Определение по дело №523/2022 на Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.12.2022 г.

Град

Кърджали

Административен

Съд

Състав

На

14.12.

Година

2022 г.

В

Закрито

заседание и следния състав:

Председател

Ангел Момчилов

Членове

Съдебни заседатели

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

523

По описа за

2022

година.

Производството се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането по подсъдност с Определение № 9552/27.10.2022 г. по а.д. № 9558/2022 г. на ВАС, на жалба от К.С. – *** в Административен съд гр.Смолян, против Заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян, в частта й с която на *** С. е определен размер на допълнително възнаграждение.

Предвид доводите за незаконосъобразност на заповедта и наличните по делото данни, с Разпореждане № 812/22.11.2022 г., постановено по настоящето дело, депозираната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани констатираната нередовност, като посочи: 1. В какво се състои незаконосъобразността на оспорената заповед; 2. Да изложи съображения относно правния си интерес от оспорването.

В указания срок, с Молба вх. № 3020/01.12.2022 г., депозирана от адв. В. Ф., действаща в качеството си на пълномощник на *** С., са въведени допълнителни съображения за необоснованост на оспорения акт, обосновани с това, че за да постанови определяне на ДТВ с 20 % по-ниско от възможния максимум за жалбоподателката, решаващият орган бил изложил един единствен мотив - неучастие на *** С. в една единствена възложена задача по извършване на пробни звукозаписи е цел осъществяване на проект „ Разработка и внедряване в съдебната система на софтуер за ускорено създаване и възпроизвеждане на актове и други документи чрез диктовка и автоматично конвертиране“. Счита този мотив на административния ръководител на съда за неправилен и незаконосъобразен, като следвало да се има предвид, че това ДМС не е целево, с оглед постигната резултати или участие в определена организация или мероприятие.

Релевира доводи, че участието на съдиите в посочения проект не било задължително и нямало как това да даде отражение в определянето и изплащането на ДТВ още повече, че в конкретния случай за периода на изпълнение – 25.06.2022 г. до 12.07.2022 г. съдия К.С. била в обективна невъзможност да изпълни тази задача, тъй като била в законоустановен отпуск до 01.07.2022 г.

На следващо място сочи, че обжалваният акт засягал непосредствено финансовите интереси на жалбоподателката, лишавайки я от получаването на пълния възможен размер на допълнително трудово възнаграждение, приемайки, че поради изложени в заповедта мотиви същото вместо на 100 % *** следва да се определи в размер на 80 %, още повече, че същата не е била в продължителен отпуск по болест и е полагала максимални усилия за бързото и качествено решаване на делата.

Обстоятелството, че средствата за ДТВ на магистратите и служителите в съответния орган на съдебната власт се определяли като общ размер и период на изплащане с решение на Пленума на ВСС не означавало, че К.В.С. нямала право да получи 100 % *** като ДТВ, още повече, че мотивите на обжалваната заповед не съдържали съображение относно недостиг на определените за административната единици средства за ДТВ. При уважаване на жалбата на и отмяна на процесията заповед, от страна на административния ръководител следвало съобразяване с указанията в настоящото производство и издаване на законосъобразен административен акт, отчиташ приноса на жалбоподателката при определяне на допълнителното трудово възнаграждение за първото полугодие на 2022 година.

Съдът, след като се запозна с наличните по делото доказателство, респ. в това число и представените от административния ръководител на Административен съд – Смолян, намира, че процесната жалба се явява недопустима поради липса на годен за оспорване по реда на АПК акт, в оспорената му част, както и при липса на правен интерес от оспорването от страна на съдия К.В.С., поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.     

Във връзка с горното, на първо място настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице някоя от хипотезите на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието на процесната жалба, включително и въведените уточнения в представената допълнителна молба, се оспорва Заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян, с която са определени допълнителни възнаграждения на съдиите и служителите в органа на съдебната власт към заплатите за месец юли 2022 г., в частта й, с която на *** С. е определен размер на допълнително възнаграждение в размер на *** лв., представляващо 80% ***.

Според съда, по своя характер заповедта начисляване на допълнително трудово възнаграждение на съдия от административния ръководител-председател на съда, представлява вътрешнослужебен акт, а не индивидуален административен акт. Съгласно правната теория/П.С.; В.К.-Б./,  вътрешнослужебният акт е свързан с осъществяване на ръководните функции на ръководителя на съответната административна структура и има за предмет и цел организацията на работа в тази структура. Вътрешнослужебните актове са израз на управленски правомощия на съответния ръководител на административната структура, вменени му от актовете на организация на работата на съответната структура/орган, поради което не може да се издават от външни на административната структура органи. Вътрешно служебни актове са и актовете, свързани с осъществяване на служебно правоотношение – актове за командироване, указания за начина на изпълнение на конкретни служебни задължения и др. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, не подлежат на оспорване по АПК актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. С други думи, посочената разпоредба предвижда по изключение, вътрешнослужебни актове да се обжалват по административен и съдебен ред, когато се засягат, права, свободи, законни интереси на граждани или организации. Изложено, преценено с оглед нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, обоснова извода, че АПК следва да се прилага както за вътрешнослужебни актове, които имат действие в рамките на службата и се отнасят за подчинени, така и когато те имат действие по отношение на граждани и ли юридически лица, винаги когато е налице засягане в негативен аспект на субектите от изпълнението на вътрешнослужебния акт. Такива биха могли да бъдат например засягане на конкретни параметри на служебното правоотношение с подчинените служители – място на работа, трудови задължения, размер на уговореното трудово възнаграждение и т.н.  

Съгласно чл. 161, ал. 3 от Закона за съдебната власт ЗСВ/, въз основа на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател административният ръководител издава акт за заемане на длъжността, който съдържа: 1. наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема длъжността; 2. правното основание за заемането на длъжността; 3. наименованието на длъжността и ранга; 4. размера на основното и допълнителните възнаграждения; 5. датата на встъпване в длъжност.

Процесната заповед, в оспорената й част, касае размер на допълнително трудово възнаграждение за постигане на резултати по конкретни задачи, т.е. визираният в заповедта размер на ДТВ възнаграждение на *** С. не попада в хипотезата на т. 4 от горепосочената разпоредба на чл. 161, ал. 3 от ЗСВ.  

По силата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, председателят на административния съд/какъвто е и председателят на Административен съд – Смолян/, е административен ръководител на органа на съдебната власт. Видно от съдържанието на релевантната Заповед № 187/26.07.2022 г., издаването й е основано на решение на комисия „Бюджет и финанси“ на ВСС и решение на Пленума на ВСС по Протокол № 24, т. 20 от проведено заседание на 14.07.2022 г. във вр. с чл. 3, т. 2 и чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от ВСС.  Очевидно е, че при издаване на заповедта за определяне на допълнителното трудово възнаграждение на съдиите и съдебните служители за постигане на конкретни резултати по конкретни задачи, административният ръководител на административния съд не действа като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, а като административен ръководител на орган на съдебната власт, съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, поради което заповедта има вътрешнослужебен характер, тъй като е издадена на основание чл. 9, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на допълнителни трудови възнаграждение, приети с решение на ВСС на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно установените Правила, конкретния размер на допълнителното възнаграждение за постигнати високи резултати по конкретни задачи на съдиите и служителите в органа на съдебната власт се определя от съответния административен ръководител, при условията, описани в чл. 9, ал. 2 от Правилата.

С оглед вътрешноведомственото естество на процесната заповед, с нея не се създават задължения, нито се засягат права или защитени от правото интереси на граждани или организации. Задълженията, респ. правата от този акт произтичат само за лица, които се намират в служебнойерархическа подчиненост на административния ръководителя, поради което се отнасят само до пряката им служебна работа. В случая липсва и властническо волеизявление, което едностранно да поражда промяна в правната сфера на гражданите, поради което съдебното обжалване е недопустимо по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК.

В заключение, Заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян, с която са определени допълнителни възнаграждения на съдиите и служителите в органа на съдебната власт към заплатите за месец юли 2022 г., включително в оспорената й част, с която на *** С. е определен размер на допълнително възнаграждение, представляващо 80% ***, е вътрешнослужебен акт, свързан с организацията и дейността на структурите в органа на съдебната власт и служителите и съдиите в тях. С такъв акт не се засягат защитени от закона права и интереси на жалбоподателката, като с оглед естеството на дейността, то в право на ръководителя е да извърши преценка какъв конкретен размер на допълнителното възнаграждение за постигнати високи резултати по конкретни задачи да определи на съответния магистрат и служител в органа на съдебната власт, спазвайки условията, описани в чл. 9, ал. 2 от Правилата.

На следващо място, отделно от горното, съдът намира, че в конкретния случай спрямо жалбоподателката не е налице и правен интерес от оспорването на процесната заповед, в обжалваната й част. В този смисъл, оспореният акт поражда единствено право за *** С. да получи възнаграждение в определения в таблицата към заповедта конкретен размер на ДТВ, което допълнително възнаграждение е било начислено и получено от жалбоподателката на 28.07.2022 г., видно от постъпилата информация от Административен съд – Смолян/вх. № 3017 от 01.12.2022 г. на Административен съд – Кърджали/. Дори и хипотетично да бъде отменена заповедта, в оспорената й част, то съдът не би могъл да даде указания на издателя й да определи друг размер на възнаграждение на *** С. Единствената последица за оспорващия в този случай и то при положение, че такъв съдебен акт влезе в законна сила, би било отпадане на основанието за получаване на възнаграждението, в посочения в заповедта размер, което възнаграждение очевидно е било изплатено на жалбоподателката. С други думи, то при евентуална отмяна на заповедта за *** С. не биха настъпили каквито и да са положителни последици.

Отново следва да се отбележи, че с процесната заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателката, като въведените доводи в обратната насока в жалбата и допълнителната молба, са неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна.

Предвид това, настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице годен за оспорване акт по смисъла на АПК и жалбоподателката не установява правния си интерес от провеждане на оспорването, т.е. не са налице положителни процесуални предпоставки от категорията на абсолютните и липсата им обосновава недопустимост на жалбата и прекратяване на образуваното производство.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.В.С. – *** в Административен съд гр.Смолян, против Заповед № 187/26.07.2022 г. на административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян, с която са определени допълнителни възнаграждения на съдиите и служителите в органа на съдебната власт към заплатите за месец юли 2022 г., в частта й, с която на *** С. е определен размер на допълнително възнаграждение, представляващо 80% ***, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 523/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: