№ 2389
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110214701 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Геогиев Б. (чрез адв. Л.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-016739 от 13.08.2021г., издадено от Началник Група към
Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева, „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание Наредба Із-2539
на МВР са му отнети 12 контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят отрича да е управлявал лек автомобил „***“ с рег. №
*** на 27.07.2021г. Иска съдът да отмени процесното Наказателно постановление и да се
присъдят разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебното заседание на 19.01.2022г. Г. Б. се явява лично и с адв. Л., като и двамата
заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 21.02.2023г.
участва само защитникът. Адвокат Л. пледира за отмяна на Наказателното постановление
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Защитата счита, че в хода на
съдебното следствие не е било безспорно установено и доказано авторството от страна на Б..
Свидетелските показания се определят като лаконични и се казва, че от тях не се установява
именно жалбоподателят да е управлявал автомобила, както и дали изобщо превозното
1
средство е било в движение и е управлявано от когото и да било.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП - СДВР не изпраща представител
пред СРС, НО, 10 състав и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА –
На 27.07.2021г. около 01:05 часа в гр. София, по бул. „Мария Луиза”, с посока на
движение от ул. „Екзарх Йосиф” към бул. „Сливница” жалбоподателят Г. Б. управлявал лек
автомобил „***” с рег. № ***. Жабоподателят бил сам в автомобила. Пред № 24 на бул.
„Мария Луиза“ автомобилът, управляван от Б., отбил в дясно и спрял. Точно тогава покрай
него преминал полицейски автомобил, в който били свидетелите К. С., Г. СТ. и Е. Н. –
полицейски служители в 05 РУ – СДВР. Б. викнал нещо по полицаите и това накарало св. Н.
/водач на полицейския автомобил/ да спре. Свидетелят СТ. се возил на дясната седалка
отпред /на пасажерското място/ и отворил страничния прозорец на полицейската кола, при
което Б. казал нещо, което св. СТ. не чул, но видял, че жалбоподателят хвърля банкнота от
50 лв. вътре в купето на служебния автомобил. Поради това св. СТ. слязъл от автомобила и с
помощта на помощни средства – белезници задържал Г. Б.. За случая било докладвано на
оперативната дежурна част. На св. С. му направило впечатление, че Б. лъха на алкохол.
Полицейските служители пристъпили към проверка на Б. - поискали му свидетелството за
управление на моторно превозно средство, но той отговорил, че му е отнето. През цялото
време жалбоподателят отправял заплахи към полицейските служители, обяснявал им, че ще
бъдат уволнени, наричал ги „мишки“ и дори се самонаранил в автомобила си. На място
пристигнала оперативна дежурна група от 05 РУ – СДВР, както и екип на ОПП – СДВР
(свидетелите Свилен СТ. и Г. Г.). След справка в ОДЧ било установено, че свидетелството за
управление на моторно превозно средство на Б. е отнето с АУАН Серия GA № 363448 от
21.03.2021г. и НП № 21-4332-006255 от 01.04.2021г. Освен това в хода на проверката на Б.
било предложено да бъде тестван с техническо средство, но жалбоподателят отказал да бъде
изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство алкотест
Дрегер 7510+ с № ARSM 0217. На Б. бил издаден талон за изследване № 0009791 за явяване
в МБАЛ „Света Ана“ /Окръжна болница/ до 45 минути от връчване на талона. Талонът за
изследване бил издаден на Б. в 01.40 часа на 27.07.2021г., но той отказал да подпише талона
и този отказ бил удостоверен с подписа на св. Н.. Освен това св. Свилен СТ. (в присъствието
на св. Г. СТ. и св. К. С.) съставил срещу Г. Г. Б. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) Серия GA № 340186 от 27.07.2021г. за нарушения на чл.150 от ЗДвП и
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В Акта също било посочено, че Б. отказва да разпише и получи
АУАН, което било удостоверено с подписа на св. Н..
По отношение на нарушението по чл.150 от ЗДвП не е издавано Наказателно
постановление, тъй като е прието, че има данни за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, във
връзка с което е изготвена справка с рег. № 4332р-41380 от август 2021г.
2
Въз основа на цитирания по-горе АУАН и при същата фактическа обстановка като
описаната в него на 13.08.2021г. Гергана Владимирова Борисова – Началник Група при
ОПП-СДВР издала атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-016739, с което на Г.
