Решение по дело №7268/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260203
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20203110107268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. В., 01.09.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г.

 

При участието на секретаря Т. С. разгледа докладваното от съдията гр.д. 7268 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.В., с правно основание чл. 28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето за определяне на мярка за закрила, като бъде настанено детето Е.С.С. с ЕГН **********  в Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В., ул. „О.“  № * за срок от две години, считано от влизане на решението в сила.

 В молбата се твърди, че майка на детето е С.С.А., а произходът от баща е неустановен. Детето е родено на ***г. в тежко здравословно състояние, което става причина за настаняването му в Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В.. И към настоящия момент състоянието на детето лечение и интензивни съпътстващи медицински грижи. Майката и биологичният баща не били в състояние да полагат необходимите грижи за детето. Сочи се, че майката е търсила информация за детето, но не го е посещавала, като реално не го познава. Сочи се, че няма подготвено приемно семейство, което да полага грижи за дете със специфични потребности.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа искането.

Назначеният особен представител на детето моли да се уважи молбата.

Майката на детето се явява лично и заявява, че желае да отглежда и възпитава детето си.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че детето Е.С.С. е родено на ***г. от майка С.С.А., а произходът от баща е неустановен

С решение № 4437 от 07.11.2018г. по гр.д. № 12264/2018г. по описа на ВРС, влязло в сила на 20.11.2018г. е настанено детето Е.С.С. в Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В., ул. „О.“  № * за срок от една година и половина, считано от влизане на решението в сила.

Представен е и индивидуален проект и развитие на дете от ДМСГД-В. от 14.02.2020г. за Е.С.С., в който подробно е описано състоянието на детето, всички прекарани от него заболявания, проведени консулти със специалисти и извършени изследвания. Описаната основна диагноза н адетето е „Коарктация на аортата. Ниско тегло при раждане. Микроцефалия. Полималформативен синдром“. В същия документ е отразено, че детето изостава значително в развитието си. Все още не сяда самостоятелно, не пълзи. Заема четириопорен стоеж. Хваща играчка, задържа я за кратко, заиграва се с нея. Произнася кратки гласни и гърлени звукове. Сочи се, че детето няма подготовка за напускане. Рядко е посещавано от роднини и близки като за последните 6 месеца преди изготвянето на документа не е посещавано, майката се е обаждала неколкократно по телефона. .

Видно от писмо от Д „СП“ – С. до ДС „В.“ от 05.05.2020г. е направено социално проучване на възможностите на майката и на биологичния баща на детето да полагат грижи за него в семейна среда. Установено е, че същите съжителстват без брак в с. Й., общ. С.. Имат родено още едно дете с диагноза „микроцефалия“, което е починало на 5 месеца с поставена диагноза „двустранна интерстициална пневмония“. Родителите не са здравно осигурени. Д-р Ф. с практика в с. Й. е заявила, че няма възможност да поеме отговорност за дете с тежка диагноза, което се нуждае от постоянно лекарско наблюдение, тъй като амбулаторията му е в друго населено място. Родителите на детето са трайно безработни. Живеят в жилище от една стая, което не е водоснабдено и електрифицирано. Поддържат задоволителна хигиена.

Със Заповед от 20.05.2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. В. е настанено детето Е.С.С. в Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В., кв. „В.“, ул. „О.“ № *.

В социалния доклад от 20.05.2020г. се сочи, че актуалното социално проучване не е констатирало подобрение в състоянието на детето, а напротив влошаване, като момичето се нуждае постоянно от специални грижи от медицинско естество. Сочи се, че не са отпаднали рисковете, констатирани при първоначалната мярка – тежко увредено здравословно състояние на детето; родителите нямат капацитет да отглеждат дете с тежко вродено увреждане; не са открити близки и роднини, които да имат възможност и желание да се грижат за детето в семейна среда.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеното от Дирекция „Социално подпомагане” гр. В. искане черпи основанието си в чл.28, ал.1 във вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето.

Същото е допустимо и основателно.

Установи се по делото, че детето Е. е родено в тежко здравословно състояние, като се нуждае от специфични грижи и постоянно медицинско наблюдение. По време на му в ДМСГД  са проведени множество консултации с различни специалисти, но и към настоящия момент детето е в тежко състояние и значително изостава в развитието си. Въпреки желанието на майката да отглежда детето, с оглед данните от актуалните социални проучвания, съдът намира, че тя все още не е в състояние да полага необходимите грижи за Е. в семейна среда. Става ясно, че майката и биологичният баща не разполагат с необходимите битови условия за отглеждане на дете в тежко здравословно състояние, нито могат да му осигурят постоянните медицински грижи, от които се нуждае. На следващо място, констатирано е, че 6 месеца детето не е посещавано в специализираната институцията. Родителите, в случай, че желаят да отглеждат детето си, следва да се запознаят отблизо с неговите потребности, което предвид състоянието му ще отнеме време. От друга страна, не са установени близки и роднини, които имат желание и възможност да отглеждат детето в семейна среда. Предвид изложеното, съдът намира, че единствено подходяща мярка за закрила към настоящия момент се явява настаняването му в ДМСГД, където за него се осигурява необходимата среда, постоянни медицински грижи и условия за правилното му физическо и психическо развитие. В допълнение, през времето до стабилизиране на състоянието на детето в специализираната институция, родителите ще имат възможност да предприемат мерки за осигуряване на подходящи условия в дома си, за да може в един последващ момент при стабилизиране на здравословното му състояние детето да бъде реинтегрирано в семейна среда.

По изложените съображения съдът счита, че детето Е.С.С. следва да бъде настанен в специализирана институция – Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В., кв. „В.“, ул. „О.“ № *. По отношение на срока, за който детето следва да бъде настанено, същият следва да бъде посочения от молителя срок от две години, считано от влизане на решението в сила. При евентуалното по-бързо стабилизиране на здравословното състояние на детето и родителите, мярката може да бъде прекратена.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

НАСТАНЯВА детето Е.С.С. с ЕГН **********  в Дом за медико-социални грижи за деца – гр. В., ул. „О.“  № * за срок от две години, считано от влизане на решението в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: