№ 8808
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110121681 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че ответникът е
ползвател на топлинна енергия за битови нужди, доставяна в топлоснабден имот с адрес
гр.София, ул.“......, за който е открит абонатен №64864, ИД №156306. Излага доводи за
наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите
условия срок.
Излага съображения че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
дължимите суми за доставена топлинна енергия.
Предвид изложеното са предявени обективно съединени установителни искове за
установява по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума от 1692,35лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 21.04.2022г. до окончателното погасяване на вземането, сумата
от 267,17лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 21.07.2020г., сумата от 16,21лв. –
главница за такса дялово разпределение за периода 01.03.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 21.04.2022г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата
от 3,36лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.05.2017г. до 21.07.2020г., за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№
34666/2020г. на 126 състав. Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното
1
производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца "Техем сървисис“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и
реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на
претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът.Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата
на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а
именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
С определение от 21.09.2022г. е прието за безспорно и ненуждаещо се доказване
обстоятелството, че в периода от м.05.2016г. до 04.2019г. ответникът е бил собственик на
6/16 идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот, в който е
доставена топлинна енергия на стойност 5077,04лева, както и за извършване на услугата
дялово разпределение се дължи сумата от 48,64лева, поради което не следва да се обсъждат
доказателствата за установяване на посочените безспорни обстоятелства.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба
топлоснабден имот.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност, което
следва да бъде разгледано от съда.
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на
2
Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения
за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от
чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване
на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 31.07.2020г.
За установяване размера на погасените по давност вземания е приета съдебно-
счетоводна експертиза, по която е направено заключение, че погасените по давност суми за
целия топлоснабден имот, от които ответникът е собственик на 2/6 са в размер на
4691,42лева за главницата, 811,16лева за лихвата или общо 5502,58. Направено е
заключение, че дължимата непогасена част от процесните вземания е в размер на 143,48лева
за главницата, 1,27лева за такса дялово разпределение и 0,14лева, за които суми исковете
следва да бъдат уважени или общо 144,89лева и да се отхвърлят до пълния предявен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете или за
1/13. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 747,18лева в
исковото и заповедното производство, от които следва да се присъдят 57,47лева.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в
размер на 450лева за адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство, от
които следва да се присъдят 415,38лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК
********* срещу Б. Т. П. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 от ГПК във
3
връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б. Т. П. с ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* сумата от 143,48лева,
представляваща незаплатена топлинна енергия за м.03.2019г. и м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 31.07.2020г. до окончателното погасяване на вземането, сумата от
1,27лева такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до
окончателното погасяване на вземането, и 0,14лева лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимост на главницата за
доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 143,48лева до 1692,35лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до м. 02.2019г.,
сумата от 267,17лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 21.07.2020г., тякса за
дялово разпределение до пълния предявен размер от 1,27лева до 16,21лв., както и лихва
върху таксата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 0,14лева до 3,36лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. Т. П. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* сумата от 57,47лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК„Топлофикация София“ЕАД с ЕИК
********* да заплати на Б. Т. П. с ЕГН ********** да заплати на сумата от 415,38лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4