Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
30.06.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Невена Владимирова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №465 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на И.Х.Х.А., гражданин на С., с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец в гр.Х., и посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №1221/19.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспорващият твърди, че в производството пред ДАБ бил изложил подробно причините да потърси закрила извън С.. Административният орган необосновано приемал, че макар в С. да има гражданска война, на жалбоподателя не следвало да се предостави международна закрила, тъй като идвал от И.. Изводът на административния орган, че И. е трета сигурна държава по смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби на ЗУБ, противоречал на закона и на доказателствата по делото. В жалбата се твърди, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Оспорващият имал основателни опасения от преследване и заплаха за неговия живот. И. не можел да бъде трета сигурна държава по легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗУТ, не бил страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 година, поради което не отговарял на изброените в тази норма предпоставки. Административният орган не бил събрал доказателства и не бил посочил в мотивите на решението каквото и да било, че оспорващият щял да бъде допуснат обратно в И.. Административният орган се позовал на справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, в която се съдържала обща информация за състоянието на сигурността в И. и в С.. Съгласно съображение 39 от Преамбюла на Директива 2013/32/ЕС, при определяне дали дадена несигурна ситуация преобладава в страната на произход на кандидата, държавите - членки следвало да направят необходимото, за да получат точна и актуална информация от подходящи източници като ЕСПОУ, ВКБООН, Съвета на Европа и други съответни международни организации. Представената справка била твърде бедна откъм източници, за да се приемело, че била направена достоверна преценка на ситуацията в И.. Административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, който представлявал транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/СЕО. Касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, нямало личен елемент или степен на персонализация, съобразно които да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. Решаващият орган следвало да вземе предвид всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. Твърди се, че подходът на Заместник-председателя на ДАБ бил в противоречие с чл.75, ал.2 от ЗУБ и чл.4 от Директива 2011/95/ЕС.
Обжалваното решение било постановено в противоречие със закона, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, тъй като били налице предпоставките на жалбоподателя да се предостави международна закрила.
Претендира се решението да бъде отменено, със законните последици от това.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Счита, че от изложените факти в бежанската история на жалбоподателя и събраните всички възможни данни в хода на административното производство, не се установяват изискуемите по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ обстоятелства, при които може да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДНВЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ МВР под вх.№105450-2464/13.10.2020 г. (с имена И.Х.Х.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№1091/21.10.2020 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-15998/21.10.2020 г., И.Х.Х.А., гражданин на С., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП- 15998/21.10.2020 г. като И.Х.Х.А., гражданин на С., роден на *** ***, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ****, религия – *****, професия – *****, с **** образование, ****, с документ за самоличност – ЛК №********, издадена на 06.06.2010 г. от С., валидна до 06.06.3000 г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: баща, майка, един брат и пет сестри, както и за съпругата му и едно дете на 1 г., намиращи се към момента в С..
С Писмо рег.№УП-15998/22.10.2020 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от И.Х.Х.А. молба за закрила. В писмо с рег.№М-8070/12.11.2020 г. (рег.№УП- 15998/30.11.2020 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП-15998/26.10.2020 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с И.Х.Х.А., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденецът заявява, че напуснал С. легално през 2012 г. за Ливан, като в себе си имал лична карта. От 2012 г. до 2015 г. бил в Л., после преминал легално в Т. с национален паспорт, който по-късно върнал в С.. В Т. останал само една седмица и после нелегално заминал за И.. Там бил в гр.А. в И. К. – от 2015 г. до края на август 2020 г., когато напуснал И.. К. нелегално за Т. От там на 25.09.2020 г. влязъл в Б. нелегално, през телената ограда, със стълба, с помощта на трафикант и с още четири човека, с една кола тръгнали за С., но били спрени и задържани от полицията. Разказва, че преди да напусне С. за Л. през 2012 г., живеел в родното си село Т. А., обл.Х.. Там сега било семейството му. На въпроса за причините, накарали го да напусне страната си на произход през 2012 г. обяснява, че през тази година започнала войната в района на Х., и баща му го посъветвал да бяга за Л. Тогава той бил малък и заминал за Л. с братовчед си. Сочи, че в района на Х. се сражавали Свободната и Редовната армии. До 2015 г. работил в Л. като общ работник в гр.Б.. Нямало причина да напусне Л., просто му омръзнало там. Заявява, че в И. от 2015 г. до 2020 г. работил като общ работник в А., живеел в къща под наем. Със съпругата си сключили граждански брак на 11.12.2018 г., тогава интервюираният бил в И., а съпругата му в С., оженили се чрез пълномощно, каквато била практиката, след което през декември 2018 г. съпругата му дошла при него в А., И. К.. После през август 2020 г., когато чужденецът тръгнал за Б., съпругата му се върнала обратно в С..
На въпроса какво го е накарало да напусне А. и И. отговаря, че заради корона вируса останал без работа, а вече имал семейство и дете, и трябвало да се грижи за тях и да им осигурява по-добър живот, за това напуснал И.. Сочи, че там имал документ за временно пребиваване, който се подновявал всяка година. Съпругата му също имала такъв документ. Там имали достъп до медицинска помощ. Интервюираният сочи, че никой, нито обикновените хора, нито полицията, са го карали да се връща в С.. Декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, или в друга държава. В страната си на произход и в И.ски Кюрдистан нямал проблеми заради етническата си принадлежност – ****, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – *****, не бил членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи, или да му е оказвано насилие.
С Решение №1221/19.04.2021 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И.Х.Х.А., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 26.04.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.05.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник-председател на ДАБ, на който, съобразно предвидената в нормата на чл.52 от ЗУБ (изм.ДВ бр.89 от 2020 г.) възможност, Председателят на ДАБ надлежно е делегирал правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – т.4 от ЗУБ, видно от представената по делото Заповед №РД 05-803/14.12.2020 г. на Председателя на ДАБ.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както
фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган
излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда
както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и
обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически
съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и
дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от
административния орган, за да постанови решението, с което се отказва
предоставяне на исканата международна закрила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ
(изм.ДВ бр.89 от 2020 г.), като в случая от
ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на
органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при
наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по
произход С., както и в И. К., където е живял през последните 5 години. Ето защо
съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока, че
административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по молбата
за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички
относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията,
при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република
България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо
чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава
или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно
опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое
от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с
оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се
отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата
по произход.
При регистрацията на И.Х.Х.А. с Регистрационен
лист Рег.№УП-15998/21.10.2020 г. същият е регистриран като сирийски гражданин,
с постоянен адрес ***, с оглед на което, и предвид представения от лицето сирийска
лична карта, за държава по произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ следва
да се приеме С..
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява
спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността му към определена социална група. Самият заявител
сочи в интервюто, че е напуснал С. през 2012 г., когато бил малък, поради
започналата в техния район в С. война. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от
ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие,
законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не
се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че
изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са
правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за
обосновано опасение от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход
да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е
било обект на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се
направи извод, че самата принадлежност към етническата група на кюрдите е
достатъчно основание за опасения от преследване. По така изложените
съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния
орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за
прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в
случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения
за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУТ.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут
по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си
по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената
закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по
дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2,
буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че:
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото
лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение
да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия
въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални
власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-99/19.02.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно обстановката в С., като е достигнал е до заключение, че ситуацията в С.
е динамична и ескалираща, поради което завръщането на жалбоподателя там в
настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата му безопасност, а
и не може да се очаква същият да се установи в друга част от територията на
държавата си по произход, където да се ползва от ефективна и трайна закрила.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното
решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по
произход С., тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава
като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради
насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел
предвид факта, че в продължение на пет години преди влизането му в България И.Х.Х.А.
е живял и работил на територията на И. К., и е извършил преценка и на
сигурността на територията на тази кюрдска автономна област в северната част на
И.. Цитирал е подробни извадки от Справка с вх.№МД-664/07.12.2020 г. на
Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалното положение в И. К и
е приел, че от информацията в тази справка не може да се направи обоснован
извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на
цялата територия на И. и конкретно в автономната област К.. Посочил е, че ситуацията
със сигурността в столицата ., И. К., е като цяло спокойна. Развил е и
съображения, че съгласно пълзящата скала по т.39 на решението на съда в Л.,
доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в И.
К. следвало да е изключително, каквото то не е. Взел е предвид, че молителят е
нямал конкретни проблеми в И. К., където живял легално през последните пет
години от живота си, създал е семейство, детето му се е родило там, съпругата
му също пребивавала легално в А., където имал достъп до пазара на труда и до
медицинска помощ. Кандидатът е водил приличен начин на живот, без страх от
нападения, заплахи или преследване. Изрично е заявил по време на проведеното
интервю, че е напуснал И., защото останал без работа, вследствие на световната
пандемия от COVID 19, т.е. изтъкнатите от
него причини за напускане на тази страна са лични и икономически. Освен това
административният орган е извършил преценка относно положението на сирийските
бежанци в И. К., подробно описано в същата справка, като е обсъдил данните, че към
30 септември 2020 г. в И. има 242 704 сирийски бежанци, по-голямата част
от тях живеят извън лагери, сирийските бежанци в автономната област К. и
по-точно в столицата А. са добре приети и близо 90% от семействата им имат поне
един член, редовно нает на работа. Посочил е, че по информация от интервюто,
кандидатът не е имал проблем с властите в И. К., имал е достъп до здравни и
социални услуги, като всяка година документът му за пребиваване е бил
подновяван, никой никога не го е карал да се върне в родината си, никой не го е
заплашвал и не му е оказвал насилие. В конкретния случай не ставало дума за
лице, нуждаещо се от международна закрила, а за такова, търсещо по-добър живот.
Въз основа на данните в справката, административният орган е направил преценка,
че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на §1, т.9 от ДР на
ЗУТ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на последните
пет години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Този
извод е подкрепен и от обстоятелството, че кандидатът за закрила е с етническа
принадлежност кюрд, което би спомогнало за неговото безпрепятствено
установяване на територията в автономната И.ска област Кюрдистан, където
преобладаващото население са кюрди и е създадено кюрдско регионално
правителство. Изложени са и мотиви, че няма никакви основателни причини да се
счита, че сирийският гражданин няма да бъде допуснат отново до територията на И.ски
Кюрдистан и не би бил защитен от властите, ако поиска закрила.
В решението е направен извода, че макар И. да не е
страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута
на бежанците от 1967 г. към Конвенцията, това не означава автоматично, че
страната не може да се приеме за трета сигурна държава. Прието е, че И.Х.Х.А. е
прекарал последните пет години от живота си на територията на И.. К., която се
приема за трета сигурна държава за него по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. В проведеното с него интервю кандидатът за закрила изрично
посочва като единствена причина да напусне И. К. обстоятелството, че напуснал А.
и И. защото останал без работа заради корона вируса, а трябвало да се грижи за
семейството си. Същият сочи, че е имал документ за пребиваване там, който се
подновява всяка година. В тази връзка съдът не възприема дадените от същото
лице в съдебно заседание обяснения, че през всичките пет години живял нелегално
на тази територия. Те противоречат на заявеното от него в интервюто, в което
чужденецът сочи още, че се е оженил, докато е пребивавал на територията на И. К.,
жена му дошла при него, родило им се дете, а съпругата му също имала документ
за временно пребиваване на тази територия.
Ето защо правилно в решението е прието, че жалбоподателят
е пребивавал в трета държава, различна от държавата му по произход и същата
представлява за него „трета сигурна държава“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на
ЗУБ. Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава
с оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ
няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие. При
постановяване на решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в
чл.75, ал.2 от ЗУТ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички
относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по
произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в И., се подкрепя напълно
и от допълнително представените по делото актуални справки на Дирекция
„Международна дейност“ на ДАБ. Представена е Справка вх.№МД-297/22.06.2021 г.,
съдържаща данни относно общото положение в Република И., актуалната политическа
и икономическа обстановка в страната и положението на сирийските бежанци в И. и
автономната област И.ски Кюрдистан, включително градовете Д., А., С. и достъпа
на сирийските бежанци до здравеопазване, пазар на труда, образование и социална
помощ. В същата се сочи, че според доклад на американския Държавен департамент,
И.. закони предвиждат предоставяне на убежище или статут на бежанец, а
правителството създава система за осигуряване на закрила на бежанците.
Сирийците съставляват огромното мнозинство от бежанското население, а почти всички
бежанци на територията на И. пребивават в района на И.. К.. Бежанците и
търсещите убежище лица имат законно право да работят в частния сектор,
сирийските бежанци имат възможност да получават и да подновяват разрешенията си
за пребиваване и работа. От информационно-статистически бюлетин на ВКБООН се
вижда, че към месец май 2020 г. И. е домакин на общо 247 247 сирийски
бежанци, И.ското правителство като цяло си сътрудничи със Службата на Върховния
комисар за бежанците на ООН (ВКБООН), с Международната организация по миграция (МОМ) и
с други хуманитарни организации в предоставянето на закрила и помощ на вътрешно
разселени лица, бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежище лица и/или други
заинтересовани лица. Конкретни данни относно изискванията за влизане и
пребиваване на територията на И. К. се съдържат и в представената актуална Справка
вх.№МД-266/03.06.2021 г. Цитирани са Насоките за И. на Европейската служба за
подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), според които в изискванията за пребиваване е
предвидено, че лицата с произход извън И.. К. трябва да се обърнат към местния
офис на Asayish (кюрдската
разузнавателна служба) в района,
в който се стремят да пребивават, за да получат карта за пребиваване и тези лица
няма да се нуждаят от спонсор, за да пребиват на територията на И. К.. В
доклада на британския Home Office
пък е посочено, че етническите кюрди трябва да се ползват с „относителна
лекота“ при влизане в автономния регион. Тези данни обосновават правилността на
извода на административния орган за изпълнение и на хипотезата, предвидена в
§1, т.9, б.„д“ от ДР на ЗУБ, тъй като са налице достатъчно основания да се
смята, че сирийският гражданин, кюрд по произход, ще бъде допуснат до
територията на приетата за трета сигурна държава.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да
представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.Х.А., гражданин на С.,
срещу Решение №1221/19.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция
за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: