ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1076 14.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четиринадесети април две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора
Кралева
частно гражданско дело номер 814 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.248, ал.3, вр. чл.417 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Златовръх“ № 1, подадена чрез пълномощник адв. Борислав Петков, против Определение № 1015/04.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 403/2020 г. по описа на РС – Бургас, с което е отхвърлена молбата на заявителя „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, ЕИК *********, за осъждане на длъжника „Агро-ИД“ ООД, ЕИК ********* да му заплати направените по делото разноски.
Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че в образеца на заявление по чл.417 ГПК няма изрично предвидено място, където да бъде направено изрично искането за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което дружеството-заявител не е вписало такова искане, но към заявлението е приложило платежно нареждане за заплатената държавна такса и договор за правна помощ за платеното адвокатско възнаграждение. В тази връзка, жалбоподателят счита, че с прилагането на документите, удостоверяващи направените от заявителя разноски, имплицитно се включва в заявлението по чл.417 ГПК и искане за присъждане на същите разноски, поради което обжалваното определение не е съобразено с нормата на чл.78 ГПК. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови издаването в полза на заявителя на заповед за изпълнение и за разноските, направени в заповедното производство в размер на 50.31 лв. за държавна такса и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 403/2020 г. по описа на РС-Средец е образувано
по подадено от „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, чрез пълномощника адв. Петков,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против „Агро ИД“
ООД, за заплащане на сумата от 2515.34 лв., представляваща годишна наемна цена
за стопанската 2018-2019 г. за ползването на 96.770 дка земеделски имоти в
землището на с.Драчево, общ.Средец, съгласно сключен между страните Договор за
наем на земеделски земи от 08.06.2018 г. с нотариална заверка на подписите,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Други искания не са направени в подаденото заявление, вкл. липса и искане за
присъждане на разноски. Към заявлението е приложен документът, от който
произтича вземането, както и квитанция за платена държавна такса от 50.31 лв.,
пълномощно на адв. Петков и Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2020
г., съгласно който на адвоката е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Заповедният съд е уважил
заявлението, като в полза на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е издал Заповед №
123/23.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, с която е присъдил на заявителя претендираната главница от 2515.34
лв., ведно със законната лихва.
На 03.02.2020 г. по делото е
постъпила молба от заявителя, с която е поискал от съда да му бъдат присъдени
всички направени в производството разноски – платена държавна такса от 50.31
лв. и платено адвокатско възнаграждение от 600 лв.
По тази молба БРС се е произнесъл с обжалваното определение № 1015/ 04.02.2020 г., като е приел, че искане за присъждане на деловодни разноски не е обективирано в подаденото заявление по чл.417 ГПК и не е налице основание за допълнително сезиране на съда, поради което е отхвърлил молбата като неоснователна.
Бургаският окръжен съд намира, че в случая е сезиран с частна жалба по реда на чл.248, ал.3 ГПК, тъй като в издадената заповед за изпълнение изобщо липсва произнасяне относно претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, поради което първоинстанционният съд е бил сезиран с молбата на заявителя от 03.02.2020 г. именно за допълване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта за разноските по смисъла на чл.248 ГПК и това определение на БРС е предмет на въззивно обжалване. Съгласно задължителните разяснения по т.7 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е и настоящият случай.
При установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение № 1015/04.02.2020 г. по гр.д.№ 403/2020 г. по описа на БРС за правилно и законосъобразно, като напълно споделя фактическите констатации на районния съд и направените въз основа на тях правни изводи за неоснователност на молбата на заявителя по чл.248 ГПК.
Неоснователни са всички изложени в частната жалба възражения и доводи против определението на районния съд. Въззивният съд не споделя становището на жалбоподателя, че след като в образеца на заявление по чл.417 ГПК нямало изрично предвидено място, където да бъде направено изрично искането за присъждане на разноски, то прилагането към заявлението на документите, удостоверяващи направените от заявителя разноски означавало, че в заявлението по чл.417 ГПК имплицитно било включено и искане за присъждане на същите разноски. Действително, съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, отговорността за разноските по делото и присъждането им е поставена в зависимост от изхода на възникналия между страните правен спор. Иначе казано, това е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати разноските, направени от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В случая, по делото е безспорен факт, че заявителят „Адванс Терафонд“ АДСИЦ не е поискал своевременно присъждането на направените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение – подобно искане липсва в подаденото заявление по чл.417 ГПК. Тук следва да се отбележи, че съдът присъжда на страната направените от нея съдебни разноски само, ако такива са били поискани от нея. Присъждането на разноските не е законна последица от уважаването на иска (в случая – на заявлението), а е право, което страната може да упражни по висящия процес. По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по искане на заинтересованата страна. В конкретния случай, в подаденото от него заявление по чл.417 ГПК е заявено единствено искане за присъждане на претендираната главница и законна лихва върху нея, което е уважено от заповедния съд. В заявлението, обаче, липсва конкретно искане за присъждане и на направените от заявителя разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, като противно на доводите на жалбоподателя в заявлението има място, където да се направи и заяви това искане, а именно в т.14 от образеца на заявление по чл.417 ГПК. Ето защо, независимо от приложените към заявлението документи, удостоверяващи направени от страната разходи, след като липсва отправено до съда искане за присъждане на тези разноски не е налице пропуск на БРС да се произнесе по тях, тъй като липсва надлежно сезиране на съда по този въпрос.
С оглед изложеното, депозираната от заявителя молба по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
На основание
чл.248, ал.3 ГПК определението може да се обжалва по реда, по който
подлежи на обжалване решението. Съгласно т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в
заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, поради което и
настоящият съдебен акт е окончателен.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Златовръх“ № 1, подадена чрез пълномощник адв.Борислав Петков, против Определение № 1015/04.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 403/2020 г. по описа на РС – Бургас, с което е отхвърлена молбата на заявителя „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, ЕИК *********, за осъждане на длъжника „Агро-ИД“ ООД, ЕИК ********* да му заплати направените по делото разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.