О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.
Габрово, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 146/2019 г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на В. Д. Й., чрез адв. И. В. и Н. М. К., чрез адв. М. Б., против
определение № 27 от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 29/2019 г. по описа
на Тревненския районен съд, с което е прекратено първоинстанционното
производство и е върната исковата молба на жалбоподателките, на осн. чл. 130 от ГПК.
В жалбата се излага, че обжалваното
определение е неправилно. В предявения пред първоинстанционния съд иск с пр.
осн. чл. 424 от ГПК изрично е посочено, че ищците основават претенцията си на
представена Методика от "ЦКБ" АД за изчисляване на базов лихвен
процент по потребителски кредит, послужил за едностранно увеличаване на лихвата
по кредита им, като тази Методика никога не е била довеждана до знанието им.
Тази Методика е представена за първи път по гр. д. № 14/2018 г. по описа на РС
- Трявна, след като заповед за изпълнение № 161/18.10.2017 г. е стабилизирана и
въз основа на нея е издаден изпълнителен лист. Ищците разбрали за Методиката
едва при извършване на справка по посоченото дело на 25.01.2019 г. и от тогава
е започнал да тече за тях срокът за предявяване на иска по чл. 424 от ГПК.
Съдът неправилно е преценил твърдението на ищците, че за тях Методиката не може
да е новооткрито обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъл на чл.
424 от ГПК. В исковата молба надлежно били изложени обстоятелствата за наличието на новооткрито обстоятелство или
нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и това е
Методиката на ЦКБ АД за изчисляване на базовия лихвен процент по потребителски
кредити и овърдрафти на физически лица, за чието съществуване жалбоподателките
не са знаели до началото на 2019 г. Именно тази Методика е от съществено
значение за изхода на делото, защото обосновавала наличието на нищожни клаузи
по процесния договор, което обстоятелство е от значение за претенцията на
жалбоподателките, че не дължат по издадения изпълнителен лист № 181/18.10.2017
г. Тази Методика не била предоставяна на жалбоподателките нито при подписване
на договора, нито при подписване на допълнителните споразумение към него, което
довело до въвеждането им в заблуждение, че изменението на лихвите се налага от
обстоятелства, независещи от банката. Твърдят, че преценката дали Методиката е
ново обстоятелство и ново доказателство е въпрос по същество на спора, а не по
допустимостта на исковата молба. Освен това съдът неправилно е преценил, че
жалбоподателките са могли по - рано да се снабдят с въпросната Методика на
Банката, което е в противоречие с изискванията на ЗЗП и ЗПК, за което се
излагат подробни твърдения. Излагат се твърдения и за неравноправни клаузи в
сочената Методика от жалбоподателките, както и задължението на заповедния съд
да следи служебно за неравноправни клаузи по потребителските договори, такава
не била извършена. Молят да се отмени обжалваното определение, като
незаконосъобразно неправилно и неправилно и да се върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират
се разноските в настоящото производство.
В срок е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата "ЦКБ" АД , в който се оспорва същата, по подробно
изложени аргументи. Излага се, че Методиката, на която се позовават
жалбоподателките, няма значение за възникването, съществуването или
прекратяване на спорното правоотношение и не е обусловило извода за недължимост
на вземането, за което е издадена заповедта да изпълнение, тъй като същата е
приета с решение на УС на Банката № 34/26.08.2010 г., а спорното правоотношение
е възникнало и респ. изменено, преди приемането й. Моли съдът да остави жалбата без уважение и
да се потвърди обжалвания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което
същата е процесуално допустима.
Тревненският районен съд е бил сезиран
с иск от В. Д. Й. и Н. М. К., с който е
поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищците не дължат следните суми на ответника, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение №161/18.10.2017г. по ч. гр. д. № 294/2017г. по описа на
Районен съд – Трявна: 7603,56 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
същата, считано от 18.10.2017г. до окончателното й изплащане; 3920,10 лв. –
лихва за периода 21.08.2015г. – 17.10.2017г.; 230,47 лв. – разноски по делото.
В исковата молба е изложено, че В. Д.
Й. е получила заем по договор от 19.12.2007 г. от ЦКБ АД в размер на 20 000
лв., който е бил обезпечен с поръчителството на Н.К. и В.А. След подписване на
договора Банката на два пъти, считано от 01.12.2008 г. и от 01.01.2009 г., е упражнила
правото си да промени едностранно лихвения процент по договора и размера на
вноските по кредита. Кредитополучателката спряла да обслужва кредита след 2017
г. и Банката упражнила правото си да го направи предсрочно изискуем, след което
се снабдила с процесната заповед за изпълнени по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, като била осъдена солидарно с поръчителите, да заплати на кредитора
сумата от: 7 603,56 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата,
считано от 18.10.2017г. до окончателното й изплащане; 3 920,10 лв. – лихва за
периода 21.08.2015г. – 17.10.2017г.; 230,47 лв. – разноски по делото. Твърди
се, че Банката образувала изпълнително производство на основание изпълнителния
лист, като възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение било
подадено само от поръчителя В.А. Вследствие подаденото възражение кредиторът на
осн. чл. 422 от ГПК предявил иск за установяване на вземането си, за което било
образувано гр. д. № 14/2018 г. по описа на РС - Трявна, по което дело е
постановено решение № 44/07.09.2018 г. В мотивите на това решение съдът
установил, че липсва законосъобразна методика за изчисляване на дължимите лихви
по договор за кредит актив № 03600КР-1696/19.12.2007г., като е приел, че
незаконосъобразно са извършени последващото едностранно повишаване размера на
дължимите лихви по него. Според ищците това заключение било направено въз
основа на представената за пръв път в съдебно заседание Методика на
"ЦКБ" АД за изчисляване на банковия лихвен процент по потребителски
кредити и овърдрафти на физически лица, приета с решение на УС на банката №
34/26.08.2010 г. С цитираното съдебно решение съдът прогласил клаузата на чл.
6, ал. 1 от договора за кредит актив № 03600КР-1696/19.12.2007г. за
неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 от ЗПК и приел за установено, че
поръчителката В.А. дължи на „Централна кооперативна банка“ солидарно следните
суми: 2 235,08 лв. – главница; 239,83 лв. – лихва върху нея, в т. ч. 106,08 лв.
– лихва по погасителен план и 133,75 лв. – лихва по просрочена главница, като в
останалата част предявеният иск е бил отхвърлен. Твърдят, че Методиката на
"ЦКБ" АД за изчисляване на базовия лихвен процент никога не им е била
предоставяна и същата им станала известна на 25.01.2019 г., когато се снабдили
с нея от гр. д. № 44/07.09.2018 г. по описа на РС - Трявна. Твърдят, че е
изтекла и погасителната давност за част от установените вземания по отношение
на поръчителката Н.К..
В срок е постъпил отговор от ответната
страна по иска "ЦКБ" АД, в който се оспорва допустимостта на
предявения иск, по подробно изложени аргументи, като основно се възразява, че
Методиката на Банката от 2010 г., на която се позовават ответниците, няма
отношение към процесния договор, тъй като не е била основание за промяна на лихвения
процент по него през 2008 г. Алтернативно се оспорва неговата основателност.
За да постанови обжалваното определение
и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че
така предявения иск по чл. 424 от ГПК е недопустим. Според съд цитираната от
ищците Методика на "ЦКБ" АД за изчисляване на банковия лихвен процент
по потребителски кредити и овърдрафти на физически лица, приета с решение на УС
на банката № 34/26.08.2010 г. и не е новооткрито обстоятелство или ново писмено
доказателство от съществено значение за делото. Прието е, че освен че не е ново
за ищците, тъй като след повишаване на лихвата са подписали допълнително
споразумение към договора и тогава са могли да изискат информация за
основанието на повишаването й и да се снабдят с Методиката, то същата не и от
съществено значение възникване, съществуване или прекратяване на спорното
правоотношение за недължимост на вземането, за което е издадена заповедта.
Методиката не е била основание за изхода на цитираното от ищците гр. д. №
14/2018 г. на РС - Трявна, тъй като е прогласена неравноправност на клаузата на
чл. 6, ал. 1 от договора и оттам нищожност на същата, като нищожния договор няма характеристика на
новооткрито обстоятелство. Прието е, че самото решение на РС - Трявна не
представлява новооткрито обстоятелство или новонастъпил факт. Не е прието за
такова обстоятелство и изтеклата, към датата на издаване на заповедта за изпълнение, погасителна давност по
отношение на част от вноските и респ. срокът по чл. 147 от ГПК.
За да се произнесе настоящия състав на
съда, от фактическа страна, установи следното:
Не е спорно между страните, че
правоотношението между страните е възникнало на основание договор за
потребителски кредит от 19.12.2007 г., по който кредитополучателката В. Д. Й. е
получила сумата от 20 000 лв. от кредитора "ЦКБ" АД. Договорът е бил
обезпечен с поръчителството на Н.К. и В.Ц.
Не е спорно, че Банката е упражнила правото си и през 2008 г. е повишила
лихвения процент по кредита, тъй като такова Решение е взето от УС на ЦКБ АД
през 2008 г., видно от представения протокол № 47/04.12.2008 г., което е
станало основание да се състави нов погасителен план, в който е променен
размера на погасителните вноски по процесния кредит. Не се оспорва обстоятелството,
че след като кредитополучателката е спряла да обслужва кредита, Банката се е
снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу която
кредитополучателката В. Й. и поръчителката Н. К. не са възразили по реда на чл.
