РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Н.Божилов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XХІ от НПК.
С присъда № 45 от 10.11.2021 г. по НОХД № 1266/2021 г.,
Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подс. И.Я.Н. за
виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, за това, че на 03.02.2021 г. в
гр. А., обл. П., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, както следва: марихуана с нето тегло
0,846 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8
тегловни % на стойност 5,076 лв.; марихуана с нето тегло 22,426 гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5 тегловни %
на стойност 134,556 лв., като всички наркотични вещества са на стойност
139,63 лв., съгласно Приложение № 2 на чл. единствен от Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, за което му е наложил наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК десет месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като
на подс. Н. не е било наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание
„глоба“.
1
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК първият съд е приспаднал от
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият И.Я. Н. е
бил задържан под стража по ЗМВР и по НПК, считано от 03.02.2021 г. до
05.02.2021 г., като един ден задържане е бил зачетен за един ден лишаване от
свобода.
Със съдебния си акт окръжният съд се е произнесъл и за останалите
веществени доказателства по делото – прозрачен плик, съдържащ електронна
везна и запечатена полиетиленов плик, съдържащ празни опаковки, като се е
разпоредил същите да бъдат унищожени като вещи без стойност. Относно
приобщения по делото мобилен телефон, се е разпоредил да бъде върнат на
собственика му П.А.Н., след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК в полза на Държавата е бил отнет
предметът на престъплението – остатък от наркотични вещества.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимия И.Я.Н. са били възложени направените разноски на досъдебното
производство в размер на 127,55 лева, за които е постановено да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР – П..
Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс.
И.Я.Н. – адв. П.Щ., която моли съдебният акт на окръжен съд да бъде
изменен, като деянието бъде преквалифицирано като престъпление по чл.
354а, ал. 3 НК, а подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, а именно че е
държал високорисковото наркотично вещество, предмет на обвинението, с
цел разпространение. В тази връзка се иска и намаляване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
В жалбата се релевират доводи за това, че съдът се е произнесъл в
противоречие със събрания доказателствен материал, като е допуснал
нарушение, както на материалния, така и на и процесуалния закон. В
допълненията към същата защитата навежда доводи за необоснованост на
постановения съдебен акт, изводима от отсъстващата доказателствена
обезпеченост на изводите, че наркотичното вещество било държано с цел
разпространение. Адв. Щ. релевира и доводи, че първият съд не е изпълнил
задълженията си за цялостна и съвкупна оценка на доказателствената маса,
като от вниманието му е убягнало обстоятелството, че показанията на
свидетелите Б. и К. по никакъв начин не обосновават специфичната
престъпна цел на вмененото престъпление. Претендира за преквалификация
на деянието по по-леко наказуем престъпен състав, който не предвижда
специална цел, както и за индивидуализация на наказанието в неговата по-
лека санкционната рамка чрез намаляване на наказанието лишаване от
свобода към минимума.
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура счита
жалбата за неоснователна.
2
Въз основа на възприетите от първия съд фактически положения,
намира че първият съд е достигнал до верни правни изводи, като
законосъобразно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия. Счита, че
наказанието отговаря напълно на целите, визирани от законодателя в
разпоредбата на чл. 36 от НК. Моли въззивния съд да остави жалбата на
подсъдимия без уважение, като потвърди атакуваната присъда.
В съдебното заседание пред настоящия съд, жалбата на подс. И.Я.Н., се
поддържа от неговия защитник – адв. Щ.. Подсъдимият и неговият защитник
молят да се вземат под внимание всички данни по делото и да се приеме че на
инкриминираната дата подсъдимият е държал предмета на престъплението за
лична употреба, а не с цел разпространение. В подкрепа на доводите си сочат
обясненията на подсъдимия и акцентират върху данните за вида,
количеството и начина на пакетиране на наркотичното вещество, които не
могат да бъдат свързани с притежанието за разпространение на процесното
вещество. Релевират, че коментираното от първия съд веществено
доказателство мобилен телефон е било приобщено по делото в разрез с
разпоредбата на чл. 164, ал. 1 НПК, което следва да се санкционира с
недопускането му поради опорочаване на законустановената процедура.
