.00ч до 19.00 ч., както и за по две седмици през лятото, извън годишния
отпуск на бащата, както и през втората половина на зимната и пролетната ученически ваканции и на
рожденния ден на детето през чатните години от 10.00-19.00 часа.Осъдил е
майката да заплаща ежемесечна издръжка на детето К.С.С. в размер на 200 лева
месечно, считано от влизане на решението в сила, ведно със законата лихва.
Осъдил е страните да заплатят и съответните разноски, направени по делото пред първоинстанционният съд.
Постъпила е въззивна жалба от майката Ц.И.П. ,
която твърди, че така постановеното решение е неправилно, тъй като е нарушен материалния
закон и е необосновано. Необоснован е извода на съда, че „поведението на
майката е опасно за детето“. Мотивите на съда са кратки и несъответни на
събраните по делото доказателства.
Иска се отмяна на първоинстнционното
решение и предоставяне на родителските
права на майката , а на бащата да се определи режим на лични контакти и
изплащане на ежемесечна издръжка в
размер на 200 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е съобразил при предоставяне упражняването на родителските
права на бащата с интереса на детето К.С., което е на 6 години . Счита, че
определените на основание протоколно определение от 14.07.2016г., привременни
мерки също не са съобразени с интереса
на детето. С привременните мерки, съдът постановява, майката да води детето при бащата всяка втора и четвърта
събота от месеца от 09.00 ч-18.00 часа в
неделя , както и 20 дни през лятната и ученическите ваканции, извън нейният
платен годишен отпуск.
Във въззивната жалба се твърди, че и към
настоящия момент детето предимно и преимуществено живее при майката и майката
полага основните грижи за него.
Определения
със съдебното решение режим на виждане и лични контакти на майката с детето е необоснован. Съдът не е съобразил с
постоянната практика на съдилищата и в постановеното решение е направил само
констатацията, че „майката е опасна за детето и не е подходящ родител за
отглеждането му“ и не е отчел че малолетното детето е свикнало със своята майка и порядките които тя е
създала в нейния дом от раждането
му до настоящия момент и че на практика
с постановения режим на лични контакти на майката с детето то се лишава от
постоянна майчина грижа и внимание на каквито е свикнало и с
това се стимулират нови и нови конфликти.
Твърди се че постановенто съдебно
решение е изцяло в противоречие с Постановление №1/12.11.1974г. на Пленума на
ВС, и с установената и наложила се практика, че „майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно с бащата да
отглежда и възпитава момчетата“.
Направени са доказателствени искания
за изслушване и на двама свидетели при режим на довеждане и за изготвяне на нов
социален доклад. Претендират се и направените разноски-за адвокатско
възнаграждение и пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, от
адв. Б. от САК, процесуален представител на въззиваемия С.С. в който се твърди,
че въззвната жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че бащата желае активно да участва
в отглеждането и възпитанието на детето, но
майката се държи недобросъвестно и осуетява всяка законова възможност
за контакти на детето със своя баща.
Поведението на майката е изключително вредно и опасно за психиката на
малолетното дете К.. Счита, че при и
постановяване на съдебното решение, съдът изцяло се е съобразил с интереса на
детето.
По направените доказателствени искания
съдът се е произнесъл в съдебно засадание.
В открито съдебно заседание -
въззивницата, редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие-адвокат
Т., който поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се явява лично и с адв. Б. и оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба
за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд. При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
На основание направения въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред Софийски районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Този
състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на
решението е непълна и некоресподираща с доказателствения материал събран от
първоинстанционния съд.
Приетите от настоящия състав доказателства и
направеното изслушване на родителите по реда на чл.59 ал.6 от СК, дават основание
на въззивната инстанция да приеме, че направените от първоинстанционният съд правни изводи, не кореспондират с приложимите за казуса
правни норми и константна практика на съдилищата.
От събраните доказателства пред
първоинстанционният съд, както и от писмените и гласни доказателства събрани от
въззивната инстанция се установява, че бракът между Ц.П. и С.С., сключен на
18.09.2011 г. е прекратен с Решение №111-117-119 на СРС, 117 състав от
18.06.2013 г., като дълбоко и непоправимо
разстроен по обща вина. Родителските права се предоставят на майката, като
бащата има определен режим на лични отношения: до 07.02.2014 г. всяка първа и
трета неделя от месеца от 10 до 18 часа, а след тази дата - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, както и 15
дни през лятото.