Г. Б. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, а на основание Наредба Із-2539 на МВР са
му отнети и 12 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено на Б. срещу подпис на 04.10.2021г. и е
обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 08.10.2021г.
С протоколно решение от 27.07.2021г. по НАХД № 10821/2021г. по описа на СРС,
НО, 17 състав Г. Г. Б. е признат за виновен за това, че на 27.07.2021г. около 00.20 часа в гр.
София, в близост до кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Цар Симеон“, Б.
викал на полицейските служители К. С., Е. Н. и Г. СТ. „чакайте, чакайте“, насочил се към
служебния автомобил, извадил от чантичката банкнота с номинал 50 лв. и я хвърлил в
служебния автомобил през отворения прозорец, като служителите на МВР незабавно
задържали лицето и установили, че той лъха силно на алкохол. Прието е още, че Б. е
отправял обиди към служителите на МВР с думите „Пуснете ме бе смешници, ще видите
вие, на полицаи ли се правите, ще се оправя утре аз, вие да му мислите утре смешници“, след
което започнал да буйства и да се самонаранява, като удрял главата си в автомобил „***“, в
следствие на което прехапал долната си устна, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност извършеното е прието от съда, че не представлява престъпление по
чл.325 от НК, а се явява дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, поради което
и на основание чл.6, ал.1, б. „а”, вр. чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 250 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 340186 от 27.07.2021г.;
талон за изследване с бланков № 0009791; справка за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха
и радар скоростомери; справка с рег. № 4332р-41380 от август 2021г.; справка – картон на
водача; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди на Министъра на вътрешните
работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г.; Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-2509 от 21.04.2015г.; протоколно решение от 27.07.2021г. на
СРС, НО, 17 състав, както и от показанията на свидетелите СТ.,СТ., Д., Г., С. и Н..
Приложените на лист 9 и на лист 12-13 от делото справки са обективни и достоверни
писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и приема, че по отношение на
нарушението по чл.150 от ЗДвП не е издавано Наказателно постановление, тъй като е
прието, че има данни за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, респ. че Б. има множество
предишни нарушения по ЗДвП, вкл. и такова, за което с АУАН Серия GA № 363448 от
3
21.03.2021г. и НП № 21-4332-006255 от 01.04.2021г. жалбоподателят е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 30 месеца.
Справката за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери също
следва да се кредитира като обективно и безпристрастно доказателство, макар и да няма
съществено значение за предмета на доказване по това дело.
Като официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, съдът кредитира приложените по
делото Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповеди на Министъра на вътрешните
работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., Заповед на
Директора на СДВР с № 513з-2509 от 21.04.2015г. и протоколно решение от 27.07.2021г. на
СРС, НО, 17 състав. От Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповед № 8121К-
13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и точка 2.10. от Заповед № 8121з-
515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че лицето, подписало
атакуваното Наказателно постановление Гергана Владимирова Борисова е заемала
длъжността Началник на 01 Група „Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор
„Административно обслужване” към ОПП – СДВР и като такава е имала правото да издава
Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От точка 1.2. от Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и точка 6 от Заповед № 513з-2509 от
21.04.2015г. на Директора на СДВР се установява, че Свилен Стефанов СТ. е младши
автоконтрольор в ОПП – СДВР и съответно е имал правото да издава Актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, вкл. и АУАН Серия GA № 340186
от 27.07.2021г. Това означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от
оправомощени за това лице. От протоколно решение от 27.07.2021г. на СРС, НО, 17 състав
се установяват действията и думите на Б. от процесната нощ спрямо свидетелите К. С., Е. Н.
и Г. СТ..
Събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите СТ., СТ., Д.,
Г., С. и Н.) условно могат да се разделят на две групи според това дали доказват или не
обвинителната теза. В първата група попадат показанията на свидетелите СТ., С., Н. и Г., а
във втората група – показанията на св. Д.. Извън двете групи са показанията на св. СТ., тъй
като те са неинформативни – свидетелят няма съхранен спомен за конкретната проверка.
Поради това съдът не постави показанията на св. СТ. в основата на фактическите и правните
си изводи. Единствено твърдението на Свилен СТ., че има негов подпис в АУАН като
актосъставител, доколкото съвпада с отразеното в самия Акт, следва да се приеме за
достоверно и да се кредитира.
