Р
Е Ш Е Н И Е
№
623 / 25.3.2020г.
гр. Перник, 25.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04587 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск от К.К.С., със съдебен адрес:***/15, чрез
пълномощника му адв. С.Д. срещу Т.Б.Т., с адрес: ***, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен
собственик на недвижим имот, придобит по време на брака между страните и
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
55871.505.499.2.5 (петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка,
петстотин и пет, точка, четиристотин деветдесет и девет, точка, две, точка,
пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
град, п. к. 2300. „“, /старо наименование квартал „9-ти
септември”/, блок 229Б (двеста двадесет и девет буква Б), етаж 2-ри (втори),
апартамент 5 (пети), състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
намиращ се в сграда №2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор
55871505.499 (петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка,
петстотин и пет, точка, четиристотин деветдесет и девет), с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 (едно), площ
по документ 60.29 кв.м. (шестдесет цяло и двадесет и девет стотни квадратни
метра), прилежащи части: избено помещение №5 (пет) с площ 20,06 кв.м. (двадесет
цяло и шест стотни квадратни метра) и 14,5% ид.ч. (четиринадесет цяло и пет
стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от съответното
право на строеж върху държавна
земя, при граници на апартамента по документ за собственост: от изток - двор,
от запад - двор, от север - апартамент №6 (шест), от юг - двор и при граници на
избеното помещение по документ за собственост; двор, двор, мазе №4 (четири),
двор, при съседни самостоятелни обекти в сградата; на същия етаж - имот с
идентификатор 55871505.499.2.6, под обекта-имот с идентификатор 55871.505.499.2.4,
над обекта няма.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2010г. страните са
сключили граждански брак, който с Решение № 854/17.07.2018г. по гр. д. №
8526/2017г. по описа на ПРС е бил прекратен. Твърди се, че закупения от страна
на ищеца по време на брака недвижим имот, описан по-горе, е изключителна негова
собственост, като е закупен с лични средства и при липса на съвместен принос в
придобиването на имота.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез пълномощника й адв.
А.А. – ПАК, е депозирала писмен отговор, в който заявява, че не оспорва
предявения иск. Потвърждава, че макар процесния имот да е закупен по време на
брака й с ищеца, то същия е негова лична собственост. Ответницата сочи, че
никога с поведението си не е дала повод за предявяване на настоящия иск, поради
което с писмения отговор заявява, че признава изцяло иска и моли да й бъдат
присъдени разноски.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си
адв. С.Д.. Същия пледира за решение при признание на иска.
Ответницата,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявен
от страна на ищеца е установителен иск с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 23 ал. 1 СК,
който съдът намира за допустим, респ. дължи произнасяне по него.
По
основателността:
В депозирания писмен отговор ответницата
е заявила, че не оспорва предявения по делото иск. Заявява, че никога не е
оспорвала обстоятелството, че процесния недвижим имот, макар и закупен по време
на брака й с ищеца, е негова собственост. Сочи, че с поведението си не е дала
повод за предявяване на иска, поради което изрично заявява, че признава иска,
като моли да й бъдат присъдени разноски.
С оглед горното, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 237 ГПК, а именно: ответницата е признала
исковете, ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на
иска, признато е право, с което страната може да се разпорежда и признатото
право не противоречи на правилата на закона или на морала. Признатия иск се
подкрепя от всички писмени доказателства по делото, поради което и съдът
намира, че следва да бъде признато за установено че ответникът е изключителен
собственик на процесния недвижим имот.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 237 ал. 2 ГПК, съдът
не следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съдът
намира, че в настоящия случай право на разноски има само ищецът. Същият е
доказал такива в общ размер на 1130.00 лева, от които: 130.00 лева за държавна
такса и 1000 лева – за адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира, че следва да се произнесе и по направеното искане, от страна на
ответницата, за възлагане на разноски по реда на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, а
съгласно ал. 3 - ответникът има право на такива, съобразно отхвърлената част от
иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК установява изключение от този
принцип, но именно като изключителна правна норма тя не може да се тълкува
разширително и следва да се прилага само при наличие на изрично визираните в
нея предпоставки. Същите са посочени в чл. 78, ал.2 от ГПК са две: – ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото (за
предявяване на иска) и едновременно с това признае иска. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
В
настоящия случай, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 23 ал. 1 СК,
подкрепен с писмени доказателства, установяващи обстоятелстовото, че процесния
недвижим имот е закупен по време на гражданския брак, сключен между страните.
При това положение, пред ищеца не стои друга правно регламентирана възможност,
при която да установи със сила на пресъдено нещо в отношенията между него и
ответницата, че е изключителен собственик на закупения по време на брака
недвижим имот. Същевременно, пред ответницата е стояла възможността да предяви
отрицателен установителен иск за липса на съвместен принос при придобиването на
процесния имот, което тя не е сторила. Това обстоятелство, обосновава правния
интерес на ищеца от търсената защита, респ. сочи за неоснователност на
направеното от страна на ответницата искане за присъждане на разноски по реда
на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от К.К.С., със съдебен адрес:***/15 срещу Т.Б.Т., с адрес: ***, че К.К.С., със съдебен
адрес:***/15 е изключителен собственик
на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
55871.505.499.2.5 (петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка,
петстотин и пет, точка, четиристотин деветдесет и девет, точка, две, точка,
пет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-91/13.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
град., п. к. 2300. „“, /старо наименование квартал „9-ти
септември”/, блок 229Б (двеста двадесет и девет буква Б), етаж 2-ри (втори),
апартамент 5 (пети), състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения,
намиращ се в сграда №2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор
55871505.499 (петдесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и едно, точка,
петстотин и пет, точка, четиристотин деветдесет и девет), с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1 (едно), площ по
документ 60.29 кв.м. (шестдесет цяло и двадесет и девет стотни квадратни
метра), прилежащи части: избено помещение №5 (пет) с площ 20,06 кв.м. (двадесет
цяло и шест стотни квадратни метра) и 14,5% ид.ч. (четиринадесет цяло и пет
стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от съответното
право на строеж върху държавна
земя, при граници на апартамента по документ за собственост: от изток - двор,
от запад - двор, от север - апартамент №6 (шест), от юг - двор и при граници на
избеното помещение по документ за собственост; двор, двор, мазе №4 (четири),
двор, при съседни самостоятелни обекти в сградата; на същия етаж - имот с
идентификатор 55871505.499.2.6, под обекта-имот с идентификатор
55871.505.499.2.4, над обекта няма, поради
наличие на пълна трансформация на лични средства.
ОСЪЖДА Т.Б.Т., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.С., със съдебен адрес:***/15, сумата от 1130.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: