№ 866
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503408 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265597 от 02.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 12116/2018 год. по описа на
СГС, I-24 състав е уважил частично предявените искове от „ОТП Факторинг България“ ЕАД
против М.Г. Д. за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи
следните суми: 28 112.96 лева – незаплатена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 27.08.2013 г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М. Д., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с договор за покупко – продажба на вземания от 22.06.2017
г., ведно със законна лихва от 16.12.2016г. до изплащането; 5 521.18 лева - възнаградителна
лихва за периода 24.06.2015 г. - 14.12.2016 г. и 39.74 лева - наказателната лихва за периода
17.10.2016 г. - 14.12.2016 г., като е отхвърлен вторият иск за сумата над 5 521.18 лева до
предявения размер от 6 196.23 лева и третия иск за периода от 11.11.2016г. - 14.12.2016 г. за
сумата над 39.74 лева до предявения размер от 451.66 лева, както и искът с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 120 лева,
представляващи такси.
Решението е обжалвано от ответника М. Г. Я., чрез назначения й от съда особен
представител адв. К. К., в установителната част с доводи за неправилност. Поддържа се, че
съдът неправилно е приел, че сключения договор за цесия е надлежно съобщен на длъжника
от новия кредитор, който е упълномощен от стария, като счита това връчване, че не е
породило действие по отношение на длъжника. Неправилно също така съдът е приел, че
1
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера е достигнало до длъжника със същата. В тази връзка излага доводи, че връчването
до длъжника е извършено на особения представител, поради което самия длъжник не е
надлежно уведомен. Оспорва и уведомлението до длъжника за настъпването на
предсрочната изискуемост, което счита, че не е ясно и недвусмислено. Моли се предявения
установителен иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемият „ОТП Факторинг България“ ЕАД оспорва жалбата, като твърди
неоснователност, тъй като съдът правилно и в съответствие с материалния закон е формирал
воля за дължимост на сумите по заповедното производство и моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с
ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно между страните, че на 27.08.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД е сключила договор за
кредит за текущо потребление с ответника М. Г. Я. за сумата от 31 300 лева, със срок – 120
месеца, при погасителен план с дата на 1-во погасяване 25.09.2013 г., като е договорен
преференциален годишен лихвен процент в размер на 9,7 % годишно, а съгласно чл.14 от
договора неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица.
Установява се, че поради неизпълнение на договора, с нотариална покана рег. №8857, том 5,
акт 111 по описа на нотариус М. И. от 29.09.2016 г. длъжника е уведомен, че банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й, като е
удостоверено, че поканата е връчена лично на длъжника на 10.11.2016 год. Поради това е
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че не е надлежно
упражнено правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на кредита. За това
действие е необходимо волеизявлението да достигне до длъжника, като не е необходимо
подробното описание на неизпълнението.
На 16.12.2016 г. кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
2
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М. Г. Я., въз основа на извлечение от
счетоводните книги по договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2013 г., като по
образуваното гр.д. № 74073/2016 г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав, съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми.
Установява се също така, че на 22.06.2017 г. е сключен договор за покупко – продажба на
вземания между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с предмет
вземания на продавача по договори с физически лица, необезпечени с ипотека, които са
просрочени и не се погасяват надлежно, сред които попада и вземането към ответника по
договора от 27.08.2013 г. Съгласно чл. 5.4 от договора продавачът се задължава да
упълномощи купувача от негово име да изпраща писмени уведомления за сключения
договор до длъжниците, като е приложено издаденото в изпълнение на посочения текст от
договора пълномощно. В изпълнение на това, до ответника е изпратено уведомление за
извършената цесия на адреса, който е вписан в договора за кредит за кредитополучателя,
като обратната разписка е върната с отбелязване – непотърсен.
Неоснователни са доводите на ответника, че цесията следва да бъде съобщена на длъжника
от стария кредитор, като това не може да бъде сторено от новия. Съгласно чл.99 от ЗЗД, за
да произведе действие по отношение на длъжника, цесията следва да му бъде съобщена и то
от стария кредитор /цедента/. Действително съобразно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, но това правило има значение само при
противопоставяне на възражение за извършено погасяване на задължението към стария
кредитор. Съдебната практика е константна, че предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В настоящия случай не се установи до предявяване на установителния
иск длъжникът да е получил уведомление за извършената цесия, доколкото разписката до
него е оформена като непотърсена. Уведомяването обаче може да бъде осъществено и в хода
на стартирало съдебно производство между новия кредитор и длъжника. Отново съдебната
практика е последователна, като приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
Що се касае до възможността длъжника да бъде уведомен чрез особен представител съдът
приема това за допустимо. На основание чл.47, ал.6 от ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47, ал. 1-5 от ГПК с оглед охрана интересите на ответника, на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /решение № 198/18.01.2019 год.
по т.д.193/18 год. по описа на ВКС, I отд./. изложеното мотивира съда да приеме, че
ответника е редовно уведомен за извършената цесия.
3
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции в обжалваната част, решението на
Софийски градски съд следва да бъде потвърдено. В останалата част същото е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Отново с оглед изхода на спора, на
процесуалния представител на ответника не се дължи възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265597 от 02.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 12116/2018
год. по описа на СГС, I-24 състав.
ОСЪЖДА М.Г. Д. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4