Определение по дело №667/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №

 

                                          гр. Ловеч, 16.12.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                                 2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 667 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

 

         Подадена е частна жалба № 6230/05.11.2019 г. от „Профи кредит България“ ЕООД,  ЕИК........, със седалище и адрес на управление: гр.........срещу разпореждане № 1585/17.10.2019 г. по ч.гр.д. № 856/2019 г. на Районен съд -Троян, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.М., за сумата 46.66-договорено възнаграждение, 306.87 лева-възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и 20 лева-такси за извънсъдебно събиране на вземането.Подробно се обсъждат правомощията на заповедния  съд, който жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В частната жалба се посочва практика на СЕС и се заявява, че аргументите на съда досежно добрите нрави по смисъла на чл. 26,ал.1, т.3 от ЗЗД са необосновани. Моли атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 28.10.2019 г., а частната жалба е подадена на 04.11.2019 г. по куриер. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във  връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

             Подадено е заявление №5291/26.09.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК :........, със седалище и адрес на управление : гр…………. срещу длъжника Р.М.Ю. *** за парично вземане в размер на сумите 346.40 лева главница, 12.19 лева – лихва за забава от 11.02.2017 г. до 22.08.2017 г., договорно възнаграждение в размер 46.66 лв., възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 306.87 лева и 20.00 лв. такси за извънсъдебно събиране договорно възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева-разноски и 50 лева-юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че вземането произтича, от сключен между заявителя „Профи Кредит България”ЕООД и длъжникаИ.И.К.Договор за потребителски кредит №**********/21.12.2016 година .Заявява,че срока на договора е  10 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 117.25 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 4 погасителни вноски и е изпаднал в забава, като е последната погасителна вноска е била на 10.11.2017 г..Твърди, че срока на договора е изтекъл на 10.11.2017 г. и се дължат претендираните суми. Постановено е  разпореждане № 1585/17.10.2019 г. по ч.гр.д. № 856/2019 г. на Районен съд -Троян ,с което е уважено искането на заявителя относно сумите 346.40 лева главница, 12.19 лева – лихва за забава от 11.02.2017 г. до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноски в размер на сумата 25 лева-разноски и 50 лева-юрисконсултско възнаграждение, а в останалата част е отхвърлено искането.

                Ловешки окръжен съд счита, че претендираните суми за договорно възнаграждение в размер 46.66 лв., възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 306.87 лева и 20.00 лв. такси за извънсъдебно събиране не се следва да се присъждат на кредитора. С оглед изложението по в т.12 по заявлението, допълнително възнаграждение, възнаграждение за пакет допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2  от ЗПК е определено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Предвид размера на отпуснатия кредит от 500 лева  претендираните суми съставляват почти 2/3 от дълга и съдът приема, че целят  заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП. Аргументите по частната жалба, че заповедният съд не следва да обсъжда дълга са несъстоятелни. Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК искането е в противоречие със закона и е неоснователно.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1585/17.10.2019 г. по ч.гр.д. № 856/2019 г. на Районен съд –Троян е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Водим от горното съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 1585/17.10.2019 г. по ч.гр.д. № 856/2019 г. на Районен съд -Троян.

 Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

   2.