По повод на обжалване на
първоинстанционното решение с
определение на съда от 26.02.2015 г.- Втори въззивен брачен състав на
СГС одобрява постигнатата между двамата родители спогодба , в която режимът на
лични контакти на детето с бащата е разписан много подробно: в съботно-неделния
режим до навършване на 4 години на
детето е без преспиване, след това с преспиване; летния режим се увеличава на
20 дни, като детайлно е разписано кога детето ще преспива при бащата, кога ще
бъде връщано на майката.
Първоинстанционото гр.дело №74097/2015 г., по описа на на СРС,
117 състав е образувано по искова молба подадена
от С.С. срещу Ц.П. с правно основание чл.59, ал.9 от СК и с искане за предоставяне на родителските права, на бащата респ. за равнопоставено
физическо и юридическо упражняване на родителските права /споделено
родителство/; иск за максимално разширен режим на правото на детето К. да поддържа
редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители /в случай, че
упражняването на родителските права бъде предоставено на майката/.
По повод на това първоинстанционо дело пред
първоинстанционният съд са представени Социални доклади от ДСП-Лозенец и
ДСП-Възраждане, както и Становище от
Фондация „Психологическа подкрепа“, в които се посочва, че бащата притежава необходимите качества, за да
бъде отговорен родител, както и това, че след 25.10.2015 г. майката Ц.П. изцяло е
прекъснала контакта на бащата с детето; че при детето се развива синдром на
родителско отчуждение вследствие поведението на неговата майка.
Представени са и са приети, като
доказателства - доклади, становища и отговори на Д“СП“ Възраждане и Д“СП“
Лозенец, протоколи за непроведени срещи между бащата и детето, направления за
ползване на социални услуги в ЦОП към ИСДП гр.София от 2016 г. и към Фондация
„Психологическа подкрепа“, Решение на СГС, ГО, II брачен въззивен състав от
02.06.2017г. по гр.дело №11656/2016г., .
Първоинстанционият 117-ти съдебен състав е определил на 09.06.2016 г., привременни мерки: „До приключване на спора с
влязъл в сила съдебен акт, майката да води детето в дома на бащата всяка втора и
четвърта събота в 9 часа и да го взема оттам в 18 часа, без преспиване“.
На заседание на същия състав от
14.07.2016 г. привременните мерки са изменени: „Майката да води детето при
бащата всяка втора и четвърта събота от месеца в 9 часа и ще го взема оттам в
неделя в 18 часа, както и за 20 дни през лятната ученическа ваканция - през юли
или август, извън своята платена годишна отпуска“.
По делото пред първоинстанционият съд са
представени и различни документи относно здравословното състояние на детето:
амбулаторен лист за преглед на К.С. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 24.10.2015 г.,
СМУ № 751/2015 г. от Клиника по съдебна
медицина и деонтология от 26.10.2015 г. за К.С.,
Пред първоинстанционният съд е
представена и съдебно-психологическа експертиза, от 16.02.2015 г.
Пред въззивна та инстанция са изслушани ,
както бащата С.С., така и майката Ц.П.,
на основание чл.59 ал.6 от СК, в о.с.з от 22.05.2017г и от
14.05.2018г.
Безспорно установено е , че спорещите родители относно родителските права
по отношение на малолетното дете К. са
опитали да създадат семейство, но неуспешно и за кратко. След раздялата/развода/
отношенията им, които и преди това не са били съвсем добри, са се изострили ,
което е рефлектирало върху контактите на бащата с детето. Бащата както пред
първата инстанция, така и пред въззивната инстанция заявява, че желае да направи всичко възможно, за да може детето да
преодолее отчуждението, което изпитва към него.
Пред въззивнната инстанция са представени
Социални доклади от съответните ДСП по
местоживеене на бащата и по местоживеене на майката и на детето .
От допусната съдебно-психологическа
експертиза се установява, че „определения режим на лични контакти с определението за привременните мерки от 14.07.2016 г. не се
реализира. При детето е развит синдром
на родителско отчуждение/СРО/ в средна към тежка степен. Бащата полага усилия
да поддържа някаква /поне визуална/ представа у детето за себе си. Силно
обезпокоен е от наблюдаваните промени в поведението на детето К.“
Експертизата прави извод, че е “ малко вероятно да се получат положителни
резултати във връзка с общуването на бащата с детето………майката Ц.П., показва
нежелание да се анализира създадената ситуация и
нежелание за съдействие, което е опасно“….“ Детето К. е силно привързан към майка си, за
него тя е най-важният човек от семейството му. През последните три години се
отглежда от нея с помощта на нейните родители. Отношението му към нея е изцяло
положително“.
Анализът на материалите по делото и особено на
проведените разговори с майката, бащата и детето, както и резултатите от
психологичното изследване на детето показва, че въпреки известни противоречия в
твърденията на родителите за съвместния им живот и грижи за детето, през
първите години от живота му то е получавало грижи и от двамата си родители. К.
познава баща си. Спомня си някои неща от времето, когато е бил с него, които
носят положителен заряд - снежните човеци, посещенията в Музейко, каране на колелото.
При детето К. е била формирана
първоначалната привързаност към баща му. След прекратяване на контактите между
детето и бащата , особено след м. октомври 2015 г. у детето се е формирало
негативно отношение към баща му и към настоящия момент отношението му към него
е изцяло отрицателно и отхвърлящо. К. постоянно заявява, че той не иска да се
вижда с баща си, защото той го бие. Експертизата обаче дава заключение, че „отношението
на К. към баща му на декларативно ниво е отрицателно, но звучи като заучено
поведение…..
емоционалното състояние на детето е в риск от
наличния конфликт на лоялност по отношение на майката. Причината за този
конфликт е отчуждаващото поведение на майката, подкрепена от своите родители,
по отношение на бащата на детето. К. е на такава възраст, че е напълно зависим
от грижите на възрастните; той не може сам да направи преценка кое е вярно и
кое не; поради това възприема мнението на този родител и близките му, с които живее,
като постепенно ги приема и като свое мнение. Детето се чувства задължено да прави това,
което майка му очаква от него. Отхвърлянето на бащата е форма на съгласие с
позицията на майката.“
Разпоредбата
на чл.127 ал.2 от СК задължава, ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът
служебно да постанови при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях
се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата.
От значение за предоставяне
упражняването на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай, с оглед на това, че моралните качества на родителите са
важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели при
възпитанието им. Законодателят предоставя възможността съдът да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като при преценка кому да се
предостави упражняването на родителските права, следва да бъде съобразена
възрастта на децата, техния пол, както и материално-битовите условия за живот,
които може да му предложи всеки от родителите. Извършвайки тази преценка и
отчитайки именно тези обстоятелства - касае се за едно шест годишно момче,
което безспорно се нуждае от майчина грижа и ласка, която е незаменима, в това
число и предвид данните по делото, че както до, така и след раздялата с бащата /след фактическата раздяла/ за детето
се е грижила неговата майка и между тях има изградена силна емоционална и
доверителна връзка, а и съобразявайки становището на ДСП-Възраждане, съдът
намира, че е в интерес на детето К. родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на майката. Майката притежава морални и нравствени качества,
осигурила е на детето добри материално-битови условия на живот.
Съдът намира, че с предоставянето на
родителските права на майката, интересите на детето ще бъдат максимално
защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи извод, че
последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи и умение
за възпитаване на детето, а в тази насока е и становището на социалните
работници от ДСП- Възраждане. Местоживеенето на детето Б.да остане при майката
–в гр.София, ж.к.“**************. На бащата следва да бъде определен режим на
лични отношения с детето К. - последният да го вижда и взема и връща
от дома на майката всяка първа и трета
седмица в събота от 10.00ч.-18.00 часа и неделя от 10.00 часа до 18.00 часа /без преспиване/ , до навършване
на 10 годишна възраст, както и виждане и
срещи на бащата с детето /без преспиване/ през вторите половини на пролетните и зимни ученически ваканции, като
срещите да стават в присъствието на представител на Отдел“Закрила на детето“
при съответната ДСП по местоживеене на детето, също до навършване на 10 годишна
възраст на детето. Бащата трябва да разполага с гарантирана възможност да
участва във възпитанието на детето.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да спомене, че при промяна на обстоятелствата този режим на лични
контакти може да бъде изменян (арг. от чл.59, ал.9 от СК).
Съдът намира, че следва да определи
местоживеенето на детето К. при майката, която ще упражнява родителските права,
а и в случая не са налице изключителни основания по чл. 59, ал. 7 от СК за
настаняване на детето при други лица или роднини, или в специализирана
институция.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като според
чл.142, ал.1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата,
която към настоящия момент е 510 лева (чл.142, ал.2 СК). Всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите дължи издръжка
съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Счита се, че възможност
да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след
задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да дава
издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило
собствената си необходима издръжка.
Издръжката на детето се дължи от двамата
родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме
по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка
в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето; следователно бащата следва
да поеме по- висок размер на паричната издръжка на детето. В конкретният случай
по делото не се оспорваше първоначално определения размер на ежемесечната
издръжка от 200 лева изплащана от бащата.Последният е в трудоспособна възраст и
е работоспособен съдът намира, че би могъл да реализира средства от трудово или
приравнено на него правоотношение за да изплаща ежемесечна издръжка в размер на
200 лева. В тази връзка съдът съобрази
и нуждите на детето - обичайни за дете на неговата възраст. Издръжката на
детето е дължима от влизане на
въззивното решение в сила до настъпване на причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
Поради несъвпадане на крайните изводи
на първоинстанционният съд с изводите на
въззивният съд, следва да се приеме, че
са налице посочените във възивната жалба отменителни основание, поради което,
въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена в обжалваната част.
Районният съд не е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал фактическит си констатации, поради което е достигнал до правни изводи различни от тези
на въззивната инстанция.
По разноските:
Въззивницата претендира разноски, но не
представя доказателства за надлежно извършено плащане, за разноската за
изплатено адвокатско възнаграждение. При този изход на делото следва да и се
присъдят направените разноски за
държавна такса за пред въззивната инстанция в размер на 40 лева за заплатена
Държавна такса за пред въззивната инстанция, 1000 лева за адвокатско
възнаграждение и 300 лева за възнаграждение на вещото лице, съгласно
представения списък на разноските на л.326.
За присъдения размер ежемесечна
издръжка от 200 лева, която следва да се
заплаща от въззиваемия-бащата С.С., следва да се заплати от последния държавна
такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 388.40 лева.
По изложените съображения, Софийски
градски съд, Първи въззивенбрачен състав ,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 13275/19.08.2016г.,
постановено по гр.д. № 74097/2015г. на Софийски районен съд,, 117-ти състав в
частта в която, съдът е изменил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете –К.С.С. , роден на ***г., с ЕГН ********** и е предоставил
упражняването на родителските права на
бащата С.Д.С. с ЕГН ********** и е, постановил режим на лични контакти на детето с
майката Ц.И.П., с ЕГН **********, която
да го взема от бащата с преспиване и да
го връща, всяка първа и трета събота и
неделя от 10.00ч до 19.00 ч., както и за по две седмици през лятото, извън
годишния отпуск на бащата, както и през втората половина на зимната и пролетната ученически ваканции и на
рожденния ден на детето през чатните години от 10.00-19.00 часа.Осъдил е
майката да заплаща ежемесечна издръжка на детето К.С.С. в размер на 200 лева, считано
от влизане на решението в сила, ведно със законата лихва и 288 лева за държавна такса по сметка на Софийски
районен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права над детето
К.С.С. с ЕГН ********** на майката Ц.И.П. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата С.Д.С.
с ЕГН **********, с детето К.С.С. ЕГН ********** , който да го вижда и взема и връща в дома на майката всяка първа и трета седмица в събота от
10.00ч.-18.00 часа и неделя от 10.00 часа до 18.00 часа /без преспиване/, както и виждане и срещи на бащата с детето /без
преспиване/ през вторите половини на
пролетните и зимни ученически ваканции, до навършване на 8 годишна
възраст на детето, след тази възраст ежемесечните срещите на бащата с детето,
както и срещите през вторите половини на
пролетните и зимни ученически ваканции да се осъществяват и с
преспиване.
ОСЪЖДА
С.Д.С. ***, да заплаща на малолетното дете К.С.С. ЕГН ********** , чрез майката
и законна представителка Ц.И.П. с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 200
лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на промяна в обстоятелствата при
които е била определена издръжката, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА С.Д.С. ***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд Държавна такса в размер на 288 лева,
а на Ц.И.П. с ЕГН **********, сумата от 1340 лева разноски по делото - 40 лева за
заплатена Държавна такса за пред въззивната инстанция, 1000 лева за адвокатско
възнаграждение и 300 лева за възнаграждение на вещото лице.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 13275/19.08.2016г.,
постановено по гр.д. № 74097/2015г. на Софийски районен съд,, 117-ти състав в
останалата необжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.