Показанията на свидетелите СТ., Н. и С. са информативни, последователни, звучат
житейски логично и достоверно. Поради това, а и доколкото намират опора в протоколно
решение от 27.07.2021г. на СРС, НО, 17 състав и в АУАН – настоящият съдебен състав се
доверява на думите на К. С., Е. Н. и Г. СТ.. От съвкупната им преценка се установява, че
жалбоподателят е управлявал МПС, бил е сам в автомобила и е имал поведение, заради
4
което са били извикани за съдействие служители на ОПП – СДВР. Показанията на св. С., че
Б. е отказал да бъде тестван с техническо средство за алкохол намират потвърждение и в
приложения по делото талон за изследване с бланков № 0009791. Поради това СРС им се
доверява и в тази част. За това обстоятелство показанията на св. СТ. се явяват
неинформативни, тъй като той не помни дали водачът на МПС-то е бил изпробван.
Показанията на св. Н., че водачът на автомобила бил тестван и било установено, че е
употребил алкохол се явяват изолирани от останалия доказателствен материал и дори
оборени от показанията на св. С., талона за изследване и АУАН. Поради това само в тази
част съдът не кредитира думите на св. Н.. Показанията на св. Г. Г. са по-оскъдни от към
обем, но все пак свидетелят има известен спомен, който е съхранил от процесната случка.
Поради това и доколкото думите му намират опора в показанията на свидетелите СТ., Н. и
С., както и в АУАН, съдът кредитира и тези гласни доказателства.
Показанията на св. Д. видимо са насочени да защитят жалбоподателя, но
същевременно те не са с тази степен на достоверност и вътрешна логика, че да се приеме от
тях, че Б. не е управлявал автомобила. Това е така, тъй като св. Д. твърди, че около 00:00
часа е оставил Б. сам в колата за около час и е отишъл в някакво заведение. За един час Б. е
можел няколко пъти да приведе в движение автомобила, да отиде до някъде, да се върне и да
паркира отново в близост до въпросното заведение. Освен това е нелогично двамата да са
заедно, но Б. да стои в колата, а Д. да е в заведението и то не за кратко, а за около час.
Неясни се явяват и показанията на свидетеля в частта относно това кой с кого е бил на
заведение, къде е ходил и къде се е връщал. Поради това СРС приема, че показанията на св.
Д. не са вътрешно логични и чрез тях не може да се оборят твърденията на свидетелите СТ.,
Н., С. и Г.. Щом св. Д. не е бил след 00:00 часа с жалбоподателя за около час, то той няма
знания за поведението на Г. Б. в този часови интервал, поради което тези гласни
доказателства не са от естество да разколебаят доказателствата, подкрепящи конкретното
административно - наказателно обвинение. Водим от изложеното съдът прие показанията на
св. Д. за предубедени, неясни, недостоверни и изолирани от останалия доказателствен
материал, поради което и не ги кредитира.
Приложеният по делото талон за изследване с бланков № 0009791 и АУАН Серия GA
№ 340186 от 27.07.2021г. се явяват относими и еднопосочни писмени доказателства.
Констатациите от тези документи намира опора в кредитираните по-горе показания на
свидетелите СТ., Н. и С.. Поради това съдът дава вяра и на цитираните тук писмени
доказателства.
По делото има приложени Докладни записки (на лист 10 и лист 11 от делото). Съдът
счита, че тези писмени документи по същество съдържат свидетелски показания, само че
дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмена форма. Поради това Докладните
записки не може и не следва да се приемат като писмено или гласно доказателство по
смисъла на ЗАНН и НПК, респ. не следва да се подлагат на анализ. Според трайно
установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение №
278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно
5
доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Поради това съдът не подложи на анализ цитираните Докладни записки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА -
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност
от 29.10.2019г. и направения по-горе анализ на тях).
Процесното нарушение се твърди да е извършено на 27.07.2021г. и в същия ден е
съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От
съставянето на Акта на 27.07.2021г. до издаване на НП на 13.08.2021г. е минал срок, който е
под един месец. Поради това следва, че са спазени и преклузивният 6-месечен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, и инструктивният 1-месечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
В хода на служебната проверка на съда се установи, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно-
наказателното производство или до ограничаване на правото на защита на нарушителя.
Налице са всички реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП е описано по сходен начин в Акта и в НП. Налице е съответствие
между словесното и цифровото му описание в АУАН и в Наказателното постановление. В
тях е посочено времето, мястото, автора на деянието и това, че Б. е бил водач на лек
автомобил (посочен с марка, модел и рег. №) и именно като такъв е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като му е издаден и талон за
медицинско изследване.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че обстоятелството дали
жалбоподателят е изпълнил или не предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му в чл.174,
ал.3 от ЗДвП представлява отделно нарушение, а не част от фактическия състав на
нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (доколкото законодателят е използвал „или“, а не
„и“ при изброяването на възможните изпълнителни деяния на нарушението по чл.174, ал.3
от ЗДвП). Изследването за наличието на алкохол в кръвта /явяването в болнично заведение
във връзка с издадения на водача талон за медицинско изследване/ е релевантно за
съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, но не и за нарушението по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, който провъзгласява в административно нарушение отказът да
бъде извършена проверка с техническото средство за установяване употребата на алкохол,
6
която хипотеза (чл.174, ал.3, пр.1 от ЗдвП) се намира в алтернатива с неизпълнението на
предписанието за медицинско изследване (чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП). В случая, доколкото в
НП са посочени фактите от АУАН, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с фабричен № ARSM 0217,
настоящият съдебен състав счита, че тези факти са достатъчни и именно те формират
рамките на конкретното административно – наказателно обвинение по ясен и недвусмислен
начин.
Поради това СРС счита, че относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП няма
неяснота на административното обвинение и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират върху правото на защита на наказаното лице. Поради това
не са налице основания за отмяна на НП на формално основание и спорът следва да се
разгледа по същество.
Въз основа на кредитираните по-горе показания на свидетелите СТ., Н., С. и Г.,
АУАН и талон за изследване с бланков № 0009791 се установява по категоричен начин, че
на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Б. е управлявал МПС, бил е
проверен от полицейски служители на 05 РУ – СДВР, лъхал е на алкохол и поради това са
били извикани за съдействие служители на ОПП – СДВР, но е отказал да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер. Това, че жалбоподателят е управлявал МПС пред
полицейските служители и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол не се опровергава от показанията на св. Д., тъй като относно тези
обстоятелства разказът на Д. се явява неиформативен, тъй като той не е бил в момента на
полицейската проверка с жалбоподателя, оставил го е в колата около час преди това и когато
се е върнал Б. вече е бил задържан от полицаите и отведен в 05 РУ - СДВР.
Водим от изложеното следва, че по безспорен начин е доказано, че жалбоподателят е
реализирал от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
От субективна страна нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено при форма
на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че е водач на МПС, че е
проверяван от полицаи и че съзнателно отказва да му се извърши проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, което задължение му е изрично вменено с
цитираната по-горе законова разпоредба.
Съгласно чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2
години и глоба от 2000 лева. Точно фиксираният размер на наказанията не позволява на
съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя Б. на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП следва да му бъдат наложени
следните административни наказания : „глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 години (24 месеца), т.е. толкова, колкото са му наложени с
7
обжалваното Наказателно постановление.
Съгласно чл.6, ал.1, т.3, предл.1 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение (на кратко Наредба № Із-2539 на МВР – ред. ДВ бр.58 от
23.07.2019г., в сила към датата на нарушението и на издаване на НП) при отказ на водача,
който управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, т.е при извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
– на нарушителя се отнемат и 12 контролни точки. След март 2023г. броят на точките, които
се отнемат за това нарушение вече е 15, но с оглед принципа да не се влошава положението
на жалбоподателя, следва да се приложи нормата, която е по-благоприятна за дееца, т.е.
действащата при извършване на нарушението и издаване на НП, според което на Б. следва
да бъдат отнети 12 контролни точки. Определеният отнапред от законодателя размер на
контролните точки, които подлежат на отнемане при извършено нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП не дава право на съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и доколкото именно 12 контролни точки се отнемат на Г. Б. с процесното
Наказателно постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента, в който Г. Б. е отказал да бъде
изпробван с Дрегер. Освен това по делото са налице данни за предишни нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП. Няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради всичко това случаят не следва да се приема за маловажен и съответно
не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Водим от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. Такива не следва
да се присъждат и на въззиваемата страна, тъй като не са били поискани, нито има
доказателства да са били сторени. Поради това съдебният състав не следва да присъжда
разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-016739 от 13.08.2021г.,
издадено от Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Г. Г. Б. на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл.174,
8
ал.3 от Закона за движение по пътищата са наложени „глоба” в размер на 2000 (две хиляди)
лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на
основание Наредба Із-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9