От настоящия съд се иска подс. Н. да бъде частично оправдан по
повдигнатото му обвинение, поради липса на доказателства в подкрепа на
приетите фактически положения по отношение на целта на държането на
предмета на престъплението. Поддържа се искане за преквалификация на
деянието по по-леко наказуем престъпен състав само за държане на предмета
на престъплението без да е налице специална цел, както и за изменение на
присъдата в санкционната й част чрез намаляване размера на наказанието
лишаване от свобода до около минимума на съответната правна
квалификация при запазване на приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
В последната си дума подсъдимият моли наложеното му наказание
лишаване от свобода да бъде намалено след като съдът го признае за виновен
само за държането на наркотика за лична употреба.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи, становището на
страните и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, в принципен план възприема
установената от първия съд фактическа обстановка в следния смисъл.
Свидетелите А. К. и Б.Д. познавали подсъдимия И.Я.Н., като им било
известно, че той употребява марихуана. Тъй като тримата живеели в А., си
уговаряли различни срещи чрез приложението „М.“. Случвало се няколко
пъти на такива срещи К. и Д. да закупуват марихуана от подсъдимия на цена
между 10 и 15 лева за грам, а Н. се снабдявал с наркотика от неизвестни лица.
На 03.02.2021 г. той пътувал до П., откъдето си купил марихуана. Тъй
като за действията му узнали служителите в РУ-А. вечерта на 03.02.2021 г.
служителите от група „К.“ П., Я. и К. организирали секретен пост на ул.
3
„И.В.“ срещу № * в А. в близост до входа на предприятието, където работел
подсъдимия. Около 22:00 часа го забелязали да върви на път за работа. След
като се легитимирали, Н. видимо се притеснил. Признал, че в левия джоб на
панталона си носи марихуана. После извадил оттам прозрачно полиетиленово
пликче със суха зелена листна маса и го изхвърлил на тротоара.
Произшествието било запазено до идване на дежурна група и извършване на
оглед, в хода на който било иззето. След това подсъдимият бил конвоиран до
сградата на районното управление в А. със служебен автомобил. На задната
седалка до него в патрулния автомобил пътувал полицейският служител Д. Б.,
а колегата му Б. шофирал. По време на пътуването подсъдимият, който бил с
ръце зад гърба в белезници, започнал да ги движи и да се повдига от
седалката под претекст, че му е неудобно. Б. го навел напред и видял, че
всъщност Н. се опитва да напъха друго полиетиленово пликче, шарено на
цвят, между седалката и облегалката на автомобила зад гърба си. При
извършения по-късно оглед на патрулния автомобил полиетиленовото пликче
със съдържащия се в него наркотик – марихуана, било иззето. В районното
управление на подсъдимия бил извършения обиск, по реда на НПК, при който
от преден ляв джоб на черен шушляков елек била иззета сива метална
електронна везна.
На досъдебното производство била изготвена съдебно-химическа
експертиза съгласно която иззетите при двата огледа вещества представляват
високорисково наркотично вещество респективно марихуана с нето тегло
0,846 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,8
тегловни % и марихуана с нето тегло 22,426 гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 5 тегловни %.
С основание първият съд е възприел посоченото заключение като
изготвено от вещо лице с необходимия професионален ценз и компетентност,
мотивирано и подробно, поради което го е кредитирал в цялост.
Изложената фактическа обстановка окръжният съд е приел за
установена въз основа на показанията на свидетелите П., К., Д. и Б., частично
от обясненията на подсъдимия без да възприема твърденията му за
предназначението на наркотичните вещества изключително за лична
употреба, от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протоколи за оглед на
местопроизшествието (л. 6 и л. 9 от досъд. пр.) с фотоалбуми, заповед за
задържане на лице (л. 12 от досъд. пр.), протокол за обиск и изземване (л. 25
от досъд. пр.), протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на
веществени доказателства, приемо-предавателни протоколи (л. 36-43 от
досъд. пр.), протокол за доброволно предаване (л. 44 от досъд. пр.), протокол
за химическа експертиза № 258/04.02.2021г. (л. 46), както и от събраните в
хода на съдебното дирене заверено копие от протокол за личен обиск (л. 46 от
делото на ОС), писмо на Началника на РУ А. (л. 65 от делото на ОС), справка
съдимост (л. 15 от делото на ОС), както и копие от приемо-предавателен
4
протокол и гаранционна карта на мобилния апарат (л. 8-9 от НОХД №
635/2021 г., приложено в кориците на делото на ОС). Първият съд е приел, че
всички процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях
протоколи от досъдебното производство за били съобразени с разпоредбите
на процесуалния закон. Наостоящият съд също намира, че по делото вида,
количеството и стойността на наркотичните вещества се установява по
несъмнен начин от химическата експертиза. Првилно решаващият съд е
приел, че заключението на същото е безпристрастно и обективно, както и
неоспорено от страните, като съответства на останалите доказателства по
делото. Първостепенният съд е имал основание да кредитира протокола за
претърсване и изземване от жилището на подсъдимия, в хода на което не са
били намерени и иззети забранени от закона вещи и предмети, както и двата
протокола за оглед на местопроизшествие, в хода на които е бил иззет
предмета на престъплението. Същите се явяват годни доказателствени
средства, тъй като отразяват валидно извършените процесуално-следствени
действия. Те са били осъществени при спазване на правилата на
процесуалния закон, от компетентен орган в присъствието на две поемни
лица, като се явяват годни доказателствени средства, защото отразяват
валидно извършените процесуално-следствени действия. Ето защо
обосновано първият съд е формирал фактически изводи и върху тях.
Коректно е посочил още, че показанията на свидетелите са обективни,
добросъвестно изложени и отговарящи на съдържанието на приобщените
писмени доказателства. Действително на практика те не опровергават
обясненията на самия Н. в кредитираната им от първия съд част за държане
на инкриминираните вещества, забранени от закона. Съгласно изготвените
протоколи за оглед на местопрестъпление в посочения от първия съд смисъл
се установява начина, времето и мястото, на което подсъдимият е държал
наркотичните вещества. Посочените протоколи кореспондират с показанията
на полицейските служители П., депозирани непосредствено пред първия съд,
както и показанията му, приобщени чрез прочитането им по съответния ред,
както и с тези на Б., като са непротиворечиви, последователни, добросъвестни
и корелират с обясненията на подсъдимия в кредитираната им част.
Действително няма основание да се постави под съмнение достоверността на
заявеното от свид. Б., че подсъдимият с белезници на ръцете се опитал да се
освободи от наркотично вещество в автомобила. От показанията на Б. се
установява, че именно неспецифичните движения зад гърба на подсъдимия са
привлекли вниманието на полицейския служител. Освен това съгласно
протокола за оглед и приобщения снимков материал пакетчето, за което в
последствие се установило, че съдържа наркотично вещество е било
локализирано именно на задна дясна седалка в края откъм облегалката.
Показанията на Б. намират доказателствена опора и в съставения за това
действие протокол, като показанията на свид. П., който не е бил очевидец на
пътуването, но разбрал от колегите си за случилото се при транспортирането
на подсъдимия, правилно за били ползвани само като контролни спрямо
5
първичните източници без да ги заместват.
Няма спор, че подсъдимият е бил и консуматор на наркотични
вещества, което се посочва не само в неговите обяснения, но се потвърждава
и от показанията на полицейския служител П., както и от тези на свидетелите
К. и Д.. Настоящият съд намира, обаче, че доказателствата по делото в случая
не водят до категоричен извод и за това, че подсъдимият е държал наркотика
с цел неговото разпространение. Намерена електронна везна, по повърхността
на която при изследване са установени следи от марихуана, не води до
еднозначен извод, че количеството марихуана е следвало да бъде дозирано за
реализация на неограничен кръг лица, а не за лична употреба. На следващо
място намереният наркотик не е в количество, което значително превишава
нуждите за лична употреба именно предвид заявеното в показанията на
свидетелите Д. и К., че за лична употреба си вземали по половин-един грам.
При тези данни изводът, който би могъл да се направи, че намереното у Н.
общо количество марихуана около 23 грама представлява между 20-40 средни
дози респективно при консумация на грам и половин грам от веществото.
Показанията на свидетелите К. и Д., макар да носят информативна тежест за
развивана преди деянието разпространителска дейност от Н., като сочат на
закупуване от страна на свидетелите на минимални количества вещество,
както и на негова съвместна употреба заедно с подсъдимия. Настоящият съд
няма да се съгласи и с останалите доводи на първия съд по отношение на
извършения оглед на телефона на подсъдимия, който разкривал негова
комуникация с различни лица в социалните мрежи със съдържание,
несъмнено водещо до извода за развивана от Н. дейност по разпространение
на наркотични вещества. Посочените от първия съд комуникации между
подсъдимия и потребители „Т.“ от втори февруари и с „Д.“ (от 16 септември,
от 29 септември, от октомври, от 16 ноември, 17 януари, 1 февруари - л. 32-
гръб, 33 и л. 34 от ДП) не водят до еднозначен извод, в декларирания от
първия съд смисъл, че изразите „гръм“, „дръпки“, „кокона“ и „зелената дама“
са „позивни“ за доставка на наркотично вещество. Още по-малко за подобни
„позивни“ може да се съди от заявеното от свидетелите Д. и К., тъй като
същите не съобщават за такива в своите показания. Следва да се уважи от
настоящата инстанция възражението на защитата по отношение на годността
на протокола за оглед на мобилния телефон и на протокола за доброволното
му предаване.
Действително по делото е бил коментиран съставения след задържането
на Н. протокол за доброволно предаване /л. 44 от досъд. пр./, но при
проследяване на хронологията на действията, става ясно, че личният обиск по
ЗМВР е бил извършен на 04.02.2021 г. в 01.15 ч., докато протоколът за
„доброволно“ предаване /л. 44 от досъд. пр./ е от 04.02.2021 г., поради което и
двата са били изготвени след задържането на подсъдимия за срок от 24 часа
на 03.02.2021 г. в 22.10 ч. /заповедта за задържане на Н. е приложена на л. 12
от досъд. пр./, както и след първото действие по разследването, осъществено
на 03.02.2021 г. от 23.10 до 23.20 ч. – оглед на местопроизшествие /в този
6
смисъл протоколът на л. 6 и л. 6 гръб от досъд. пр./. Отделно от това липсва и
съвпадения между полицейския орган, осъществил личен обиск по ЗМВР и
полицейският служител, на който е бил предаден „доброволно“ иззетия преди
това телефон, поради което и на още едно основание е нарушена
непрекъснатата доказателствена верига, защото няма логика в това
подсъдимият да предава доброволно вещ, която изобщо не се намира в негово
владения след като вече му е била иззета при личен обиск по ЗМВР, а самият
той е бил задържан първоначално за срок от 24 часа с цитираната по-горе
заповед, а в последствие и по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72 часа,
считано от привличането му като обвиняем /л. 17 от досъд. пр. постановление
на прокурора/. Още повече, че при индивидуализиращите вещта белези в
протокола за личен обиск по ЗМВР и в протокола за „доброволното“ му
предаване липсва съпоставимост, а за времето от 23.55 ч. на 03.02.2021 г. до
00.10 ч. на 04.02.2021 г. на подсъдимия е бил извършен личен обиск и по реда
на чл. 164, ал. 1 НПК /л. 25 от досъд. пр./, при който е намерена и иззета само
електронна везна. Този протокол е бил одобрен от съответния съд /в този
смисъл е разпореждането от 04.02.2021 г. по ЧНД 116/2021 г. на Районен съд
– А./, защото посоченото действие е било по разследването. При
възникналата процесуална ситуация нито протоколът за обиск по ЗМВР може
да се ползва като писмено доказателство в комбинация със способи по НПК,
нито пък подобно основание възниква в случая за протокола за доброволно
предаване след като при съставянето му са налице допуснати нарушения и
процесът на доказване на получените чрез него резултати е опорочен. При
липсата на приемо-предавателни протоколи или разписки и постановления на
прокурора за включване на телефона като веществено доказателство във
връзка с извършения обиск по ЗМВР, е безпредметно да бъде коментирано
това, че не е бил извършен разпит на полицейския орган и поемното лице, за
да се докаже целостта на вещта и за да се индивидуализира и свърже с
лицето. В случая и ползваният от първия съд протокол за доброволно
предаване на телефона, който се дефинира от съдебната практика като вид
писмено доказателствено средство, към което са приложими разпоредбите на
чл. 127–130 НПК, порочен. Когато чрез протокол за доброволно предаване се
събира предмет като веществено доказателство, действително той следва да
бъде предмет на оглед. В принципен план, обаче протоколът за доброволно
предаване, само дава процесуална легитимация на доказателства, като
установява връзка на дадено веществено доказателство с обстоятелствата по
делото. В случая съставеният протокол за доброволно предаване не е в
състояние да отрази извършено процесуално действие на прилагането му по
делото, защото е очевидно, че вещта изобщо не се е намирала във владение на
подсъдимия към момента на съставянето на този протокол. По принцип
събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи, като в принципен план не може да се отрече, че
спада към действията по разследването когато е осъществено в наказателното
производство. В практиката не са изключение и случаите, когато предаването
7
на определени вещи е извършено преди започване на досъдебното
производство с протокол, който не е съставен от разследващия и не отговаря
на изискванията на чл. 127 и сл. от НПК. Тогава протоколът би могъл да се
цени като писмено доказателство, което съдържащ информация от значение
за делото, ако е съставен от компетентен орган по предвидения за това ред. В
тази случаи след образуване на досъдебното производство се извършват
хронологично действия, които дават възможност да се проследи връзката на
вещественото доказателство с обстоятелствата по делото и автентичността му
от момента на предаването до включването в доказателствената съвкупност
по конкретното дело. В случая първият съд не е съобразил, че горното не е
валидно, защото вещта не е била предавана преди започване на досъдебното
производство, а е била иззета не реда по НПК, при образувано и висящо
такова със съставянето на протокола за първото действие по разследването.
Във връзка с горното не могат да бъдат споделени доводите на първия
съд, че телефонът е бил приобщен под надлежната процесуална форма по
делото. Очевидно е, че и първият съд е имал известни резерви към това
приобщаване, защото сам е посочил, че субективната нагласа на подсъдимия
към държаното от него наркотично вещество се установявала и от други
доказателства, а не единствено от съдържанието на телефонната
кореспонденция, според съставения протокол за оглед на веществено
доказателство. Всъщност основните аргументи на първия съд да не кредитира
обясненията на подсъдимия за предназначението на държаното от него
наркотично вещество се основават именно на този протокол за оглед на
вещта, но при изложеното по-горе на заявеното в обясненията на подсъдимия
пред първия съд, че наркотиците са били за негова лична употреба, липсват
противопоставими доказателства, поради което настоящата инстанция
намира, че следва да се възприемат с доверие и по този си пункт. От
показанията на К. и Д., които употребяват наркотични вещества, давани им от
подсъдимия назад във времето не следва автоматичен извод, че точно
предметът на престъплението е бил предназначен за продажбата му на
неограничен кръг лица.
Във връзка с всичко изложено, не може да бъде споделена тезата на
първия съд, че подсъдимият очевидно е щял да пласира откритото у него
наркотично вещество, още по-малко тезата на обвинението, че това щял да
стори и по местоработата си, за да се снабдява със средства. Така възприетите
позиции са изцяло базирани на предположения, а от друга страна позицията
на подсъдимия изначално е била, че наркотичните вещества, иззети по делото
са негови, както и че употребява наркотици. В посочения по-горе смисъл за
разлика от обиска по НПК, при който е била иззета везна, този по ЗМВР не
представлява действие по разследване и чрез него не могат да се приобщят
към доказателствената маса веществени доказателства. В случая мобилният
телефон на подсъдимия, за който в последствие е било прието, че се явява от
значение за изхода на наказателното поризводство, е бил открит и иззет в
хода на обиск по ЗМВР /л. 46 от делото на ОС/, като не може да се приеме, че
8
подобна вещ е била пиробщена към доказателствената маса по легален ред,
поради което е недопустимо кредитирането й. В случая не е налице
непрекъсната доказателствена варига, която позволява да се приеме, че
иззетото веществено доказателство може да бъде ценено, тъй като подобна
последователност на предаванията е непроследима. Изглежда в случая по-
късно е било установено, че телефонът се явява от значение за делото, но
органът на досъдебното производство не е включил установените чрез
действието резултати към доказателствения материал. В случая липсва
предаване на разследващия от страна на полицейския орган на протокола за
обиск по ЗМВР и иззетите с него вещи. Не е налице и надлежено
постановление, чрез което вещите да се включат в доказателствената
съвкупност.
С оглед на всичко гореизложено, правилно първият съд е приел за
установен факта на държането на инксриминираната дата от подсъдимия на
предмета на престъплението - високорискови наркотични вещества.
Настоящият съд намира, че установените факти по делото обуславят
фактически извод, че на инкриминираната дата подсъдимият е държал
намерените в него високорискови наркотични вещества без надлежно
разрешение с цел лична употреба, така както твърди, а не с цел
разпространение. Не намират опора в материалите по делото доводите на
първия съд, че подсъдимият щял да реализира предмета на престъплението, а
не да го ползва за лична употреба. Наред с това, няма как да се предположи,
че подсъдимият не би си осигурил личен запас за употреба на забранени от
закона вещества, които сочи, че употребява редовно и които му влияят, като
количеството им, сэъобразно заявеното от свидетелите и самия подсъдим,
може да бъде приравнено в посочения по-горе смисъл на около 20 до 40
средни дози, поради което са несподеляеми доводите на първия съд, че от
количеството предмета на пресътпелението у подсъдимия, следвало да се
приеме, че не бил предназначен за лична употреба така както твърди самият
Н. от напрежение и от стрес /л. 61 и л. 61 гръб от делото на ОС/.
Въз основа на изложеното по-горе, настоящият съд намира, че правилно
първата инстанция е посочила, че осъщественото от подсъдимия държане се
е изразило в упражняване на фактическа власт върху наркотичните вещества
в установения вид и количество. Продължителността на фактическите
действия няма значение за съставомерността на престъплението.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия на вина
пряк умисъл. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал както
обстоятелството, че е установил трайна фактическа власт върху наркотичните
вещества в установения вид и количество, така и че не е притежавал
надлежно издадено разрешение за това.
В посочения вече по-горе смисъл настоящият съд не възприема изводът
9
на пъвостепенния съд за наличието на допълнинтелния съставомерен признак
от субективната страна на престъпния състав – специалната цел на дееца за
разпространение, предвид предназначението на процесния наркотик, за която
е достатъчтно да съществува в съзнанието на извършителя. Наличието на
специална цел у подсъдимия по отношение на държания наркотик за
разпространение на трети лица, а не за лична употреба е било мотивирано от
първия съд с оглед на неговото количеството и показанията на посочените по-
горе свидетели, че се било случвало да си купуват от него по половин или
един грам наркотик. Видът, обаче, в който е било наркотичното вещество –
пакетче и цялостна маса от него и липсата на отделни пакетчета не подкрепят
изводите на инстнацията, че подсъдимият е държал процесното наркотично
вещество именно с цел разпространението му на повече
неиндивидуализирани адресати.
В горния смисъл възраженията на защитата, че не са налице убедителни
доказателства по отношение на специалната цел за разпространение са
основателни, тъй като наличието на специалната цел като субективен елемент
на престъплението не е безспорно изводима с оглед на посочените от първия
съд обстоятелства.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление първият съд е взел предвид следните смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства. От една страна правилно е преценил
обществена опасност на подсъдимия като невисока с оглед статутът му на
неосъждано лице. Преценката на степента на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид
с оглед на конкретните количества и стойност на наркотичните вещества и
краткото времетраене на осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението, следва да се приеме като такава под средната за страната.
Правилно първият съд е отчел като смекчаващи обстоятелства трудовата
ангажираност на подсъдимия, данните че упражнява трудова дейност от 17
годишна възраст, за да се издържа и подпомага баба си, която го е отгледала
след загубата на майка му в следствие на онкологично заболяване. Наред с
това окръжният съд е отчел критичното отношение на подсъдимия към
заявената от него зависимост към марихуаната и неговата нелека житейска
съдба. Правилно е отбелязал, че общото количество наркотично вещество не е
голямо, нито е на висока стойност. Следва да бъде отчетено също така, че
чрез обясненията си по фактическата обстановка, подсъдимият е съдействал
за установяване на обективната истина и изразява съжаление за случая. Освен
това, при все да е било отчетено като негативна характеристика наказването
на Н. по реда на чл. 78а НК, не може да се отрече, че непрекъснатото
упражняване на трудова дейност от подсъдимия го характеризира в
10
положителна светлина.
При така изложеното, н посочения и от първия съд смисъл са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, при което най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 НК, но в санкционната рамка на приетата правна квалификация, поради
което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание под
законоустановения минимум от една година, а именно в размер на шест
месеца лишаване от свобода, което се доближава до минималния размер и се
явява адекватно на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба следва де се
съобрази семейно, материално и имотно състояние на подсъдимия, който
няма движимо и недвижимо имущество, поради което не следва да се налага.
Правилно първият съд е преценил, че в случая са налице материално-
правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК, като с оглед на данните данните за
личността на подсъдимия, неговата трудова ангажираност и изразеното
разкаяние изпълнението на наказанието следва да се отложи с изпитателен
срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание
чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК правилно първият съд е приспаднал при изпълнение
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на времето на
предварителното му задържане по ЗМВР и за срок от 72 часа от прокурора на
основание чл.64, ал.2 от НПК съобразно данните по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно първият съд е осъдил
подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР – П. сумата от 127.55 лв. -
разноски по делото.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението, с
остатък след изготвяне на физико-химическата експертиза, предаден на
съхранение с протокол в Ц.-С., подлежи на отнемане в полза на държавата в
посочения от първия съд смисъл.
Коректно е и произнасянето на окръжния съд приложеният по делото
телефон да се върне на неговия собственик П.А.Н..
С оглед на изложеното при въззивната проверка бяха констатирани
основания за изменение на атакуваната присъда, поради което същата следва
да бъде изменена п посочения по-горе смисъл.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 45 от 10.11.2021 г. по НОХД № 1266/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд, както следва:
11
- като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл. 354а, ал. 1 от НК
в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
- като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода от ДЕСЕТ МЕСЕЦА на ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12