РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Пловдив, 22.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в открито
съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първата година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 2726 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.22,ал.5 от Наредба № 11 от
15.05.2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители
на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за
одобряване и изменение на одобрените оперативни програми, във връзка с чл.34 от
Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година.
Образувано е по жалба на „СЕМЕЛЕ“
ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, ет.6, офис 607,
представлявано от управителя Ц.А.Х., чрез адвокатско дружество „В.а и
Сачева“, против уведомително писмо за
одобрение на заявка за плащане № 02/16/310817/ 82583 от 13.02.2020 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 01-2600/ 5071 от 13.10.2020 г.,
с което е отказано финансиране на консултантски услуги за изготвяне на
оперативна програма в размер на 56798.00 лв.
Жалбоподателят счита оспореното
уведомително писмо за неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че липсват
мотиви за отказа, което възпрепятста упражняване на правото на защита на
адресата на акта. Твърди, че уведомиелното писмо противоречи и на материалния
закон заявените разходи не надвишават допустимия размер от 10% от допустимите
разходи за съответната година, както и, че същите попадат в приложното поле на
т.16 и т.17 от Приложение 10а към чл.20,ал.4 от Наредба № 11 от 15.05.2007 г.
Оспорва извода на административния орган, че заявените разходи за консултантски услуги не
отговарят на принципите за икономичност, ефективност и ефикасност. Претендира отмяна на издадения административен
акт в оспорената част и присъждане на разноските по делото.
Ответникът -
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез процесуалния си
представител юриск. д.к., в придружителното писмо намира жалбата за
неоснователна. Посочва, че допълнително становище ще вземат в открито съдебно
заседание. Допълнително в становище от юрк.Г. са изложени доводи по
неоснователността на жалбата. Претендира
разноски за юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е
допустима за разглеждане като подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспореното
уведомителното писмо е издадено на 13.10.2020г., изх. № 01-2600/5071 от
13.10.2020 г., а жалбата е входирана в Административен съд – Пловдив на 22.10.2020г.
По преписката се съдържат данни за връчването на уведомителното писмо по
електронен път на 14.10.2020 г. Подадена е от лице с правен интерес от
оспорването на заповедта, с която е отказано да бъде одобрен разход за
консултантски услуги.
Оспорваният
административен акт е издаден във връзка с договор за отпускане на финансова
помощ № 02/ 82853/ 01.02.2018 г., последно изменен с допълнително споразумение
№ 04/02/82853 от 20.01.2020 г. и заявка за плащане от 13.02.2020 г. В
обжалваната част се посочва, че е извършена редукция от заявената сума за
плащане в размер на 56798.00лв. за разходи за консултантски услуги, определени
като недопустими, тъй като не попадат в обхвата на т.16 и т.17 от Приложение №
10а към чл.20,ал.4 от Наредба № 11 и не отговаря на принципите за икономичност,
ефективност и ефикасност.
При така
изложеното в оспорения акт, настоящият състав на Административен съд- Пловдив
намира за основателни възраженията на жалбоподателя за липсата на мотиви,
съответно за нарушаване на изискването на закона за форма.
В случая административният
орган не е изложил никакви конкретни факти, на които да се позовава, за да
извърши оценка на допустимостта на разходите и да намали същите с посочената
сума. Не са посочени данни, произтичащи от самото административно производство между
страните административно производство
нито в какво се изразява одобрената оперативна програма, нито издадено уведомително
писмо за допълнителна информация и възможност на лицето да се защити и т.н.,
нито каквато и да е обяснителна записка. Няма данни по делото въз основа на
какви факти е формирал своите изводи административния орган, за да достигне до
извода, че претендираният разход не попада в обхвата на т.16 и т.17 от
Приложение №10а към чл.20,ал.2 от Наредба № 11.
Нещо повече,
административният орган не е посочил какво именно влага в съдържанието на понятията
„икономичност, ефективност и ефикасност“, нито кой норматививен акт визира като
използва като основание посочените принципи.
По този
начин съдът е поставен в невъзможност да установи какво точно е имал предвид
административия орган във връзка с преценката за правилност на издадения
административен акт.
Липсват също
така мотиви относно обстоятелството дали въпросните разходи отговарят на заложените
с разпоредбата на чл.20д от Наредба № 11 параметри. Такива аргумени са изложени
едва в хода на съдебното производство с писменото становище на юрисконсулт Г.,
л.771 и сл. по делото.
Съдът
намира, че мотивирането на административния акт едва на етап съдебен контрол е
недопустимо. Поради това само на изложеното основание, съдът намира, че са
налице съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт поради
липсата на мотиви. Наличието на мотиви е важно и с оглед правото на защита на
адресата на административния акт, за когото от своя страна поради липсата на
фактически и правни основания за отказа съществува невъзможност да упражни
ефективно своето право на защита и да представи доказателства.
Предвид
изложеното, съдът намира жалбата за основателна, а преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление
при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.
Предвид
изхода от настоящото производство, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се претендират в размер на
454,38лв. държавна такса и 2580 лв. адвокатско възнаграждение. Такива се
установяват с представените доказателства – фактура и дневно извечение за
банкови преводи в размер на 2580 лв. с ДДС, те.е договореното възнаграждение е
2150лв. лез ДДС.
Съдът счита,
че в случая се касае за процесуално представителство, защита и съдействие по
административно дело с определен материален интерес съгласно чл. 8, ал. 1, т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
1998,77лв. С оглед действителната
фактическата и правна сложност на делото, договореното възнаграждение надвишава
минимума със 151лв., поради което същото не е прекомерно. Затова и
възнаграждението следва да се присъди,както е претендирано по представения
списък на разноските и ведно със заплатената държавна такса за производството.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „СЕМЕЛЕ“ ООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, ет.6, офис 607, представлявано
от управителя Ц.А.Х., на оспореното уведомително писмо за одобрение на заявка
за плащане № 02/16/310817/ 82583 от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 01-2600/ 5071 от 13.10.2020 г., с което е
отказано финансиране на консултантски услуги за изготвяне на оперативна
програма в размер на 56798.00 лв.
ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявка за плащане №
02/16/310817/ 82583 от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с изх. № 01-2600/ 5071, с което е отказано финансиране на
консултантски услуги за изготвяне на оперативна програма в размер на 56798.00
лв. на „СЕМЕЛЕ“ ООД, ЕИК *********, при съобразяване мотивите на настоящото
съдебно решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати
на „СЕМЕЛЕ“ ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, ет.6, офис
607, представлявано от управителя Ц.А.Х., сумата от 3034,38лв. / три хиляди
тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/