414 от ГПК и същата е влязла в сила. Не се спори, че поръчителката В.А. е
възразила срещу заповедта и по иск на Банката е образувано гр. д. № 14/2018 г.,
по което е постановено решение № 44/0709.2018 г. От това решение е видно, че в
хода на производството Банката е представила Методика за изчисление на базов
лихвен процент по потребителски кредити и овърдрафти на ФЛ, приета с решение на
УС на Банката № 34/26.08.2010 г. В съдебното решение гр. д. № 14/2018 г. е
прието, че Банката е извършила едностранна промяна на лихвения процент по
процесния кредит на основание решение № 47 от 04.12.2008 г. на УС на Банката,
която едностранна промяна се основава на чл. 6, т. 1 от договора за кредит,
която клауза именно е приета за неравноправна от съда на осн. чл. 143, т. 12 от
ЗЗП и е обявена за нищожна, поради което е прието, че част от претендираното от
Банката вземане не се дължи от възразилата срещу заповедта поръчителка.
От правна страна постановеното
определение е правилно и законосъобразно и мотивите на първоинстанционния съд
се споделят от настоящия състав.
За да бъде оспорено от длъжника вземане
по издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 424 от ГПК, следва да са налице
кумулативно следните предпоставки: 1) заповедта за изпълнение да е влязла в
сила, т.е. да не е била оспорена по реда на чл. 414 от ГПК; 2) след влизането й
в сила да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника
до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок.
Съдът във връзка с допустимостта на
този отрицателен установителен иск, освен да прецени дали са нови твърдяното
обстоятелство и представено доказателство, следва да прецени и дали същите имат
съществено значение за делото, тъй като това е част от обосноваването на
правния интерес на ищеца. Тази преценка на съда
за същественото значение по делото на твърдяното ново обстоятелство,
респ. представянето на ново доказателство, касае допустимостта на предявения
иск, а не е въпрос, който съдът следва да прецени по същество на правния спор
(в този смисъл определение № 262/31.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2375/2013 г. на
ВКС, което становище е прието и в постановеното по т. 16 от ТР №4/2014 по т. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), както правилно е приел и първоинстанционния съд.
За да е от съществено значение за
делото, обстоятелството на което се позовава страната следва да оказва влияние
върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане, да е
свързано с фактическата страна на правния спор (с осъществяването на факти от
действителността, имащи значение за спора), да има значение за възникването,
съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, да обосновава
връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и
обстоятелствата, на които са изградени изводите за издаване на заповедта за
изпълнение. В предявената искова молба не се излагат обстоятелства, как
твърдяното новооткрито доказателство, сочената Методика на Банката, е повлияло
на правоотношенията между страните и каква е връзката й с процесния договор за
потребителски кредит. Процесният договор, послужил като основание на кредитора
да се снабди със заповед за изпълнение, е сключен през 2007 г., като същият е
изменен през 2008 г., когато с решение на Банката от № 47 от 04.12.2008 г. е
повишен базовият лихвен процент по всички действащи и новоотпуснати
потребителски кредити. Видно от цитираното от жалбаподателките решение на РС -
Трявна по гр. д. № 14/2018 г. Методиката, на която се позовават, не е послужила
като основание за частичното отхвърляне на предявения от кредитора иск по чл.
422 от ГПК, като същата не е била и основание
за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора за
кредит на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Методиката не е ново доказателство от
съществено значение за делото, тъй като същата не е послужила като основание за
изменение на сключения с Банката договор, тъй като видно от изложеното по -
горе същата е приета през 2010 г., т.е. след изменение на лихвени процент по
договора през 2008 г. и няма отношение към възникването и съществуването на
спорното правоотношение Правилно първоинстанционният съд е преценил значението
на Методиката за допустимостта на предявения иск с пр. осн. чл. 424 от ГПК, тъй
като същата е неотносима към формирането на оспорваното задължение и същата не
би могла да повлия върху размера, на установения в заповедното производство
дълг между страните.
Останалите възражения в частната
жалбата за неравноправни клаузи на процесния договор и задълженията на
заповедния съд в тази връзка, се неотносими към преценката на съда за допустимостта на предявения иск по чл. 424 от ГПК и не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Предвид гореизложеното постановеното от
първоинстанционния съд определение № 27 от 22.03.2019 г., за прекратяване на
производството по гр. д. № 29/2019 г по описа на Районен съд - Трявна е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното, Габровският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 27 от
22.03.2019 г., за прекратяване на производството по гр. д. № 29/2019 г по описа
на Районен съд - Трявна, като правилно и законосъобразно.
Определението. подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: