Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.В.Търново, 27.01.2015 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди и петнадесета година ,
В състав: районен
съдия – Йордан Воденичаров,
При секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3383 по описа за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът Х. Н.Г. твърди в исковата си молба, че с ответницата А.Т.Г. прибързано и необмислено са сключили граждански брак на 19.02.2010 г. , докато първият се е намирал в Затвора в гр.Ловеч. От брака си нямат деца. Общото им съвместно съжителство продължило само около 4 месеца. Впоследствие ищецът отново е задържан под стража и след осъждането му през 2012 г. , оттогава досега изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в същия затвор. По тази причина двамата се намират във фактическа раздяла, като с течение на времето посещенията на ответницата при него намаляват и всеки негов опит за близост с нея бива отблъскван- отчуждението й бива явно. Тя започва да поддържа интимни отношения с други мъже, което довежда до крайно състояние на нетърпимост помежду им и нежелание на ищеца да я вижда и говори с нея.
Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен , ищецът моли съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод/ без произнасяне по въпроса за вината- изявление в съдебно заседание/, както и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име след развода.
В с.з. ищецът поддържа иска за развод.
Ответницата редовно уведомена, не се явява , не се представлява и писмен отговор на исковата молба не е подала.
Съдът след като изслуша явилата се страна и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 11/19.02.2010 г. на Община Ловеч – удостоверение за граждански брак от 19.02.2010 г. От брака си нямат деца . Съвместното им съжителство продължава около 3-4 месеца, след което през м. юни 2012 г. и двамата са задържани под стража за извършени престъпления и оттогава съществува помежду им социална раздяла. Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Ловеч от края на 2012 г. , а след като ответницата изтърпява собственото си наказание в Сливенския затвор , от време на време е посещавала първия. С течение на времето намалява посещенията и започва да поддържа интимни отношения с лица от мъжки пол. От юни 2014 г. двамата не са се срещали. Тези факти са безспорни, установени от свидетелските показания на Н. Х. Г. / майка на ищеца/ и обясненията на ищеца и обосновават извод за основателност на брачния иск по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив и безперспективност на брака. В конкретния случай е повече от ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, като поне в съзнанието на ищеца битува непреодолимо от субективно – волево гледище виждане/усещане за разделност. Не по-различно би трябвало да е и положението при ответницата- обстоятелствата , че тя не е подала писмен отговор и не се явява в съдебно заседание са показателни за пренебрежителното й отношение към запазването на брака. Всеки от двамата живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса на икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/ духовни и интимни контакти и уважение. Това несоциално и абсолютно непълноценно състояние на брака илюстрира същия като дълбоко и непоправимо разстроен/ по начало е съмнително доколко въобще е бил „настроен”/, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен /по принцип обществено нежелан/ коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото. Описаното по-горе порочно състояние на брака/ пълна социална раздяла/ е каузална и закономерна последица от прибързано и необмислено сключен брак в неподходящо време и на неподходящо място, принудителната социална раздяла между съпрузите, наложена от изтърпяване на наказание лишаване от свобода , които заедно с данните за установени интимни отношения на ответницата с лица от мъжки пол са все явления, обективно противостоящи на моралните и правни повели, съдържащи се в посочените по-горе законови разпоредби, разрушили безвъзвратно устоите на брака и довели по естествен психологически път до душевно отчуждение между съпрузите и липса на съзнание за общност. От съществено значение е категоричната отрицателна воля на ищеца да общува с ответницата.
Ответницата запазва брачното си фамилно име след развода, тъй-като не е упражнила лично субективно преобразуващо право по чл.53 от СК да възстанови предбрачното си фамилно име. Това право на промяна след развода на фамилното име, прието при сключване на брака , е строго лично , т.е. принадлежи на титуляра/ носителя/ му , а не на другия съпруг. С други думи запазването на брачното фамилно име вече не е обусловено / както бе отменения СК- чл.103_/ от „добрата воля”/ съгласието/ на другия съпруг, а промяната му с възстановяване на предбрачното фамилно име не може да се постанови от съда , както служебно / не съществува принцип на промяна /, така и по принудителен от волята на другия съпруг начин. Затова искането на ищеца за постановяване на решение за възстановяване на предбрачното фамилно име на жената след развода е недопустимо- законът не предоставя на другия съпруг такова субективно преобразуващо право, упражнимо по съдебен ред чрез конститутивен иск- чл.124, ал.3, вр. с чл.130 от ГПК.
На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата от 50 лева. Остатъкът от 25 лева съгласно чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК следва да бъде заплатен от ответницата.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК гражданския брак между Х. Н.Г., с ЕГН: ********** и А.Т.Г.,
с ЕГН: ********** , сключен с акт № 0011/19.02.2010 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Ловеч , като дълбоко
и непоправимо разстроен.
ОСТАВЯ без разглеждане като
недопустимо искането на Х.Н.Г. за
възстановяване на предбрачното фамилно име на жената след развода.
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ГПК,
чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК А.Т.Г.,
с ЕГН: ********** да заплати
по бюджетната сметка на ВТРС сумата
от 25 /двадесет и пет / лева - представляваща остатъка от окончателната
държавна такса по бракоразводното дело- в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му .
Районен съдия: